Работа, CV-та, HR-и, съвети - 84

Не допускаш викаш вариант да имаш достатъчно висока заплата да се издържаш прилично работейки на 60% примерно, така ли? Ами може би там им е грешката на някои, които чакат доходите да се вдигнат от само себе си. Някои хора май не осъзнават, че се стремят към комунизъм, макар че се имат за радетели за демокрация (и западен живот - уж).

В България, не допускам, да. Абе комунизъм... значи ако бачкаш 9 часа минус един обедна, но приключваш час по-рано, си готованец и труда ти нищо не струва... бреййй
Това е някаква нова и особена форма на придържане към неиздържана логика

Просто всеки трябва да си търси работа, която го устройва като работно време.

Иначе дадох просто пример, във въпросната фирма не сме имали хора, които постоянно излизат заради деца или друго, даже бяхме без деца почти всички. Проблемът беше ако 1 го няма всичко спешно пада на останалите. И все бяхме малко. Иначе cfo-то директно говореше с нас. Тл и мениджър не бяха оперативни, ние контактувахме основно с cfo по оперативната работа. Не ни е звъняла в извънработно време. Но в работно само с нея, мениджърите не знаеха дори езика, не бяха оперативни и щеше да е мъка ако им обяснява на тях, после те на нас.. и всичкото това в миграция, когато системите се чупят ежедневно и половината екип е нов в обучение.

Каква е драмата да се търси работа с работно време от 8 до 17 ч?

Май в София няма много такива. Аз все попадам на 18-19 край на работния ден. Иначе подкрепям всеки да търси работа според това, което му е необходимо като работно време.

Не разбирам какво иска да каже Спринг и затова питам за работното време. Или ако има човек дете или някакъв ангажимент и трябва да приключва работа всеки ден в 17 ч, напълно ок е да почва в 9 и да не кара обедна почивка?

Съвсем изнасилихте казуса, който беше - за тези с деца може, щото се били уговорили, а за другите - не може. Аз затова написах, че е чиста дискриминация, ако е системно.
Ако и за мен може, аз нямам проблем в понеделник да е Пенка, но в петък да съм аз. Защото и моите ангажименти са важни (лекар и учене), не фитнес или маникюр. Но реално и второто да е - пак не би трябвало да има проблем. Хората са с равни права.

И ако това не е вписано в договора като клауза, жална му майка на тоя мениджър, дето едни си ги пуска, а други - не. Имаше такъв случай в нашата компания, друг проект и отдел, но го разнищиха. През клиента, изтече до него и отсякоха, че още едно оплакване - ще натиснат за дисциплинарно. Невинаги просто искат да се свърши работата, имат си хора, които отчитат като кадърни, работят си с тях, харесват си ги и ценят усилията.

Това с уговорчиците и най- устатите е точно от едно време манталитет.

Моля някой да пусне нова тема.

Има граница между дискриминация и разпределяне на служителите, с цел покриване на определен работен часови диапазон. Ако имаме отдел от 4 човека и този отдел трябва да работи до 18, напълно нормално е, че не могат всички да си тръгват в 17. Могат двама, евентуално могат трима, но не и четиримата. И тогава е напълно логично да се прецени за кого колко важно е тръгването в 17. Естествено, че взимане на дете от градина е преди "искам, защото щом на нея в разрешено, трябва и на мен да ми е разрешено, иначе се чувствам дискриминирана."
По принцип, самият КТ третира майките с малки деца като отделна категория служители, на които са дадени повече привилегии, които не са достъпни за останалите служители. Например, кърмачките имат право на почивки в работно време, за кърмене. Ми да ги дават на всички, независимо че не кърмят, защото могат да се почустват дискриминирани?
В допълнение, всеки работодател има право да дава различни условия на различни категории служители. Ако реши, че майките могат да си тръгват в 17, това не е дискриминация, а преференциални условия на труд. По същия начин има право да дава служебни коли на определени категории служители, повече дни отпуск на определени категории служители и т.н., и т.н.
Иначе, моят опит показва, че тези, които най-се възмущават от майките и техните нужди, като станат майки са с колосални очаквания за компромиси, разбиране и специално третиране. Както, докато нямат деца, говорят за възпитание, ценности и морал, така като се сдобият с наследник, обръщат палачинката и изтъквайки как те навремето са оставали заради колежката, сега им се дължи поне двойно. На мен ще ми е интересно да проследя.

Трябваше да правя биопсия в болница. Като казах на шефката предварително за датата, тя ми се развика и ми заяви, че след това в 12-13ч. на обяд трябва да съм в офиса, щото това било "някакво дребно боцване". Поревах си и тогава... Не беше боцване, а малка операция с местна упойка и рязане на сериозни парчета. С няколко малки злокачествени туморчета.
На колежка в процедура инвитро обаче абсолютно всичко ѝ се разрешаваше, включително и да си тръгне ако ѝ е лошо... С болничен, без, само да гъкнеше и ѝ се казваше "иди си и си почини". И това ако не е дискриминация....
Пиша това не за да се оплаквам. Мислила съм защо е така. Предположението ми е, че заплатата на колежката е била по-ниска от моята. Иначе е адска несправедливост и така и не го простих.

Нещата са прости:
- Децата са лична работа на семейството.
- Социалната политика е работа на държавата, не на работодателя.

И след биопсията отиде ли на работа?

Разпределяне ще е, ако се сменят на някакъв обективен принцип, примврно се въртят през 4 дена кой да остава. Ако се стоварва само върху един или само един е освободен, то това е привилегироване. И работодателя има право да го дава по обективни критерии. Това кое колко е важно е субективно. За тебе взимането на дете от детската градина е по-важно, за мене не е.
Дали е дискриминация обикновено се решава за всеки случай по отделно, въпросът е рискува ли му се на работодателя да го осъдят за това. Ако е на база наличие на деца гаранция, че ще го осъдят.
А още по-важно - рискува ли му се да изпусне тоя дето върши повече работа. В твоя примвр - като напусне единствения дето покрива от 17 до 18 часа и какво прави? Аз съм напускал място дето бяха много разбрани със скатавките. И не беше въпрос на деца, а на "лични причини дето няма да казвам". Ами после поне една година боксуваха на място без мене, защото скатавките, които години по-късно още са си там, не могат да ми свършат работата. Едвам се крепи на повърхността тоя проект вече доста години, точно защото и други напуснаха по същата причина и производителността спадна в пъти, въпреки наемането на нови хора.

Не, разбира се.

Доста неудобно ми беше да чета някои от последните мнения.
Макар да пиша рядко, следя темата отдавна и съм си изградила мнение за някои потребители, а сега някои от тези, на които симпатизирах, буквално ми преобърнаха представите.
Изключително грозно изказване за “снасянето на чавета”. И макар посланието да е ясно, то изразните средства са подбрани доста пошло.
Разбира се, че не е дискриминация някой да си тръгне по-рано от работа с уговорка и знанието на мениджъра си. Все едно да е дискриминация, че някой взима по-висока заплата за същата длъжност или си е договорил някакви други условия. Трудовите отношения са двупосочни и всеки се “пазари” за условията на труд.
Да не говорим, че колеги да коментират кой какво и кога говори повече за тях, отколкото за обсъждания служител. Как ли пък ще ме трогне хора, с които нямам договорка и от които не завися, да коментират колко и кога работя…
И да, имам дете, не, не си тръгвам по-рано, защото работя до 17ч.