Малко трудна тема....за болестта рак и борбата с него - тема №6

  • 217 546
  • 3 703
# 3 540
Съболезнования, прекрасна Зиги!
Прегръщам те силно! Heart
Да й е светло по пътя и спокойно на душата на мама!
Виж целия пост
# 3 541
Моите най-искрени съболезнования, Зиги! Прегръщам те силно!
Виж целия пост
# 3 542
Бог да прости майка ти,Зиги!
Съболезнования и от мен!
Виж целия пост
# 3 543
Благодаря ви, мили хора! Без вас нямаше да успеем да спечелим всички тези години.
През 2015 нямаше никаква информация. Ако не беше тази тема и една дама Камалия, дори нямаше да стъпим на верния път. А без всички, които ме съветваха, вразумяваха и успокояваха през цялото време нямаше да го вървим толкова дълго.

Каквото и да съм направила аз, майка е истинският герой - нито веднъж не се оплака, не отказа нито едно лечение, нито всички гадости (т.нар супер храни), които я карах да яде.

Мислех си, че съм подготвена, но се оказа, че не съм... И затова бяхте прави - че колкото и да се знае какво ще стане, и да се очаква, накрая си като прегазен от влак.

Благодаря и на всички, които ми пишат на лични, ще отговоря по-късно, защото само едно благодаря не е достатъчно. Hug
Виж целия пост
# 3 544
Искрени съболезнования, Зиги.... Каквото и да кажа, ще е малко, защото съм преживяла същото. Година след загубата й, ми липсва все повече и повече, всяка секунда. Отиде си само на 55 години моята майчица, от коварния меланом, с който се бори 10 години и накрая съвсем неочаквано болестта ни е отне, както си беше добре и резултатите от скенери и изследвания бяха повече от добри, се оказа, че се е загнездил в мозъка й с микрометастази, без никакви симптоми, докато не припадна...Моята майчица също беше такава, не се оплака никога, нито веднъж, преминаваше смело през всичко заради децата и внучката си, най-вече, която сега знае, че баба е звездичка на небето и винаги ще ни гледа и помага. Двете имаха повече от силна връзка. Тази година, точно на рождения ден на мама - на 29.02., тя ми изпрати най-хубавия подарък - разбрах, че съм бременна с второто ни детенце. И няма да ви описвам каква смесица от емоции изпитах и все още изпитвам. Радост и същевременно такава болка, че не мога да споделя с най-близкия човек, когото имах. Вече всяка една радост е смесица от болка и тъга. Помагаше до последния момент с дъщеричката ми, бяхме си обещали да помага и със следващото детенце така. Уви, ще се справям и ще бъда силна, защото това съм видяла и научила от нея - сила, кураж, усмивка на лицето и себераздаване за семейството и любимите хора. Кураж на всички в групата! Бъдете здрави!

P.S. Впоследствие, създадохме с група хора Сдружението "Меланом Пациентска Общност в България", на което съм председател, за да можем да сме полезни на всеки, който преминава през диагнозата. Много ми беше трудно след загубата, но реших, че след създаването на групата във фейсбук през 2018, на която съм администратор, трябва да продължим да подаваме ръка на хората, които се нуждаят, защото всеки е различен и можем да помогнем много, дори с информация, превенция и насоки за специалисти!
Виж целия пост
# 3 545
Зиги, съболезнования и от мен мило момиче! Светъл път на майчицата ти към отвъдния свят, който вярвам че го има!
  Преди два месеца загубих съпруга си, с който бяхме заедно 50г. От 2017 се борим с тези жестоки болести. Накрая глобластома го надви, а толкова много му се живееше. Отпразнувахме рождения му ден на 01.03. и почина на 09.03.2024г Последният месец февруари беше жестоко и тежко, молех се заедно с него Господ да го прибере по-скоро, дори му казах, ако иска да изключа кислорода да мигне два пъти с очи, понеже всичко беше сковано и не можеше да говори. Не мога да забравя изживяния ужас. Никой не го искаше в болница. Мислех, че като му свършат мъките и аз ще си отдъхна, но уви с времето става по-тежко. Наистина човек след такива преживявания има нужда от психологическа покрепа. Затова не отказвай такава, младичка си, имаш деца за които имаш да полагаш още грижи.

Скъпата ти майка ще ви закриля и напътства от горе, мир на душата и!
А на вас спокойствие и сила.
Виж целия пост
# 3 546
Съболезнования, zigi! Някой ден пак ще ги видим.
Виж целия пост
# 3 547
Съболезнования и от мен, zigi! Светъл път на твоята майчица-героиня.

Сигурна съм, че си върнала стократно оказаната ти помощ и си помогнала със съвети и подкрепа на много от пишещите в тази тема! Искрено ти се възхищавам за борбеността, силния дух и широкото сърце.
Виж целия пост
# 3 548
Зиги, толкова съжалявам! Светла й памет!

Надявам се, както имаше сили и премести планини за нея, сега да намериш сили и за себе си, мило момиче. Още много живот те чака, дано да си щастлива. Добрите хора заслужават щастие.
Disappointed Relieved
Виж целия пост
# 3 549
Мила Zigi, моите най-искрени съболезнования!
Мислех да пиша на лично, но не, искам тук да ти кажа, че благодарение на теб намерих сили да се преборя за мъжа ми и да имам надежда, че има начин. Благодаря ти, че те има!
Зная, че много те боли сега и мога само виртуално топло да те прегърна Hug
Виж целия пост
# 3 550
Съболезнования и от мен, zigi! Ти направи всичко с голямото си сърце! Следя и чета, но няма думи, които да донесат утеха в такъв момент. Тук сме, с теб сме, ако имаш нужда от нас!
Виж целия пост
# 3 551
Съжалявам, че има толкова нови мнения. Съжалявам, мила Заги!

Времето лекува, а те винаги ще са в сърцата ни. Единствено като видя снимка преди болестта, сърцето ми се свива какъв хубав човек беше. И моята майка си отиде малко след рожденния ден. Имам чувството, че цяла вечност е минала от тогава. Както казваше мама “времето лети за живите, за умрелите е спряло”

Иска ми се да съм отново дете понякога. Казват, че и в сетния си дъх мислим за тях.
Виж целия пост
# 3 552
Мир на душата й, Зиги!
Виж целия пост
# 3 553
Съболезнования Zigi! Светла и памет! Благодаря,че помогна и на мен! Невероятен човек си,поклон!
Виж целия пост
# 3 554
Моите най-искрени съболезнования, Зиги! Нека да почива в мир! Не знам дали има отвъден свят, но се надявам всички наши близки да са на по-хубаво място без болка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия