💙 Къванч Татлъту- "Aile - Семейство"§ минали и бъдещи проекти, партньори -тема 106

Дали е стресиращо, трудно или лесно да бъдеш съпругата на много известен, много
успешен и харесван мъж? Как се чувстваш?
- Невероятно се гордея с него и винаги казвам това.
Да имам много харесван съпруг ме кара още повече да се гордея.

Питали ли сте се някога "Кой съм аз?" . Може би много от нас имат много добри отговори на това, но може би има някой, който няма дума да каже. Всеки път, когато човек се погледне пред огледалото и всеки път, когато погледне лицето си, той всъщност вижда две лица; Човекът, който иска да бъде и човекът, който е. Каквото и да се случи, мисля, че каквото и да дойде пред човек в този живот, се оформя според човешките предпочитания и създава личност според тях. Дори факторите на околната среда да повлияят, средата, културата, традициите и обичаите да принудят човек да стане съвсем различен човек, аз вярвам, че човек все пак може да намери своя път и да се стреми към човека, който иска да бъде.

Нито Девин, нито Аслан са толкова жадни за власт според мен. Все пак Аслан се изправи пред най-лошия си страх, докато се опитваше да използва силата си, за да защити семейството си. Въпреки че е в състояние да направи всичко, за да ги защити, не мисля, че би искал някой да бъде убит, като Хюля или Ибрахим, само заради силата, която има.

Една стъпка унищожи това, което Аслан се опитваше да направи пет години с едно движение. Аслан, който искаше да направи всичко чисто, действаше според правилата на баща си и света, който му остави. Аслан винаги е повтарял две неща, откакто го познаваме, „Аз не съм баща ми“ и „Девин и аз сме различни от теб.“ Чували сме тези две фрази много пъти от устата на Аслан, това всъщност беше дума, която той каза към себе си, а не към обкръжението си. Искаше му се да вярва в това и непрекъснато си го напомняше; "Аз не съм като баща си." Но когато седяха в тази кухня, той видя, че Девин стъпка по стъпка беше станала неговата майка и той вече беше станал като баща си, като уби сина на Корузаде. Може би най-големият страх на Аслан го удари в лицето. Просто трябва да кажа нещо тук; Това, което прави Девин, никога не е същото като това, което прави Хюлия, и Девин беше манипулирана от Аслан в момент на гняв и от Хюлия в момент на страх. Тя не познаваше техния свят и действаше според казаното от тях. Може би ако Аслан не беше задавал този въпрос през цялото време или ако Хюлия не беше повтаряла, че кръвта ще тече през цялото време на тази маса, Девин нямаше да е толкова уплашена и да мисли така. Точно за това говореше Аслан, когато каза: "Гледам чудовището, което създадох."

Във всеки случай Аслан извади бойните си брадви от мястото, където ги беше заровил. Сега дали лицето, което вижда в огледалото, е човекът, който иска да бъде или човекът, който е, зависи от това как ще ги използва.  Все пак много добре знам, че той не иска да става това както чичо си или майка си. Не съм сигурна дали ще намери друг начин, но ще направи всичко по силите си, за да защити семейството си. Но за съжаление, не мога да съм сигурна дали Аслан може да остане на светлата страна, когато има чичо, който вече му е причинил проблеми, и майка, която продължава да казва „заради сина ми“ и никога не вярва на сина си и управлява сама бизнеса. Защото, за съжаление, Хюлия е жена, която може да направи всякакви злини под маската на "доброта".

Хюлия дори не осъзнава, че е унищожила всички тях, докато се опитва да ги оформи в калъпа, който иска, използвайки любовта на тези, които я обичат и козовете, които има срещу тях. Тя е толкова алчна, че хвърля сина си в скута на Иляс Курузаде със собствените си ръце. Лейля се бори с болестта, Джихан е изгубен, Аслан се опитва да върви по правия път, хващайки изкушението на майка си, а Джейлян е на път да вкара както семейството си, така и себе си в големи проблеми, като за съжаление Хюлия е единствената отговорна. И човекът, който може да види това най-добре, е Джихан.
Джихан е човекът, който най-добре знае какво блато е този свят. Ето защо той не иска Девин дори да се доближи до влизането в този свят, така че веднага щом чу , че идеята е на Девин да се обвини адвоката за смъртта на Серхат, той си пое дъх с него. Защото много добре знае как мръсотията му полепва по ръката, щом се зарази, и колкото и да се опитва, зарази ли се, не излиза. Мисля, че друг човек, който е наясно с тази ситуация, е Хюлия, така че дори и да е нейният син, тя никога не се колебае да го държи в ръката си или да го използва, когато му дойде времето. Това, което ми е много любопитно в момента, е с какво Хюлия заплашва Джихан. Защото преди Хюлия да използва козовете си с Девин, тя го заплаши с нещо друго и каза на Джихан „Знаеш какво ще стане“ и този въпрос беше напълно независим от Девин, според мен.

Започва нова ера за разбойниците. От една страна, Хюлия и Ибрахим, от друга страна, изглежда, че доста засилват мечтите на Аслан за почистване на Иляс Курузаде. Не мисля обаче, че толкова светлата страна на Аслан, колкото тъмното в него ще спре да се бори, освен това има Девин, който току-що срещна тъмнината в себе си. Нека нейното излъчване позволи и на двамата да видят човека, когото искат да видят в огледалото.

В девета серия поведението на Джейлан в сцената в къщата на Атила изглеждаше на мнозина, меко казано, странно. Някой го приписа на алкохола, който беше на масата, някой на характера на самата Джейлан , а някои предположиха употребата на незаконни наркотици *. Употребата на лекарството доведе Джейлан до такова състояние.
И в този случай, както в историята с Лейла (по-специално, нейната възможна "нетрадиционност"), това, което не може да се каже, беше показано за тези, които са "наясно".
Създателите на сериала са използвали техника от знаци и символи, която им позволява да заобиколят цензурата и да оставят "незаконната дрога“ дори не замъглена, като например гарафа и чаши с уиски.
В самото начало на сцената Джейлан лежи на дивана и върти в ръцете си малка лъскава кутия с усмихнато личице. Изглежда, че нищо не е забранено, само усмихнат емотикон. Въпреки това, в определени кръгове (особено след появата на рейв културата), усмивката, и по-специално усмихнатата усмивка с кръстове вместо очи, символизира наркотиците. С течение на времето се появи дори специален синтетичен наркотик, който се наричаше „смайли“ (форма на екстази, която е разпространена от 80-те години на миналия век сред рейв културата и клубовете, е един от най-популярните наркотици, особено сред младите хора). Той е в състояние да предизвика чувство на еуфория, откритост и близост с други хора, като същевременно намалява страха и безпокойството. Както се вижда от описанието, точно тези симптоми се наблюдават при Джейлан.
Именно "усмивка " ли е предложил Ати на Джейлан или създателите на сериала са решили просто да използват този символ, за да покажат, че Джейлан е под въздействието на забранени препарати, мотивите на Атила са очевидни. Във всеки случай остава много малко до разкриването му.

Прави ми впечатление, че използваме Сойкан като синоним на нещо лошо. Девин стана Сойкан. Но Сойкан не е само Хюлия и Юсуф, и Ибо. Сойкан е и Лейла, и Аслан.

Не осъждам до момента решенията и действията на Аслан. Може би само поведението му в болницата.
Не вярвам на думите на Девин, че никак даже през ум не й е минало, че мълчаливото съгласие, което за мен даде и демонстрацията с убития комар ще доведат до резултата, който виждаме в момента.
Сега си пуснах началото на епизода, точно с тази сцена. Сори, Девин, и аз така бих разчела действията ти.
Далеч съм от мисълта, че Аслан би взел различно решение, ако тя се беше противопоставила категорично. Смъртната присъда беше подписана, но не и конкретната дата.
Не смятам, че отношението на Аслан към Джихан е само и единствено на база самоубийството на бащата. Леки симпатии имам към Джихан, но само за конкретни действия. Все още не му вярвам и има нещо гнило в него (според мен)

Ямур все още ми е един от най-неприятните образи. Да, тъжно ми стана за случката с масата, но пък още повече се възхитих на действията на Аслан.

- Говорете, г-жо Хюлия. Каквото искате, кажете го открито. Отдавна сме преминали тази граница.

- Искам да си тръгнеш. Искам да си отидеш от живота на сина ми и семейството ми.

- Знаете ли какво означава това ? След това е просто пропаст. Не го правете! Не го правете, по дяволите, мен,  Аслан, не ме вадете от клетката!

- Какво иначе, Аслан... какво иначе ?

- Да, ядосана съм, ядосана съм! Ядосвам се, защото не ме забелязвате, ядосвам се, защото вие не бяхте до мен !

- Иляс ще унищожи семейството с тази тайна, която знае.

Още с първите епизоди, а може би и с първите тийзъри на сериала, много зрители си задаваха въпроси заради отношението на Хюлия към Джихан. А именно как една майка може да се отнася и постъпва така със собственото си дете. Неведнъж в постовете сме писали, че единственото разумно обяснение за тази ситуация може да бъде фактът, че Джихан е син на Юсуф от друга жена, чието възпитание е наложено на Хюлия. И в деветата серия ни беше даден, ако не отговор, то поне много ясен намек за това.

Джихан е обичан от всички в семейството, с изключение на Хюлия. За баба Сехер Джихан е нейният любим внук, на чието идване в имението тя винаги се радва, за Лейля и Джейлан Джихан е любимият по-голям брат, самият Ибо се отнася към племенника си макар и студено, но все пак учтиво. Дори Аслан също, ако не повече от всеки друг, обича Джихан, но воден от манипулациите на Хюлия и болката си от събитията отпреди пет години, избягва по-големия си брат. И само Хулия не просто се отнася с Джихан може да се каже с отвращение, тя прави всичко, за да направи живота му още по- лош, като в същото време не забравя да го използва за "мръсна работа".

"Може ли една майка да зачеркне детето си?"

"Поне веднъж мамо, да ме беше погледнала"

"За да те обича майка ти, ти си готов дори да умреш."

Хюлия е принудена да търпи Джихан, сякаш някакви обективни причини не й позволяват да го заличи завинаги от живота на семейство Сойкан. В първия епизод Хюлия нарежда на пазачите да набият Джихан, който чака пред къщата, ако реши да влезе преди да започне вечерята за рождения ден на Юсуф. И това беше първата причина да се запитате дали една майка може да причини това на детето си. Да, Хюлия е строга и дори деспотична към всичките си деца. Навсякъде и във всичко тя решаваше за тях, като беше сигурна, че нейната собствена представа за щастието на децата е най-правилната и следователно всяко нейно действие ще им бъде от полза. Но при Джихан е различно. Хюлия не решава вместо него. Тя иска да се отърве от него, но тъй като няма такава възможност, всеки път компенсира това, като наранява Джихан. С думи, действие, показно отвращение и пренебрежение, Хюлия сякаш отмъщава на Джихан за нещо. Сякаш изкарва гнева си върху Джихан за болката, която друг й е причинил. И в тази ситуация единственият човек, който ни идва на ум е, че това е Юсуф.
Следващият момент, който изяснява малко естеството на връзката между Хулия и Джихан, е сцената, в която Джихан разказва на Девин за инцидент от детството.

" Без корен. Мама, след като ме удари, ме нарече без корен. При това насред селото, пред всички. "

Джихан разказа как е искал Хюлия да го прегърне така, както тя е прегърнала Аслан. Но вместо това, освен два зад врата, е получил и прякор, който малкият Джихан по-късно дори чул от съселяните. Това прозвище - "cibiliyetsiz", което няма аналог на руски език, а най-близкото по значение би било "без корени", "мръсник" - не може да се появи от нулата. Просто защото майката, която е родила детето, не може да го нарича така. Всички тези обстоятелства - любовта и приемането на Джихан от Сойкан, от една страна, и омразата, изпитвана от Хюлия към Джихан, от друга страна, могат да означават само, че Джихан Сойкан не го е родила Хюлия. Тя е станала майка за него по молба и по волята на Юсуф.

От сцената на второто посещение на Джихан при Девин става ясно още, че колкото и да мрази Хюлия наложеното й дете, тя е отговорна за него пред Юсуф, а той очевидно е нямало да я пусне от ръцете си, ако нещо му се случи.

"Едно от момчетата взе камък и ме удари по главата. Зави ми се свят, ръцете ми изтръпнаха и паднах. После тъмнина. Филмът свърши. Всичко свърши. Отворих очи и майка ми ме гледаше. И как ме гледаше ... "Джихан ли" казваше, "умря ли" казваше ... Тя ме взе в обятията си, ето така, притисна ме, врата и, раменете и бяха в кръв, всичко беше в кръв. Моята кръв. Тя ме прегърна така, както Аслан."
След като стигаме до идеята, че Джихан е син на Юсуф от друга жена, първият въпрос, който изникна беше какво се е случило с истинската майка на Джихан. И сега, вероятно, в деветата серия, отговорът на този въпрос е намерен. А той всъщност е ужасяващ – Юсуф Сойкан собственоръчно я уби.
В разговора между Хюлия и Ибо от девета серия, където Хюлия му нарежда да убие съпругата на адвоката Суат, Хюлия почти директно казва, че е избрала Юсуф именно защото той е успял да убие жена, която самият Ибрахим не е убил. Вероятно Хулия, използвайки чувствата на Ибрахим към нея, се е занимавала с нейното любимо занимание в младостта си (което фундаментално опровергава увереността на Аслан, че майка му после е станала такава, а не е била в началото ) - манипулирането. Тя винаги е била, а не бракът й с Юсуф я е направил такава. Последователността беше напълно обърната. Именно като е била такава първоначално, тя постигна този брак. Вероятно Хюлия, знаейки за съперницата си, решава да се отърве от нея с ръцете на Ибрахим. Поради вътрешна слабост Ибрахим не можеше да направи това, дори и в името на тази, която обичаше.
"Попита ме защо не аз, а Юсуф, ето затова. Юсуф се разплати преди години в името на семейството си. Сега Юсуф го няма, има те теб и ще направиш каквото трябва."
Сега е трудно да се каже с какви интриги и подлост Хулия успява да гарантира, че Юсуф наистина ще убие жената, но той го е направил. Заради семейството. И не просто жена, а любим човек.
Такива мисли навежда и подобен сюжет от друг криминален сериал Ay Yapım и ShowTV - "Cukur", където главата на мафиотската фамилия Идрис Кочовалъ, за да спаси семейството и квартала, за който отговаря, както си е мислел, уби жената, която обичаше със собствените си ръце. Юсуф, Хулия, Ибрахим и жената, убита от Юсуф, са доста паралелни с Идрис, Султан, Паша и Мелиха.
Този паралел може би ще може да отговори на друг въпрос - каква е причината за психическото разстройство на Юсуф Сойкан, довело до самоубийството му.
Идрис Кочовалъ изпитва голяма вина през целия си живот за това, което трябваше да направи с Мелиха. Вероятно и Юсуф Сойкан е изпитвал същото чувство за вина. Именно поради това той, опитвайки се да забрави, удави болката си с алкохол и в крайна сметка се самоуби след многократни опити.
В прощалното си писмо Юсуф моли Джихан да създаде семейство и да стане щастлив. Като последно желание да даде на детето си това, което някога е взел от него със собствените си ръце.
P.S. Може би сме написали свой собствен "сценарий", или може би сме успели да се доближим до идеята на Хакан. Кой знае. Във всеки случай рано или късно ще разберем отговора на този въпрос.

Е, какво пък, тъкмо ще си почине добре след тези трудни роли, които изигра една след друга.

а Къванч пак ще се раздава на Макс Hands Punch

олеле какъв фраг!

В ИГ се коментира, че момента, в който Аслан излиза от стаята е след прочитането на писмото от баща му. Може би една тайна ще излезе наяве.