Щастието? Къде е ? Имате ли го?

***

И кво ся, как да разбирам тез три звезди?
Порно ли, що ли?

забравила е името на хотела

Лиска , писах и трих, не ми позволи да запазя промените без да им текст,затова са звездите..

порното не е за тук,аудиторията не го позволява..

Гледам голяма философия, голяма психология, иzобщо голяма работа се е zаформила тук. Е няма как да пропусна да се вклЮча, макар и да не съм философ, психолог или какъвто и да било _лог.


Първо НЕЗНАЧИМО няма...може в момента да не е zначимо, но това не zначи, че утре няма да бъде най_важното zа мен...zа това гледам да не zабравям.
Второ...как да кажеш дали си щастлив? М? Е иzвинете моля, но ако отговора ДА е меко каzано глупав, на всеки му се случва да иzпадне в дупка...освен ако не си на ЛСД или не седиш по цял ден на шарени въzглавнички и си тананикаш "Харе Кришна", да кажеш НЕ пък е супер пресилено, айде няма нужда да се правим на ощипана невеста_всеки е намерил поне един повод преz последната седмица да се zасмее на глас...zа мен това е предоволно докаzателство, че има причини да се радвам на живота си.
Трето_къде бил моя смисъл? Ами още го търся...Имам много и искам още повече. Това е.
Истинското у мен не се крие...Оставила съм го на покаz...който е с акъл ще го види.
Аz съм с чиста съвест и това ме радва...zнам, че ако утре zахапа маргаритките няма да има кой да ме псува. Е това ме прави щастлива...

За парите_НЕ...не бих си дала последните пари на непоzнат. В същност аz пари недавам освен в няколко определени случая(примерно zа болен човек или старец, които не може да работи...или дете)...помагам по друг начин...ако се случи няКой просяк да
и обяснява, че е гладен винаги питам какъв е по_професия...ако е шивач, ще му купя игла и конци, ако е дърводелец_тесла и пирони.Моята философия zа живота е, че всеки си има една глава и с нея си тегли...е немога да помогна на всички беzработни артисти, певци, диzайнери или муzиканти...когато са направили иzбора си на житейски път е трябвало да се zамислят. Вярно е, че не от всеки става ядрен фиzик, но човек на 18 години има достатъчно багаж да се zамисли как ще живее в блиzко бъдеще с една или друга професия. Не се чувствам длъжна да плащам zа грешките на другите.


Толкова...ако се сетя още нещо ще пиша пак. 

Мистик,
не можеш да си представиш с колко тежки моменти съм се сблъсквала. С колко такива и до днес се сблъсквам и за които имам само една голяма болка и почти никаква надежда, че нещата ще се оправят. Колко много сълзи съм проляла за за факти, коти не съм можела да променя и които ринаги ще бъдат голямата ми болка в сърцето и душата. Задавала съм си въпроса: защо на мен? С какво съм го заслужила. Може би и до днес бих се лутала и търсила отговори на тези въпроси, четяйки литературата, която ти четеш. Не съм го направила не, защото съм вярваща, а защото си дадох сметка, че няма смисъл да търся отговорите на въпросите си. С това нито щях да намаля болката в къщи, нито скандалите, нито поведението на някои хора спрямо мен.
Пак повтарям: не съм се водела от религията, а от простата максима, че отговорите нямаше да променят нещата, а щяха само да ме накарат да се почувствам още по-зле.

Ако седна да се питам: защо съм се родила, защо съм нещастна, защо това или онова, само ще се депресирам. Имах такъв момент преди години. Търсех подкрепата от хора, които не познавах, които после ми забиха нож в гърба. И още повече имах повод да търся отговори на въпроси, като защо съм се срещнала с такива хора, защо, защо. След това се събудих една сутрин и установих, че имам най-ценното нещо на земята: здраве. Взех се в ръце, престанах да търся отговори и ми е много по-спокойно на душата.

  Но аз визирах щастието като едно цяло състояние на духа, като постигната цел, като блаженството за тялото и душата, като перфектната хармония, към която всеки от нас се стреми. За това щастие именно попитах дали някой е успял да докосне....

Сигурно съм от малцината, но аз не се стремя към това, за което говориш тук. И никога не съм се стремяла. А не съм оставена без безброй моменти на щастие. Не търся перфектна хармония, защото таква няма. Само бих си загубила времето в такова търсене. тази енергия оползотворявам с пълно сърце и душа да се порадват на дареният ми миг щастие и да благодаря, че ми е даден.

много съм съласна с казаното.
живота ми се промени след прочита на една книга, която започваше с думите-"живота е труден". когато наистина осъзнах какво значат се успокоих и коренно промених мирогледа си, престанах да се лутам, да се питам, да обвинявам.
вярвам в съдбата, но много силно вярвам и в силата на Избора на всеки човек. не случайно успелите хора в повечето случаи са започнали с борба против течението и са имали смелостта да Изберат какъв да е живота им. може и това да е съдба, но знам, че Бог ни дава възможности, въпроса е кой и дали ги използва.

Щастието? Знам ли? Да намериш покой в душата си, да умееш да се радваш и на малките неща в живота, в ежедневието си, да намериш сродна душа, да си родиш дете, да си оби4ан и да оби4аш ...
По4увствах се ужасно щастлива и удовлетворена след раждането на сина си. Липсват ми близките ми, оба4е - семейството ми в БГ, приятелите, които са дале4 от мен. Преживяла съм толкова много раздели, 4е сърце не ми остана.
Бих помогнала на непознат. Правя го, но в пове4ето слу4аи не с материална помощ, защото моралната подкрепа според мен е по-важна, а и много 4есто не мога да си позволя материална такава.
Имам съседка на около 92-93 години. Сама жена, вдовица, няма деца. Има 2 осиновени щерки,  около 50  годишни, които тотално са забравили за нея. Посещавам я 4есто, правя й компания. Тя иска да поговори с някого. Падна по стълбите на дома си, обездвижена за известно време, беше посещавана от разни служби, които се грижеха за нея. НО имаше нужда от 4овек, с който просто да си говори. Пазарувала съм за нея, правила съм й малки услуги - изхвърляне на боклука, 4истене с прахосмука4ка и най-ве4е ... компания. Тя е невероятно борбена ли4ност и много интересен 4овек и събеседник. Художни4ка е. Радва се като дете на малките жестове на внимание. Днес е рожденият й ден. След малко мисля да я навестя.
Като студентка в Бургас, ми правеха впе4атление, насядалите около университета баби4ки с някакви скромни 5-6 букет4ета нарциси, няколко връзки магданоз, зелен лук или няколко торби4ки плодове, тяхно производство. Ли4еше си колко са зле материално. Много ми ставаше мъ4но. С мизерните си джобни винаги съм си купувала нещо от тях и съм давала пове4е, отколкото ми искат. Купувах дори неща, които изобщо не са ми притрябвали, само за да помогна.

Щастлива съм, но сега щастието го чувствам по различен начин от това което беше когато бях по-млада (на 43 съм    ). Сега съм в мир със себе си и с околния свят, с изборите които съм направила, били те правилни или не. Приемам хората, включително и най-близките си такива каквито са, а не такива каквито ми се иска те да бъдат, дори и да ме боли. Това ме прави по-щастлива отколкото да се заблуждавам, че нещата ще се оправят, хората ще се променят и т.н. Казвам си, че живота е кратък, тук съм  за кратко, и че имам избор - да се тревожа, да се тормозя, че нещата не вървят както аз ги искам, или да приема, че има причина зад всичко, което ми се случва и да се оставя да го изживея напълно съзнателно, че не всичко мога да променя и съответно от мен зависи да намеря щастие и в най-малките неща.  В периода когато големите ми деца се родиха и бяха малки и още си бяхме в България, изпитвам неизмерно щастие, вярвах, че от тук нататък живота ми ще става все по-щастлив и че всичко ще се развие както аз го планирах. Е, оказа се, че съдбата е имала други планове за мен - идването ни в Щатите, години на страдание (без документи, без пари, семейни проблеми и т.н.), но пък това ме накара да вникна по-дълбоко в себе си, да се разбера с моята овенска природа, че с рогата напред храня само егото си, а щастието е в преодоляването на собствените си слабости.
За даването - мисля, че не става въпрос буквално за даване на пари на непознат, а по-скоро, че в крайна сметка човек се чувства най-пълноценен и в хармония със себе си и околния свят когато дава, а не когато взема, защото като индивид си само част от безкрайността, а когато даваш разбираш, че имаш място в този необятен свят, че си част от нещо по-голямо.  Аз, за съжаление, мога да кажа, че все още не съм намерила правилния път, начина по който да бъда полезна на тези, които имат нужда от помощ, без да се поддавам на лесни успокоения на съвестта.
Преди малко по ВВС  гледах Дейвид Боуи, който навършва 60 години и каза нещо много интересно, в смисъл, че когато си млад мислиш, че много неща са важни, включително и собственото ти "аз", докато като остарееш, разбираш, че, освен някои фундаментални ценности, всичко друго е въпрос на гледна точка.
И понеже стана въпрос за филми. наскоро гледах The Pursuit of HappYness  и не се стърпях и се разплаках пред невероятния копнеж за щастие на Човека и в този смисъл ме впечатли и постинга на Invisible    

състоянието на щастие според мен е генетично заложено. просто се раждаш щастлив и така прекарваш живота си независимо с какво те сблъсква той. познавам няколко такива хора -  те са винаги весели, усмихнати, пеещи, сияещи... синът ми е такъв човек, надявам се това му отношение към живота да е завинаги. за себе си мога да кажа, че съм общо взето меланхоличен човек, но не се самоопределям като нещастен човек, доволна съм и съм благодарна на съдбата си, в мир съм със себе си, както каза по-нагоре  Didi3. рядко ми се случва да се самосъжалявам.
честно казано, не виждам връзка между даването на последния лев или последната риза и щастието. давам, помагам с каквото мога на когото мога, но не мисля, че това е пътя към щастието. това според мен е чисто и просто обществено съзнание.

Да, щастлива съм, безумно и безмерно щастлива!!! Нямам просто добър мъж, открих своята духовна и телесна половинка, онази истинската, която някои търсят цял живот, как да не бъда щастлива...прегръщам силно дъщеричката си, усещам как бие малкото и сърчице, усещам топлия и дъх, завирам нос в сладката и гушка и се опиянявам от щастие...парите ли, те нямат нищо общо с щастието, била съм на дъното с пари и в небесата без пукнат грош...

Тъй като това е моята тема и не бих дразнила никой като пиша глупости в нея, сядам с чаша бира в ръка, тъга в другата, сарказъм на душата и започвам да пиша.

Днес беше един толкова нормален ден. Толкава нормален, че мечтая за нещо различно. Станах от сън и погледнах през прозореца. Не че виждах нещо, то аз съм късогледа, само с контактни лещи започвам да виждам, а те сутрин се намират в банята. Така че аз погледнах навън и видях нищо. Или видях това, което постоянно виждам. Досетих се за него. Не ми трябваха контактни лещи. Даже беше по-забавно без тях.

Но проклетите лещи! Като ги сложих - видях изведнъж отново всичко. Започна се същият кръговрат. Купих си вода от турчина-продавач долу под нас, после пазарувахме, пуснах си лото фиша както всяка събота правя, изпих в колата млякото, което от сто години консумирам само и единствено там ( на немски Buttermilch ). Затова и в колата ни мирише ужасно! Забравям винаги да изхвърля празната кофичка, така че след ден млечните бактерии вече са си казали думата.

И за какво щастие сме се разприказвали, за някои от вас щастие е да бъде целуната от мъжа си, за втора да си направи пластична операция на гърдите, за трета - просто един ден без материални проблеми. Аз както винаги избрах да задам много конкретен и интелигентен въпрос. Толкова дълбок и осъзнат, че отговорите не спираха да ме задоволяват. Накрая се самозадоволих.

Зададох един много важен за мен въпрос, но погрешно. Зададох въпрос, по който всяко едно разсъждение изглежда смешно. Щастието за мен е висше състояние на духа. Не мисля, че ние - простосмъртните имаме право на него. За тези, които са ме разбрали погрешно, а именно, че щастието е в най-малките дела и усещания- да, така е. Но и не! Не е това щастието. Това е моментно задоволяване на егото и вътрешните потребности. Тези потребности са често и душевни. Затова тялото ми изпуска със сила хормонът на щастието когато видя как детето ми се усмихва и ми казва с поглед " обичам те". Но не това ми беше въпросът. Малко от вас го разбраха. И не виня никой.
Благодаря на всички, които ми отговориха, които си направиха труда да ме прочетат и разберат. Аз ще продължавам да търся ...не само щастието. Продължавам да търся ключът към моето осъзнаване.

Наздраве.

 Пишеш за щастието, а сама го отблъскваш от себе си.

 Огледай се следващия път през прозореца, но виж и другите хора и дребните неща. Виж как детето ти се усмихва, когато му заговориш нежно. Когато играеш с него, вместо да пиеш поредната бира и самосъжаляваш себе си, и света който явно не разбираш. Виж как мъжа ти работи, за да ви осигури спокойствие и достоен живот. Виж как живееш в мир с околните, а не в постоянна война. Виж колко просто е устроен света, за да живееш в хармония с него.

 Не си купувай вода от турчина, щом това те изнервя. Не си зарязвай кофичката от мляко, щом после те дразнят бацилите и миризмата. Кой да го направи вместо теб?

 Защо за пореден път ни показваш колко ниско интелигентни създания сме? По долни ли сме, че сме успяли да намерим начин по който да живеем един живот, който да ни харесва и който да наричаме щастлив? Измъчени, селски, нещастни души ли сме, че не виждаме висшата форма на щастие и любов, за която се опитваш да ни отвориш очите?

 Само от опит ще ти кажа: Чашата бира, води до втора. Самосъжалението води до ново такова. Сарказмът води до САМОТА!

Хайде пак се запо4на...
Нана Кул мислех 4е много добре разбираш какво се опитва да каже Мистик...
мисля 4е не е нужно такъв отговор от твоя страна,нали уж по миролюбива година се по4ва...или трябва да пишем все за готвене ,пране,и разни там...?
Мистик,не те защитавам..знам 4е можеш и сама да го направиш... мисля 4е темата ти не е за този форум ..
ина4е от мен -продължавай да търсиш и все недоволна да бъдеш...ти си твор4еска ли4ност и търсещ 4овек ...такива хора са трудно  разбрани от околните...
Няма да дам определение за моето щастие ,ще полу4а и аз отговор подобен на този на Нана кул..
Една бира ,води до втора,но това незна4и 4е се превръщаш в алкохолик.....няма да коментирам останалото 4е ще се намесят и психоложките ни във форума и може да стане война,пък и ако се намесят и патилите госпожи ,леле тогава...
Хайде без излишни забележки ..
Мистик продължавай все така ....

Скъпа ми нана_куул,

да чета булшит ме дразни, но когато той идва от човек, който ми знае и кътните зъби е обидно. Прдлагам ти да прочетеш отново последния ми пост. Ако не разбереш, че това което казвам е точно обратното - а именно, че темата беше погрешно поставена, че беше всичко друго освен интелигентна и на ниво и че реално никой не разбра какво питам. Не защото аз съм умната, а ти тъпата, а защото не я поставих по разбираем и достъпен начин. Ако и след това прочитане не разбереш, направи го още веднъж. Ако накрая все още не можеш да анализираш не чак толкова трудното писание, то и Бог няма да може да ти го обясни.
Онзи ден казах на една мадама, че никога не съм разделяла хората в този форум на умни или по-малко умни. Сега обаче виждам, че съществува някакво разделение на такива, които умеят да четат между редовете и за които не е нужно да слагам кавички на всяка опасна думичка и други, които са много загрижени за политически коректния тон, за стерилиния и безмирисен имидж на форума, където всяко литературно отклонение се превръща в заплаха и се взима като обида в личен план.
От самото начало знам, че моята тема изобщо не те интересува, ако обичаш тогава не влизай в нея и не ми разчленявай мислите, като дори не си вникнала в тях. Отворих АЗ тази тема, съответно и за кисело мляко мога да си пиша. Тези, които намират смисъл да ме четат го правят и разговарят, а тези, които не разбират или не им се приказва за мляко, хлебарки и късогледство - не участват.

Кавичките на моя сарказъм си ги слага всеки по своему. Оставям това удоволтсвие на развинтената фантазия на читателите. Точно защото си мисля, че тук има много интересни и интелигентни хора. Това че ти, която считах за доста близък мой човек, си се почувствала ( цитирам) " за пореден път" наречена от мен тъпа, не е мой проблем. Не мога да ти помогна, че изпитваш това като ме четеш. И все пак се надявам него ден да си станала накриво и аналитичната ти мисъл да не е била в пълна сила. Защото ако е сериозно това, което пишеш, то не само съм разочарована, но и изплашена, че съм се объркала тотално в моя избор на форумски приятели, а той знаеш, е много ограничен!

uff, niama kredor, sorry! No tui kato ot pet dni forumut mi zaiajda, edva stigam dori do stranizata za otgovor, iskam da blagodaria otnovo na horata, koito si napraviha truda da pishat po temata!
Mama B, blagodaria ti za posta! Na niakolko puti se muchih da pisha LS , no ne stavashe!

Pregrudki i zeluvki na vsichki priateli tuk