Давате ли пари на хирурга, който ви е оперирал?

Предполагам плащате избор на екип. За подкуп ли питате?

Зависи за коя болншца става въпрос може да се заплаща изцор на екип(плаща се на регистратура).

Не за подкуп, а за благодарност след операцията и ако не сте платили за избор на екип.

Според мен е редно да се плати избор на екип, ако човек желае да го оперира конкретен лекар. След това вече човек ако иска, като мине благополучно всичко да подари някакъв подарък. Пари така да давам… не. Избор на екип се плаща на каса в болницата и е регламентирано плащане. Пари на ръка не давам.

Всичко , което се заплаща се плаща на регистратурата ,  но българина все се оплаква , че докторите искали пари , кой ги учи ?
Те за теб си взимат сумата от пътеката , която им се полага. Не работят благотворително , дори и да ти помогнат .

След операцията на майка от РМЖ сестрите й казали да приготви сума за благодарност. Майка питала жените оперирани преди нея за р-ра на сумата - 500 лв. Аз теглих и тъй като по наши проблеми ходихме в София й занесох на ръка сумата.

Мен скоро не са ме оперирали, но майка ми скъса менискус и я оперираха преди дни – с направление, в частна болница, имаше доплащане, плащала е на регистратурата. Никакви пари на ръка не е давала на никого, нито са ѝ намеквали.

Ужас.

Нямам против и да платя, щом парите от касата са малко, ама... не по тоя начин.

Само в България може да има подобно нещо...
Те затова се и не наядоха..
Оперирана съм 3 пъти в чужбина ,един бонбон не съм дала.
Няма такава практика.Хората си получават заплатите за това ,което вършат.

Не, плащала съм за операция, която не се поема от Здравната каса, но пари под масата не съм давала.

Имах избор на екип, но след операцията дадох пари в плик, прикачен към кутия бонбони на избрания лекар. Нищо лошо не виждам, благодарен си на някой, изразяваш благодарността си финансово.
Давала съм пари и на лекари за връзка с други - д-р Х ме е насочил към д-р У, който ще ми помогне. Но лошо няма, по мое мнение, да се благодари с финансов подарък. Бонбоните, уискито и прахосъбирачките по магазините имат цени, те не са нещо кой знае колко различно.

И аз съм давала.

Е, браво. Такива гадости трябва да се докладват, а не да се възнаграждават с кеш.

Като дарят двама , трима и после измислят дарение за болницата . А тя болницата толкова добри доходи има , на гърба на бедния народ .
Хората работят за заплатата си , другаде и почерпка не носят . Според мен така е редно .
Който има желание да дава , но доброволно .

Предложих им майка да се направи на не разбрала, но тя беше там, в отделението и зависеща от лекари и сестри. Всички жени казали, че са дали. Предложих да е почерпка, не пари или по-малка сума, но те се притесняваха, че щом са й казали пари и щом другите са дали 500 значи и тя трябва да даде. Рака достатъчно ги беше изплашил така, че им занесох парите поне за това да не се притесняват. А дали лекарят е знаел, че сестрите искат пари от негово име и аз се зачудих, защото може той изобщо и да не знае че след операциите сестрите притискат ошашавените пациентки да дават пари.

Абсолютно. Ще откажеш, ще докладваш, но следващия път може и да се окажеш пак там за лечение. Добре пресметнато изнудване си е това. Отвратително е, но и аз не бих имала смелост. Бих направила всичко възможно повече да не се лекувам там, но понякога може да няма особен избор, дадени заболявания може да се лекуват в една или малко на брой болници, или пък по-добрите лекари да са там.

И пак казвам - нека не е безплатно, нямам против, ако лечението струва повече, отколкото касата се прави, че струва, вкл. като заплати на персонала. Но да е официално и предварително известно.

Много е неприятно това с даването на пари под масата, защото една част от лекарите и персонала не са толкова нагли и безпардонни, че да си искат, а друга част си искат, и се получава една голяма разлика в реалните доходи на лекарите. Вторите изобщо не са мотивирани да се борят за някакво по-високо заплащане като професионална общност, защото те си печелят добре, а първите често емигрират да работят в чужбина, защото не одобряват тази практика. Неслучайно имаме недостиг на лекари. В другата тема упрекват някакви, работещи на МРЗ плюс за 100-200 лева отгоре в плик, ама иначе бутаме хиляди на лекарите под масата?

Иначе мога да изброя редица лечебни заведения, където са забранени подобни практики и смятам, че дали подобни практики виреят в съответната болница или не, става с одобрението или неодобрението на ръководството на болницата. В болницата, в която раждах, беше забранено, беше разрешено единствено да занесеш при изписването обща почерпка за персонала. Аз бях платила за избор на екип, за да може лекарката, която ме следеше през бременността, да направи секциото, нищо допълнително не е искано. В неонатологията имаше писмена молба да не се дават цветя, бонбони и пр., а който иска, да може да дари пари по дарителска сметка за закупуване на кувьози. В "Каспела* и "Токуда" не всичко се покрива от ЗК, ама плащаш колкото е по ценоразпис и това е. В "Иван Рилски" всичко беше по ЗК, персоналът изключително услужлив и любезен, накрая при изписването трябваше да попълним декларация, че никой не ни е искал пари. Аз отначало не разбрах и си помислих, че сме пропуснали да платим за нещо, за което дължим някакви пари по ценоразпис, но не, беше общо-взето декларация, че никой не ни е искал пари под масата. Ами значи, която болница иска, може да функционира и без благодарности в пликче

Виновен е този дето търпи , ако никой не даде тази сума , какво ще стане ?

Така ами. Не са виновни изнудвачите, притеснените за здравето си пациенти са виновни.
Иначе мисленето: "нищо лошо няма в благодарността в плик" не го разбирам. То също допринася, но не е причинаТА.

Не съм давала никога, не съм избирала и екип. Повечето пъти не съм познавала лекарите, които ме оперират мен или детето ми, затова не виждам защо да плащам екип- който и да е, за мен е едно и също.
В Ортопедията в Горна Баня един известен лекар се опита да ме прелъже да платя избор на лекар- дори не го бях виждала до приема. Отказах и такъв скандал вдигнах, че идваха и той, и приемащата педиатърка да ми се извиняват.
Оперира после детето и всичко беше наред.
Който се съгласява да го изнудват, все ще си дава пари.

Много зависи от ситуацията.Мен не ми предложиха избор на екип, за който всичко да си мине официално през касата на болницата.При изписването хирурга си поиска директно без никакво криене от сестри и останали пациенти

Ясно , колко искаше? Явно си е избор на екип пак , ако не избирал

400 лв , за лека операция.

400 на доктора
500 на сестрите ..
Като се оперираш трябва да си търсиш кръводарители..

А сега кажете ,как да се върнат хората в България...???
Като чета ,тръпки ме побиват.

Не само като те оперират търсиш кръводарители. И по спешност като ти прелеят кръв търсиш кръводарители, ама след преливането.

Е, имала си късмет. Майка ми преди години също вдигна скандал, ама не ѝ се извиниха, нито я оперираха, въпреки осигуровките ѝ и здравните пътеки. Щеше да умре, добре, че имахме приятели с известни контакти, че все пак успяхме да се справим... Оттогава съм се решила, че ако се наложи, ще дам пари "подарък" - за това са парите да носят някакво спокойствие и да помагат.

Е, като си поискат при изписването, защо да им давам? Всичко е минало, аз да им давам? Че и нагло да искат? По-скоро ще ги снимам и ще ги пратя в новините.

Защото после има превръзки,контролен преглед, след няколко месеца пак трябва контрола.Не всичко приключва с изписването.

Не са ми искали, не са и намеквали, не съм давала пари.
Но достатъчно сериозни суми за доплащане имаше в касата на болницата, така че не мисля, че и някакви пачки от стотачки биха били редни.

Лекарят не Ви прави услуга, а си върши работата, за която получава заплата. Даването на пари в плик за благодарност е всъщност вид подкуп. Но в нашата народопсихология е дълбоко застъпено, даже имам един близък, който като отиде на преглед, освен, че си плаща прегледа, дава пари на ръка на лекаря, за да е сигурен, че ще бъде добре обгрижен. Това е една ужасна практика, която подклажда корупционните схеми. Затова и тук така добре се ширят ало измамите, всеки мята пари през балкона, за да подсигури добрата грижа за пострадал в болница. Нещо неморално е прието за стандарт за благодарност.

И обяснението и на тия същите бутащи пари често е: "Нали знаете как е в България...".

Каква народопсихология. Лежи си жената прясно оперирана от рак и минава сестра и й казва, че трябва да приготви сума за благодарност. Всички останали в стаята вече са изказали благодарност, а изписването е далеч. Няма народопсихология, а страх, защото тези от които ще зависиш неизвестно колко време директно са ти поискали плик с пари. И не преди операцията, когато можеш да решиш да се оплачеш и да отидеш в друга болница, а след операцията, когато вече си напълно зависим.

Това е изнудване и е наказуемо от закона.

Авторката както и много други пациенти сами дават пари, без да са им искани, с което всъщност допринасят за подобни изнудвания.

Е , някои хора и за раждане дават пари в плик , нищо че раждането им е струвало доста .

Не са популярни делата за лекарска небрежност тук. Иначе какво, ако не даде, се очаква да убият пациента, защото не е дал пари?

Няма да го убият, ще го оставят да си умре.

Това е подсъдно.

Някой да е осъдил лекар?

Рори, не се има предвид вашият случай, разбира се.

За да се осъди лекар, лекарска комисия трябва да прегледа документацията по извършената операция или за каквото го съдите и да свидетелства къде са били грешките. Никой лекар няма да свидетелства срещу колега, защото никога не знае кога може да е на тяхно място.
Да отговоря на въпроса от темата: Не, никой никога не е давал пари на хирурга за добре свършена работа от моето семейство. Бонбони, бутилка алкохол сме давали, но много рядко.
Добавям, че никой от семейството ми не оцеля дълго след хирургичните намеси.

Затова хората са принудени да дават, за да оцелеят. Не че им са излишни.

Не мога да обвиня лекарите  в нашите случаи, защото заболяванията на роднините ми бяха комплксни, засягащи много органи, а и в някои случаи просто  са били игнорирани с години. Майка ми беше медицинско лице, така че за съжаление ние минавахме през схемата "имам човек", а не "имам пари в плик". За съжаление и тя не е сред живите вече. При мен обаче, на няколко пъти се опитваха да ме изнудват, много мога да изпиша по темата, но никога не съм давала за моя операция каквото и да е под формата на рушвет, а съм вдигала страшни скандали. Моите наблюдения са, че като цяло всички пациенти им мълчат, докато буквално издевателстват над тях, и така си е останало от едно време. Когато майка ми лежеше в Пирогов буквално имаше продавалник на етажа в хирургията и една кутия бонбони, продавана от някоя от санитарките можеше да удари и 30-40 лв. А тази кутия бонбони често е била рушвет и така до безкрай.

Те вече не искат почерпки и подаръци, искат пари.Като им дадат парите си купуват каквото искат.Няма колега, няма медицински работник, не платиш ли, не те поглеждат.И не приемат 20-50-100 лева.

Раждала съм, оперирана съм, децата ми са оперирани, майка ми. Всички по няколко пъти. Не леки козметични процедурки. Никога, под никаква форма освен официална такава на регистратура, не сме плащали каквото и да е. Нито преди, нито след. Никъде не сме получили лошо отношение, това са множество държавни болници и една частна, нито неглижиране. Изключително впечатлена от отношение към пациента бях след последната моя операция - отворена миомектомия - по каса, в държавна болница.

Не съм давала пари на ръка, оперираха ме в частна болница, но си платих избора на екип. Накрая дадох благодарност в чантичка - уиски и бонбони.

Когато влизах за операция- раждане изобщо незнаех плаща ли се, не се ли. Бях и много притеснена, защото ме приеха с още едно момиче, на което майка му даде 500лв на доктора. Той започна да нарича момичето- царица. Още повече се притесних, защото бяхме зле финансово, но нищо не платих нали за това са осигуровките. Сега родителите ми са болни, когато постъпват в болница за операция винаги приготвям плик, за тяхното здраве не разчитам на късмета. Да подкуп е, но немога да рискувам родителите си. Виж, ако е за мен стотинка няма да дам, освен ако не се наложи на касата.

Ужас. Сами сте си виновни. Съжалявам.

Един единствен път не съм дала и съжалявам.
Ама не изпитвам и съжаление като чуя за бит лекар, по-скоро задоволство.

Да, само че тези, които ги бият, обикновено нищо не взимат. Никой не дава пликче на лекаря от спешното, само дето го бият. Давайте пари на оядени светила, за да си вършат работата, после злорадствайте, че циганите са пребили лекаря от спешното на минималната заплата, ама не се чудете, че никой не ще да е лекар в спешното.

Медицината не е математика. Всеки очаква някакво чудо - да влезнеш в операционна и да излезнеш ремонтиран до степен да си нов. Случва се и да не излезнеш. И то не по вина на лекар. Той е лекар, не е Бог. И като знам какви деца учат, отдават най-хубавите си години, струва им ужасно много на тях и семействата им, като знам как се специализира, като знам как точно тези дават дежурства междувременно за жълти стотинки в спешните-някой да дойде да го бие...
После да не се чудим защо са по чужбина тези и няма кой да ви лекува. А тези с торбичките с бутилки-в 99% тези бутилки заминават в стаите на технически и административен персонал, защото на лекарите им се повръща от подобни. Ако си мислите, че сте ги почерпили, по-често не сте.

Недейте да давате пари на лекарите по този начин. Нали плащате осигуровки, а те самите са на заплата именно от здравния бюджет. Вече сте си платила. Не е нужно повече. Не всеки има възможност да плаща за "благодарност". Така ще ги приучите и ще започнат да игнорират и връщат бедни, възрастни хора със сериозни проблеми... Те вече го правят, де. Човек не може да получи нормално медицинско обслужване без рушветоподобни "подаръци". В чужбина и цветя дори не се носят, та това им е работата.

Като не дадеш, няма направление за скенер, за ПЕТ, за ЯМР.За онкоболните са важни.

Водила съм, за ужас на родител и майка-детето си на ЯМР. Що давате? Аз не дадох, ама никой дори не намекна, че иска дори. Получихме си направление и ходихме. Няма такъв филм, че няма.
Първата ми операция някога бе в Онкото в Дианабад.....

Щото няма да ти дадат.Преглед на око и ,,довиждане".

На мен ми дават. Никога не ми е отказано направление за каквото и да е. Кои са тези, дето не дават? Как така общо-щото не дават. Ем ме на-жив пример, с три операции, децата ми с операции, майка ми, то не бяха платна, то не бяха сменени стави, то не бяха скенери. Детето ми е с ТЕЛК и диагнози. Никой никога не ме е поставял в ситуация да ми иска нещо.

Не мога да разбера защо хората смятат, че щом нещо не се е случило на тях не може да се случи на друг. Всеки има свой личен опит. Няма място за обобщения в нито една от двете посоки.
Аз пък съм давала почерпка на главната сестра и сестрите в отделението в Пирогов, за да се сдобия с копия от изследванията на детето и диска от образно изследвания. Иначе не дават. Казват епикризата е достатъчна, но при второто ни влизане в това отделение искаха документи и дискове не епикриза. И ги искаха от мен, защото те не ги намирали в архива. Уж. В деня преди изписването с почерпка се сдобих с документите от втория престой. Като се прибрах написах писмено искане до директора на Пирогов, че искам документите от първия път. Срещу 150 лв. ги получих, но тези, които са писани на ръка бяха копирани така, че нищо да не се чете. А сред напечатаните документи имаше такива с фалшива информация. Не че епикризата за втория ни престой не беше също фалшива. Ми не съжалявам че подкупих сестрите, за да имам медицинските документи на детето. Наложи се. На голи молби не откликнаха

В общинските болници някаква нищожна част от сумата за избор на екип отива при лекаря, който е извършил операцията/манипулацията. Големият процент е за търговското дружество.
Какво толкова страшно има да дадеш пари за почерпка, щом имаш желание, не става въпрос за случаите на изпросено и насила.
Що се касае за сумата, всеки да реши какво може да почерпи.
Дали ще купя уиски за Х лв или ще дам Х лв в плик няма никакво значение за мен. И двете са с еднаква равностойност, ама едното може да се даде, а другото не.
Разсъждавам си, дано няма засегнати.

Правилно разсъждаваш.И аз съм на принципа дай парите, да си купува каквото иска.Те вече не искат почерпки, а пари. И не е редно нищо да се дава, ама няма как.

Страшното е, че започват да го разглеждат като задължително и да го очакват от всеки. Като бакшиша в ресторанта, който за мен също е извратена идея, но айде, наложил се е. Ако не дадеш, си пинтия и те обслужват, колкото да отбият номера. Това е страшното. А извън страшното според мен лично, извинявам се на засегнатите, бутането на пари за "почерпка" е и селяния. В оня преносния, лошия смисъл.
Знам иначе, че всеки се радва да получи пари и на всеки му трябват.
Не, не държа непременно да минавам тънко. Предпочитам, но поантата тук е, че искам да минавам по определен, предварително ясен, официален ценоразпис. Навсякъде. "Колкото дадеш" е противен израз.

На ресторанта може и два лева бакшиш да оставиш, може и хич, каквото искат да си мислят, но от доктора ти зависи лечението.

Като гледам какви коли карат , не са останали без пари . А децата им също стават лекари .

Ако им видиш вилите в Гърция, направо ще ги съжалиш.

Не искам да им гледам вилите и колите, но не искам и да гледам, това което те гледат всеки ден в болниците.
Аз лично не съм давала пари, защото смятам, че докторът ми има нужда от тях, а защото съм искала да ги дам.

Проблемът е, че по този начин всички ние, носейки уискита, пари и рушвети, за да не останем по-назад, създаваме една доста грозна традиция. Грозна най-вече към по-слабите в обществото. Освен това докторът не ти е направил лична услуга. Плащала си цял живот здравни осигуровки, сметни ги и ще установиш, че до момента си внела поне 10 000 лева.

Горе-долу като при абитуриентските балове или глупавите момински партита - сакън да не се изложим и да не останем по-назад, нека да се изсипват пари, за да покажем нещо си. Само дето не всеки има възможност да даде едни 100 лева на доктора за това, че си е свършил работата. Баба ми няма, а знаете ли колко е гадно да те разкатават цяла година, когато имаш нужда от операция след месец. Да си второ качество човек, защото лекарите са се научили да те преценяват по дрехите и обувките... Всички знаем защо плащате. Не е от благодарност, а от страх да не сте от онези, пренебрегнатите. Да се наредите най-отпред на опашката следващия път. Аз, ако бях доктор, не бих приела пари никога. В нормалните държави за благодарност се изпраща картичка с пожелание.

Наистина е страх от неглижиране.Един път не дадох, защото за пръв път постъпвах в болница и не знаех, че се дава и всеки лекар, гледаше да ме пробута на другия.

Те взимат от клинични пътеки и едва ли оперират за 100 лв на операция .

Никога не съм неглижирана, нито някой от близките ми. Интересен феномен е как един и същи очевидно лекар за друг пациент изглежда, че го неглижира и бърза да бута пликовете. Никога не ми е отказвана документация, епикризите са били адекватни и в срок, издаван ми е болничен лист без проблем и неуредици и без да ме разиграват. И в Пирогов няколко пъти с детето съм била. Може да има тук-там неуредици някакви, но точно тази поанта-не ми обръщат внимание, ще ме убият, ако не си платя, просто не импонира на разбиранията ни. Съответно не съм си и помисляла да изглеждам такъв типаж-ще ти дам пари в плик, а ти ме обслужи.

Фаастък, това че на теб не се е случвало не означава че не се случва. Лично очи в очи хирург в детско отделение Пирогов ми заяви, че епикризата ще бъде фалшива. Когато му казах че искам истинска ми каза, че тогава ще трябва да платя 2-3 хил. лв. щото бла бла бла. Естествено, че отказах и съответно имам фалшива епикриза от втория престой в това отделение. Самият той оперира детето когато бяхме първия път там, но в оперативния протокол не фигурира името му, а пише че е оперирал хирург, който по време на операцията беше с грип и в болнични. А го знам, защото освен голям хирург е и голям човек и лично дойде да се извини, че не може той да извърши операцията.
И знам, че други майки са доволни от хирурга, който ми поиска пари за истинска епикриза. И в момента е шеф в детската част на Пирогов и го имат за голям капацитет, но ако ще да е последния лекар на света не бих завела детето си при него. Не само, че не му вярвам като лекар, но и изпитвам неприязън към личността му. Ти може да си била при него и да си доволна. Аз не съм. Твоят личен опит си е твой личен опит и не ти дава право да обобщаваш. В Пирогов с оперираното ми бебе бяхме в една стая с туберкулозно болно дете и майка му също болна няколко дни - преди и след операцията на моето. Разбрах го и реагирах, но ме лъжеха че не е вярно, че не е с туберкулоза, докато не се озовах зад две сестри, които коментираха, че..... е с туберкулоза. Реагирах веднага, на място и чак тогава ни преместиха и събраха няколко лекаря да ми обясняват, че вероятността аз и/или бебето да се разболеем от туберкулоза е само 10%. Изписаха бебето ми с 38+ гр. температура и епикриза в която пишеше напълно здраво. Реагирах и отговориха, че сме отишли за операция и тя е направена, затова пише здраво, а температурата била от вътре болнична инфекция и не се брояла. Отказах да подпиша тази епикриза и поисках среща с шефа на детската част на Пирогов. И когато той дойде се оказа, че не можело да впишат температурата в епикризата, защото така нямали право да ни изпишат. Настоях за вярна епикриза с вписани температура и престой с туберколозно болните в една стая. Предложи ми да останем, но му обясних че съм отвратена от отношението към бебе на 1г. и искам да напусна час по-скоро отделението с епикриза в която да пише истинското положение. А отношението на сестрите... Сестрата взе бебето ми за операция голо по памперс през месец декември без дори с чаршафче да го завие и го вкара в асансьор с клоуни. То пищеше от ужас, защото беше толкова малко и е нормално да се уплаши от клоуни. Тя дори не го гушна, а го носеше под мишница. Така го донесе и след операцията, все още под упойка, макар че трябваше детето след операцията и все още под упойка да е на легло. Когато поисках да го тестват за алергия към упойките сестрите недоволстваха, че им отварям работа, а когато излезе алергия точно към упойката която щяха да ползват недоволстваха, че отложиха с 3 дни операцията заради противоалергична подготовка. А трябваше лекарите да назначат теста, не аз да го искам. Неуредици, а. Не съм черпила нито за благодарност, нито превантивно като застраховка, защото аз бях с детето и знаех, че ще го защитя от "неуредиците". Но втория път почерпих сестрите, за да получа копия от изследванията и диска, защото въпреки че имам право да ги получа не ги дават. Но после ги търсят от пациента, на който са отказали да ги дадат. А какво ще кажеш за това, че от друга болница ме пратиха с детето да му направи скенер определен специалист по образна диагностика в Пирогов. Поне 10 пъти питах кога ще ми даде бележка за да отида да платя на касата. Той все повтаряше, че ще платя когато получа резултата. Но когато ми даде резултата не ми даде бележка за касата, а ми поиска 200 лв. на ръка, защото той щял да ги внесе. Да не говорим, че по ценоразпис скенера беше 120 лв. Бях сама с детето и нямаше как да реагирам пред него и му дадох парите, макар че съм убедена че не стигнаха до касата на Пирогов.
А когато бях в белодробна болница заради астма на алергична основа се опитаха да ме сложат в стая с туберкулозно болни момичета. След като чух разговора им разбрах какво се случва, реагирах и ме преместиха. След няколко дни сестра ме накара да правя инхалация която не беше част от лечението ми. Реагирах, но тя настоя че е за мен. Реших че е допълнително назначено и я направих. После дойде да ми се кара, че не било за мен защо съм го направила. След ПТП една лекарка поиска да ходя в частния й кабинет без направление и когато отказах ми анулира болничните за дом. лечение и престой в болница, защото се оказа, че е шеф на ТЕЛК комисия и може да го направи. НЕЛК ми възстанови болничните след няколко месеца. Добре че ПТПто стана на улицата пред службата ми и нямах проблеми с шефовете. Това ми се случи защото отказах да ходя и да й плащам за психотерапевтични сеанси след злополуката при положение че тя дори не е психолог или психотерапевт, а невролог.
Но когато сестрите поискаха пари от майка ми уж за благодарност към хирурга (убедена съм, че хирурга не е разбрал за благодарните пациентки) ден след онко операция нямаше как да съм с нея, за да знам че ще реагирам при нужда, а тя беше притеснена от начина по който са й казали и й осигурих сумата, за да може да се възстановява спокойно без да я притесняват сестрите.
А в частна клиника по репродуктивна медицина след тежка отворена (не лапароскопска) операция в реанимацията сестрата си постели на дивана, нави будилника за преди идването на санитарките и легна да спи. Цяла нощ ми беше лошо, гледах показателите на апарата към който бях закачена, мъчех се да й извикам, но нямах сили да изкарам глас. На сутринта се събуди с усмивка. Прибра си постелката и завивката и предаде смяната на дневната сестра. А освен направлението за операцията по каса имаше и регламентирано по ценоразпис доплащане.

Тъй като за детето и себе си съм влизала в болница повече от 15 пъти имам и добри, и лоши примери. Обаче добрите не отменят лошите. А тази тема е за лошите примери. И това, че ти, фаастък, си имала късмет да не попаднеш сред лошите примери не означава, че можеш да обобщаваш как всичко е цветя и рози и на другите няма как да им се случи нещо щом на теб не ти се е случвало.

Не е по темата, но това с епикризите ме е учудвало неведнъж.
Някой има ли идея защо се дават т.нар. фалшиви епикризи?

За да се покрият конкретни пътеки, които носят определена сума на търговското дружество (болницата).

Хич не е до късмет...Бъдете здрави. Най-вече.

Преди време майка ми беше дала пари и някакъв алкохол на хирург, който ме оперира. Бях на 15 г., много не осъзнавах. Но 15 г. по-късно съм твърдо против такива порочни практики. Баща ми беше опериран сравнително скоро в Пирогов и съответно майка ми пак дала пари на хирург, светило бил, че и на санитарите (още по-голям ужас). Пуснаха я след това навсякъде да влиза, без въпроси. Към баща ми определено имаше много специално отношение, няма да изпадам в подробности, но имаше огромна разлика с другите пациенти. Никой не ме послуша. Отново - крайно против съм.
2019 г. ме оперираха - една стотинка не дадох на хирурга. Не бива това да става практика на пациента. Положили са хипократова клетва, но за съжаление тя не гарантира нищо. Вече няма морална тежест.
Все пак това е труд, заплаща се. На мен не ми дават пари под масата и алкохол, пък пак си работя.
Скоро станах свидетел как в Х болница на лекар му беше дадено от родилка и мъжът и обемна вещ, наподобяваща портмоне, доста издуто. Чух, че благодарят.

Съпругът ми пък е още по-краен от мен. Смятам, че с право.

Да сме живи и здрави е най-важното.

ПОТРЕСАВАЩО е слаба дума!

Епикризите мисля, че са от името на ръководителя на съответното отделението, независимо, че лекуващият/опериращият лекар може да е друг. Най-грубо отношение съм получавала, може да са очаквали пари, ама аз не съм от досетливите и такива сигнали не схващам, от лекар, който или беше некомпетентен, или безобразно разсеян. В епикризата беше описан проблем в едната половина на главата, а то реално беше в другата половина. Следващата епикриза от друг специалист е вярна, но се притеснявам от грешната епикриза, че противоречи на останалите. От същото място аз също не можах да взема рентгенови снимки и други изследвания, макар че предложих да си платя за копие, а специално рентгеновите по обясними причини не исках да се правят наново и бебе на няколко месеца да бъде облъчвано за нищо.

Въпросът на дамата, която пусна темата беше каква сума би била подходяща за подарък на лекар, поне аз така разбрах въпроса.
И няколко страници вече си бъбрим за и против даването на пари.
Не става въпрос за порочните практики, макар и да съществуват.

Последно преди 4 години съм давала - 500 лева, 400 на хирурга и 100 на анестезиолога, отделно бях платила на касата избор на екип и други неща, с направление бях.

И кво, те ли си ги поискаха, или ти сама реши да бутнеш?

Аз сама, но бях предупредена, че е желателно.

Ужас , Ами свикват си хората , особено със стотачки , ако са . То и по 50 лв да си искат на пациент , пак си става допълнителна заплата , даже и няколко .