Давате ли пари на хирурга, който ви е оперирал?

На ресторанта може и два лева бакшиш да оставиш, може и хич, каквото искат да си мислят, но от доктора ти зависи лечението.

Като гледам какви коли карат , не са останали без пари . А децата им също стават лекари .

Ако им видиш вилите в Гърция, направо ще ги съжалиш.

Не искам да им гледам вилите и колите, но не искам и да гледам, това което те гледат всеки ден в болниците.
Аз лично не съм давала пари, защото смятам, че докторът ми има нужда от тях, а защото съм искала да ги дам.

Проблемът е, че по този начин всички ние, носейки уискита, пари и рушвети, за да не останем по-назад, създаваме една доста грозна традиция. Грозна най-вече към по-слабите в обществото. Освен това докторът не ти е направил лична услуга. Плащала си цял живот здравни осигуровки, сметни ги и ще установиш, че до момента си внела поне 10 000 лева.

Горе-долу като при абитуриентските балове или глупавите момински партита - сакън да не се изложим и да не останем по-назад, нека да се изсипват пари, за да покажем нещо си. Само дето не всеки има възможност да даде едни 100 лева на доктора за това, че си е свършил работата. Баба ми няма, а знаете ли колко е гадно да те разкатават цяла година, когато имаш нужда от операция след месец. Да си второ качество човек, защото лекарите са се научили да те преценяват по дрехите и обувките... Всички знаем защо плащате. Не е от благодарност, а от страх да не сте от онези, пренебрегнатите. Да се наредите най-отпред на опашката следващия път. Аз, ако бях доктор, не бих приела пари никога. В нормалните държави за благодарност се изпраща картичка с пожелание.

Наистина е страх от неглижиране.Един път не дадох, защото за пръв път постъпвах в болница и не знаех, че се дава и всеки лекар, гледаше да ме пробута на другия.

Те взимат от клинични пътеки и едва ли оперират за 100 лв на операция .

Никога не съм неглижирана, нито някой от близките ми. Интересен феномен е как един и същи очевидно лекар за друг пациент изглежда, че го неглижира и бърза да бута пликовете. Никога не ми е отказвана документация, епикризите са били адекватни и в срок, издаван ми е болничен лист без проблем и неуредици и без да ме разиграват. И в Пирогов няколко пъти с детето съм била. Може да има тук-там неуредици някакви, но точно тази поанта-не ми обръщат внимание, ще ме убият, ако не си платя, просто не импонира на разбиранията ни. Съответно не съм си и помисляла да изглеждам такъв типаж-ще ти дам пари в плик, а ти ме обслужи.

Фаастък, това че на теб не се е случвало не означава че не се случва. Лично очи в очи хирург в детско отделение Пирогов ми заяви, че епикризата ще бъде фалшива. Когато му казах че искам истинска ми каза, че тогава ще трябва да платя 2-3 хил. лв. щото бла бла бла. Естествено, че отказах и съответно имам фалшива епикриза от втория престой в това отделение. Самият той оперира детето когато бяхме първия път там, но в оперативния протокол не фигурира името му, а пише че е оперирал хирург, който по време на операцията беше с грип и в болнични. А го знам, защото освен голям хирург е и голям човек и лично дойде да се извини, че не може той да извърши операцията.
И знам, че други майки са доволни от хирурга, който ми поиска пари за истинска епикриза. И в момента е шеф в детската част на Пирогов и го имат за голям капацитет, но ако ще да е последния лекар на света не бих завела детето си при него. Не само, че не му вярвам като лекар, но и изпитвам неприязън към личността му. Ти може да си била при него и да си доволна. Аз не съм. Твоят личен опит си е твой личен опит и не ти дава право да обобщаваш. В Пирогов с оперираното ми бебе бяхме в една стая с туберкулозно болно дете и майка му също болна няколко дни - преди и след операцията на моето. Разбрах го и реагирах, но ме лъжеха че не е вярно, че не е с туберкулоза, докато не се озовах зад две сестри, които коментираха, че..... е с туберкулоза. Реагирах веднага, на място и чак тогава ни преместиха и събраха няколко лекаря да ми обясняват, че вероятността аз и/или бебето да се разболеем от туберкулоза е само 10%. Изписаха бебето ми с 38+ гр. температура и епикриза в която пишеше напълно здраво. Реагирах и отговориха, че сме отишли за операция и тя е направена, затова пише здраво, а температурата била от вътре болнична инфекция и не се брояла. Отказах да подпиша тази епикриза и поисках среща с шефа на детската част на Пирогов. И когато той дойде се оказа, че не можело да впишат температурата в епикризата, защото така нямали право да ни изпишат. Настоях за вярна епикриза с вписани температура и престой с туберколозно болните в една стая. Предложи ми да останем, но му обясних че съм отвратена от отношението към бебе на 1г. и искам да напусна час по-скоро отделението с епикриза в която да пише истинското положение. А отношението на сестрите... Сестрата взе бебето ми за операция голо по памперс през месец декември без дори с чаршафче да го завие и го вкара в асансьор с клоуни. То пищеше от ужас, защото беше толкова малко и е нормално да се уплаши от клоуни. Тя дори не го гушна, а го носеше под мишница. Така го донесе и след операцията, все още под упойка, макар че трябваше детето след операцията и все още под упойка да е на легло. Когато поисках да го тестват за алергия към упойките сестрите недоволстваха, че им отварям работа, а когато излезе алергия точно към упойката която щяха да ползват недоволстваха, че отложиха с 3 дни операцията заради противоалергична подготовка. А трябваше лекарите да назначат теста, не аз да го искам. Неуредици, а. Не съм черпила нито за благодарност, нито превантивно като застраховка, защото аз бях с детето и знаех, че ще го защитя от "неуредиците". Но втория път почерпих сестрите, за да получа копия от изследванията и диска, защото въпреки че имам право да ги получа не ги дават. Но после ги търсят от пациента, на който са отказали да ги дадат. А какво ще кажеш за това, че от друга болница ме пратиха с детето да му направи скенер определен специалист по образна диагностика в Пирогов. Поне 10 пъти питах кога ще ми даде бележка за да отида да платя на касата. Той все повтаряше, че ще платя когато получа резултата. Но когато ми даде резултата не ми даде бележка за касата, а ми поиска 200 лв. на ръка, защото той щял да ги внесе. Да не говорим, че по ценоразпис скенера беше 120 лв. Бях сама с детето и нямаше как да реагирам пред него и му дадох парите, макар че съм убедена че не стигнаха до касата на Пирогов.
А когато бях в белодробна болница заради астма на алергична основа се опитаха да ме сложат в стая с туберкулозно болни момичета. След като чух разговора им разбрах какво се случва, реагирах и ме преместиха. След няколко дни сестра ме накара да правя инхалация която не беше част от лечението ми. Реагирах, но тя настоя че е за мен. Реших че е допълнително назначено и я направих. После дойде да ми се кара, че не било за мен защо съм го направила. След ПТП една лекарка поиска да ходя в частния й кабинет без направление и когато отказах ми анулира болничните за дом. лечение и престой в болница, защото се оказа, че е шеф на ТЕЛК комисия и може да го направи. НЕЛК ми възстанови болничните след няколко месеца. Добре че ПТПто стана на улицата пред службата ми и нямах проблеми с шефовете. Това ми се случи защото отказах да ходя и да й плащам за психотерапевтични сеанси след злополуката при положение че тя дори не е психолог или психотерапевт, а невролог.
Но когато сестрите поискаха пари от майка ми уж за благодарност към хирурга (убедена съм, че хирурга не е разбрал за благодарните пациентки) ден след онко операция нямаше как да съм с нея, за да знам че ще реагирам при нужда, а тя беше притеснена от начина по който са й казали и й осигурих сумата, за да може да се възстановява спокойно без да я притесняват сестрите.
А в частна клиника по репродуктивна медицина след тежка отворена (не лапароскопска) операция в реанимацията сестрата си постели на дивана, нави будилника за преди идването на санитарките и легна да спи. Цяла нощ ми беше лошо, гледах показателите на апарата към който бях закачена, мъчех се да й извикам, но нямах сили да изкарам глас. На сутринта се събуди с усмивка. Прибра си постелката и завивката и предаде смяната на дневната сестра. А освен направлението за операцията по каса имаше и регламентирано по ценоразпис доплащане.

Тъй като за детето и себе си съм влизала в болница повече от 15 пъти имам и добри, и лоши примери. Обаче добрите не отменят лошите. А тази тема е за лошите примери. И това, че ти, фаастък, си имала късмет да не попаднеш сред лошите примери не означава, че можеш да обобщаваш как всичко е цветя и рози и на другите няма как да им се случи нещо щом на теб не ти се е случвало.

Не е по темата, но това с епикризите ме е учудвало неведнъж.
Някой има ли идея защо се дават т.нар. фалшиви епикризи?

За да се покрият конкретни пътеки, които носят определена сума на търговското дружество (болницата).

Хич не е до късмет...Бъдете здрави. Най-вече.

Преди време майка ми беше дала пари и някакъв алкохол на хирург, който ме оперира. Бях на 15 г., много не осъзнавах. Но 15 г. по-късно съм твърдо против такива порочни практики. Баща ми беше опериран сравнително скоро в Пирогов и съответно майка ми пак дала пари на хирург, светило бил, че и на санитарите (още по-голям ужас). Пуснаха я след това навсякъде да влиза, без въпроси. Към баща ми определено имаше много специално отношение, няма да изпадам в подробности, но имаше огромна разлика с другите пациенти. Никой не ме послуша. Отново - крайно против съм.
2019 г. ме оперираха - една стотинка не дадох на хирурга. Не бива това да става практика на пациента. Положили са хипократова клетва, но за съжаление тя не гарантира нищо. Вече няма морална тежест.
Все пак това е труд, заплаща се. На мен не ми дават пари под масата и алкохол, пък пак си работя.
Скоро станах свидетел как в Х болница на лекар му беше дадено от родилка и мъжът и обемна вещ, наподобяваща портмоне, доста издуто. Чух, че благодарят.

Съпругът ми пък е още по-краен от мен. Смятам, че с право.

Да сме живи и здрави е най-важното.

ПОТРЕСАВАЩО е слаба дума!

Епикризите мисля, че са от името на ръководителя на съответното отделението, независимо, че лекуващият/опериращият лекар може да е друг. Най-грубо отношение съм получавала, може да са очаквали пари, ама аз не съм от досетливите и такива сигнали не схващам, от лекар, който или беше некомпетентен, или безобразно разсеян. В епикризата беше описан проблем в едната половина на главата, а то реално беше в другата половина. Следващата епикриза от друг специалист е вярна, но се притеснявам от грешната епикриза, че противоречи на останалите. От същото място аз също не можах да взема рентгенови снимки и други изследвания, макар че предложих да си платя за копие, а специално рентгеновите по обясними причини не исках да се правят наново и бебе на няколко месеца да бъде облъчвано за нищо.