На море в Гърция 2023 - I

Ох, да. Забравих за курса на превалутиране и как ме думнаха заради това с едни 10 лв. отгоре за плащане в Букинг.

И ДСК използват различен курс при картови плащания - почти 1.98, което прави +2 лв. на всеки 100 евро или около 1% отгоре. Но пък иначе условията им по кредитните карти са повече от добре и даже годишната такса се избива с бонуси, та курсът се преглъща.

Задължителна е, ако ще пътувате с кола - през лятото местата свършват бързо. Купуват се от Ferryhopper или от сайта на превозвача, с който ще пътувате (има информация и на 1-ва стр.). Не се "заверяват" - ако компанията поддържа електронни билети (вече е масово), направо ги разпечатвате или показвате баркода на телефон. Ако не - с номера на резервацията се отпечатват физически билети в будката на пристанището, без тях не можете да пътувате. Последното дали трябва да го правите, е ясно указано в резервацията.

Още една книжка за гръцките острови , която ме заинтригува. Дано не се повтарям. За Тинос не бях чувала дори.

ТиНос и ТиЛос са два различни острова Иначе изглежда интересно, а снимката на корицата ми се струва, че е от Сими, но може и да греша.

Има и Тинос, и Тилос Книгата е за Тилос, от Додеканезите.
И Тодоричка е права за снимката, която не е от нито един от двата, но толкова им е силна географията на издателите. Да не забравяме "Едно лято на Крит", илюстрирана с корица от Санторини. Все бозички.


Да довърша и аз с малко пелионски кьошета.


Знаете, пясъкът не му е най-силната страна на полуострова - повечето плажове са или тесни, или каменисти, или и двете! Този е фин, мек, на Катийоргис от югоизточната страна. Селцето е малко, кокетно, с две таверни, едната много известна с мезетата си - "Арети", доста посетена дори и през май. Плажчето е миниатюрно, лятото, когато се напълнят таверните и дойдат круизните лодки от Скиатос, са г*з връз г*з. Но сега си беше чудно.




Селцето


После минахме през Кастри, също пясъчен, но с малко камъняк примесен. Там има само къмпинг и природа. Направи ми лошо впечатление, че зоната зад плажа изглежда силно занемарена, с изоставени постройки.




Последния плажен следобед посветихме на Микро - плажа в най-южната част на Пелион, който много харесвах. Добрата новина е, че пътят дотам вече е изцяло асфалтов, последната отсечка е асфалтирана тази година и дори още няма нанесена маркировка. Лошата е, че съсипването на мястото напредва. Аз не го помнех сякаш много добре, колко къщи имаше, докъде стигаше черният път навътре покрай плажа, но спомените ми значително се различават от мястото, което видях сега. Със сигурност има ново строителство, боклуци, бездомни кучета, а пясъкът - спомням си го ситен и бял, беше с доста камъни в близост до бреговата линия. Нито една снимка по повод на това разочарование. За утеха се появи мама лиса с три малки лисичета посред бял ден на пътя за там.


Седейки си в Афисос, не пропуснахме да посетим и прословутия Завой по прекия крайбрежен път към Лефокастро, който навремето ни изправи косите. Еее, все така ужасен е, само за търсачи на силни усещания . И Лефокастро е все така заспало, райско откъм природни дадености кътче, но и там ми се видя позападнало. Първата таверна до пътя, "Корали", е отдавна хлопнала кепенци и дървената постройка се разпада, "Стефанос" работи, но изглежда доста зле, а на мястото на "Калма" сега има ново заведение, уж най-рейтинговото в селото, което все още не е отворило за сезона.

Поразходихме се и към планината. Всички планински селища на полуостров Пелион са организирани около около каменен площад, в чийто център шуми платан (източен чинар). Неизменно под сянката му има кръчма, а винаги наблизо е и църквата. Архитектурата на каменните архондики е от 19-и, понякога дори началото на 20 век, но дърветата са значително по-стари. Невинаги са платанови - в Лафкос например най-солидното дърво на традиционния площад е кипарисово. Миналата година снимах табелката на едно по-младо, в Промири - 1877 г.
Въпреки че най-старото и дебело (над 1000 години, казват) е кривото и възлесто дърво в Цангарада, тази седмица ме потресе с дебелината си платанът в мъничкото каменно село Пинакатес. Без човешки мащаб е трудно да се види колко точно е огромен, но мога да ви кажа, че дебелината на ствола му е поне осем метра (накарах мъжа и дъщерята, която е висока почти колкото него, да го обхванат с разперени ръце и не успяха и половината).



Пинакатес е едно чудно красиво място, което оправя вкуса след хипертуристическите Милиес и Визица. Все пак дървото във Визица (село с това име има и в Странджа, но далеч не толкова оживено) също не е за изхвърляне.


И едно забавно 3 в 1 за финал, малка къщичка, която съвместява функциите на автобусна спирка, библиотека и поща!


Препоръчвам и две новооткрити от нас таверни, ако ви се отвори път по тия места.
https://goo.gl/maps/3ymqPExd34iBcp7M8
https://goo.gl/maps/QZUjoKyHTigEnPfn8

Този Пилио ❤️ За мен продължава да е красиво отровно цвете - силно привличащо и всяващо чувство на празнота ниско в стомаха. Завоят никога няма да го забравя - единственият път, в който виждах колата ни да дими 🤐
Рано или късно ще се преодолея, но има още толкова места за посещение. Първо в списъка ми за догодина е Китира. Китира и Пелопонес е 💙

Пилио
Ние явно сме претръпнали със завоите. Преди 2 години големият син не поиска да го сменя с шофирането след Волос. Сега започвало якото. Много добре се справи. Тогава бяхме до Кастри и Папа Неро.
А Завоят най-редовно го минаваме от как прочетох преди години за него в тази тема, че и с буса. Само някой търчи да спира колите от другата посока

Виж да спираме колите не съм се сещала То на север е по-забавно - в южната част не са кой знае какви завоите, типични гръцки пътища, чертани с пергел вместо с линия.
Но има няколко такива денивелации и стеснения, които при активен трафик не са фън.

На мен от липсата на мантинели ми изтръпват краката. Не че са кой знае какво препятствие, ама психологически са ми някаква сигурност.

И на мен. Ужасява ме това дори повече от лошото от завоите.

+1 съм любител на мантинелите!

Zvanche,
впрочем най-страшният път със завои, стръмен наклон, тесен, без мантинели (май частично имаше), по който съм минавала някога, е на Китира
Към този плаж https://goo.gl/maps/RFjqHF1LtEG9q4oA8

Толкова години отлагам Кефалоня, сега и Китира ли? И там ли е така?
Ето защо Лимносчето е екстра, въпреки че и там имахме попадение.

Много от пътищата са съвсем нормални. Но са бавни. Западният бряг е доста див, а няма и кой знае колко интересни места на него, за да си струва тежкия маршрут. Повечето китирци живеят във вътрешността, около основното шосе, което пресича като гръбнак острова по дължината. То си е хубав, широк път.

Че то на Пелопонес ще си все с изтръпнали крака значи Препоръчвам пътя до Кипариси за здраво изтръпване на краката