КГБ = Клуб на Готините Баби - 213

Ха,  подсещане, ние  пушехме  коноп, гръсти,  топяха ги във вир, преградили рекичка , после ги чукаха, имаше пръчки изпадали колкото цигара и палехме ,хлапета. То не е  и пушене , горим пръчките. Другото - конопа , използваха , но вече не помня как ,такане или върви са усуквали вероятно. Ранно детство , не са ни хващали , не помня.

Фло, ама на мен доста късно ми дойде акъла. Ето малко хронология в по - късни години. Бях в 5, или 6 клас. Завършваме първи срок. Ама зима, та дрънка! Отидохме с Тони пред читалището да се бием със снежни топки. И после тук бележник, там бележник - няма го! Ами сега! Как да се прибера! Тони дава гениалната идея да отидем за начало у тях. Отиваме. Баба й ни посреща с тава с мекици. Наядохме се и легнахме да спим. А майка и татко през това време обикалят града да ме търсят. Накрая се сещат да отидат у Тони. Баба й спокойно им казва, че сме там и сега спим. Ами отнесох си го от майка.
В девети клас учим астрономия. Една вечер изпращам дружка до тях, а после тя ме изпраща. Застанали сме до една лампа и разглеждаме звездите. Имаше вечерен час, ама кой ти гледа часа! Майка научава къде съм и като се появи...
И да не мислите, че ми е дошъл акъла! Бях вече завършила. Не ме приеха първата година и започнах работа като детска учителка. Имах приятел и приятелка, която също имаше приятел. А приятелите - мотори! Изчакват ме веднъж тримата и къде ще ходим - на скалите до едно село на 10 _15 км от Кубрат. Прибрахме се след 17 ч и тогава получих единствения шамар от татко. Ами не съм виновна, че нямаше мобилни телефони - от къде да се обадя! Май си седнах на дъто чак като забременях с Галена. Защото преди сватбата пак ги бях свършила едни...Ами луда глава и инат!

Леле какви беладжийки сте били....аз май не помня много бели да съм правела, освен като ходехме с братовчедка ми и сестра ми на вилата на баба ми и се качвахме на втория полуетаж /не знам колко метра височина е било/ и скачахме от терасата в градината. Катерех се като катерица, ама нямаше и какво да ми тежи. Със съседа пък скачахме от гардероба върху спалнята на родителите му. Май най-много са ми се карали, че не исках да ям /ама никак/. В 5 за 6 клас тежах 25 килограма.
Мериан, да е жива и здрава малката принцеска, много да ви радва.
Тану, колко корена пипер са това, доста ми се виждат.
Аз съм по-скромна в количествата.
Днес пак взех овче мляко и в момента докато работя, правя и сирене. Освен за нас и малко и за комшийката, че нейното не се получавало така добре като при мен. Дано да стане.
Набрах и бял бъз и направих малко сироп, че прочетах за "Хюго" - новият летен хит сред коктейлите.

То лято няма, но поне да си правим кефа с летни коктейли.

Пипи, на кое му викаш бял бъз? Сега се сетих, че имаш предвид белите цветове на черния бъз. Извинявай!

Янче, черният бъз е друго според мен. Това е бял бъз:
https://www.puls.bg/bilki-c-19/bial-bz-tsvett-nosi-beztsenni-polzi-n-31239

Ами, Пипи, то човек не знае вече на какво да вярва. Написах само бъз на чичко Гугъл и той ми каза, че има само 3 вида - черен, червен и бъзак ( тревист). И според картинките излезе, че е черен! По твоя линк пък е бял.. Абе сок и сироп да става, пък ако ще да е пимбян!

Янче, години наред ние с мъжът ми берем черен бъз - този който го има в пустеещи места, край път, дерета и е храст. Превим от него рецептата на Дънов. В три литров буркан оронения и измит бъз го подреждаме - ред бъз ред захар. Това нещо престоява близо 40 дни, след което се изстисква през марля. Наливаме го в стъклени шишета и цала зима  сутрин на гладно пием по една чашка 20-30 мл. Смята се за много полезен за имунната систима и съдържа много витамини. Прочетох, че лястовичките когато си тръгват през м.септември за сила ядат много от тези зърна, които трябва да са добре узряли.
Белият бъз е храст , но съм виждала и оформен като дърво. Прекрасен аромат . Моя близка прави от него сироп, кайто се разрежда с вода.  Невероятно вкусен и разхлаждащ през топлите дни, а  също и полезен.

Аз пък да се похваля, че при паркиране жулнах колата на един съсед. Не е много, около педя, но все пак си е щета. Чакам ги да се приберат от работа, та да отида и да си призная прегрешението. Здраве да е, каквото, такова. Ще се оправи.
Момичета, чета ви лудориите и сама си се смея. Много се смяхме на герданчетата от охлюви. Всяка една история е толкова свежа, наивна по детски, весела. Не ми беше хрумвало да си споделим тези щуротии, а вижте, че е толкова приятно.
Отивам при съседите, да видя, дали са се прибрали, та да ги зарадвам.
После ще ви кажа как са се развили събитията.
ПП. Продължавам. Намерих съседите, признах си без бой. Засмяха се, казаха, че на всеки може да се случи и с това приключихме разговорите на тема автомобилна щета. Точно така постъпих и аз, когато мен ме ожулиха. Успокоих младежите и се разделихме по живо, по здраво. Та такива работи.

 Това го откраднах и няма нужда от думи

Лелеее,с какви беладжийки съм се събрала! Аз,кроткото и добро дете.Зачудих се какво да споделя,не съм правила бели,Но,май не е съвсем така.Съседите ни имаха момче на моята възраст,а в оградата между дворовете имахме портичка.И играех главно с него.Когато беше наказан,аз си слагах един стол сред цветята в градината и си рисувах с часове.Веднъж само/като Мамси/бях заспала,но на тавана.Имахме една външна,дървена стълба за тавана и никой не се беше сетил да ме потърси там.Цялата махала беше на крак,майка ми пред умирачка.Аз съм едно дете,родена след 7г чакане.Помня като се събудих,беше се стъмнило и не можех да се ориентирам къде съм.
  Ако се счита за беля,че често ходихме до асфалтовата база в края на града,да се спускаме от върха на купищата баластра.Няколко пъти съм се прибирала със скъсани гащи от спускането.Иначе  редовно обикаляхме бърдото.
 Сега се сетих за първата среща със смъртта.Били сме на 4г,когато почина дядото на Ваньо/съседчето/Имаше много хора,дошли да се сбогуват.Ние не бяхме наясно какво точно се случва.Спомням си как изкараха ковчега през прозореца и как свещеника опява.Дълго време след това играехме на погребение.Не остана непогребано и неопято охлювче,червейче и муха.
  А,има и беля,наистина. Майката на Ваньо беше направила сладко от сини сливи ,но забранила да се яде през лятото.Нарязала и салца от домати със салицил.По едно време отидохме у тях,но се оказа,че техните ги няма.Той извади един буркан от сладкото и много бързо го излапахме.Тогава той се сети за забраната и предложи да се отровиме със салицила в салцата.След слсдкото доматите ни се видяха много кисели,но се насилихме.Важното беше да умрем,за да не ни се карат за изяденото сладко.После легнахме на пода в кухнята,да умираме.Ваньо може и да е задремвал,защото помня,че питах дали вече е умрял.Баща му се прибра и ни намери,но не помня да са ни се карали и наказвали.
  Забравих да скрия написаното.Прескачайте,ако е досадно!

Много ми харесва всичко, което прочетох. Като се сещам аз какъв бяс съм била, не смея да се скарам на малкия. Днес обиколихме парка, хапнахме, минахме през всички сергии и за голям мой потрес, пИятелят си избра за подарък... змия. Грозен силиконов урод за 5 лева. Сега търчи при всички и ги плаши, трябва да припадаш като я видиш, а междувременно и откъсна езика. Та минах тънко, ама той е щастлив. Сега го подкарвам към банята да къпем змията и после ще я приспиваме. Лека вечер!

Продължавам да чета и да се кефя на вашите истории.
ЯЖКЕ, а каква беше тази история, дето с Ваньо бяхте отишли на кино? Умори ме с разказаното.
ЕНИСА, пИятелят продължава да ме весели с неговите остроумия. То не беше диванАТА, то не беше че на вън дъжди, бедна бабичка и чудна красавица, сега пък змия за подарък. Сладурче.
Е, няма да ви коментирам. Яко се посмях. Прочетох постовете ви на внучките. Смяха се и те. Сигурно им е толкова смешно, защото вече сме баби, пък сме правили щуротии преди време.
Нищо, че Празникът отминава. Нека не затваряме темата. Дано се включат и другите дрЪжки.
Отивам да спя. Утре от рано съм на тръстиката, та чак до обяд. Преди работа - с внучката на училище, след работа пак с нея, но към дома.
Лека нощ, прекрасни! Светли сънища да ви споходят. Гушкам ви!!!

Ениса,змиите много се харесват от децата.Аз специално съм търсила на Илиянци по искане на внуците.Не помня вече колко точно са-3-4 различни по вид.
  Фло,помня,че съм ви разказвала,но заради новите момичета се повторих.За киното ще пиша скрито.

Добро утро мацки!
Благодаря за споделените истории, бяха много интересни!
Да почетем днес подвига на Ботев и на всички борци за свобода!
И днес ви моля за стиснати палчета - ще оперират ММ!

Добро утро, мили приятелки!
Тази сутрин ви сервирам едно борбено и героично кафе:

Днес е 2-ри юни Ден на Ботев и на загиналите за Свободата на Родината.

Свеждаме глава за почит, а аз си спомням думите на поета герой:
"И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Мериан, стискам палци и се моля препятствието, което ви предстои да е с положителна и щастлива развръзка.