С какво ви дразнят роднините?

Шерилин уреждай си нещата докато майка ти е жива.После ще трябва да ги уреждате със съд,според моят скромен опит.

Според него съм забравила, че има 9 м. А това не е вярно. Трябвало е да се свържа с него, за да покажа интерес, по негови думи.

Мей мей, факт. Натам отиват нещата

Шерилин, каквото и да е, опитай се да запазиш отношения. За годината го питай предварително, обсъдете, тогава е по-съществено. Имали ли сте други конфликти? Изчакай да мине година на баща ти и тогава преценявай отношения. Ако не върви, не върви, приключват отношения и толкова. Все пак е добре да изясни сега недоразумение ли е, обида ли е, недомислица ли е.

Чак конфликти не бих казала. До момента нищо чак конфликтно. За някои неща не съм била съгласна с него, но съм опитвала да му дам време сам да прецени. Примерно: татко имаше две коли, старички, баракуди, ама си ги караше. Брат ми изяви желание да вземе едната, с мама му я дарихме. Нито съм се циганила за пари, нито за нищо. Втората кола беше с проблем и му казах, че според мен е за вторични. Той си беше навил на пръста да я продава. Ама няма кой да я купи с тоя проблем. Минаха шест месеца в чудене. Накрая кандиса и я даде на вторични. Днес разбрах за помена, писах му да го питам защо е направил това. В края на разговора ми каза, че трябва да се видим за да отпишем колата в кат. Мен това много ме нарани, понеже за помена не съм важна, обаче нали в кат трябва двамата наследници, тогава иска, не иска ще се виждаме.

Помените сме ги правили до сега заедно, не е имало някакви проблеми. Около опелото и всички неща със смъртни актове и тн той се занимава, признавам, но отказваше всякаква помощ. Приемах го като някакъв опит да ме предпази, понеже татко загина по кофти начин и не мислех, че не иска да ставам свидетел на грозни гледки.

Като съм предлагала помощ за много неща ме е рязал категорично, а после ме изкарва незаинтересована. До сега е имало опело и два помена. Исках да организирам и опелото, и помените. Каза ми да не се заниамвам, той имал познат в една погребална агенция, който му давал отстъпка и бил точен. Викам, ок, щом държиш с тая агенция. Винаги съм му давала пари за тези помени, опело, кремация, дори повече от половината, защото знам, че той е в по-трудно финансово положение.

Всяка среща с моите роднини ми коства целият душевен мир. Преди имах положителни очаквания от срещите ни (виждаме се на няколко години веднъж), но с времето се научих да нямам никакви, защото само се разочаровам. С тях сякаш непрекъснато стъпвам на пръсти върху яйца, меря всяка дума, внимавам какво казвам, как се държа. Т.ст не мога да бъда свободно себе си. Каквото и да споделя е интерпретирано по грешен начин и задължително използвано срещу мен. Каквото и да казвам непрекъснато съм осъждана, критикувана и атакувана с предразсъдъци и клишета в следствие на тяхните ограничени виждания и елементарен начин на живот. Чувствам се на грешното място, с грешните хора и абсолютно изцедена физически и емоционално.
В следствие на всичко това съм свела разговорите ни до абсолютен минимум. Нито видео, нито по телефона, на съобщения отговарям еднозначно с по една-две думи.
Не съм имала право да си избирам роднините, но имам право да избирам дали да бъдат част от живота ми. И тези определено не го заслужават.

Не се срещайте с хора ,които ви натоварват! Човек не си избира роднините,но не е длъжен да е близък с тях.Една,две срещи годишно са достатъчно да се поддържа връзка,без да се тормозите.

Никой с нищо не ме дразни. Сигурно, защото нямам живи роднини, освен брат и сестра, като единия е в друг град, а другия в друга държава. С единия се чувам няколко пъти в годината, а с другия не съм се чувала от години.

Как пък сега го видях това случайно... Не, няма такъв. Дразни ме и никнейма ти, ама надали те вълнува.


Шерилин, съжалявам за грозната ситуация, в която си. Аз и майка ми се почувствахме по същия начин като разбрахме, че брат ми е платил и сложил паметник на баба ми, а след това ни каза "ми нали вечно гледате за себе си". Никой не му е казвал, че не желаем, че нямаме възможност. Такива неща се обсъждат....

Явно не е само моят брат да ги върши такива. Наистина от вчера ми е толкова болно и гадно. Ходя като пребита с мокър парцал. Рядко съм емоционална, ама ми дойде в повече вече! Мисля, че няма как да имаме дори привидно добри отношения вече. Подозирам , че всичко се счупи!

Шери, аз също съжалявам за гадната ситуация. Само мога да предполагам колко зле се чувстваш. Не разбирам действията на брат ти и какво му е отношението към теб (и кое го провокира), но в крайна сметка ти с нищо не си виновна.

Според него не съм проявила интерес… явно защото не се обадих да го питам ще правим ли помен. А той си е наумил да го направи и щом аз не съм попитала, значи съм забравила (според него). А три месеца като го питах дали ще правим,каза не. То е абсурдна ситуация…

Дори да си забравила, а ти не си, той сливи в устата ли имаше да не ти каже кога ще е поменът...

 А защо майка ви не е организирала помен, и да ви уведоми двамата.
Явно той се чувства оставен да се справя с всичко, да не би вие с майката да сте далеко, а той да е там, където е гробът?
Комуникацията куца нещо, не си ли общувате по други поводи...той го играе обиден, ти също..седнете и изяснете нещата, една кръв сте все пак.

С някои хора може да се говори,с други -не.И аз смятам че при жив съпруг,негов е ангажимента да урежда помени и др. подобни.Вече ако не може ,да поиска помен от децата.

Майка ми и баща ми бяха разведени. Не сме позволили на мама да организира нищо от самото начало, защото беше съсипана. Всички помени сме ги правили аз и брат ми, а мама е идвала разбира се.
Живеем в един град, гроб няма. С брат ми просто не се говори. Не комуникира, не споделя, не търси нито мама, нито мен.