Алекс, 
Все така да е усмихнат Каан, щастлив с Бурджу и Ардъч, в любов и разбирателство да го отглеждат.
Изгледах интервюто със Сема. Винаги ми е било много любопитно да надникна в кухнята на сценаристите. Как се раждат героите им, как оживяват като реални хора чрез актьорите, които после ги пресъздават на екрана. Как постигат този синхрон между сценарист, режисьор и актьор, защото според мен и тримата трябва задължително да виждат с едни очи героя - както е описан на хартията, така да го почувства актьорът и така да се въплъти в образа, както режисьорът си го представя и след като операторът го заснеме - зрителите да усетят героя по възможно най - добрия начин. Сема обясни толкова добре, че си представих картината - тя е актьорът, който играе ролите на всички актьори докато се раждат изпод перото ѝ. Тя е и Джейлин, и Ългаз едновременно и преживява всички техни чувства, измислила е речника, който ползват, всяка черта от характерите им, вкусовете им.
Само тези сценаристи, които са и добри психолози, които се стремят да опознаят човешките души в най - дълбоките им кътчета, успяват да родят незабравими образи.
И е много важно да знае целия път, който героят ще извърви от началото до края на сериала. Винаги си личи, когато някой сценарист стигне до 13-ти или 20 -ти епизод и после се чуди накъде да поеме. Защото предварително дотам е стигнал и после сякаш вдъхновението се е изгубило някъде по пътя.
За Дилек обаче не ѝ вярвам
, нарочно измисли епизодична любов за Ерен И Гюлай ѝ го казва.
Пожелавам ѝ вдъхновението никога да не я напуска, все така с любов и разбиране да създава героите си и все така успешно да намира пътя към сърцата на зрителите!
На наградите "Жена на годината" на Harper's Bazaar тази вечер.
"Познаваме хора, които са влюбени в любовта си."
https://www.instagram.com/p/C0ohFQ3ottt/
Прилича ми на раздяла с Йекта
Дано ни заблуждават.
https://www.instagram.com/p/C0jhiTloTCO/
От Пънар
По средата на еп. 74 съм, но не ми допада идеята донорството да се представя по този психопатски начин. Изглежда ми обидно за близките на очакващите орган. Разбира се, че мъката и отчаянието им са нечовешки, но да се отнемат човешки животи, за да живеят други, е престъпление. Да, не всеки е готов да дари органи - той или близките му вместо него, когато е дошъл краят, и за да има каузата успех, трябва хората да научат за проблема по хуманен, милостив начин - въпреки безизходицата в която се намират вероятно хиляди хора. Още повече, че сърце не се трансплантира само според кръвна група и размер, много по - важен проблем е тъканната съвместимост, за да не бъде отхвърлен органът. Когато няма такава съвместимост с нито един пациент от списъка с чакащи, донорната банка в България дарява орган/и на европейски банки, където е получена такава съвместимост. Има и обратен процес на обмен, когато ние получаваме органи чрез тази обща система.
Все така да е усмихнат Каан, щастлив с Бурджу и Ардъч, в любов и разбирателство да го отглеждат.
Изгледах интервюто със Сема. Винаги ми е било много любопитно да надникна в кухнята на сценаристите. Как се раждат героите им, как оживяват като реални хора чрез актьорите, които после ги пресъздават на екрана. Как постигат този синхрон между сценарист, режисьор и актьор, защото според мен и тримата трябва задължително да виждат с едни очи героя - както е описан на хартията, така да го почувства актьорът и така да се въплъти в образа, както режисьорът си го представя и след като операторът го заснеме - зрителите да усетят героя по възможно най - добрия начин. Сема обясни толкова добре, че си представих картината - тя е актьорът, който играе ролите на всички актьори докато се раждат изпод перото ѝ. Тя е и Джейлин, и Ългаз едновременно и преживява всички техни чувства, измислила е речника, който ползват, всяка черта от характерите им, вкусовете им.
Само тези сценаристи, които са и добри психолози, които се стремят да опознаят човешките души в най - дълбоките им кътчета, успяват да родят незабравими образи.
И е много важно да знае целия път, който героят ще извърви от началото до края на сериала. Винаги си личи, когато някой сценарист стигне до 13-ти или 20 -ти епизод и после се чуди накъде да поеме. Защото предварително дотам е стигнал и после сякаш вдъхновението се е изгубило някъде по пътя.
За Дилек обаче не ѝ вярвам
, нарочно измисли епизодична любов за Ерен И Гюлай ѝ го казва.Пожелавам ѝ вдъхновението никога да не я напуска, все така с любов и разбиране да създава героите си и все така успешно да намира пътя към сърцата на зрителите!
На наградите "Жена на годината" на Harper's Bazaar тази вечер.
"Познаваме хора, които са влюбени в любовта си."
https://www.instagram.com/p/C0ohFQ3ottt/
Прилича ми на раздяла с Йекта
Дано ни заблуждават.https://www.instagram.com/p/C0jhiTloTCO/
От Пънар
По средата на еп. 74 съм, но не ми допада идеята донорството да се представя по този психопатски начин. Изглежда ми обидно за близките на очакващите орган. Разбира се, че мъката и отчаянието им са нечовешки, но да се отнемат човешки животи, за да живеят други, е престъпление. Да, не всеки е готов да дари органи - той или близките му вместо него, когато е дошъл краят, и за да има каузата успех, трябва хората да научат за проблема по хуманен, милостив начин - въпреки безизходицата в която се намират вероятно хиляди хора. Още повече, че сърце не се трансплантира само според кръвна група и размер, много по - важен проблем е тъканната съвместимост, за да не бъде отхвърлен органът. Когато няма такава съвместимост с нито един пациент от списъка с чакащи, донорната банка в България дарява орган/и на европейски банки, където е получена такава съвместимост. Има и обратен процес на обмен, когато ние получаваме органи чрез тази обща система.
И пак май баламоса с нещо Айлин - бързо премина мъката ѝ по къщата.
