КГБ = Клуб на Готините Баби - 213

се казваше  Кръстьо Попов.Селски учител,който  свиреше на флейта  и  на мандолина, рисуваше като художник,беше краевед и написа историята на селото  и родословни дървета на родовете. Имаше много странен фотоапарат. Беше като куфарче.  Водеше ни на разходки из околностите, разказваше ни легенди и ни снимаше с него. Помня легенда  за един камък  в местността "Арапка" ,  за който ни разказа, че е на Крали Марко,който го хвърлил към черен арапин. Водеше ни у тях и ни свиреше,а ние пеехме  Пак  у тях видях  огромна  картина,нарисувана от него,която  се е запечатила в съзнанието ми -  ослепените  Самуилови  войници. И до ден днешен,  когато  преподавам за този исторически период, тази картина в  неговия  дом веднага изниква в съзнанието ми.   Учителят Попов остави у нас спомен за добрина. Нямаха деца   с неговата съпруга, също учителка по френски и музика. но ние - неговите  други деца, го обичахме много. Казвахме му,че искаме нещо да му прошепнем тайно на ухото.Той се навеждаше,а ние го  целувахме по бузата. Той уж ни се  кара, а очите му  грееха. В края на 2 клас се пенсионира.   Пак ни  учеше  учител, помня  и него.
Той пък  беше театрал.  Поставяше пиеси ,а вуйчо  ми  -учителят ми по Български език и литература беше със самороден артистичен талант  и  играеше в селския  драм- състав. Помня всичите си учители. Класната ми от прогимназията  още е  жива.  Но  в моите спомени като пръв учител е УЧИТЕЛЯТ Попов. Селският учител  с много  таланти.  Минаха години и на един 24 май  той вече  доста възрастен отвори дома си за всички от  селото да видят негова  изложба от картини. И изненада!  Пазеше  наши тетрадки и рисунки!   Бяха минали повече от 25 години!
Поклон  и  светла  памет на всички мои учители!
          Това е!  Надявам се всеки един учител да е оставил някакъв мил  спомен у своите  ученици!