С какво ви дразнят децата?

  • 11 612
  • 210
# 150
Така че по-полека с назидателния тон и обвиненията.

Присъединявам се към този съвет. Дано да успееш да се вслушаш в собствените си думи. Simple Smile

Нито съвети давам, нито тонът ми е назидателен. Ако мога да споделя нещо от личен опит, споделям. Но генерални препоръки кой как да си гледа децата и как да ги възпитава, не си позволявам. Имам си дете и изпробвам теориите си върху него.
Виж целия пост
# 151
Всички родители си мислят, че правят най-доброто възможно при възпитанието на децата си и повечето най-вероятно наистина го правят. Въпреки това има неща, над които родителят не може да виляе и това става ясно колкото повече порастват децата. Няма място за самодоволство и плюене в пазвата "На мен това не може да ми се случи". Човешките същества са много сложни, не са пряк резултат от възпитанието на родителите си. Има цяла наука, даже не само една, която изучава особеностите на човешката психика, влиянието на гените, средата, различните стимули и реакции.

Темата има потенциал както да бъде забавна, така и да служи за известен отдушник на напълно разбираемо раздразнение от прояви, с които и най перфектните родители със сигурност са се сблъсквали - или ще се сблъскат, стига искрено да си позволят да го признаят. Въпреки това всички си обичаме децата, дори с недостатъците им и не е необходимо  темата да се отклонява в непоискани съвети, мрачни прогнози и неадекватни прокоби.
Виж целия пост
# 152
Аз не разбирам защо се прехвърля акцентът върху децата, след като проблемът е в родителите.
Или може би трябва да им се каже директно в очите, че грешат сериозно във възпитанието на детето си?
И че като цяло децата трябва да се възпитават и то от собствените си родители, а не да се седи безучастно отстрани и да се наблюдава какви ги вършат наследниците. И да се оплакват после, че ето на - вижте какви деца са ни са се паднали (от тотото явно). Или да се чака някой ден детето само да се възпита? Или любимото ми „ами той животът ще го научи с големите шамари“? Защо трябва да се чака животът или филанкишията да го научат и то „с шамари“, когато могат собствените му родители, когато му е времето?
Виж целия пост
# 153
За много родители е по-лесно да прехвърлят отговорността на друг.
Виж целия пост
# 154
Не е съвсем до възпитание. Никой ли не е усещал в себе си качества, които няма откъде да вземе, а дори са вид противопоставяне на семейството, независимо в коя посока.
По темата за парите-синът ми имаше много "широки пръсти", никакъв усет за парите, никаква спестовност. Стараех се да го уча да пести, но много внимателно, защото да не се стигне до другата крайност, да бъде стиснат мъж, което ми е много грозно. И така, години наред, харчи каквото му дам, а често и за глупости. На момента. Да не казвам колко броя тонколонки се събраха.
Случвало се е не веднъж и два пъти да го пращам без пари на училище.
Но с годините някак улегна. Сега (11клас)има съвсем нормално отношение към парите, не е от най- спестовните, но си заделя когато може, сравнява цени, не налита на безразборни покупки. А освен това, много е щедър към приятели и близки, винаги настоява за хубави подаръци по повод. Ама някак естествено се получи, а до 7,8 клас никой не ме чуваше и имахме проблеми.
Виж целия пост
# 155
Не е само твоят син – повечето деца са с широки пръсти, стиснатите по рождение са много малко. Повечето родители се сблъскват с този проблем, особено в началното училище.
Но ето, ти си взела мерки и си успяла да възпиташ нормално отношение към парите. Когато видиш, че детето не може да се справи, реагираш и коригираш сумите, с които може да разполага.
Финансовата дисциплина първо идва отвън, от родителите, чак след това, с времето, се превръща в самодисциплина и самоотговорност.
Виж целия пост
# 156
Освен до възпитание има и други фактори, които влияят.
Моят син(почти на 11г.) е много стиснат към собствените си пари(тези от баба и дядо, дадени му от разни хора за рождени дни и поводи), но харчи безугледно тези, които аз съм му дала. Никога не си е купувал глупости и не докосва пари, които са му дадени за нещо конкретно(като случая с подстрижката), но смята, че аз трябва да имам и да давам постоянно и за всичко. Един вид длъжна съм да имам.
Това нещо се появи след раздялата ни с баща му. Колкото и да се опитвам да обясня, че не съм само аз длъжна, а и баща му, той разчита само на мен, иска само от мен и претенциите са насочени към мен.
Пример: Баща му обещава, че ще плати спортния лагер. Аз не съм сигурна, че ще се справя финансово със зелените, екскурзии, на които е записан и с този лагер. Обсъждаме с годеникът ми вкъщи и го записваме, смятаме си бюджета и решаваме от какво можем да се лишим, за да отиде детето на всякъде, в случай, че баща му не си изпълни обещанието.

Та, бащата не го изпълнява, разбира се и лагера плащаме ние. От такива ситиации му се изгражда мислене, че мама може, има и е длъжна.

Получих доста съвети от приятелки, че трябвало да му кажа, че няма да ходи на лагер, заради баща му. Или няма да ходи на рожден ден или няма да има обувки и екип за спорта. Аз не смятам, че трябва да отпадне от подготовката за първенствата, само щото баща му е безотговорен, а аз не трябвало да му създавам лоши навици да разчита финансово на мен.
Виж целия пост
# 157
Е, не да му казваш, че е заради баща му, но да му кажеш, че ти можеш да поемеш едното, ако иска и другото - да говори с баща си.
Виж целия пост
# 158
Отношението към парите се възпитава. Деветгодишно вече прекрасно може да си направи сметката. Предполагам може да смята до 10.. като си е изхарчило не по предназначение парите, остава без подстрижка. Или го подстригва мама с машинката вкъщи. И другия месец ще си направи сметката.
Аз с моето тригодишно редовно изпадам в ситуация в магазините, понеже нали иска каквото види. Ами обяснявам, че това не ни трябва/скъпо е, да вземем друго/обръщам внимание примерно защо ще вземем еди кое си мляко понеже е на промоция, а другото е с лев по-скъпо и подобни. Също преди да влезем в магазина казвам, че може да си вземе две неща - сок и още едно нещо. И като кажа, че еди какво няма да го купим, край. Вече си разбира от първия път и няма ревове, свикна си. Веднъж в Мола си беше харесал някаква къща за кукли за над 200лв. Ми казах, че не може, защото не си заслужава парите. Е, избра си друга играчка за 40лв. Ето ти го обучение в ценене на парите от ранна възраст. Че то иначе на 18 ще ми се тръшка за ферари, пък на 30 за апартамент. Ай мерси, аз лигльо няма да отглеждам.
Виж целия пост
# 159
Детето е на 9 години. Ще научи и стойността на парите, спокойно.

Защо скочихте веднага на жената?! Човек дори няма желание да сподели, защото ще се намерят куп перфектни БГ мами, които да му кажат, че той си е виновен, че не постъпва правилно, че трябва да направи това и онова, и да направят някакви тежки прогнози как след 30 години всички щели да страдат трайно заради едни картофи и една подстрижка.

Nedinka,,благодаря,аз съм майката с подстрижката ,не се обиждам грам,дори всяко мнение ми е от полза Simple Smile Към момента наистина отчитаме с бащата лоша финансова култура към него,говорим много,даваме примери как ,ако ние не си правим сметката няма да изкараме до заплата и т.н и т.н..
Най-притеснителното като цяло и по темата,че маймунчо не може и да си го представи този сценарий с нямането и как някои деца ядат луканка само на заплата и се радват на 1 вафла за деня ..Той си приема всичко за даденост -детската стая за 5000лв,хубавите дрехи и обувки,почивки,кино,РД,техника иииии пак сме виновни ние ,че сме му  го осигурили явно..Бабите и дядовците го защитават,че той не е бил възрастен и не може да мисли като нас,че щял с времето да се поучи ,но към момента няма такива изгледи ,иска си неговото ..
Виж целия пост
# 160
Той нека си иска, ама вие не сте длъжни всичко да му давате. Не да го лишавате от базисните неща, разбира се, а да не му осигурявате абсолютно всичко, което иска, особено глезотии. Ще се научи.
Виж целия пост
# 161
Съгласявам се с горното мнение. Ми като не може да си го представи, помогнете му. Даваш му парите за фризьор и после му казваш - сега за джобни няма - вземи тоя сандвич или си стой гладен. Нищо няма да му стане един ден да не си купи примерно чипс в училище.

Бабите и дядовците не и трябвало да са тези, които вземат решения за възпитанието на твоето дете. Или?
Виж целия пост
# 162
Върнах са да прочета пак първия пост с подстригването. Оставам с впечатлението, че детето не е знаело предварително, че то ще му струва 7лв. Но като цяло ми е странно дете на 9 да ходи само на фризьор. Както и да е, щом нормално дневните са му 5лв, а в някои дни му се дават 10, защото майката няма дребни, може би трябва просто майкат да му каже, че му дава 10, но за два дни. И ако на следвашия ден каже, че е изхарчило 10-те и няма пари да яде, прави му сандвич и толкова. Или периодично разваля някъде прави, за да има винаги по 5лв.
Много се радвам, че живея на място, където децата започват малко по-големи да боравят в пари и училищата изобщо не са заобиколени от закусвални и кафета.
Виж целия пост
# 163
Аз като бях ученичка никой не ми е давал всеки ден пари. Нашите си имаха възможности, но обикновено ми даваха някаква сума за повече време и да се оправям. Никога не са ме учили, че трябва постоянно да искам, да харча и че абсолютно всяко нещо, което реша, че искам или ми трябва, трябва да е мое - задължително и на всяка цена. И затова и като малка бях разумна, и сега като голяма съм с доста добра финансова култура. Да, може да е, защото съм такъв човек, но съм видяла добър пример в семейството и са ме възпитавали адекватно. Но пък имам роднина, която постоянно харчи и малкото спечелени пари и като й се роди дете - почна да харчи по него. Нищо лошо, но дава пари за абсолютни глупости, постоянно, по много. Сякаш някой ще й каже, че не е добър родител, ако не купува на детето всяка глезотия. А това дете порасна и се научи, че може да получи всичко. Съответно желанията му станаха по-големи и по-скъпи. Родителите сега се чудят какво да правят.
Виж целия пост
# 164
Моят син също ходи сам на фризьор. На пешеходно разстояние му е 5 мин., в един блок. Ходи сам и на спорт и на езикови уроци - 5 спирки с транспорт. Няма кой да го води в 14.00ч, аз съм на работа. Делегирала съм му тези задължения, няма как.
5,50 му е купонът на ден, само обяд +около още 1,50-2лв.джобни. Понякога ги харчи, понякога - не. Питам го винаги колко има, ако има достатъчно, не му давам повече. Нямам определени джобни, които давам на ден. Зависи от нуждата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия