242 ентусиаст(к)и берат левурда и коприва- НЕМСКАТА тема

Вечерница, здраве и радост желая на момчето ти и на теб като майка!


LOLI{P}, добре дошла, звучиш много ентусиазирано, все такава енергия да блика от теб!
Понеже питаш да споделим как е минало при нас, ако сме се сблъсквали с нещо подобно.
Дори и да споделя своя опит, едва ли ще ти е от особена полза, защото едно, че съм в друга провинция и второ, когато дойдох тук, ситуацията беше много, ама много по- различна. Както в личен план, така и в страната.
В последните години Германия преживя две силни вълни от мигранти, чиито деца попаднаха в подготвителни класове. В кварталното училище вече има два такива класа. Когато моят син беше в начално училище в същото квартално начално училище нямаше такива класове. В тях програмата на обучение няма нищо общо със стандартната програма в един редови немски клас.
Често тези деца остават в такъв клас цели две години и никой не си прави труда да ги насочи към редови клас, където се учат и други предмети. После шансовете да попаднат в добра паралелка с немски деца (немски е условно, защото има много местни деца с мигрантски беграунд) , са силно редуцирани.
Разбира се, това не е присъда, но трябва да се положат много усилия.
Още по- неблагориятно е, ако децата са на възраст 14-16 г, тогава масово ги насочват към някакво обучение с професионална ориентация. Реално, те не получават стабилно немско гимназиално образование. И пътят към университетско обучение е преграден.
Твоите деца са на възраст за постъпване в 1 клас.
Ако те не владеят поне малко немски, шансът да попаднат в редовен немски клас е минимална. Освен ако не ги запишете в някакво частно училище.
Оттам натататък, да се отскубнат от този поток- на мигратското обучение, е трудно. Трябва много учене, усърдие, разумни и целенасочени действия на родителите.
В Мюнхен съм била като турист и не бих искала да живея там. Хареса ми, но като за турист. Не ми се стори уютен град.
Има огромно търсене и малко предлагане на жилища. Наемите са много скъпи, режийните - също. Има и огромна конкуренция, за да се получи покана за оглед на жилище, цедката е жестока. Често има интервю, все едно ще постъпваш на работа.
За намиране на работа - не знам как е в Мюнхен, но по принцип едно е да си намериш някаква работа, обикновено почасова, без осигуровки и не добре платена,  Teilzeit или миниджоб, а съвсем друго е да имаш работа на пълен работен ден, с всички "благинки", които се полагат.
Все пак , за да си в помощ на децата си, трябва да помислиш за някакъв приличен статут.
Това, че даваш пример с малцинствата, не е особено разумно, според мен. Не знам какви са ти целите, но " успяват да се оправят " означава, че тези хора не гладуват и имат някакви социални помощи. Ако това те устройва като житейски принцип, добре. Но ако искаш да се развивате, да осигуриш на децата си конкурентноспособност и реални шансове за развитие, ще трябва да помислиш първо в посока намиране на добре платена работа, която да ви осигурява статут.

Веч, честит рожденик, пожелавам му здраве, сбъднати мечти и един прекрасен младежки живот!
Кога беше малък, кога закръгли 20...

Само да допълня, че в нашия град(друга провинция) децата не се отделят в интеграционен клас в 1 клас. Поне не беше така преди, сега не знам през последната година, белязана от война и поток от много мигранти.
От 5 клас нагоре нямам впечатления, имат украинчета, които ходят наравно с останалите на училище, за някои часове има изключения, отделят ги.
Но като цяло нямам поглед при по-големите.
Желателно е да се почне с уроци по немски и за малки, и за големи.
Мисля, че за един нов старт в нова държава е хубаво майката да има повече време за детето.
Да бъде на разположение за една по-лесна адаптация.

Моето дете тръгна в средата на първи клас тук от четвърта група в ДГ в България. Била на 6,5 г. записаха я направо в първи клас. Владееше около 30 думи на немски. Класът беше редовен. Но аз бях вкъщи и помогах с уроците. Също не знаех немски, знаех английски. Помогна и това, че нямаше с кого в училище да си говори на български. Дойдохме ноември. Тръгна декември, март вече владееше езика. Зимната ваканция учихме всеки ден, за да наваксаме. Сега е 10 клас в гимназия.
Всички деца от познатите ни тук, 6 месеца след като децата им тръгнаха в интеграционни класове, бяха преместени в нормални. Но родителите трябва да помагат и да се интересуват в началото.
Бих препоръчала обаче първо един от родителите да си намери тук работа и да мине изпитателни срок и тогава да се местят останалите.

Сега тенденцията е интеграционен клас. Преди не беше така.
В моят квартал и двете начални училища дълго време нямаха интеграционни класове. Първолачетата ги записваха директно в редовен клас.

Честит рожденик, Вечерница! Ех, как бързо порастват тези деца…
 
Аз доколкото разбрах децата на Loli скоро ще навършат 6. Спокойно може да се отложат от училище тази година и да посещават  предучилищна в градина, ако преместването се осъществи тази година например. Аз съм го правила, още 5 родители от нашата градина също в предходната година. Когато има желание, има и начини. Все пак хората се местят постоянно, не са закотвени на едно място. Но и аз, като Дени мисля, че работен договор (за поне единият родител) трябва да е основното и по него да се градят другите неща.

Аз, като живееща едно 10 години в Мюнхен, бих казала да не бързате. Аз също дойдох от любов по града, просто ми хареса, но разликите са съществени с твоя случай:
- бях на 26
- тъкмо завършила търсена специалност в Германия
- имах 18 оферти след завършването си за започване на работа по специалността (аз самата не вярвах, това за около 2-3 месеца, де, не дойдоха наведнъж) - разбира се, не всички еднакво добри, но знаех, че гладна няма да остана и в краен случай път към по-евтин град или дори България винаги има
- имах пакет за преместване от фирмата, който пое реално всички разходи
- вече бях живяла 2 години в друг немски град и познавах порядките в Германия, знаех какво не ми харесва в малкия град (Карлсруе) и какво да очаквам

Не казвам, че не можете да успеете, но ви трябва някакъв план финансово. Засега ми звучите леко наивно и с добро усещане от посещението ви тук, в което няма лошо. Но, например, ако казвате, че сте усетили къде живеят местните - къде го усетихте? Кварталите в Мюнхен оимат значителни разлики, да не говорим за сателитни селца и градчета. Изобщо не може да сравните Нойперлах, Максфорщадт и Нимфенбург примерно. Хората са други, нивото на цените е друго, в едните съседите ви ще са потомствени благородници (не е майтап и да се намирам на лафче), другото е все едно сте попаднали в Люлин... Та много е важно какво и къде сте усетили, искам да кажа с това.

И финансовата част, особено в Мюнхен, играе по-важна роля от на други места. Споменаха го и преди мен, повтарям се с останалите, но един работещ на много добро място родител, по мое мнение поне, няма да е достатъчен, за да живеете в добър квартал на Мюнхен и да ви е спокойно.

Тъп пример давам, но.. как да кажа... човешки, пресен и близък до мен поне: имаме приятел на гости, разходихме го днес до Нойшванщайн и малко из Алпите, което спокойно може да е разходка за един уикенд ден за семейство. Бензинът за пробега дотам и обратно е към 40-50 евро. Паркингът долу на замъка е 10 евро (по-евтин няма, с влак би било още по-скъпо). В замъка дори не влязохме, нз колко пари е входът. После бяхме в едно красиво ждрело, до шанцата на Гармиш Партенкирхен. Намерихме евтин паркинг за 5 евро, входът за ждрелото - едно от най-дълбоките мисля и обявено за природен паметник, е 7,50/човек, нека е 15 за двама, детските билети не видях. А, обядът за трима беше едно сокче, 3 бретцета и един земел (голо хлебче без нищо, това искаше да опита гостът 😃) - т.е. по примерно 1 бретце на човек - някъде 5-6 евро, при това от бензиностанция, не нещо кой знае какво. После се качихме до една хижа и си взехме по една бира, още 15 евро за 3 напитки.


Та, един прост излет за един почивен ден покрай Мюнхен, без влизане в замъците и без обяд, ни е струвал има-няма 100 евро. Изобщо не го разказвам да се изфукам с нещо, но, нали, това са мащабите. Има хора, които не могат да не ядат и да карат на една вода и едно геврече цял ден, ние просто редовно фастваме и ядем рядко, така че точно това не ни беше проблем, но понеже имам много познати, колеги, които казват, че не могат така, затова го споменавам... Та така, направете си на първо място финансов план - да се регистрирате по общини, училища и всякакви места няма как да не се нареди, но ако нямате с какво да живеете след някой месец или сте на границата, определено ще е по-голям проблем.

Криси не само край Мюнхем цените са така. И при нас са така.

Мюнхен ми харесва да го посещавам като турист, не бих живяла там. Като започнах в Германия не можех много да избирам, гледах заплатата ми да е добра и работата не много тежка. Това беше възможно в по- малки градове. Говоря за квалифицирана и търсена професия. Чак след бая години отидох да живея където искам. Разбира се, всеки си знае приоритетите.

Може, Белла, не го казах толкова да съпоставям Мюнхен непременно с друг град, но понеже рядко обикалям така по цял ден някъде, поне на мен не ми се видя евтино една не много далечна разходка за трима, по едно бретце и по една бира за 100 евро... Ми ние с тези пари спахме 2 (реално 2,5) дни в Мелник есента, колата седеше в паркинг на хотелчето, разходките из района на Рожен бяха безплатни, музеят на виното с дегустация беше по 3 или 5 лв на човек и вече каквото решиш да оставиш вечер в кръчмата за вечеря, твоя воля, но литър кана прекрасна Широка Мелнишка беше под 10лв в заведение... Ценител съм на вина, знаеш ме от други теми, не сме пили боклуци...

Една снимка от планините покрай Мелник, като стана дума. 😃



И една от Partnachalm, от днес, за цвят. 1860м 😃.

Вечерница, честит да ви е рожденика, здраве, много късмет и успешни начинания!
На Лоли не знам какво да кажа.
 Вчера се навършиха 6 години откакто живея в Мюнхен. Така и не успях да харесам, камо ли да заобичам тоя град.. Чужд ми е и някак далечен. Даже нямам желание да го опозная. А това не е първият град в Германия, в който живея.
Криси е написала добри насоки и напътствия.
В крайна сметка, всичко е много относително. Щом ви харесва, действайте. Стискам палци и успех!

Бях предната седмица в София и не ми се стори евтино. Като се върнах в Германия, починах си малко, после в Einkaufszentrum a, един як шопинг. Толкова от мен по темата колко е изгодно в България.

Хич не е евтино в София, особено ако искаш да води "стандарта", който имаш в Германия. Цените навсякъде са едни и същи с тук, за някои артикули и много по-високи, защото пазарът е малък. Евтино е ако отидеш при мама и баба и те те гледат, и не излизаш от вкъщи.

Вечерница да ти е живо и здраво момчето!
Веднъж съм била в Мюнхен и няма да забравя навсякъде полицаите, пфуу много полицейски град и контрола. На приятели редовно им щурмваха квартирите за да им разпарят матраците случайно да не са прибрали нещо. И това защото са от източна Европа. Ние тук горе на Запад си живеехме живота, а те един купон едвам вдигаха от притеснение.
Криси ти си дала обаче пример за излет с най-най дестинация където идват от цял свят и такъв излет се прави веднъж в живота може би.
Входът в Нойшванщайн беше около 50 евро за 4-ма декември.

В случая сравнението е с Мелник, не със София.
Криси, преди повече от десет години си правихме екскурзия с мъжа ми из България, тогава видях Мелник за пръв път. Очарователно градче, а виното - ммм!
И Партнахклам е страхотия впрочем. Оттам помня, освен природната забележителност и една кръчмичка покрай реката, където седнахме да обядваме с мъжа ми.
Все си спомняме с майтап певеца, който тъжно под носа си припяваше 'Dankeschön, dankeschön' Така и не разбрахме кому благодари, но яденето беше вкусно.

Вечи, съвсем се отнесох - жив и здрав да е синът ти, да сбъдва мечтите си, да се усмихва и да бъде щастлив, а вие да му се радвате. 😃