Краят на годината наближава ОСМОКЛАСНИК със съучениците си се сближава

Моята изкара цяла събота и неделя в училище - вчера беше "корейският празник".
В събота чистили училището и подреждали стаите - лепили по стените снимки, подготвяли мултимедиите. Излезе в 10,30 и се прибра в 5, в най-големият порой. В неделя беше мероприятието, имаше театър, музика/танци и презентации на някакви бойни изкуства в т.нар. "актова зала" - хипер малка за огромното училище. На входа раздаваха нещо като карти с маршрут през отделните "стаи", през които се минаваше след концерта - стая с корейски носии (можеш да облечеш и да се снимаш, а децата помагат и разказват по нещо, ако ги питаш), стая с традиционни корейски игри - можеш да поиграеш, обясняват ти правилата, стая К-поп (така, де, как без К-поп), стая с традиционни корейски изкуства, кухня - деца приготвяха традиционни ястия, които всеки можеше да опита. Моята беше в стаята по история - няколко деца си бяха разпределили историята на Корея и я представяха в хронологичен ред. Бяха направили презентации, разпечатани и налепени по стените и разказваха по картинки, а на екран вървеше кратко клипче. Всичко това звучи прекрасно, но реално беше една пълна лудница, лоша организация, страшна суматоха. Никакви учители не помагаха, децата сами се оправяха, колкото може. А суматохата всъщност я създаваха т.нар. "гости" - реално родители на тези деца. Възмутена съм от "гостите". Никакво уважение към труда, никой не слушаше какво обясняват децата в никоя от стаите, а те много се бяха постарали! Вълнуваха се, ако проявиш интерес и грейваха, идваха да разказват, да обяснят. Да, ама се налага да ти викат в ухото, защото родители си говорят помежду си и не само не слушат, а и никакъв интерес не проявяват. Идеята им беше да минат по стаите, колкото да си вземат печатчета, за да могат да стигнат до кухнята, където да получат малко суши и корейски чай. Затова беше наложително да има учители, които поне малко да апелират към ред и уважение към труда на децата. Както и да е, да се фокусираме върху положителното - чудесни деца, отговорни, подготвени, всяко изпълнило своята част от задълженията, всяко готово да разкаже нещо, да покаже. Похвалих, колкото можах от тях, хапнахме суши и с ММ се прибрахме, а децата останаха да подредят и изчистят отново училището и да го подтотвят за днес. Пак се прибра след 5, а утре има класно по математика - познайте дали е решавала задачи. Но пък е щастлива

Браво на малкото Мандаринче.

И ние събота и неделя бяхме заети със състезанието на Алекс.
Организация - никаква. Залата малка, гостите викат и се надвикват, голяма част от децата си изпуснаха мачовете, защото не успели да чуят кога ги викат.
При мен май имаше някакви усложнения след вируса... болеше ме цялото тяло, врат, китки, рамене. В събота срещу неделя през нощта ме боляха и коленете. И казах, че в неделя няма да ида с мъжете на състезанието. Нямаше да издържа няколко часа на крака.
Момъкът се върна с два сребърни медала. Малко не му достигна за злато, но да се стяга и ще напредне. Състезанието беше Държавно първенство. От него зависи класирането за европейското. Миналата година за европейското са се класирали първите две места, но май щели да променят условията. Най-вероятно младежът няма да го огрее. И по-добре може би. Цените в Турция (за участие) са по-високи. Ако пък го класират ще му платим, няма де да идем

Последно казал на баща си, че иска да си празнува РД с класа в петък. Ще го питам какво са решили, колко деца ще са и да правя резервация.

Браво на Мандаринчето за старанието!

АнМари, защо Вие ще плащате участието, няма ли държава? Като виждам какво е отношението към състезателите, направо се чудя как изобщо имаме състезатели.
И аз да оплача от РУО. Ако децата искат да ходят по състезания - да се оправят родителите. Сами да си учат, сами да се готвят, сами да си организират пътуване. И накрая, за да се из@к@т на метеното РУО, назначават комисия от професори по нещо съвсем неадекватно. Или на друго състезание се знае, че групата от София е минимум 120 деца. Ама няма никаква организация за пътуването. И сигурно се очаква 120 семейства да си организират екскурзии. При това така е организирано всичко, че не може да са еднодневни екскурзиите.

Държавата отделя някакви средства, но никога не са достатъчни
Децата, т.е. родителите, поемат такса участие (брой категории, пример 3 х от 40 евро нагоре за категория), нощувка (ако е извън София), път. Обикновено нощувките са със закуска, а през останалото време ядат кой каквото си купи.
Гърците на последното състезание не смогнаха с храната. До обяд не оставаше нищо в кафето. Говоря за суха храна - сандвичи.
Миналата година го бях пратила в Унгария с Phire карта и му зареждах. Похарчи доста за гадна и скъпа храна - на една картонена кутия изсипан черпак макарони, мисля имаше картофено пюре, 3 пилешки хапки и още някаква гадория, за 17 евро. Представям си у дома да му сервирам така

На състезания винаги са гладни, стоят по цял ден в залата.
На предпоследният лагер в Банско имаха състезание и ние с ММ отидохме за 3 дена. Нахраниха децата сутринта и ги свалиха в залата. Нямаше осигурена храна (лавка). ММ бил купил две пици... тийна е успял да хапне две парчета, щот се усетил, че няма да стигне до него. ММ се смее "грабва две парчета и ги стиска в ръце".
Храним който намерим

В Гърция давах пари. Ми деца са.

Тази година за първи път ще участват на Олимпийски игри. Та се надяват и на повече пари от държавата.

Бяхме подавали някакви декларации уж за парични помощи от държавата. Миналият май ми се обадиха от общината... "понеже спорта не е олимпийски..." Раздаваха им плакети с подпис на Фъндъкова, предметни награди (ранички), грамоти. За 1во място получаваш грамота.
И понеже беше учебен ден (23ти... как не успяха да им ги раздадат на 24ти) ме поканиха мен да съм му взела наградата. Тази година май не съм подавала.
2020та бяха дали по 100+лв. Тийна не успя да ги вземе, защото не си беше прибрал грамотата от Атина. (Сега прибира всичко, което му дадат)

Стипендиите от общината са смешни. Не знам как е в София, при нас е около 120-130лв. Май варира през годините, защото има един бюджет и той се разпределя между всички наградени деца, а те не са малко, защото и категориите са няколко - спорт, наука, изкуство. Не помня имаше ли още.
И при нас много пари хвърчат по лагери и състезания. За двете държавни няма такса за участие, но пак имаш хотели, път, храна. Лагерите обикновено ги правят, където могат да нощуват безплатно. В базата на Раковски им осигуряват апартамент понякога, във Варна им предоставят една оборудвана стая в сградата, където е залата. И пак парите не са малко, защото трябва да се предвиди закуска, обяд, вечеря, пари за някои глезотийки. Отделно екипи, анцузи, каишки, всичко купуваме ние. Едни хубави каишки са 60 евро. Трябват два чифта - за халки и за висилка. Принципно след година ползване са за коша и трябват нови. Това е положението, ама да са живи и здрави да тренират, пък ние ще плащаме. Младежът мърмори вече да спира с тренировките, аз го убеждавам да изкара поне до края на десети клас. Виждам го, че е много по-организиран с тренировките. Спре ли, ще го обхване тотален мързел и летаргия.

Момичета,  да да ви живи и здрави спортистите и да имат още повече  успехи! И вие да сте покрай тях.
Успех и на състезателите по науки и други извънкласни дейности.
Браво на децата!
мандаринка, направо ми напълни душата с разказа за проведените дни в училището на девойката.  Браво за старанието на мандаринчето и всички деца участници!

Браво на всички деца със спортни и културни успехи!
Девойката 4 ден е с главобол и позиви за повръщане.....кво е тва чудо?...

Бързо да минава. Поредният вирус.
При мен мина само с главоболие, втрисане и болки в тялото. Повечето около мен са го карали с температура и повръщане.


Ей го младежът. Изрязах другото хлапе. То може и някой от темата да си го познае де

AnMary, страхотен младеж! Нови и нови успехи му желая!

Ей това винаги ме е изумявало. Тези "гости" обикновено са родители и роднини на участниците. Може ли такова тотално неглежиране на случващото се пред тях, никакво отношение и уважение към "колегите" на тяхното дете, нали много добре знаят колко труд е хвърлен, при това от деца!
Моята като тренираше художествена гимнастика това винаги дълбоко ме е възмущавало. Влизат родители, гледат си техните ансамбли и излизат, ама докато излизат си говорят, минават през цялата зала, слизат до "килима", прехвърлят деца през заграждения, подават солети и напитки, а това време други деца си играят тяхното съчетание, други родители се опитват да гледат и/или снимат. Отвратително безхаберие и неуважение. Имаше едно дете в ансамбъла на дъщеря ми - идваха родителите, баби и дядовци, сестричката, сядаха някъде напред и гледаха от-до, пляскаха на всички. То и без това "нашата" треньорка не разрешаваше родители да й се мотаят, децата се обличаха и подготвяха сами по съблекалните, след като прилючи всичко, включително награждаване - тогава ги пускаха. Та сядаш там и гледаш, всички деца заслужават най-малкото някой да ги уважи за канския труд, който полагат ежедневно.

Прави ми впечатление, че на състезанията по спортна гимнастика атмосферата е много ведра. Чуват се основно ръкопляскания и окуражителни викове от родители и деца, независимо дали играе "свое" или "чуждо" дете. И самите деца много се аплодират едно друго, независимо че са от различни отбори и са съперници. Е, и там доста родители напускат залата, когато свърши потока, в който играе тяхното дете, но това донякъде е разбираемо. Най-малкото самите деца са гладни като вълци и след като свърши състезанието искат да излязат и да хапнат, и да се поразтъпчат докато дойде време за награждаване примерно. Хаос настъпва само, когато състезания се провеждат в тренировъчни зали, което само по себе си е безумие за държавни първенства, но е факт, че има и такива неща. Тогава неразборията е голяма, защото в една тренировъчна зала няма условия нито за публика, нито за присъствието на толкова много състезатели.
Най-лошо впечатление ми беше направила публиката на едни детски футболни мачове между градините. Такава какафония беше, толкова грозни викове от трибуните. А играеха 6-7 годишни деца. То не че, ако бяха по-големи, щеше да е по-приемливо подобно поведение.

Спортът е доста скъпо удоволствие.  При нас е баскетбол. Маратонките са много скъпи, особено като са за баскетбол и 45 номер. Екипите също са скъпи- 2 официални,  тренировъчни, раница, зимни екипи. Лагерите са около 1200 лв за 8 дни, с храна и транспорт, но без джобни. Такси има всеки месец по 100 лв. Няма нищо безплатно, но аз съм доволна, че тренира. Понякога му идва много, защото тренировките са 6 дни седмично, но това го спаси в седми клас от прегряване.

Много. Летният е 10 дена, 620 лв. Но имаше и пролетен, така че 1000 се събират за двата.
Най-евтини са тениските - 20 лв. Каска, ръкавици, ботуши, наколенки са от 100 до 150. Като ръкавиците рядко изкарват година и нещо. Държи се на марка - TopTen, която е скъпа. Имаше някакви безумия... че ако нямаш TopTen няма да те пуснат на татамито.
Таксите са по 70, като тренират 3 пъти седмично. Само преди състезания тренират всеки ден.
Миналата година преди Хърватия тренираха двуразово, по две тренировки на ден и на състезанието постигнаха доста добри резултати. Тази година бяха гола вода, добре че друг един бг отбор класира страната на 1о място.

Току що ме зарадва с 5 на класното по АЕ и 6 на изходното по химия. Химията не му е любим предмет.

Тонкааа усетихте ли заметресението? А и пловдивчани?

Ухааа! Тъкмо кихнах и кат' тресна, реших, че ще ми хвръкне главата. 🥴

Охххх, тамън от няколко дни съ чудех дъл да драсна два реда.

Нинка, яко задруса. Аз в кухнята, диването в нужника, бабата на дивана на хола похапваше.

Гериии, ко ти главата, на мен първо чянето изхвърча през прозореца, а след него и аз щях цялата да изхвърча.

Ся да похвалъ всички с добрите успехи и резултати.
На Мандаринка, мандаринчето също и най - много. Прекрасни деца имате.

Та да си дода на думата. Диването е екстра, емоциите са на макс. По Мат. от класното е с банан, което за мен и нея е добре. Като знам, че чак с таз учителка нещата почват да се придвижват напред, макар и бавно, си е постижение. По БЕЛ класното, утре или в петък чакаме резултатите, дано е утре, а утре и по Мат ще правят тест. Другата седмица в понеделник контролно по БЕЛ. По АЕ пък нещо взе да смъква, макар да преобладават в зеленко, не липсват и боровинките. На последния тест е имало текст свързан с комунизма, че то тя хал хабер си няма ко е туй животно, как да пише по текста, да отговори на въпросите.
Бяхме на зъболекар одеве. Една майка с две деца, на едното дете му дали направление за панорамна снимка, преди да питат, и зъболекарката вика 15лв., влиза мойта, преглежда, и отговора - имаш няколко кариеса, добре, че не е пулпит или там квот рече, записва час за утре. Решавам да питам дали нещо ще трябва да се плаща, че кат почна да съ обяснява, кат ми изтърси 30лв за кариес, мааайййкоооо мииилааа , викам тез не са у ред. Та ша ходим при друг, но другата седмица, тамън за НВО - тата ще почиват, пък и в четвъртък нямало да учат, щели да имат ден за евакуация ( пак др. седмица ).
Миналата госпожата по профила, ги разделила тяхната група по групички, че едното момче кат взело да съ моли на госпожата да го сложи с мойта, голям цирк паднало. После само я подвиквал, а тя съ прайла на ощипана мома. Сложила я, с още две момичета, щели да правят сайт, завчера пък, почва часа, и госпожата решила, че мойта и др. две ще ги раздели, всеки сам да си го прави, и едната само подпитвала, а туй момче подвиквало мойта отново, а тя ни приема, ни предава. Другата седмица сигурно ще го довърши, и май пак ще има оценка.
Интересното е, че класната им, щяра да отсъства в някои дни и часове, първия път като я нямало, заместник и била психоложката, мойта ми вика, таз е голяма откачалка, не може да съ оправи с нашите момчета. По едно време, както правила забележки, тъй се заканвала, че щяла да ги рита, по едно време взела, че ритнала едното по кокалчетата на краката. Викам на мойта, то май тя има нужда от психолог. Вчера пък, последните три часа пак с нея, първия била с тях, втория изкарала криво ляво, а последния вместо ЧК, карали ФВС, таз 30 мин. никва не се появила, седяла си в кабинета, и мойта 10 мин. преди края на часа, вика - аз си тръгвам, аз пък и викам - ми тръгвай си, щом няма никой, а и повечето са си тръгнали. Луда работа, всеки прави квот си ще.
Хай да спирам, пак ша пиша, за ся стига толкоз с романа.