"Носленце от мама, очички от татко - нашто ДЕКЕМВРИйче - толкова е сладко!"

 Честито малък бебо Александър на Ралилд !   
Да е жив и здрав и да радва мама и тати 

 JvD Честит рожден ден!    Да си жива и здрава и всичко най-хубаво!

 Ами нашия бебо го гледаме с моя мъж, бабите от време на време само се появяват, нямат време. Пъпчето падна на 10-я ден. Кърмя го, вечер го къпим, намазваме го с бебешко олио на Penaten и с крем Penaten, сменяме му памперса, продължаваме да мажим пъпчето му със спирт. В началото папаше по 30 гр. през 3 ч. сега папа по 50 гр. понякога и 70 гр. и през 2 ч. понякога и през 1 ч. ако е много гладен
Плаче само, когато е наакан и когато е гладен, кротичък е, поне засега, пу пу, да е жив и здрав 
На мен ми дадоха в деня на изписването болнични и др. документи.
 На 28.12.2006 г. ни беше 1-я преглед при докторката, мериха го. Днес на 4.01.2007 г. пак ще ходим следобед да го теглят бебо 
И ние му даваме по лекарско предписание Vigantil (витамин Д) против рахит по 2 капки на ден.

 

Здравейте - днес се чувствам човек -  Калина заспа в 9 след вечерната баня и се "събуждаше"- в кавички, щото тя дори не си отваряше очите, а само мрънкаше - знак че е време за ядене през 3-4 часа за да яде - е, така ако е всяка вечер ще е рай - но не е - това хубаво спане беше резултат от почти 24 часа безсъние и държане на ръце - естествено заради коликите. Днес също продължава да спи стабилно - направо беше скапано детето. Сега и аз ще кача малко снимки.
За нослете - хъркаме, диша тежко - ползвам Стеримар - малко се стряска и плаче, но веднага се успокоява - знае че следва папане.
Дупето ни е подсечено още и то доста - Sarra - благодаря за вниманието, което си ми отделила - предприех мерки - дано се оправи по-бързо!
Днес ни е 21 ден и дадох Вигантол за първи път - 2 капки с малко кърма в пластмасова лъжичка на Avent - не е хубаво да се ползват железни лъжички, особено към 5-6 месец, когато венците набъбват и ги болят.
За излизането навън - евала на смелите мами - на лекциите обаче ни казаха, че зимните бебета се изкарват постепенно за по 5 мин, после 10 ит.н , но след 25 ден, та на нас ни остава още малко и ще подадем нослето навън, естествено ако има подходящите климатични условия!
Verolina - много се радвам че бяхме заедно в болницата - а малката Лора е голяма сладурана!
За моето раждане накратко - моят мъж на 13.12.2006 г. имаше рожден ден - съответно целият ден - чистих, готвих- правих пълнен заек....стояхме до късно, но все пак си поспах. Сутринат в 6 часа както си спях усетих че се намокрих - казах че са ми изтекли водите - но бях спокойна - изкъпах си се едно хубаво, пооправих се и към 7 бяхме в Шейново - разкритието ми беше само 1 см. Сложиха ме на система с окситоцин.  Водите ми бяха отново зелени направиха всичко необходимо да родя колкото се може по-бързо. Първите 2 часа нямах никакви болки, даже се усмивах глупаво, но не знам защо бях много спокойна - може би заради лекарите - буквало сновяха напред назад 4-5 и непрекъснато ни следяха и трите момичета в предродилна зала - Verolina е имала уговорка с една от лекарките - д-р Гагова - страхотна мила жена и добър професионалист, но аз имах чувството че аз съм я избрала - непрекъснато беше при нас, също така д-р Лозанов, д-р Дъскалов и още двама лекари, но не им знам имената - благодаря им от сърце -  а също и на акушерката Маргарита - младо и красиво момиче - нито един път не ми се развикаха, напротив много напъствия и мили думи. Заради зелените води бебчо не беше добре - тоновете падаха непрекъснато и ме сложиха на кислород - добре че беше той за да мога да си регулирам дишането и наистина усещах че като дишам правилно болката като че ли се притъпява - имах доста силни болки, но не нечовешки както първият път - тогава оревах цялата болница, а сега смело мога да кажа че не викнах нито веднъж.
По едно време на 4-5 см. разкритие ме викнаха и ми сложиха епидурална упойка - а нито са ме питали дали искам, нито аз съм искала предварително, даже си помислих че ме бъркат с някого ...Но в последствие разбрах, защо са я сложили , а и дозата беше само една - трябваше да ме бъркат непрекъснато - оказа се че като има ръко вътре тоновете на бебето са по-добри и така сигурно 2 часа някой непрекъснато ме бъзикаше отвътре и даже се събраха и си приказваха какво ли не.
Към 12 часа бях с 8 см разкитие, действието на упойката беше около 40 мин - после болките си бяха същите - тогава обаче нащата с бебо не бяха добре и ми казаха, че ще ми помогнат да отида до магарето, че нямало да си чувствам краката от упойката - но нищо подобно - всичко си чувствах, нямаше и помен от упойката - те не можаха да повярват, че си отидох сама, съвсем изправена на магарето - там още повече започнаха да коментират че нещо с бебето не е наред и аз си изкарах акъла - но ми обясниха какво ще правят за да се успокоя - с една игла взеха кръв от бебето и веднага я изследваха - резултатите не бяха добри - въглеродният двуокис се увеличаваше пркалено бързо, а кислорода намаляваше и се чудеха какво да правят - защото бебето беше високо, шийката изобщо не беше изгладена, а си беше месеста - та отново последва бъркане и изглаждане и слава Богу точно тогава усетих напъните и за 3-4 напъна я родих - беше с умотана пъпна връв..........но жива и здрава - Благодаря на Бога, че всичко мина благополучно и че е чул молитвите на всички. после като ме шиха само си представях как аз шиех горкото зайче предният ден.