В момента чета ... 84

  • 47 845
  • 747
# 660
Аз пък мисля, че Георги Господинов е много вглъбен, чувствителен и склонен към съзерцание човек, който разказва себе си, и както е написал не във "Времеубежище", а в една друга история - направен от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща, затова и пише по този интровертен начин. Той не разказва просто истории, разказва преживяното и почувстваното, поне на мен така ми се струва и имайки тази отправна точка, ми е много лесно да го чета, когато се почувствам по същия начин. Има автори, които можеш да четеш с удоволствие, само ако успееш да ги почувстваш. Олга Токарчук например или даже Ботев, в духа на днешните настроения.
Съгласна съм, но усещам не толкова сдържана самонаслада от това, че е такъв и съвсем несдържано желание да го изтъкне пред всички. И това го усещам и в книгите, и в публичното му говорене.
А има прекрасни истории и дар да ги разказва, ако леко отдръпне себе си от тях, ще е още по-успешен. Защото, няма какво да се лъжем, сега се купува заради наградата.
Виж целия пост
# 661
И преди се купуваше Simple Smile Просто сега всеки втори си го купува, за да каже, че видиш ли има награден автор в къщи.
Виж целия пост
# 662
Аз слушах Времеубежище и затова предполагам имам и привнесена емоция от прочита на Владо Пенев. Но усетих много фина ирония. Смях се. И докато си мислех кому е нужно да си прави времеубежище, това е тъпо и непродуктивно, животът е тук и сега, утре може да се случи нещо още по-хубаво, открих че имам собствено такова. Понякога се скривам в него, седя си с наслаждение и така бягам в мислите си от проблеми и неприятности. И се шокирах. Мислех, че това са просто спомени, а се оказа времеубежище.
За мен книгата беше поучителна.
Виж целия пост
# 663
Не съм чела Г. Господинов все още, но май знам повечето му романи и съм подарявала негови книги на роднини преди (знам, че го харесват). Е, сега 3-4 си отбелязах в списъка за четене и ще си ги взема при първа възможност, но мисля да стартирам с "Физика на тъгата". Мисля, че с нея става по-известен май (преди "Времеубежище" и наградата естествено). Много е хубаво, че толкова хора са си купили книгата и се надявам да я прочетат след като вземат автограф. Simple Smile
Виж целия пост
# 664
Понеже наскоро Евангелието се обсъждане в темата, излезе ми това във фейсбук :
Виж целия пост
# 665
Никога не съм разбирала защо невежи американки се пънат да пишат руски приказки.

Нова екзотична литературна теория за покоряване. Но не им се удава. Посещение на място като турист не означава да познаваш култура или дух на едно общество. Но на мен по същия начин не ми харесва и когато български писатели пишат книги в контекста на други държави и общества, които познават бегло.
Виж целия пост
# 666
Никога не съм разбирала защо невежи американки се пънат да пишат руски приказки.
Значи да не си мисля да чета "Порцелановата кукла" Simple Smile
На мен ми хареса! Но не очаквай исторически роман, де.
Виж целия пост
# 667
Г.Господинов е по бнт1 сега.
Виж целия пост
# 668
Здравейте момичета,
отдавна не съм се включвала 🙂 В момента дочитам Чифликът край границата на Й. Йовков. Не бях чела тази книга, не знам как съм я пропуснала. Насладих се на прекрасния му стил. Малко ме натъжи краят, но и това е част от живота. Авторът засяга много интересна тема за недостига на обработваема земя в териториите по границата с Румъния.
Г. Господинов е автор, който не мога да чета, заради вулгарния му стил. Може би след коментарите тук ще пробвам с Времеубежище.
Стана ми интересно за "Приказки за Горната и Долната земя", тъкмо търся подарък за 14г момче. Някой чел ли е книжката?
Виж целия пост
# 669
"Приказки от Горната и Долната земя" тепърва ще излиза, разкази за пътешествията на Изабела Шопова и дъщеря ѝ са.
Виж целия пост
# 670
Не съм сигурна, че ще дочета "Камериерката". Главната героиня е ужасно наивна, през повечето моменти супер дразнеща и не знам дали изобщо ще има някакво положително развитие в характера ѝ. Вече съм презполовила книгата и надеждите ми започват да угасват...  Да я мина на вентилатор освен...
Виж целия пост
# 671
Заминах на почивка и взех само хартиени книги. Оставих Киндъла с Приказка на 90% и малко ме е яд 🙃. Чета на плажа автобиографията на Матю Пери, и като един върл фен на Приятели ми е много интересно и мъчно 😕. Никога не бях чела на плаж биография, пък се оказа много подходящо.
Виж целия пост
# 672
Заминах на почивка и взех само хартиени книги. Оставих Киндъла с Приказка на 90% и малко ме е яд 🙃. Чета на плажа автобиографията на Матю Пери, и като един върл фен на Приятели ми е много интересно и мъчно 😕. Никога не бях чела на плаж биография, пък се оказа много подходящо.

Приятелка е върла фенка и няколко пъти казва, че иска да я прочете и дано до рождения ден не си я вземе.
Аз пък искам на Матю Макконъхи, и все се запътвам за нея и все с нещо друго си тръгвам..
Виж целия пост
# 673
Аз завърших В служба на злото на Галбрейт. Корморан е в стихията си, много ми хареса книгата.
Чета Затворисърце на Константин Трендафилов. Не съм чела друго негово произведение. Тук, за разлика от логореята на Господинов( съгласна съм, че е логорея, въпреки че на него някак си му отива), изказът е доста по- обран, но пък много силно натоварен с емоция.
В Сторител започнах Вълкът през зимата на Джон Конъли. Хубава интрига, ама нещо ми е трудно да я следя. Не знам дали се дължи на четящия или на книгата.
Виж целия пост
# 674
Често срещам термина логорея в Бг мама. Това многословие или празнословие означава? За мен ако някой описва вътрешни наблюдения за света, хората, природата и пр, които изискват малко повече инвестиции от моя страна, може би бих нарекла многословие, а нещо, което следва праволинейно, директно и формулизирано предаване на съдържание бих нарекла празнословие, двете бидейки съвсем различни неща. Но честно казано и аз се възхищавам на простотата на изказа и лекотата на следване на авторската мисъл, за съжаление, не попадам често на пасващи на моята чувствителност автори.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия