Правилно решение за раздяла или голяма грешка

  • 8 240
  • 190
# 150
Да де, ама ученето на немски в Немската не е по подразбиране същото като "учене на език в училище".  И аз съм учила там де. И английският не е от ученето в училище по програмата на МОН.

Хм признавам си, нямам наблюдения от други училища. сестра ми също беше в Немската
Преди това и двете бяхме в първо и англойският беше на много високо ниво

Всичките ми колеги знаят перфектно английски, но не знам дали са ходили на курсове
В днешно време рядко срещам човек, който да не знае

Между другото,  има някои места като школата Prestige, коята ми беше мечта да посещавам, но нашите нямаха финансите за това
Мисля че там наистина е много забавно, имат всякакви игри, компютри и тн
С удоволствие бих водила детето си там да учи
Виж целия пост
# 151
Аз ходих в Престиж на немски (вече като бях в университета). За такива уроци си струваше, защото имах малко часове по немски в основното училище и в гимназията. Но общо взето ми се затвърди убеждението - език не се ли практикува постоянно, лесно се забравя.
Виж целия пост
# 152
Аз ходих в Престиж на немски (вече като бях в университета). За такива уроци си струваше, защото имах малко часове по немски в основното училище и в гимназията. Но общо взето ми се затвърди убеждението - език не се ли практикува постоянно, лесно се забравя.

100% важи за мен
Не бях говорила 3 години немски след училище… първите 2 месеца на работа ми беше толкова тегаво след това…
трябва да се практикува
Ако имам възможност бих пратила детето на езикова ваканция… звучи като нещо много приятно
Виж целия пост
# 153
Днеска видях едно дете с баща си на каруцата, и се сетих за детските ми времена, когато дядо ме возеше с каруцата, а сега чета ( виждам около себе си) трябвало да бъде записано на трето пето десето, и затова трябвали пари, а малко хора разбират, че децата просто трябва да бъдат оставени да бъдат деца, щот като порастнат отговорностите неминуемо ще се появяват и увеличават. Relieved
Виж целия пост
# 154
То хубаво да ги оставиш да бъдат деца, ама с мярка, защото иначе няма да постигнат кой знае какви отговорности като пораснат.
Виж целия пост
# 155
Оставете ги да бъдат деца и на 40. Цунка по челото за хубавото домашно.
Виж целия пост
# 156
Децата трябва да се научат на отговорност от малки, но аз лично не виждам особен смисъл в това да се записват зорлем за неща, в които не ги бива, нямат талант, нямат и желание. Родителят би трябвало да може да прецени в кои области детето е добро и да му помогне да се развива там. А не да му се разпиляват времето, енергията и възможностите в 100 неща. Но пък има и родители с болни амбиции, които откровено прекаляват.
Виж целия пост
# 157
То хубаво да ги оставиш да бъдат деца, ама с мярка, защото иначе няма да постигнат кой знае какви отговорности като пораснат.
Отговорностите не се постигат, те се появяват и неминуемо се увеличават с увеличаването на възрастта, но прекалено много хора се оставят да бъдат погълнати от тях (особено ако е така от млада възраст), а живота не е само това. Wink
Оставете ги да бъдат деца и на 40. Цунка по челото за хубавото домашно.
Ти явно имаш сериозна нужда от това да бъдеш цункана Kissing Smiling Eyes
Децата трябва да се научат на отговорност от малки, но аз лично не виждам особен смисъл в това да се записват зорлем за неща, в които не ги бива, нямат талант, нямат и желание. Родителят би трябвало да може да прецени в кои области детето е добро и да му помогне да се развива там. А не да му се разпиляват времето, енергията и възможностите в 100 неща. Но пък има и родители с болни амбиции, които откровено прекаляват.
Това е трудно постижимо, освен това не е важно, в кои области детето е добро, а кои области му доставят удоволствие. Smiley Но както казах отговорностите винаги се появяват и увеличават, а човек веднъж е дете. Simple Smile
Виж целия пост
# 158
А защо едното трябва да изключва другото?
Виж целия пост
# 159
То хубаво да ги оставиш да бъдат деца, ама с мярка, защото иначе няма да постигнат кой знае какви отговорности като пораснат.
Отговорностите не се постигат, те се появяват и неминуемо се увеличават с увеличаването на възрастта, но прекалено много хора се оставят да бъдат погълнати от тях (особено ако е така от млада възраст), а живота не е само това. Wink

Мислех, че е ясно какво искам да кажа, ама ако не е няма смисъл да влизам в обяснителен режим.
Ти имаш ли пораснали деца, взели вече кормилото на живота си в свои ръце и постигнали самостоятелност?
Виж целия пост
# 160
ЧС, знаеш, че влизаш в безкраен лууп тука, нали?
Виж целия пост
# 161
Пак ми изникват разни тегави спомени от детството... Мъчеха ме да ходя на пиано, щото "една дама трябвало да може да свири" Joy... нито имах слух, нито афинитет, нито ми харесваше... нито пък бях момиче тип "дама".
Баскетбол - пак насила - а аз си мечтаех за гимнастика (но спoред майка ми бях лишена от грация и нямало смисъл)... Уроци по английски събота сутрин, вместо да се наспя като всички нормални деца... Наистина имах доста добро ниво, но с времето в подготвителен клас другите ме изравниха, а пък сега изобщо дори не си служа с английски.

Бях записала сина ми на фехтовка от 4годишен, идеята ми беше да не се изгърбва, понеже върви висок - в момента в който поиска да спре, гък не казах, върнахме екипировката, и толкоз. Виж, за бойните изкуства настоявам да си продължава, макар и да го помързява понякога, но пък когато получи следващия цвят колан, е безкрайно горд със себе си, дава му самочувствие. Дори на състезание беше и се учудих, че въпреки рева и че доста  го поудариха (повечето деца реваха, не само той), не се отказа и се яви и на следващия двубой.

От една страна да, трябва да се съобразяваме с желанията и талантите на децата, но пък от друга понякога инстинктивно родителят усеща какво е необходимо на детето ; моето е колебливо, да не кажа страхливо, и доста емоционално, определено бойното изкуство беше добър избор за да се научи да се владее и да надделява над страха си.
Виж целия пост
# 162
Пак ми изникват разни тегави спомени от детството... Мъчеха ме да ходя на пиано, щото "една дама трябвало да може да свири" Joy... нито имах слух, нито афинитет, нито ми харесваше... нито пък бях момиче тип "дама".
Баскетбол - пак насила - а аз си мечтаех за гимнастика (но спoред майка ми бях лишена от грация и нямало смисъл)... Уроци по английски събота сутрин, вместо да се наспя като всички нормални деца... Наистина имах доста добро ниво, но с времето в подготвителен клас другите ме изравниха, а пък сега изобщо дори не си служа с английски.

Бях записала сина ми на фехтовка от 4годишен, идеята ми беше да не се изгърбва, понеже върви висок - в момента в който поиска да спре, гък не казах, върнахме екипировката, и толкоз. Виж, за бойните изкуства настоявам да си продължава, макар и да го помързява понякога, но пък когато получи следващия цвят колан, е безкрайно горд със себе си, дава му самочувствие. Дори на състезание беше и се учудих, че въпреки рева и че доста  го поудариха (повечето деца реваха, не само той), не се отказа и се яви и на следващия двубой.

От една страна да, трябва да се съобразяваме с желанията и талантите на децата, но пък от друга понякога инстинктивно родителят усеща какво е необходимо на детето ; моето е колебливо, да не кажа страхливо, и доста емоционално, определено бойното изкуство беше добър избор за да се научи да се владее и да надделява над страха си.

мисля, че мъж да знае бойни изкуства е много яко, мен винаги ме впечатлява
Харесва ми начина ти на мислене спрямо детето Simple Smile
Виж целия пост
# 163
мисля, че мъж да знае бойни изкуства е много яко, мен винаги ме впечатлява
Харесва ми начина ти на мислене спрямо детето Simple Smile
[/quote]

Благодаря ти Simple Smile и аз мисля, че е много яко, трябва поне малко да умее да се защитава, да има увереност в себе си...

(Аз ходех на същото бойно изкуство, но малкият отдавна ме задмина, защото покрай локдауните затвориха залите, а после се преместихме в друг квартал, където нямаше за възрастни, a само за децa...  при това е ученик на първия световен шампион за Франция по съответния спорт. Но твърдо се надявам сега като се приберем в България да си почна пак и аз (вече ОПРЕДЕЛЕНО  ми е късно за гимнастика, с малко зор го докарвам до шпагат ама дотам JoyJoy))
Виж целия пост
# 164
Аз не съм учила езици извън училище, а сега работя с немски и английски и знам и руски ( по майчина линия)
Само желание да има, в училище според мен нивото е добро
Е разбира се, зависи и от нивото на училището, но затова е кандидатстването след 7ми клас

И от учене на език в училище сега имаш сертификати за ниво С1/С2? Понеже за следване в добър чужд университет това се иска. Иначе знам доста хора "работещи" с език, ама езикът им е майка плаче.
Сега от езиковите гимназии излизат с В2. Само туй ще ти кажа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия