Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 425

Публикувана: 18 март 2023, 20:50 ч.
Последно мнение: 16 апр. 2023, 17:25 ч.

36 457
737

mariana51 - Ветеран

Почетен член

# 120 24 март 2023, 14:21 ч.

Цитат на: mariana51 в пт, 24 мар 2023, 14:07

Епизод 4 на "Казвам се Фара" на български.
Превод и субтитри Barisea, с благодарност.

Тук: https://vk.com/id223680451?z=video223680451_456239516%2F9119846f … pl_wall_223680451

Ще пускам още линкове, когато се качат.

Благодаря , това е толкова малко , нямам думи , освен възхищение към Барисея

Обаче не се отваря линка , за съжаление. Нагласих се да гледам Simple Smile

Simple Smile

Вие отваряте ли го

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 121 24 март 2023, 15:28 ч.

Цитат на: mariana51 в пт, 24 мар 2023, 14:07

Епизод 4 на "Казвам се Фара" на български.
Превод и субтитри Barisea, с благодарност.

Момичета
Благодарности за превода и реализацията на серията!
Барисеа Мариянка

Виж целия пост

Почетен член

# 122 24 март 2023, 15:35 ч.

Разкош

Heart Eyes

Виж целия пост

Ветеран

# 123 24 март 2023, 15:39 ч.

Тук е по-обхватна.

https://twitter.com/FOXTurkiye/status/1639255023279566848

Фокс са качили снимката и написаха: Усмивката им е толкова красива, че сега изглежда като лекарство

Виж целия пост

Почетен член

# 124 24 март 2023, 15:48 ч.

Дано са все така доволни и да им се получава партньорството

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 125 24 март 2023, 15:52 ч.

Цитат на: mariana51 в пт, 24 мар 2023, 15:39

Тук е по-обхватна.

Много се радвам на такива снимки зад кадър - това говори само по себе си как се отнасят партньорите един към друг в работата си. Добронамерено, работа в екип и с нужното уважение един към друг.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 126 24 март 2023, 16:58 ч.

Привет, Теменужка. Добре,че ги има тези малки мъничета,да ни радват. Малкото ми момче сега прохожда и е голяма забава.

Благодаря за превода и новите снимки. Flowers Hibiscus

Flowers Hibiscus

Демет е винаги усмихната,многа зареждаща.
Сигурна съм,че зад кадър се забавляват.
Започвам да гледам епизода с превод.
Тази динамика и напрежение те "отнася." Много добре са подбрани песните и поднасяне на историята на части е увлекателно.
Това ще бъде любимия ми сериал с Енгин. Hug

Hug

Тахир е със запазена марка на обличане от малък. Интересно какво ли символизира синджирчето?

Виж целия пост

Ветеран

# 127 24 март 2023, 17:03 ч.

От сета.

Виж целия пост

Почетен член

# 128 24 март 2023, 17:06 ч.

Нина, и мен ме впечатли синджирчето на тази снимка Simple Smile

Simple Smile

Мислех сега е мода ,обаче преди 10на години не беше сякаш. И за мен се очертава Тахир да ми е любимия герой, ососбено по начина на говорене - малко, бавно и тихо, изключвам моментите като му вдигнат кръвното, и тогава избухва само за секунда, въвежда ред и пак снижава тона Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 129 24 март 2023, 17:14 ч.

Цитат на: araselia в пт, 24 мар 2023, 14:21

Обаче не се отваря линка , за съжаление. Нагласих се да гледам Simple Smile

Simple Smile

Вие отваряте ли го

Гърците, освен че са купили правата за сериала, изглежда и блокират наред... Disappointed Relieved

Disappointed Relieved

Подли, византийски номера Rage

Rage

Мариана сложи линкове и към други сайтове. На лични гугъл-драйвове също качваме, но там се обработват по-бавно. Марияна винаги актуализира поста си.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 130 24 март 2023, 17:37 ч.

Цитат на: mariana51 в пт, 24 мар 2023, 14:07

Епизод 4 на български.
Превод и субтитри Barisea, с благодарност.

Тук: https://playtube.tv/watch/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC-% … rqQLxKA5dQ8f.html

И тук: https://videa.hu/videok/film-animacio/___s1e4.mp4-KeGLyCqB5ubpivy7

И тук: https://archive.org/details/s-1-e-4_202303

Благодаря ви, Барисеа, Мариана за труда и отделеното време Flowers Hibiscus

Flowers Hibiscus

Flowers Hibiscus

Нуши, здравей Two Hearts

Two Hearts

Радвам се, че те виждам

Хубави снимки зад кадър, щом има такива усмивки всичко е наред на сета !

Виж целия пост

Почетен член

# 131 24 март 2023, 17:42 ч.

Младото полицайче много ми е симпатично , а и е добричко, как пусна Сапиде и излъга Мехмед ,че е избягала

А между Мехмед и адвокатката много силен ток тече Joy

Joy

"Онази твойта " му вика младото полицайче Joy

Joy

Joy

Joy

Joy

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 132 24 март 2023, 20:15 ч.

Изгледах серията. Толкова динамично всичко се развива, а като е и с превод - времето неусетно върви.
Много сюжетни линии се очертаха и знаете ли кое е най-важното? Всичките са интересни. Няма нито една която да не е интригуваща.

Каан-Гюнюл. Дали ще се получи нещо между тях. Гюнюл е толкова чиста душица, готова да помогне на всеки и ако Каан започне да изпитва някакво привличане към нея и се породят чувства, дали тя няма да го "вкара" в правилния път. Всъщност, Каан би трябвало да стои настрана от бизнеса на Агата, който така и не загатнаха какъв е точно.

Тази привилегия се предоставя на братовчеда Бекир.
Той като персонаж също ми е интересен. Че е наглец е ясно, че иска чичо му да го забележи също и май-май иска да се докопа до мястото му. Тахир му пречи и го спъва в тези му намерения.

Мехмет - мислех, че е досаден,сприхав и готов на всичко само и само да "докопа" Тахир Лекесиз, но се оказва, че уважава мъжкарството. Затова пусна Тахир.

Тахир - открехна се малко завесата от миналото му. Убийството на чичото всъщност е непредумишлено.

Защо обаче Вера толкова се е грижила за Тахир и какво всъщност крият с Али Галип, че взимайки в семейството Тахир все едно изкупват някакъв грях.

Тайните от миналото - определено Вера не е "грешка" както представи връзката си с нея Орхан Кошанер пред Перихан. Нещо много повече е.
И сега направо се изненадах чрез какъв метод ще се опита да защити Фара. Свободата /животът на Каан срещу живота/защитата на Фара.

Страхотна беше сцената за историята на младия Шах и същевременно течаха кадрите с Тахир.

Виж целия пост

D

# 133 24 март 2023, 20:17 ч.

Тоз път доста късно го прихванах!

Виж целия пост

Ветеран

# 134 24 март 2023, 20:19 ч.

Момичета, ето и историята разказана ни от Енгин в бр.49 на списание Kafasına göre.
Превод Barisea.

РАЙ

Насред степта има едно село със суров климат и почва. Ветровете дълбаят бръчки по лицата и на всяко придават изражение на „отнесен от вихъра“. Духът на всяко живо същество – добичета и лисици, овце и кози – се полюшва в ритъма на огромната безкрайна степ. Без дори да осъзнават, хората там носят в телата си хилядолетна болка, която попива в почвата с всеки техен дъх. Не се подвеждайте по името на селото – Шенкьой ; освен наклонените от вятъра тополи, няма да видите друго живо нещо свързано с природата, което да се усмихва естествено. Селото първо трябва да ви обикне и приеме като свой; дълго време няма да показва своите чувства и любов към вас, подобно на влюбен, наблюдаващ отдалеч. Но обикне ли ви веднъж, повече няма да ви пусне и ще ви измъчва, възползвайки се от същата тази болка, която ви е причинило; ще ви привърже към тези места, към земята и силния вятър.

Дурмуш беше най-малкото от деветте деца в едно от семействата в това село с петнайсет къщи. Тъй като населението не беше достатъчно, за да се отвори училище, той отиде да учи в град Карас, на пет километра от Шенкьой. Пет километра отиване и пет връщане, и краката му се превърнаха в копита, но Дурмуш не се предаваше и всеки ден ходеше с чанта и гумени обувки. В едно село с петнайсет къщи никой не учи след основно училище. Между братята му имаше и такива, които никога не бяха виждали тетрадка. Когато израснеш в степта като разлюлявана от вятъра топола, от самото начало е ясно къде ще се установиш и на кого ще се опреш.

Дурмуш беше единственият жител на селото, който качи образователното му ниво, и отиде да учи в гимназия. Ако някой в Шенкьой искаше да постигне нещо, го изоставяха като носеща се из въздуха жълта трева... Дурмуш никога не обикна тази степ – неговият вътрешен свят беше потънал в зеленина – едно неизвестно място, чието име не знаеше. „Дрогата на този живот, наречена „дълг“, създава за човека ад на земята“ – това пишеше той на всяко празно местенце на гърба на тетрадките си.

Като завърши гимназия, Дурмуш отиде в казармата. Мечтаеше да стане държавен служител. През петдесетте години завършилите гимназия можеха да си намерят работа на добра длъжност. Веднага щом се уволни, Дурмуш се яви на общинските изпити и стана полицай. Мечтаеше за деня, когато ще се върне на село облечен в полицейска униформа и съселяните му ще застанат мирно пред него. Те много обичаха униформи и изпитваха респект към тях. Прехвърлиха го от голямата община в град Сусузлар, недалеч от неговото село. Представи се пред кмета, облечен в най-чистите си дрехи. Кметът го поздрави от разстояние, без да става от място и му говореше, без да вдига глава. Дурмуш, който искаше незабавно да облече полицейската униформа, не обърна внимание на грубостта на кмета и зачака в кабинета с усмивка на лице. Кметът погледа още малко документите в ръцете си, отметна някакви неща. Сериозността му беше бледа като стените на кметския кабинет. После протегна към Дурмуш лист, на който бяха написани само име и номер.
- Дръж. Дай този лист на полицай Сабри, ще работиш с него.

Дурмуш се опита да прочете ситните като бълхи букви , не можа и измърмори смутено, без да вдига глава:
- Господине, не мога да прочета какво пише.
- Абе ти неграмотен ли си? Напусни.

Опозорен и с лист в ръка Дурмуш тръгна да търси полицай Сабри. Отиде на пустото място зад сградата на общината. Стиснал листа в ръка, протегна врат и надникна в запусната стая:
- Г-н Сабри!

Мирисът на престоял чай, смесен с острия мирис на тютюн вътре бяха разпръснати от гърлен пресипнал глас:
- Влез, влез, вътре съм.

Дурмуш влезе в помещението, изпълнено с дим от самоделни цигари и протегна листа:
- Кметът ме праща.
- Знам, знам, казаха ми.

С крайчеца на окото си Дурмуш огледа обстановката – нямаше нито униформи, нито полицейско оборудване. Сабри облиза цигарената хартия, която завиваше, с връхчето на езика и придаде на ръмжащия си глас присмехулна нотка:

- Слушай, племеннико, тук сме само двамата. Всички преди теб не издържаха и напуснаха. Да видим ти колко ще издържиш.
- Защо напуснаха?
- Не издържаха, напуснаха, племеннико.
- Аз много искам да бъда полицай, няма да напусна.
- Ще видим.

Докато Дурмуш пъхаше листа в джоба си, Сабри дръпна дълбоко:
- Прочете ли какво пише на този лист?

Отново засрамен, Дурмуш се сви:
- Не можах да го разчета.
- Дай да видим.

Като се приближи, лицето на Сабри стана по-ясно видимо и страховитото му изражение оживя. Белезите по лицето му се отразиха в очите и излизащият дълбоко от гърлото глас сякаш резонираше в цялото му тяло. По побелелите коси се познаваше, че отдавна е в пенсия. Без да погледне листа в ръката си, той запали на лицето си зловеща усмивка, както се пали цигара:
- Знаеш ли какво пише тук?
- Какво?
- Началник отдел „Унищожаване на кучета“.
- Как така? Аз дойдох да бъда полицай.
- Добре, ти си полицай и аз съм полицай – твой началник. Тук сме само двамата.
- И какво ще правим?
- Виж какво, племеннико, тук имаме много случаи с бесни кучета. Издирваме бесните кучета и ги убиваме – това ни е работата.
- Аз съм от Шенкьой и никога не съм чувал в нашия край да има бесни кучета.
- Слушай, племеннико, внимавай тези думи да не стигнат до ушите на кмета.

Мечтите на Дурмуш да облече полицейска униформа и да се изфука в селото рухнаха в този импровизиран вонящ участък. През нощта Дурмуш много мисли да подаде оставка и да се пресели в Истанбул, но съселяните му нямаше да спрат да шушукат зад гърба му и нямаше да оставят братята му на мира. Клюките удрят човек много по-силно от степния вятър. На следващия ден Дурмуш разпита жителите на селото и града, собствениците на магазинчета за случаи на бесни кучета, но никой нищо не знаеше. Дурмуш беше с чисто и наивно сърце, но моментално надушваше злото. Степният вятър може да не беше го научил на друго, но го беше накарал да запомни що е зло.

В понеделник сутринта Дурмуш отиде на работа, за да си разясни ситуацията. Сабри го чакаше със заредени пушки. Даде на Дурмуш една винтовка:
- Ти си ходил в казарма. Дръж.

Седнаха в един пикап и потеглиха. Сабри познаваше всички пътища с вързани очи. Когато влязоха в квартал Чамлъджа, всички кучета на площада видяха пикапа и се разбягаха, предупреждавайки с лай останалите. Дурмуш беше селско момче и веднага разбра, че това не са бесни кучета. Като видя, че кучетата се разбягват, Сабри също изгуби настроение:
- Тези няма да се върнат повече днес. Да се върнем, да пием по един чай и довечера пак ще дойдем.

С болка в сърцето Дурмуш осъзна, че трябва да вземе решение. Докато Сабри пиеше чай, той отиде до бунището, което шефът на отдела за унищожаване на кучета използваше като склад. Кожи и парчета месо от убити кучета бяха натъпкани в чували. Дурмуш веднаха разбра, че Сабри убиваше кучетата и ги продаваше. Но той не беше топола, огъваща се пред вятъра, и натъпка чантата си с приспиващи патрони.

През нощта зашемети бездомните кучета с пушката, която не беше върнал, и ги събра. В една постройка в края на селото, останала от дядо му, той започна да храни отвлечените кучета. В началото кучетата бяха учудени, после се разгневиха, но накрая погледнаха Дурмуш и разбраха всичко, все едно говореха на един език. Нощно време Дурмуш не спеше, научи наизуст маршрутите на Сабри, похищаваше кучетата, на които предстоеше да бъдат убити, и ги караше в селския си имот. След една седмица в заградения двор имаше сто кучета. Те разбраха ситуацията и не се бунтуваха, а почнаха честно да си ядат храната, която им даваха. Всяка седмица броят им се увеличаваше и те си избраха водач – един мелез между вълк и куче на име Карабаш стана шеф на този развъдник със сто и петдесет обитатели. Сабри, който цял месец не успя да убие нито едно куче, се изпълни с подозрения:
- Племеннико, откакто си дошъл, не сме видели и едно куче на улицата. Какво става?
- Откъде да знам, шефе. Сигурно са усетили нещо.
- Това са кучета бе, момче, как ще усетят?

Дурмуш харчеше цялата си месечна заплата за кокали, месо, хляб и ориз, за да храни кучетата. Дори започна да яде и спи с тях. Щом вземеше заплата, купуваше месо за варене от касапина – това привлече внимание и накрая стигна до ушите на Сабри. Сабри проследи веригата от причина до следствие и на един дъх се озова при кмета. Обясни нещата почти апокалиптично:
- Докато това момче е тук, няма да има хляб за нас.
- Какво да правим? Да го пратим някъде другаде?
- Ако го пратим, ще разкаже всичко, няма да мълчи, ще ни докара беля на главата. Оставете на мен.

Сабри беше представител на всички демони на земята. Трудно беше да се предположи какво ще направи. Сложи в чая на Дурмуш отрова за мишки и то толкова много, че можеше да убие жираф и камила. В края на работния ден Дурмуш изпи чая, разписа се и тръгна за село. Отначало го заболя стомах, после му се зави свят, падна и не успя да се добере до селото. Сабри подръпваше от цигарата си и гледаше отдалеч как Сабри предава Богу дух там, където падна. Стъмни се, кучетата начело с Карабаш чакаха Дурмуш, чакаха, чакаха, накрая нощта се превърна в ден. В началото на деня ловджийската кучка Бонджук роди три кутрета – две мъртви и едно живо. Всички кучета сякаш усетиха, че става нещо и се събраха около Бонджук. Сълзи напълниха очите на Карабаш:
- Нека името му бъде Дурмуш.

Докато Бонджук плачеше, а новороденото кутре сучеше, останалите кучета започнаха да лаят към слънцето:
- Дурмуш, Дурмуш, Дурмуш...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Афра Сарачоглу&Мерт Р. Демир в Рибарче/Yali Capkini и в живота.Проекти и колеги/Тема 51/Златно момче

21 690
288

Романтични сериали, теленовели

Елчин Сангу, Баръш Ардуч и колеги - проекти - настоящи и минали - тема 83

18 438
246

Романтични сериали, теленовели

ЧААТАЙ УЛУСОЙ❤️Вдъхновение, талант и чар❤️"БЕЗМИЛОСТЕН"/"Gaddar"❤️Проекти, колеги, приятели -Тема 12

8 579
725

Романтични сериали, теленовели

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.