Колко време чакахте?

ох незнам защо протакат толкова дълго време нещата.Толкова много си искаме детенцето-че постоянно за него говорим-как ще е ,какво ще бъде като дойде-толкова мечти ,мечти....и в един момент като се презимим и ме обзема тъга  и си мисля че това няма да се случи никога-проверявам пощата по два пъти на ден за писмо,но няма и няма.
Аз имам приятелка която работи във дома при децата и ме информира постоянно-казва че има в момента около 150 деца,който стоят ей така-и за един два месеца осиновяват само 2-3 дечица.
И тя се чуди защо нас не ни викат-като сме били страхотно семейство-погледнато отвсякъде-не че се хваля ,но  е така-и отгоре на това сме подали документите за цяла Б-я.
Та тя постоянно ни дава кураж и надежда че ще дойде и нашия ден но кога кога???????

Aни, ако от 150 деца осиновяват  3 на месец е ужасно..........
вашата позната сигурна ли е, че тези деца са с отказ, с уредени документи. не заформям нова клюка, просто питам. защото, ако това отговаря на истината е просто ужасяващо.....
надявам се да не е така.
предполагам става дума за дом за деца до 3 годинки.

Не помня къде четох, дано не бъркам и не забъркаме клюка наистина, че на един съвет можело да се разгледат около 3 доклада за деца.  През седмица ако има съвет- значи 6 на месец от всяка област.

и аз смятам, че дори в един дом да има 150 деца, много малко са със уредени документи.
повечето са деца на така наречените ще се справишмайки. оставено за период от време, уж докато си стъпят на краката. в началото идват да ги виждат на всеки 6 месеца, после все по-рядко, най-накрая никога. единици са тези, които взимат някой ден децата си.
за съжаление това май е горчивата истина. просто домовете не са разделени за деца оставени само на обгрижване и деца с уредени документи, отказ и свободни за осиновяване.
децата за осиновяване всъщност май са доста малко. да не говорим, че осиновяванията за чужбина са спрени, това означава, че в домовете има много деца, които никой не иска. деца с по 3 отказа от бг осиновители.

Магьоснико, за някои осиновяването решава проблема с бездетието. честно казано аз например не усещам никаква празнота вече. е-може би едно дете ми е малко но за мен проблема приключи веднъж и завинаги. дреме ми, че не мога да раждам. ако бях родила, нямаше да си имам александра. господ си знае работата.
за тези, за които не го решава не ми се мисли...........да носиш болката със себе си е тежко и натоварващо.

Не съм убедена относно разглеждането на докладите, по простата причина, че в този случай, не биха издърпали моят с месеци напред.
Може би официалното разглеждане става по определен ред и бройка на месец, но има РД, където хората работят с мотивация - доброто за децата.

Няма нужда да се повтаряме какво е мнозинството от общия фон на докладите, като цяло критериите за избор на дете сa еднообразни. Варират като възраст, но не така значимо.
А наличие на деца, отговарящи на тези критерии, с готови документи и отказ, почти няма.

Детето ми имаше вече 3 отказа, когато ми се обадиха. Перфектно за международно осиновяване.
Първите два пъти дори не са я видяли, отказали по телефона. Третия път...на жената "не й трепнало сърцето".

Така че, нещата не бива да се гледат едностранчиво. Всеки разсъждава от собствената си позиция, но общия фон гради донякъде и ответната реакция.
Защото, ако бяхте на мястото на жените, които се грижат за тези деца по институциите и гледахте отказ, след отказ...може би и времето, и процедурата нямаше да изглеждат така дълги и сложни.

Време е да осъзнаем, че осиновяването не е акт заместващ раждането на едно дете. Различно е. Изисква различен поглед, различен ангажимент, различно търпение, различен подход още в началото, в последствие...нещата стават още по-сложни. Любовта е задължителна, но сама по себе си, не е достатъчна.

Така че, достатъчно е след толкова много писане, да разберете, че има два пътя - единият е голямо търпение, другият е реален поглед и критерии спрямо децата в нашите институции. Късмета е третия вариант.

P.S. Един от най-лесните начини да получите реална представа за ситуацията по тези институции, е да посетите някоя от тях. Не като осиновители, а като доброволци. Занесете някои дребни лакомства за децата, постойте с тях. Не вярвам да ви откажат от Дирекцията, особено, ако се обадите предварително.
P.P.S. Може и да не изглежда пряко по темата, но вижте и това: http://capital.bg/show.php?storyid=374200&sp=0#storystart

Всичко това е много подтискащо, а това което маза Магьосникът от Оз е ужасно. Ние поискахме веднъж (2 двойки млади семейства тогава) да отидем до дома да поиграем с децата и да им занесем по нещичко сладко или плодове. Когато се чухме по телефона директорката беше много учтива (понеже помислила, че ще даваме пари) като отидохме да се срещнем в кабинета и беше една сцена показване на снимки на децата (ама какви били сладки, ама с каква любов ги гледали и т.н.) и мазнене и умилкване, когато разбраха, че искаме просто да поиграем с децата, само дето не ни изгониха. Ама то трябвало да си направим изследвания, да не би да сме заразно болни, да представим документ, че сме в отлично здраве и ако имали свободно време и децата били здрави и ако нямало други посещения, ако не било грипно време можели да ни пуснат. Възрастта на децата в дома беше до 7г. като при децата до 3г. не пускат хора. Та ми се струва малко трудно с посещението с празни ръце. Много често ни се случва да минаваме покрай въпросния дом и много рядко се виждат деца на вън (дори и лятото). А децата под 3г. не ги вадели въобще.

Това с лакомството и ние го направихме - бяха вафли от тези дето са две в една опаковка - раздадоха на всички деца и всички станаха в шоколад, но после лелките хванаха мокри кърпички и ги избърсаха всичките. За мой най-голям срам (това беше втората ни среща с Исак) аз нямах кърпа и той беше избърсан последен, след като ни донесе една леличка кърпа. Сега обаче без мокри кърпички не стъпвам.

Останалото е много хубаво написано и е факт - когато погледнеш в големите тъжни очи на тези деца и усетиш, че си безпомощен да направиш каквото и да било, за да изтриеш тъгата... Тежко е, много е тежко.

aз още се дърпам да отида в дом. от страх. мисля, че просто ще ми е много мъката и няма да мога да се овладея. събирам сили, имам и хора, които ще са с мен, така че е въпрос на време. мисля че много кратко време.
мисълта ми е друга. за чакането.
тук се разразиха спорове за това кой какво право на изисквания има. и те не тръгнаха в правилна посока, за жалост. може би трябваше да ги водим след момента в който кандидат осиновители са били в дом и са видели децата. посещението в един дом, тайнството да станеш майка променя изоснови мирогледа. ето например кукуяка и фоксче могат да кажат от собствен опит, че са минали през съмнения, трудности, но са променили доста от възгледите си. кукуяка даже стана промивач на мозъци  и е моят гуру. я питайте фоксче дали би искала друго дете на мястото на исак-или по-добре не я питайте, че ще ви изяде
просто в началото на пътя всеки тръгва с голямата торба. повечето от нас.
с течение на времето през главата му минават различни мисли, действителноста го отрезвява и желанията му стават по-ясни.
от позицията на човек, който вече повече от една година си гледа детето мога да кажа, че да си майка е нещо велико. виждаш детето си и ЗНАЕШ, че то е най-хубавото, най-умното и изобщо найнайнай. не зная какъв е този феномен, но е факт. за теб няма значение дали детето е със зелени, сини или черни очи. дали е родено от холандка, циганка или марсианка. това е ТВОЕТО дете. всички съмнения, терзания и предубеждения са изчезнали и ти е смешно, че някога въобще си ги имал.
искам да кажа на тези, които още чакат. колкото повече изисквания имате, толкова повече ще чакате. после ще ви е яд за изгубеното време. от друга страна пък няма, защото когато вземете детето няма да искате да е което и да е друго, та ако ще да е златно на платинени точки.
намалете до минимум изискванията си. разберете, че не искаме да ви упрекваме, а да ви помогнем да узнаете по-бързо това, което ние вече ЗНАЕМ. да усетите това, което ние вече УСЕЩАМЕ.
за да има, човек трябва първо да даде. убедена съм в това. колкото повече и безрезервно даваш, толкова повече получаваш.
компромисите, които направите сега, ще ви доближат до щастието да станете майки. когато това стане, ще се чудите как въобще сте могли да си губите  силите и енергията с толкова маловажни и дребни неща.
може би думите ми звучат сега за повечето кандидат осиновители налудничаво, но съм сигурна, че за всички осиновители са напълно разбираеми.
доверете ни се и ни послушайте. не искаме да ви пречим, а да ви помогнем.

Мата, ти ме разби.
Аз лично избягвам да давам съвети, защото всеки си знае себе си, но понеже съм ходила в домове няколко пъти и съм готова да осиновя всяко дете, но всеки си преценява според времето и финасите, които може да отдели. Но е факт, че за дете на по-голяма възраст и без значение на произхода, се чака по-малко. По-дългият престой наистина си има своите кофти страни, обаче борбата с проблемите на дете, стояло повече в институция не е по-тежка от безкрайните процедури, но които повечето тук са се подлагали.
В крайна сметка хора със синя кръв няма, а моят прадядо си е чист циганин от Кукуш и това не ми пречи изобщо. Иначе нямаше да имам тези големи кафеви очи.

Не го давам за нищо на света
А това с най-красивото и най-умного дете е наистина феномен - ние още не сме го взели, но той вече е най-красивия и най-умния на света, а пък какъв напредък има откакто го видяхме за първи път... човек би казал, че вече е започнал да смята и да пише, ако ни чуе
Само да добавя, че вече започнахме да пазаруваме за малкото човече и в момента в къщи стои една сушилка пълна с прани детски дрешки (боже какви малки слипчета ще носи слънчицето ми), а цялата къща ухае на бебешки прах за пране... Неуписуемо е усещането и невероятно, все едно не ни се случва на нас  Желая това усещане да споходи всяка една от чакащите майки много много скоро.

Kukuyaka, спор няма.
Всяка ситуация си има плюсовете и минусите. Не се знае кога и как е по-добре.

За разлика от въпроса с етноса, разликите при децата, осиновени в различни възрасти са налице и тук наистина е хубаво да се подходи прагматично.
Със сигурност, с увеличаване на възрастта, расте и психологическия ангажимент от страна на родителите. Понякога, наистина е доста уморително, но не и невъзможно.
Истината е, че ако една жена не може да си позволи престой в къщи от 6 месеца до 1 година, осиновяването на едно по-голямо дете  може да се окаже по-проблемно, както за цялото семейство, така и за самото дете.

Останалото са детайли, за които може да се спори или не. Но без цялостен ангажимент към тези дечица, имащи да наваксват, не толкова интелектуално, а по-скоро в социално-поведенчески и емоционален план, ситуацията доста се затруднява.

Ако в нашето законодателство, беше предвиден един минимален период майчинство за децата, осиновени в по-голяма възраст, този проблем би отпаднал. Засега, обаче е все още налице…

Аз имам една такава чуденка, ама не вярвам някой да си признае, обаче КОИ ОТ ТУК ПИШЕЩИТЕ СА ЧАКАЛИ МАЛКО, ЗАЩОТО СА ИЗПОЛЗВАЛИ ВРЪЗКИ? Интересно ми е дали някой ще си признае, а съм убедена на 10000%, че има такива. Не визирам никого конкретно, късметлиите ги знам , въпросът не е към тях 

Eдва ли някой ще си признае. Аз да си кажа честно когато се бях отчаяла много, че нищо не става и ме попариха с думите, че семейства винаги ще са с предимство, се опитах нещо да направя. Не успях, а то и не се наложи да продължавам - наскоро ми предложиха моето слънчице.
А като говорим за връзки, то нека да уточним, че става въпрос и за финанси, а не само за познанства нали така?