🎬Ебру Шахин и Акън Акъньозю🎬Вятърничав/Hercai🎬Капан/Tuzak🎬Сто години чудо/Yüz Yıllık Mucize N19

Здравейте!

Преди само предполагах, че животът ми няма да бъде същият като на всички, а пълен с чудеса. Отсега нататък знаех със сигурност: животът е чудо.
Борис Акунин

Здравейте!

Самият свят на живите крие достатъчно чудеса и тайни; чудеса и мистерии, които засягат нашите сетива и умове по толкова необясними начини, че би било почти достатъчно, за да оправдае идеята, че животът е магия.
Карлос Мария Домингес



Стихотворението, което Кемал рецитира на Харика при имението за реставрация.



Персийска градина, молитвено килимче,
Басейнът, който го изпълва, е направен от огън...
Колко тъжно е това вечерно време...
Не си ли приличате?

Небето е зелено, земята е жълта, кораловите клони,
Птици, потопени в него или;
Остава ни едно удоволствие
В този избледняващ, сенчест свят!

Ахмет ХАШИМ



Ахмет Хашим (1884? - 4 юни 1933) - османски и турски писател и поет символист. Роден през 1883 или 1884 г. в Багдад. Бащата на Хашим, Ахмет Хикмет бей, е бил заместник-управител. Дядото на Ахмет Хашим е теологът Махмуд ал-Алуси. В допълнение към Ахмет семейството има още две деца, по-малки от него. Във връзка с работата на бащата, семейството често се мести

Когато Ахмет Хашим е на 8 години, майка му умира. След това семейството се премества в Истанбул. Там Хашим завършва лицея в Галатасарай, където учи поезия и френски език. По време на следването си се запознава с Хамдула Суфи, Емин Бюлент, Изет Мелих и Абдулхак Шинаси.

От 1906 г. работи като чиновник. В същото време учи в правния лицей, но не го завършва. След това работи като учител и преводач.

След избухването на Първата световна война е призован в армията. Участва в Галиполската кампания.

През 1924-28 г. многократно посещава Париж.

Умира на 4 юни 1933 г. Погребан е в гробището Еюп.

Създаване
Първите си стихове публикува през 1901 г. Произведенията от ранния период на творчество са написани под влиянието на Муалим Наджи, Ценап Шахабеттин и Тевфик Фикрет и принадлежат към жанра на класическата османска поезия. През 1909 г. той се присъединява към литературното общество Fejr-i Ati, но в крайна сметка се отдалечава от него. Повлиян от творчеството на френски поети, той се обръща към символизма

Добро утро, момичета!

Добрият ден се познавал по сутринта,
затова желая  едно блажено и красиво утро!



Днес е нашия ден за кино.

Любопитни факти

В Османската империя не са се използвали фамилни имена. В Турция те започват да се използват едва от 1934 г., когато е приет законът за фамилните имена.



Закон Законът за фамилното име (на турски: Soyadı Kanunu) на Република Турция е приет на 21 юни 1934 г. Законът изисква всички турски граждани да използват фиксирани наследствени фамилни имена. Християнските и еврейските граждани на Турция вече са имали фамилни имена, докато мюсюлманските турски семейства в големите градски центрове са имали имената, с които са били известни на местно ниво (често завършващи с наставките -zade, -oğlu или -gil и използвани по подобен начин с фамилното име.) Законът за фамилното име от 1934 г. задължава не само използването на официални фамилни имена, но също така предвижда гражданите да избират турски имена.



Вместо фамилни имена в европейски стил, мюсюлманите от Османската империя носели титли, например „Паша“, „Ходжа“, „Бей“, „Ханим“, „Ефенди". Тези титли определяли или тяхната официална професия (напр. , паша, хока и т.н. г.), или неформалния им статус в обществото (напр. бей, ханим, ефенди и т.н.), османски министър-председатели (Садразам/Везир-î Азам или велик везир), министри (Назир/Везир или везир ), губернатори (wali), други високопоставени държавни служители и генерали/адмирали, носещи титлата паша Пенсионираните генерали/адмирали или високопоставени държавни служители продължиха да носят тази титла в цивилния живот („паша“ не стана „бей“ след напускане на активна военна или политическа служба.)

Затова и нашия Али Тахир/Ешреф/Музафер/Кемал си е просто Паша

Онче, само тези снимки мисля, че са нови. А за 13 епизода официално никой не е казвал, само блогърите дадоха гласност на това, което хората предполагаха. Има много хляб в тази история, но ще разберем със сигурност какво са решили, когато решат да ни кажат официално. Представете си само враговете, които е натрупал Кемал за 130 години.







В една от руските групи са нахвърляли част от въпросите, които си задават за предстоящия епизод.
Ето ги и тях. А дори могат да се зададат и още...


Недлен, хич не ти отговорихме на въпроса с четирите елемента. На мен лично все още не ми е много ясно защо баба Музей е била подложена на чудо, дано не пропуснат да ни го разкрият. Тя реално бе спасена от земята, а Али Тахир от водата. Ще е интересно да ни покажат още двама души докоснати от Чудо и спасени от другите два елемента - небе и огън.
В нета има много информация за четирите елемента, от различни гледни точки, но значението им навсякъде е едно и също

Ето част от една статия

Доминирането им върху личностното ни израстване:
Земя – Тя символизира основните ни човешки качества и стремежи. Символ на материалното благополучие, администриране на икономическите ни ресурси и социалната ни среда.
Вода – Тя се свързва със семейният живот, подсъзнателното, сънищата, психологическото ни състояние, страсти и детски спомени.
Въздух – Той е символизира рационалните ни качества, интелект, възможността ни за разрешаването на проблеми, използването на човешката реч и нуждата от взаимна комуникация. Усъвършенстване на духа и качествата му, обмяна на информация.
Огън – Символизира силните импулси на човека, каращи го прави промени, да пречупва стари навици, да излиза от застоите, да открива и създава. Обуздаването и доминирането на елемента Огън се явява и дълбок вътрешен фактор за възпитание на духа.

Според индианци, шамани...

Земя често се нарича Майка, Великата Майка или foremothers, тъй като земята е храненето, тя е плодородна, дава живот - този на много организми там.
Небето, а напротив, традиционно се смята за Отца, Великия баща или праотец, тъй като движението на небето се разглежда като резултат от мощни сили, които са установени от закона.
Поради своята разрушителна сила и топлина огън често се асоциира със злото и гняв
Водата е спокойна, тъй като по своя характер, се свързва с тези, които успокоява и лекува.