Вчера сутринта се звъни на вратата, отварям - поп с едно менче и клонка чимшир. Пита тук християни ли живеят, викам "да" и той си влезе, без да пита може или не. Тръгна по стаите да ръси и чете молитва. Аз хем се радвам, хем ме е страх, че знам ли дали наистина е поп. Поръси малко и Никол и й се зарадва като я видя, даде ми да целуна кръста и ме понапръска и мен. Питах какъв е повода и той каза, че така минавали след Йордановден. Продължи да отваря врати и да ръси, после си излезе и звънна на отсрещната врата. Накрая все пак се зарадвах, на това неочаквано посещение. Вечерта като се "похвалих" на мъжа ми той така ме насмете - на никого да не отварям, да питам кой е, че това е бил някой преоблечен дето набелязва къде какво има за крадене, другия път с попа щели да влязат още трима.... И сега не знам да се радвам ли или не, да очаквам ли вкючване на крадци и кога

Хе, Плами не скучаеш със свекърва си, има фантазия жената
, давам му мин. 2 месеца още.
, дано сте ме разбрали!
,ако знаете как ми се е свило сърцето,просто не ми се говори.....Знам,че е за нейно добро,но след като знам вече кога ще бъде интервенцията,всичко се промени,как ще изкарам дотогава-просто незнам
!
,аз като мъжа ти мисля,че не е бил за пускане вкъщи,в тези тежки времена всичко може да очаква човек,до сега за първи път чувам поп да обикаля по домовете след Йордановден,дано да не е прав мъжа ти
!

Може да питам в църквата дали ходят по домовете ей така. Взе да ме хваща шубето от много мислене...

. Нали си е момиченце, то не може без прическа, плитчици, фибички, пък после тоалета...
Радвам се така, все едно предстои да се случи на мен. 