Литературен клуб - ІІ

"Нежна е нощта" е книга на  Ф. Скот Фицджералд . Чела съм я преди години и много ми хареса. И филма гледах, но той не ми хареса толкова.

Ох, обърках авторите, моля да ме извините

Харесвам на Фицджералд "Великият Гетсби". И е по-добре филмиран, според мен, поне този с Робърт Редфорд.
Сега не бих чела "Нежна е нощта", тя е от книгите, които прочетох в 7 клас, но понеже тогава четях Хемингуей, ще споделя, че Фицджералд леко ми се поизгуби. Но пък "Нежна е нощта" е автобиографична един вид, по времето, когато живее със Зелда. Няма да разказвам повече, за да бъде интересна. Чете се бързо.
Но "Полет над кукувиче гнездо" - тази книга ми е сред любимите, филма обаче повече ми хареса, че даже това е единствената роля на Джак Никълсън, която харесвам.

И аз я четох, май бях писала в предната тема, че си я купих. Има идея н книгата, ни.о е развита едва в края, иначе като цяло е скучна, по-добре да беше написала разказ или новела.

"Полет над кукувиче гнездо" съм я чела, преди сто години, май е време да си я потърся и препрочета, чела съм още няколко неща на Кен Киси и са страхотни, като му погледна библиографията на английски започвам да си бия главата в стената и да се чудя, кога ще превъзмогна ужаса си от четене на книга в оригинал, публично се само линчувам за тази ми бариера  . Филма не ме кефи толкова много, но имам непоносимост към Милош Форман, така че го отдавам изцяло на личното ми отношение.

 Скот Търоу, не съм го чела.

  В момента чета (не ми се смейте, падам си по исторически и политически писания) "Крахът на комунизма" на Дмитрий Волкогонков.

да се разпиша в новата тема, все пак

Ф. Скот Фицджералд - не съм му фен.. Ма лично мнение.

Май обсъждахте Ремарк.. Малко съм го чела, може би макс 3 негови книги, не помня, че беше в 9-10-ти клас, та препоръчвам Черният обелиск - мн ме забавляваше, е, като изключим края.

Освен "Полет над ..." на Кен Киси съм чела и “Песента на моряка". Между другото "Полет..." не е от леките книги, на места е дори потискаща. 
За Милош Форман ще добавя, че ми е любим режисьор. За тези, които се интересуват бих препоръчала книгата му "Повратна точка" (С., 1995 г.). Подобна на "За писането" на Стивън Кинг - автобиографична и същевременно разкрива тайните на творчеството - например как работи с камерата. За филма " Излитане" работи с 17 камери (дали не бяха и повече) за заснемане на сцена в стая, това са много ракурси, през които ни представя действието. Книгата е много добре написана.
Кен Киси при мен вървеше с автори като Робърт Пърсиг ("Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"), писателите битници (1)- Уолт Уитман (поет), Джак Керуак, Алън Гинсбърг (превежда се и Гинзбърг, поет), Х. Милър, и др. от т.нар. "хипи субкултура", после Джон Фанти, Ч. Буковски. Открила съм за себе си тези автори в края на 80 -те г. началото на 90 -те. Оттогава не съм ги препрочитала, нямам време.
1.но започнах с У. Блейк
Всъщност ако имаше професия читател, сигурно това щях да работя, какво да се прави, израсла съм с книги и кино. Но сега не ми остава  мн. време за художествена литература, покрай работната ми литература.
А последната книга, коятo си харесах е тази: http://www.amazon.com/Photographers-Life-1990-2005-Annie-Leibovitz/dp/0375505091
И с това завършвам Ани Лейбовиц, която е снимала Михаил Горабачов, Джак Никълсън и т.н.

Дмитрий Волкогонов е името, сигурно в бързината си го объркала.

Повод да се запиша в темата.
Прочетох "Нататък билетът не важи"


Мисля да продължа с Гари и съм хвърлила око на "Терзанията на цар Соломон":

Това май е последната му книга.

"....За Бога , нали ви го обясних. Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства."


 

 Дори не съм и видяла, че съм му прикачила едно "к" в повече 

Подариха ми тази "Терзанията на цар Соломон"  на Р. Гари, доколкото ми обясниха, най- философската му книга. Ще видим. Всъщност този автор е живял в София? Или аз съм останала с такива впечатления?

Да, Ив. Работил е като секретар и съветник във френското посолство в София.
Самоубива се 1980 г.

Ето още от биографията му, твърде интересна според мен:

"Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. Учи в гимназия в Ница и завършва право в Париж. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията и е инструктор по стрелба във Въздушната школа в Салон. През 1940 г. се присъединява към Свободна Франция и като пилот в лотарингската ескадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия от 1940 до 1944 г. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно в Дирекция "Европа" към Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно е назначен за шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. Напуска дипломатическата кариера през 1961 г. и десет години обикаля света за различни американски издания и като режисьор снима два филма: "Птиците умират в Перу" (1968 г.) и "Kill" (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г. Литературата заема водещо място в живота на Ромен Гари още от юношеските му години. През войната, между две сражения, той написва "Европейско възпитание", която е преведена на двайсет и седем езика и получава наградата на критиката през 1945 г. За "Корените на небето" получава наградата "Гонкур" през 1956 г. След нея творчеството на Гари се обогатява с още 27 романа, есета и мемоари. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че Гари е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях "Животът пред теб" също е награден с "Гонкур" през 1975 г. "
 

Verdad, благодаря ти за изчерпателния отговор. Точно така, за него знам от книга на Цветан Тодоров. Гари мисля, че подписва романа си "Теразанията..." като Емил Ажар. Търся сега книгата у дома.

Кога е то, после?    4етох книгата, интересно ми е как я намираШ 

Тази Зейди,не е ли една много млада писателка??? Нещо такова ми се върти из главата...Струва ли си книгата?

Този цитат ми хареса. Мисля и аз да се пробвам да прочета последната книга на Гари. Verdad пиши нещо повече за него, за стила му на писане, изобщо хареса ли ти книгата която прочете от него, че ме заинтригува с този цитат

gali , този автор го открих съвсем случайно, плени ме едно изречение от "Сияние на жена"
"Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."
Тук използването на човек, вместо мъж дразни окото, но това е друга тема

Гари е от безутешните автори. Много силен при рисуването на взаимоотношения.
Дори ми се струва, че ако за миг мръдне встрани от тях, някъде се изгубва...
Обикновено пише в първо лице, ед. ч., - което ми въздейства още по-силно.

След "Нататък билетът не важи" се убедих, че при все еднаквите теми, не се повтаря.
Отива му да пише за любовта. Макар и безнадеждно.
Уф, не ме слушайте. Такова ми е моментното състояние.
Тъжно-шарено.