Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Каква е темата на дискусията във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени майките в дискусиите?
Какви съвети се споделят във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Каква е темата на дискусията във форума?
-
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени майките в дискусиите?
-
Какви съвети се споделят във форума?
-
Как мога да помогна на бебето си с колики?
-
Как да се грижа за дупето на бебето след смяна на пелените?
Като започнаха "бомбардировките" постоянно ходех да я проверявам да не се стресне, а тя душичката даже не помръдваше. По едно време пратих мъжа ми да я види дали диша, не можех да повярвам как спи на такива гърмежи. И така спа почти през целия ден, за което снощи реши да будува и ми изкара нервичките. Ама то само сън не може 
ще ми се вече да ходим по разходки и с нея. За което трябва да си купя количка, а нямам идея какво да гледам при избора й. Ще съм ви благодарна ако ми препоръчате някоя вече изпробвана количка.
е на т'ва му казвам аз осигуряване.
Нещо сме нервни от през ноща още, колики, какво да ги правиш


Дано спре скоро, че и за това се чудя нормално ли е, ама като гледам повечето имат още, та не се шашкам.
Но Никол ми изпива силите и времето. Дано да е здрава за да ходи на ясли, утре я пращаме, ще видим колко време ще изкара. Ще сложа снимки в албумчето, може след малко да ни видите.

Но за протокола: Като писах на Понтес, че не знам на кой свят съм, нямах предвид само от радост... Ние на 25 декември, навръх Коледа, след като погостувахме на нашите, направихме една огромна разходка в квартала, качих се пеш до 11-ти етж, взехме гореща вана, при все че не вярвах вече, че такива неща помагат за предизвикване на раждането, и си легнахме към 23.30. Само половин час след това усетих как ми изтичат водите, панирах се, като видях че са зелени, събудих си лекарката и тръгнахме към болницата. Към 1-2 започнаха контракциите, зачествяваха и цяла нощ бяха регулярни на 6-7 минути, сутринта зачестиха и всичко изглеждаше нормално... След няколко часа с контракции на 4-5 мин. и разкритие има-няма 3 см. ми дадоха хапче за ускоряване на процеса, и все си мислех, че малко остава... От 11 ч. Нататък контракциите бяха на 2-3 мин, понякога и през по-малко от минута, всичко ми се сливаше и само за малко успявах да се отпусна, даже ме отнасяше на заспиване за секунди – и до 13.30- 14.00 ч. никакво развитие! Тогава казаха, че ме подготвят за секцио. Олекна ми, исках каквото ще става да става, само да минава по-бързо. И тъкмо да влизаме в операционна – докараха едно спешно секцио и се наложи да чакаме около час – най-дългия час в живота ми!
После е ясно – едва ми сложиха упойката, аз цялата треперех вече и контракциите не спираха, всичко свърши доста бързо, тупнаха до мен беба и ме питаха харесва ли ми... Какво да кажа след 15 часа раждане, аз вече неадекватна... Най-гадно беше усещането след упойката, но и това мина. И на другия ден рано-рано станахи хукнах да си я търся..
После идва ред на болницата – щяха да ни изписват на 30-ти, обадих се на мъжа ми да идва да ни взима, след 10 мин. той звъни да каже, че ни е разбита колата и трябва да чака полицията... Търся аз други варианти, междувременно педиатърката идва да каже, че беба е много жълта и не ни пуска. Фотолампа следобяд, стискаме ние палци да ни пуснат за Нова година и най-вече да се оправя бебка. На другия ден уклончиво ми казват, че ако настоявам ще ни изпишат, но да изчакаме разултатите от сутринта. Малко по-късно казват, че все пак ни пускат и че резултатите са добри, звъня аз на мъжа ми да идва и малко след това той ми звъни да каже, че се е блъснал с колата и чака полиция... Не знам как звучи всичко това, но на мен ми изглеждаше абсурдно и нереално. Прибрахме се все пак, полицаите го пуснаха бързо, посрещнахме 2007-ма година и почти веднага си легнахме изтощени, но безкрайно щастливи и сега свикваме с новата ситуация в къщи и не можем да спрем да се радваме на малкото си съкровище, което е невероятна душичка, много е добричка, много слушка и спинка и ни разтапя с невероятни усмивки, една от които сме хванали дори на една снимка и ще се опитам да я кача тук...
