Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 256

На този свят нищо не е случайно. Всяка среща или пък случайно запознанство служат на определена цел. Понякога имаме нужда от хора, които да ни отворят очите и да ни помогнат да променим посоката на живота си; понякога — да ни развеселят и да ни напомнят кои и за какво сме на тази земя. Понякога срещаме някои от тях само за миг. Не ни е дадено да знаем предварително защо съдбата ги води в живота ни точно в този момент. Понякога Вселената ни изпраща хора, които просто трябва да ни се притекат на помощ, дори и мимоходом. И макар да не можем да предвидим всичко това, може поне да се подготвим за тези житейски изненади. Ето 3 вида предначертани връзки:

 1. Хората, които трябва да ни събудят
Това са тези, които идват и остават трайно в живота ни. Те може да са нашите половинки или сродни души. Със сигурност това са хората, които напълно променят живота ни.

2. Хората, които ни помагат да си спомним кои сме
Понякога, докато следваме житейския си път започваме да губим себе си. Улисани в ежедневието забравяме за какво сме мечтали, какви сме искали да станем, кои сме всъщност. Има хора, които идват в нашия живот, за да ни помогнат да разберем кои сме ние и да се завърнем към истинската си същност.

3. Хората, които са важни в този момент
Онези моменти, когато започваме разговор със случаен спътник и не можем да спрем. Или когато просто разменяме усмивка, докато се разминаваме с непознат на съседния ескалатор. И всичко това изглежда като космическа връзка, която просто трябва да се случи.

Само защото някой просто преминава през живота ни, не означава, че срещата с него няма смисъл и цел. Невидимите нишки, които ни свързват един с друг правят живота ни толкова  невероятно непредсказуем и вълнуващ. Защото никога не знаем кога ще срещнем този, който ще ни накара да променим живота си.
https://www.obekti.bg/chovek/nyama-sluchayni-sreshchi-na-tozi-sv … 6mPNGR_rxPbG1Gf-M

Какво интелигентните хора правят по-различно от глупаците?
Светът е населен с всякакви хора с най-различно ниво на интелигентност. Почти всеки възприема себе си за интелигентен, като е много трудно човек сам да определи точно колко.
В крайна сметка нашите мисли винаги звучат доста умно в собствените ни глави, нали?
Интелигентността е важно нещо. Особено в професионален контекст интелигентният и пъргав ум може да бъде най-голямото ви преимущество. Но по-малко интелигентните често имат навици, които издават глупостта им и могат да са катастрофични в поредица от ситуации.
Има пет основни разлики между интелигентните и глупавите хора:
1) Глупавите хора обвиняват другите за собствените си грешки.
Да не можеш да си признаеш, че си сбъркал, и даже да твърдиш, че друг е виновен, е поведение, което се забелязва много ясно. То е непрофесионално и е нещо, което умният човек никога няма да направи.
Ако постоянно прехвърляте своите грешки върху другите, значи показвате на всички, че няма как да бъдете острието в екипа.
Глупавите хора не обичат да поемат отговорност за грешките си. Предпочитат да потънат в самосъжаление или да минат в настъпление, като обвинят някого другиго.
Никога не е добра идея да хвърлиш обвинение. Бъдете отговорни. Ако имате някаква роля – независимо колко малка – в нещо, което се е объркало, признайте си.
Моментът, в който започнете да посочвате с пръст, е моментът, в който хората започват да ви възприемат като някой, който не може да поеме отговорност за действията си.
Умните хора също така знаят, че всяка грешка е шанс да се поправят и следващия път да са по-добри.
Неврологично изследване на екип от Мичиганския държавен университет показва, че мозъкът на умните хора на практика реагира различно на грешките.
2) Глупавите хора винаги трябва да са прави.
В ситуация на конфликт умните хора симпатизират на другите и разбират техните аргументи. Те са способни да включат чуждите аргументи в мисловната си верига и съответно да преосмислят мнението си, ако се налага.
Сигурен знак за интелигентност е способността да възприемаш нещата от различна гледна точка. Същевременно интелигентните хора са широко отворени към нова информация и променящи се параметри.
От друга страна, глупавите хора ще продължат да спорят и няма да се помръднат от позицията си независимо от логичните аргументи, които им се предоставят.
Това означава също, че няма да забележат, ако другият човек е по-интелигентен и компетентен от тях.
Това себенадценяване, този нарцисизъм е наречен ефектът на Дънинг-Крюгер. Това е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. В същото време подценяват компетентността на другите.
Терминът е създаден през 1999 г. в публикация на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Психолозите забелязали при предишни свои изследвания, че в области като четене с разбиране, игра на шах или каране на кола невежеството води до увереност много по-често, отколкото знанието.
Дейвид Дънинг пояснява: Ако сте некомпетентен, няма как да го знаете. Уменията, от които се нуждаете, за да дадете правилен отговор, са точно онези, необходими да разпознаете верния отговор. Разбира се, това не означава, че умните хора винаги мислят, че някой друг е прав. Но те слушат внимателно и имат предвид всички аргументи, преди да вземат своето решение.
3) Глупавите хора реагират при конфликти с гняв и агресия.
Очевидно дори най-умните хора могат да се разгневят понякога. Но за по-малко интелигентните това е търсената реакция, когато нещата не станат по техния начин.
Когато почувстват, че нямат контрол в определена ситуация, те са склонни да използват гнева си или агресивното си поведение, за да защитят своята позиция. Изследователи от Университета в Мичиган правят проучване с 600 участници заедно с техните родители и деца, което продължава 22 години.
Намират пряка връзка между агресивното поведение и по-ниския коефициент на интелигентност (IQ) на участниците.
Изследователите пишат:
Предположихме, че ниската интелигентност прави по-лесно заучаването на агресивни реакции на ранна възраст, а това агресивно поведение, от своя страна, затруднява интелектуалното развитие.
4) Глупавите хора пренебрегват нуждите и чувствата на останалите.
Интелигентните хора са склонни да бъдат много добри и да съчувстват на другите. Това им позволява да разберат по-лесно чуждата гледна точка.
По-малко интелигентните се затрудняват да си представят, че другите хора могат да мислят по друг начин, различен от техния, и затова са несъгласни с тях. Както им е чужда и представата да направят нещо за някого, без да очакват услугата да им се върне.
Всеки е себичен от време на време, това е напълно нормално и човешко. Но е важно да можем да запазим баланса между необходимостта да преследваме собствените си цели и нуждата да уважаваме чувствата на другите.
5) Глупавите хора мислят, че са по-добри от всички останали.
Интелигентните хора се опитват да мотивират другите и да им помагат. Правят това, защото не се страхуват, че ще бъдат засенчени.
Имат здравословно ниво на самоувереност и са достатъчно умни, за да оценят точно личната си компетентност.
Глупавите хора, от друга страна, са склонни да “оплюят” другите, за да изглеждат самите те по-добре. Те вярват, че са над всички останали, и винаги бързат да съдят. Предразсъдъкът обаче в повечето случаи не е белег за интелигентност.
Много биолози вярват, че човешката способност за сътрудничество подпомага цялостното ни развитие. Това означава, че много важен белег за интелигентност е да можеш да работиш с хора.
Източник: „Obekti“