Раздяла с бащата на детето

Защо я подкукоросвате, не виждате ли, че не е добре. Съвети как още по-зле да стане ситуацията и едно дете да загуби баща си, а той е по-нормалният от двамата, макар и склонен да е мизерник. Мария ако не обърне внимание на психическото си състояние ще съсипе това дете с неврозите си, не знам ОКР ли има или нещо друго, но явно смята да гледа детето в аквариум до поне 8 годишна възраст. Че то и детето може да е далеч по-щастливо в мизерната къща на баба си, където няма всичко да е по конец и ще има някоя и друга монета под дивана.

Мария, аз пък си спомням предишни твои мнения и бащата изглежда да е имал желание да сменя памперси, ама не правел нещата както ти считаш за правилно. Въобще не са наред нещата с теб и не вярвам съдът да отнеме свиждания заради куче и авточасти. Дано бащата устои, това е шансът на детето.

Напълно е възможно да се установи, че домът на бащата не е безопасен за детето. Никой не казва, че ще лишат бащата от правото му да си вижда детето. Ще го вижда, особено докато е по-малко, в дома на майката или някъде навън, има начини. След 4-годишна възраст действително се приема, че детето вече е достатъчно голямо да остава с преспиване при бащата. Разбира се отново е въпрос на доказване дали е безопасно или не да остава с преспиване, дори и след навършване на 4 г. Нямам идея коя е майката, нито се сещам предишни теми и мнения, отговарям принципно.

Само за уточнение - в къщата на бабата беше починал домашен любимец от натравяне с онези вещества, които държат там. Това стана преди няколко години, аз се бях изнесла отдавна от там. Вероятно не е чистено с години, но нека да отидат и да проверят условията. Ако за вас това са нормални условия, в които да пребивава малко дете, то нека аз съм с ОКР, така както ме класифицирахте.
А относно смяната на памперси - той изначално никога нямаше желание за това. В началото ми каза, че детето си го гледа само майката, че това не е работа на бащата. Започна да ги сменя с много уговорки и пазарлъци. Къпеше детето, дадох му тази възможност в началото. Но след като детето като новородено се нагълта с вода и не можеше да диша съответно не съм му го поверявала повече той да го къпе. И това ме прави луда? Внимавайте какви квалификации раздавате с лека ръка на хората, приятелски съвет. Ако за вас е нормално човек да не си мие ръцете след тоалетна или след като е хвърлил боклука и да тръгва да приготвя храна, ок. Това са нормални навици, които се учат в ранна възраст. Но не, аз съм луда, затова, че съм искала от него да си измие ръцете след тоалетна и тогава да пипа детето. Я пак? Гледам сина си с такава любов и грижа, той усеща моята топлина, постоянно ме търси и повтаря Мама с такова обожание. Той е весело и общително дете, много умно. Извеждам го навсякъде, по заведения го водя когато мога, срещаме се с приятели. Далеч не живее в аквариум. Дори вкъщи не се ползват в момента никакви дезинфектанти, подът се мие с чиста вода, нито е стерилно, нито е свръхподредено, което е белег за ОКР. Така че квалификациите си ги спестете.

Според мен си много пренавита, дори се усеща и лека зоба към бащата му и неговите родители.
Моя съвет и успокой се и мисли е само за това как да си задоволиш егото, а кое е добре за детето.
Стотинки, батерии, ала бала.
Истината е някъде съвсем другаде.....

Авторката определено може да има трески за дялане и някакви паранои, но това не означава, че мъжът и е цвете за мирисане. Прегледах и по-диагонал набързо стари мнения и теми. Има си и тя проблем.
Та истината е някъде по-средата.

Не разбирам защо е заяждането по темата. Нека вижда детето, когато пожелае. По принцип съдът определя свиждания по два уикенда месечно. Аз съм му казала да го вижда винаги когато има желание и възможност. Тоест ако иска и всеки ден да го вижда, когато намери начин да се случват срещите им. Но тези нападки за психическото ми състояние след всичко, което описах и обясних, ми се струват неуместни. Едно дете имам, имам и една преживяна загуба, синът ми е целият ми свят. Не знам какво бих правила, ако с него се случи нещо предвид условията, за които става въпрос.

Добре де... Ти къде го намери тоя? От лотарията ли ти се падна или от изпадна от пръчици Зрънчо? Или и ти реши, че можеш да си го моделираш и превъзпиташ? И сега като разбра, че не става, започна да ти светва лампата? Преди да си легнеш с него не видя ли в каква кочина е живял? Не можа ли да събереш две и две?

Виж сега, нормално е човек с малко дете да си обезопаси жилището, но чак пък да си проверява стотинките по джобовете или да превръща в такъв грандиозен проблем праха по мебелите... Малко пресилваш нещата и може би това се опитват да ти кажат другите потребилтелки. Иначе за химията, дето мъжът ти (бившият де) си я държи из цялата къща, съм съгласна, ако не е прибрана на недостъпно за детето място. Та пичът може да е в едната крайност, но ти пък си в другата. И двете неща не са ок за детето. Много е натоварващо и тегаво да се живее с педант, а ти малко натам ми клониш. Успокой малко топката, отпусни я тая душа, не можеш да контролираш всичко и всички. А пък и имаш 2-3 години да говориш на таткото да се научи да внимава с тези неща, все ще му влезе нещо в главата, ще си създаде навик за това.

И аз имам едно дете, но не се вманиачавам по темата, че нещо може да му се случи и че това съответно ще е и моят край. Колкото и да го гледаш, няма гаранция за нищо. Приготви се за доста неприятни за теб случки. Моят е гълтал парченце Лего (хем бешо сравнително голям - на 7-8 г.), като по-малък е лапал котешки акита по детските площадки, веднъж пи от водата на едни зайци (уж домашни бяха, ама дворни, като знам какви болести хващат и те...), що маси и столове в чакалните на лекарските кабинети е облизал и какво ли още не. На твоето ако му се случи нещо такова, сигурно линейка ще трябва да викат, ама за теб.
По-малко кахъри от страна на майката = по-ведро детство на отрочето

Вкъщи имаме 4-годишно дете (и две по-големи, едното със СОП), гризач половин кило, който живее свободно, сере под кухненската маса и търчи по балкона и после пак вътре, само дето не е агресивен и ревнив, и баща, който ползва една от стаите за работилница и работен кабинет. Слоевете прахоляк ги бърша, когато се сетя. А пък големият син, този с изоставането, изяде парче от батерия още на година и нещо. И си премятаме стотинки из джобовете, по шкафовете и навсякъде. Та някак си не се стреснах лично аз от описанието на къщата на ужасите, и то при положение, че работя понякога по казуси с родителски права. Но може би и моите деца трябва да се изведат, не знам.

Преувеличаваш, дете не се гледа в кочина, ама и в саксия не е нужно. Разберете се доброволно.

П.П. Имах преди време един казус, в който се правеше възражение от бащата, че в къщата на родителите на майката нейният брат, художник, държал бои за рисуване. Детето някъде на възрастта на твоето. Е ми... дай в балон да живеем. Като братът също не е малоумен и надали ги оставя в достъпа на детето, щото после и боите на него ще му трябват, и къщата ще им трябва небоядисана с разлети бои.

Както писах по-горе, пода го мия само с вода. Също така и аз имам малко прахоляк под дивани и разни други мебели. Дезинфектанти не ползвам, мия ръцете на детето само с вода и то през няколко дни. Пера в момента на 30 градуса, не гладя нищо. Далеч сме от тази стерилност, тук не се касае за някаква маниакалност , ОКР или както там се изрази потребителката. Ако това е гледане в саксия, не знам. Просто единствената ми молба към мъжа беше да не поставя такива предмети, пръснати навсякъде и да намери друг склад за антифриза си и отвреме-навреме да си мие ръцете след тоалетна или след пазаруване в големите хипермаркети. Но не, аз съм луда.

А ти не обсъди ли спокойно с мъжа си тия неща за батерии, антифриз и други такива неща неподходящи за детето?

Да, обсъдих ги съвсем спокойно. Но той реагира със сарказъм и каза, че ще ги пръска навсякъде из цялата къща. Че детето нямало как да глътне батерия. Как да не може, колко случаи такива има, говорим за кръглите малки батерии , каквито аз намерих из целия апартамент, включително в кутии, където се съхранява храна.

Напълно подкрепям авторката.
Без да съм с окр, и голяма чистница не съм.
Като останах сама с детето, на 2 години беше, заключвах спалнята, в която спяхме двамата, и оставях ключа върху гардероба.
Да не би да стане през нощта, да отиде в кухнята и да се метне от терасата. А аз да не го чуя.
Всеки с маниите си.

Винаги ли така напук ти прави? Ако е така, то явно раздялата е най-доброто.
Не знам какъв баща е да не му пука за детето какво яде и какво пипа.

Да, така прави напук, защото не иска някой, още по-малко жена, да му дава напътствия. Нормално е след толкова разговори, на които той реагираше със сарказъм и нападки към мен, да напиша първия си пост в темата в този начин. Вярвам, че когато не е постоянно наоколо, ще живеем много по-мирно и спокойно с детето и че ще превъзмогна фобията, която придобих покрай този човек. Той ми посочи за пример едни негови колеги, които оставяли бебето им на година и 3 месеца да рови по кофите и да пипа кучешки лайна. Ами за мен това не е пример, поне не и в положителен смисъл. Както казах, аз също не подкрепям прекомерната стерилност, даже знам, че е вредна за детето. Но според мен трябва да има някакви граници.