Бързи въпроси и отговори деца - 4

  • 34 384
  • 841
# 270
Абсолютно същата работа и при нас. 2г и 3м. Лягал е на средата на улицата. Вземам го и го пренасям на тротоара.
Там, където е безопасно го оставям да лежи и си вървя напред, като разбира се го наблюдавам зорко. След малко става и тръгва след мен. Днес в парка бяхме така, върви на 5-10 метра след мен и само го подвиквам, ама върви. При нас лошото е прибирането. Колкото и да сме близо може да отнеме достаааа време да се придвижим, а гледам да не ходим надалеч. Другото е хващам здраво и влача, ако поне малко е на крака и върви. Нашия върви много, но тези сцени са от лиготия. Баща му още го носи и се възползва здравата, а тежи.
Като прави простотии не се карам, просто ги прекратявам до колкото успея. Като иска да тича на където не може, сядате и чакаш. Седите колкото е нужно. Ината се пресича само с повече инат и здрави нерви.
Виж целия пост
# 271
Нормални деца за възрастта. Свикнах вече, че 200м ги минаваме за половин час. На мен са ми странни тези дето вървят за ръчичка.
Виж целия пост
# 272
Аз с моето говоря предварително къде ще отидем, какво ще правим, има някаква "награда" накрая, ако се е държала добре (наградата рядко е материална, ами е в стил "ако успеем бързо да идем до магазина, без да се отклоняваме, като се върнем у дома ще имаме време заедно да полеем цветята). После хваля много, ако успее, ако тръгне да се отклонява, подсещам.

Настрана това, аз ползвам много книжки в обясненията, имаме една със стикери и една на Фют с капачета за безопасност на движението. От февруари, тоест на година и десет месеца, започнах с обясняването, тогава все още предимно беше в количка. Вече от няколко месеца обяснявам почти ежедневно с книжки и на практика, че на улицата и на паркинг мама се държи силно за ръка, за да не я удари някоя кола, показвам къде е тротоара, къде е улицата, къде пресичаме, тя показва зелено и червено на светофара и пр. Няма 100% успеваемост, но съм я засичала как на бебешки обяснява на баба си например какво аз съм й обяснила.
Виж целия пост
# 273
Мами, синът ми е на 2;4м. От няколко седмици е друго дете... Стана кисел, мрънкащ и нон стоп хленчещ за мен. Не иска да стои с други хора, всичко иска с мен да прави. Аз да го храня,обличам, събличам, успивам.. като вляза до ВЦ и идва на вратата и мрънка ,че съм го оставила за две минути сам. Просто е ужас. Преди нямаше проблем да го гледат баби, татко му, дядо му... Сега стои с тях,ако и аз съм там. Отделно от това нон стоп мрънка и е вечна опозиция. Ако му кажа,че млякото е топло - нестудено е. Ако кажа,че навън е хубаво времето и ще излизаме - не, лошо е. Ако му кажа да си стоим вътре - не, иска вънка. Ако му дам жълт панталон - иска червен. И тн и тн.... Направо ме подлудява.
Трябва да тръгне на ДГ ,а не го виждам. Ама грам....моля дайте съвети. Много е инатлив и не се залъгва даже и с детски като науми нещо. Това ли е бебешкия пубертет?!
Виж целия пост
# 274
Макарон, същото правя, освен книжките. Винаги обяснявам къде отиваме, какво ще вземем, измислям мотивираща награда, знае къде свършва улицата, кое е тротоар и кое път и така нататък. Откъм безопасност сме идеални. Пресичаме винаги за ръка и не припарва до асфалта, но на тротоара автоматично се пуска и започва да изследва всякакви охлюви, камъни, пръчки и каквото намери. И няма мотивация на света, която да го забърза. Колкото и бисквити и сокове да му обещая, той живее тук и сега. Grinning Охлюва е по-важен в момента от крайната цел, защото е тук пред него. Затова сме винаги толкова бавни и ми е странно как другите деца не се разсейват. Как успяват да се изолират от заобикалящия ги свят? Мистерия!
Виж целия пост
# 275
Това, което виждате при другите е моментно състояние. Не се връзвайте, че няма проблеми. И при нас има моменти, когато ходи за ръка и е най възпитан.
Ян25, търпение само. Така са, едни повече, други по малко. Не виждам обаче защо ще отлагате яслата/градината.
Виж целия пост
# 276
Естествено, че ще са им по- интересни охлювчетата, тревичките, камъчетата и пръчките. Те сега откриват заобикалящия ги свят.
Виж целия пост
# 277
А, аз охлюва и мравката не ги броя за отклонение, спираме се заедно двете, клякаме и разглеждаме, често и си взимаме охлюва вкъщи, храним го и го поим и след няколко дни го пускаме в парка на тържествена церемония Grinning

Отклонение за мен е да тръгнем към магазина, а тя да настоява да идем в парка, който е до магазина примерно. Но и като цяло, ако няма добра причина да бързаме, не я спирам да идем на друго място, имаме ключова дума, която знае, че като чуе, значи трябва да изпълнява (така де, това не значи, че го изпълнява винаги, но има усещане за сериозност на ситуацията).

Но подозирам, че при дъщеря ми просто бебешкият пубертет не е почнал.

Ме ме тревожи друго - напоследък е станала много срамежлива и даже някак се страхува от децата около нейната възраст. Не ходи на ясла, ходи ежедневно на разни занимания с деца на нейната възраст, но винаги с близък възрастен. Ако на площадката някое дете нещо иска да вземе нейна играчка, реве все едно настъпва армагедон, а напоследък се дърпа от децата. Някое ако я приближи, се връща при мен и се гушва и не иска да го погледне даже. С възрастни или по-големи деца няма този проблем, говори им, заиграва се, споделя играчки... Буквално се замислям да започнем някъде на частна ясла по половин ден само за да й помогна да преодолее този страх и срамежливост.
Виж целия пост
# 278
Колко ми е лежал по магазини и по тротоари не е истина….Бягали сме след него, носили сме и какво ли не. Рязко към 2г6м почна да ходи по-нормално, я сега на 2г8м (почти 2г9м) спокойно може да се излезе с него за ръка. Малко се поуспокои. Най-често сме навън с баланс колело или тротинетка. Пак има в моменти, в които се вика да внимава или да намали, но дръжте се….идва момент, в който се кротват сравнително 😀
Виж целия пост
# 279
През това време ходехте ли с количка? При нас има настояване за това - нямало дете, което да не се е научило да ходи нормално. Според мен количката, освен ако не е на дълги разстояния, не му действа никак добре.
Виж целия пост
# 280
Количка ползвахме последно септември миналата година. Сега слизаме с колата до парка, че е далече. Проблема е, че обикаляме и надалеч и количката може да е оставена в парка. Лесно всеки може да си я прибере и няма да разбера. А да гониш тодлър и да буташ количка мисия невъзможна. Сега само трябва да го дотътря до колата.
Виж целия пост
# 281
Към 3г вече минават на фаза повече да осъзнават, та и това ще мине, ще започнат да вървят както е нужно
Виж целия пост
# 282
Все някога ще стане това, въпросът е ние какво да правим през това време и дали да му махнем количката на близки разстояния, защото не искам да го бутаме в нея докато стане на 5.
Виж целия пост
# 283
Колко деца в колички сте виждали на пет години? Имате ли представа колко огромна разлика има в развитието и държанието между две и петгодишни деца?
На две години вече е достатъчно голям за кола за бутане, баланс колело, тротинетка и подобни, с които да се придвижвате на близки разстояния. Би трябвало да му е интересно да кара. Ако не става, си го возете в количката, какво толкова.
Виж целия пост
# 284
Ние му махнахме количката малко след като навърши 1г. Абсурд беше да се мъчим и ние, и той при все че искаше постоянно да излиза от нея и бяха истерии нон-стоп. Тогава почна да кара тротинетката. Беше със седалка и супер удобна за разходка. Сега пък от около месец-два само колелото. Е, движим по-бавно понякога, има спирания често, понякога просто казва, че е уморен и малко иска да си почине.
Аз иначе количката я приемах докато проходи стабилно. После малко по малко се почна с все по-дълги разстояния плюс се уморяваше по-качествено.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия