Обичате ли да спорите?
- Публикувана: 6 ян. 2007, 21:56 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2007, 17:31 ч.
# 31
7 ян. 2007, 00:54 ч.
Обичам, ако спорът има и елементи на смислен и интересен разговор.
Липсват ми подобни теми във форума или не ги виждам.Бийте ми шута в правилната посока, моля.
Виж целия пост
Липсват ми подобни теми във форума или не ги виждам.Бийте ми шута в правилната посока, моля.
# 32
7 ян. 2007, 00:58 ч.
Все повече не обичам... Иначе доста често съм "наобратно". Обичам да споделя мнение и да си кажа аргументите, понякога някои го примеат като спорене за спорта, но не е така.
Виж целия пост
# 33
7 ян. 2007, 08:55 ч.
И на мен...
Виж целия пост
Обичам, ако спорът има и елементи на смислен и интересен разговор.
Липсват ми подобни теми във форума или не ги виждам.Бийте ми шута в правилната посока, моля.
Липсват ми подобни теми във форума или не ги виждам.Бийте ми шута в правилната посока, моля.
# 35
7 ян. 2007, 09:24 ч.
Понякога дори когато не съм права,ако другия спорещ ме дразнииии...така мога да се увлека ,4е да си повярвам
Виж целия пост
# 36
7 ян. 2007, 09:27 ч.
Но с напредването на годините все по-рядко го правя.
Виж целия пост
Чак пък да обичам,не.Но определено когато съм сигурна в нещо не отстъпвам и споря,и да опитвам се да убедя отсрещния в моята правота. 
Но с напредването на годините все по-рядко го правя.
# 37
7 ян. 2007, 10:24 ч.
Да, но предпочитам културни спорове, без нападки и заяждане. Не държа на всяка цена да си доказвам тезата на целия свят. В определени случаи, ако забележа агресия в събеседника или не ми хареса тонът му, предпочитам да се оттегля или да си премълча.
Виж целия пост
# 38
7 ян. 2007, 10:57 ч.
Да споря, не. Да отстоявам мнението си под формата на спор, да.
Виж целия пост
# 39
7 ян. 2007, 10:58 ч.
Не обичам да споря,само ако ме предизвикат или съм притисната в ъгъла и трябва да се защитавам.
Виж целия пост
# 40
7 ян. 2007, 11:13 ч.
Да споря - не - не си губя времето по този начин, имам много по приятни възможности за целта 
Да отстоявам мнението си - да
Всъщност много трудно си променям мнението за нещо или за някого
Виж целия пост
Да отстоявам мнението си - да
Всъщност много трудно си променям мнението за нещо или за някого
# 41
7 ян. 2007, 11:42 ч.
Да обичам, освен ако наистина спора е в моя полза (то и да не е пак го правя)
Във форума не обичам да споря.
Виж целия пост
Във форума не обичам да споря.
# 42
7 ян. 2007, 11:51 ч.
и аз така
тук във форума е напълно безсмислено
не може да се очаква, че 18-годишно момиче има житейския опит на 35-годишна жена, за спор, дискусия и разискване да не говорим
Виж целия пост
Не обичам да споря.
Обичам да предизвиквам.
Казвам си мнението и точка.
Кой изпушил, изпушил.
Обичам да предизвиквам.
Казвам си мнението и точка.
Кой изпушил, изпушил.
тук във форума е напълно безсмислено
не може да се очаква, че 18-годишно момиче има житейския опит на 35-годишна жена, за спор, дискусия и разискване да не говорим
# 43
7 ян. 2007, 12:40 ч.
Обичам да споря, да! 
Забелязала съм обаче, че българинът има проблем с разграничаването на спора от караницата 
Да спориш не означава ни най-малко да влизаш в конфликт. Спорът е представяне, отстояване и аргументиране на тези по дадена тема, в който превес взема онзи, който се справи по-убедително с `правилата`. Прави ми впечатление, че слабите играчи стават агресивни и дори вулгарни в мига, в който осъзнаят, че събеседникът им е прав и те остават в ролята на губещия спора. Това винаги ми е било и грозно, и жалко. Да умееш да губиш достойно си е изкуство.
В последно време влизам в спор единствено с хора, които познавам достатъчно за да знам, че няма да преиначат смисъла на разговора. Не ми се занимава да оборвам недоизкосурени тези, иначе някой път го правя и за спорта.
Виж целия пост
Забелязала съм обаче, че българинът има проблем с разграничаването на спора от караницата Да спориш не означава ни най-малко да влизаш в конфликт. Спорът е представяне, отстояване и аргументиране на тези по дадена тема, в който превес взема онзи, който се справи по-убедително с `правилата`. Прави ми впечатление, че слабите играчи стават агресивни и дори вулгарни в мига, в който осъзнаят, че събеседникът им е прав и те остават в ролята на губещия спора. Това винаги ми е било и грозно, и жалко. Да умееш да губиш достойно си е изкуство.В последно време влизам в спор единствено с хора, които познавам достатъчно за да знам, че няма да преиначат смисъла на разговора. Не ми се занимава да оборвам недоизкосурени тези, иначе някой път го правя и за спорта.
Препоръчани теми