Ергенът ❤️ Симфония от чувства - Тема 11

Ееее, с удоволствие ви изчетох. Харесва ми тази ретроспекция на сезона и с радост ще се включа.
 В епизод едно от всички най-симпатична ми стана Вал. Казах си: ето, едно естествено момиче, което има кауза, която е ужасно трудна и е изпитание във всеки смисъл. Всяка победа в тази кауза те качва на върха на емоционалната въртележка. Загубите, обаче са ужасно много, а те те сриват психически и е много трудно. И до сега имам моменти в които се присещам за някое несретниче и сълзите сами тръгват. Колкото и малоумно да звучи, когато загубя близък човек имам някакви защитни механизми. Мъката е огромна, но се влива и излива на определени порции, които някак се понасят. Но когато изгубя борбата за невинна душичка, която те  гледа в очите само с любов и доверие и аз  не мога да оправдая това доверие и губя битката...тогава става страшно. Никакви защитни механизми не сработват и е смазващо. За това Вал ми спечели уважението(това уважение още го има), но не оправда очакванията ми. За което разбира се тя не е виновна. Моите очаквания са си мой проблем. Надменността, незачитането на чувствата на околните и липсата на базов светоглед ме отблъснаха. Сякаш в пълна тъмнина е расла и са и светнали с едно фенерче и тя  минава през живота така. Единствено осветеното петно вижда и не и хрумва  да вземе светилото  в ръка и да намери ключа за лампата за да види цялостната картина. Не вижда и другите около нея, защото не попадат в този лъч.
 Пам от интересна ми се срина в класацията. И там очакванията ми бяха много големи.
 Елена, ах тази Елена. Харесва ми, с всичките простотии, които натвори. И всеки път ме изненадва. Кога с добро, кога с лошо. Никога не съм я намирала за някакъв гений, интелектуалец и въобще всичко това, което постоянно се опитва да бъде оборено в темата. Това, че има някаква базова основа, че чете и се интересува от различни неща не я прави такава. Просто в този подбор изпъква. И в стадо овце, ако сложат жираф и той ще изпъква. Но виновен ли е, че е различен? Свикнала съм да гледам в подобни формати, хора, които се пазят, играят за публиката, градят някакъв образ. Толкова безстрашно оголване, до глупост чак, не бях виждала. И това предизвиква в мен и  възхита и ме ужасява. Фалшът около нас е огромен. Социалните мрежи ни заливат с перфектната визия,  перфектните партньори,  перфектните места. За това се радвам на този така неперфектен персонаж.
 Ирина ми е другата, която в началото я гледах, като поредната руска школа, която ще мачка и тъпче за да си вземе своето. Оказа се пълна противоположност, тя от дъното се изкачи неусетно и за мен.
 Джия ми хареса едва, след като напусна предаването. Лека и ненатоварваща. Даже и последвах канала в тубата. Една песен не съм и чула, но ме напъна да дам някаква подкрепа на това момиче.
 Айлин ми е голямо разочарование. Има потенциал, но няма никакво намерение да го използва. По голямо унижение от това, което направи тя със завръщането си и то при условие, че нищо не изпитва към Генчо все още ми е необяснимо.
 За Генчо ще замълча.  Достатъчно му сипвах през цялото време. Черпакът е тежък, заболя ме ръката.
 Сезонът още не е свършил, но искам да благодаря на всички, с които спорим без да таим лоши чувства. Всеки има право на собствено мнение и когато е добре обосновано си е удоволствие да сблъскаш различните гледни точки. Крайните изказвания, странната омраза, която лъхаше от тях ме караха все повече да защитавам нападнатите. Каква ирония. Най-големите съдници на Елена ме подтикнаха все повече да я захаресвам.
 Пропускам много участнички от сезона, но на всички им пожелавам това шоу да им помогне по някакъв начин. Да вземат повече позитиви, отколкото негативи.
 И едно нещо, което ми направи много силно впечатление, но за което до сега не съм писала. Почти всички герои в реалитито са с товар от миналото. Наранени от недостатъчно обич, от липса на родителска подкрепа и одобрение. Може би за това толкова яростно се опитват да се валидират чрез екрана. Та главният извод за мен е, че, като родители трябва да даваме всичко на което сме способни, даже и невъзможното за да има повече щастливи и сигурни хора на този свят. Той има нужда от тях.

Елена е на хранилка от зачислената ѝ топ коментаторка Люда, която незнайно защо толкова се позадържа с Марта в някаква рубрика, която се качва  във фб офиц. страница,  в Иг на "Ергенът". Плювка я нон-стоп, то  кривине на физиономията, то маниерничене, въртене на очи,  помним каква беше Люда в миналия сезон.

Всяко влюбване е проекция, пренос, фантазия... И дори И амбицията да играе роля в причините Елена да харесва Евгени, то нима това се отнася само за нея? Все едно другите момичета биха предпочели някой клошар А, да - тя  е недостойна за тези среди, а вече дори и качества за натегачка няма, уви. Но Валерия и ЧаЕковски - тази толкова въздействаща, ефектна и фатална комбинация - може би да?

.Накратко: е разбира функцуонирането на ориродата точно колкото нас, дето я замърсяваме.

Всяко влюбване е проекция, пренос, фантазия... И дори И амбицията да играе роля в причините Елена да харесва Евгени, то нима това се отнася само за нея? Все едно другите момичета биха предпочели някой клошар А, да - тя  е недостойна за тези среди, а вече дори и качества за натегачка няма, уви. Но Валерия и ЧаЕковски - тази толкова въздействаща, ефектна и фатална комбинация - може би да?

Вероятно и аз няма да напиша правилно името на музикант или композитор, които не слушам, предполагам и Валерия. Но пробужда чувство на съжаление и смях напънът да се спрягат непрекъснато термини, имена, чуждици извън или в грешен контекст, защото “компанията” е толкова простовата, че няма да разбере снобизма.
В единия случай излагаш себе си, защото не познаваш всички композитори, а в другия освен че излагаш себе си, но и си крайно неуважителен към събеседниците си, дипломатично казано.