Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Майска вещерска и спортна

скайче, много изтегли детето, но се вижда края.
щом дават да пристъпва значи върви на оправяне.

сиси, откакто те прочетох не спирам да мисля за нови дупки. дърта съм за разкрасяване, но така ми се искат три малки медицински обечки с различен цвят камъчета...
аз съм човек, който е категоричен, че да пробиваш ушите на дете е варварство, но това е заради моето момиче.
дълга история е и не съвсем приятна, но от тогава почти не нося обеци.

Момичета, много ви съчувствам за всички изпитания, през които минавате!  Да дойдат спокойни дни за всички ви!

Относно шофирането на Лайла, аз имам книжка от 2005 год., ама много важно. Обаче се зарадвах на споделеното от Мид и 13. Браво, момичета, само така! Давате ми кураж и аз да се престраша някой ден!

Лайла, защо не вземеш малко часове да си припомниш?
По чиста случайност мога да ти препоръчам много търпелив, учтив и интелигентен инструктор, ако все пак решиш.
Иначе нямам съвет аз, но смятам, че е полезно умение да може да кара човек

Е, Сиси, бързо са те склонили значи за обици

Скайче, стискам палци на момчето! Ще се справи!
Лейла, точно независимост. Аз шофирам рядко, всичко ми е на пешеходно разстояние- яслата, лекарката, морската, фитнесът, лидъл, фризьор, маникюр, всичко ми е на 5-10 мин, фитнесът на 20. Но знам, че наложи ли се врътвам ключа, газ, ляв мигач и съм аз😄 Отделно по-сложно е да намеря място за паркиране, отколкото да ида пеш по направленията ми. Опитай да шофираш по булеварди в почивни дни сутрин първо, после извън града или на магистрала, ако си забравила знаци и правила вземи опреснителни, ако ще караш автоматик мини някой час на автоматик и с малки разстояния, паркиране на широко ще се справиш постепенно.
Зори се скапва с мен милата, днес снимка на зъба, зъболекар, Пепко, кафе пихме двечките, спортувахме, направо й вземам тока, такоз е, лесно няма в тоз живот. А и издържа и трамбова, преди няколко месеца след 20 мин искаше да я носим, дето идем седи и си чака, вземам пъзел и си реди. Кой бонбон, кой някой дреболия й подарява, все е на кяр и е доволна.

След като един ден,три пъти се наложи да ходя до училището на сина, което е на 20-25 минути спокойно ходене,без удобен транспорт до там,казах край,ще се пробвам да ставам шофьор.Бях на 30+ като записах курса.Страхове в началото разбира се е имало,но успях да ги преодолея.Даже исках да карам с инструктора,на семейния ни автомобил,за кураж.Щото от Скъпия на дясната седалка,само се спичах.Е,успях сама,без никой при мен в колата.Не съжалявам,че станах шофьор,даже не съжалявам,че беше на тази възраст,и дълги години се дърпах.Още се спичам, когато трябва да ходя на непознато място,по няколко пъти оглеждам пътя на Гугъл карти,но не се отказвам.

Аз станах шофьор от зор. С болнаво дете, доктори, хвърчане от работа. Беше ме страх не от карането, а от паркирането. Научих се, но карах всеки ден, даже и като имаше над 20 см сняг.
Лейля, подкрепям Ули. Вземи два три опреснителни часа и после всеки ден каране. В квартала, на близо и познати, после по - далеч и те така. Все премислях маршрутите, да няма ляв завой, да има място да спра 😄 Ще се родиш, друго е с кола. Кой каза свобода и независимост. Точно е. Имах ужасно ПТП като бях на година шофьор. Не беше моя вината, но беше гадно. Хвърлих книжка, ключове, казах на недовършениЙ, че ще плаща таксита и това е. Той не ме остави обаче. Още на следващия ден ме принуди да карам. Път, който вземам за 40 минути, го взех за три часа. Не гъкна, а ме подкрепи и съм му благодарна. Не се виждам без кола хич.

Мид, и мен ме зарадва ❤️ Спокойно и уверено звучиш.

Марулет, подмини....

Скай, момчето ти е боец. Ще се справи въпреки болките. Ще видиш.

Ренко, и аз ти завидОх. 😜

Готвих за първи път яйца по панагюрски. Резил.
Ай, че се разприказвах.

И още по-бързо обратното 😉!
Добре, освен да те вземем с нас за пример следващия път!

идааааааа....

Да се изкажа и аз. Станах шофьор на 30. Карах курсовете с... мои ученици тогава. Много се смяхме, когато веднъж трябваше да вземем двама курсисти за следващия час. Качват се две момчета отзад и чувам познати гласове- О, госпожо, карате ли, ве Разнесоха ме набързо сред випуска на другия ден, 11 клас бяха диванетата.
На третия месец след вземането на книжката, нацелих челно една спряла кола. Добре, че карах бавно, по баир нагоре. За секунда ме разсея детето и стана белята. Слава богу, само ламарини. Случайно срещнах инструктора си и той ми каза- Качвай се и карай, нищо, че си се уплашила, не слизай от колата; ако сега спреш, няма да се качиш скоро. И така вече 15 години не слизам. И моторче 125 сс карам, лятото ми е незаменимо. Дизел, бензин, автоматик, ръчка, няма никакво значение. Имали сме доста коли през тези години, всичко съм карала, даже и бус.

Обикалям по задачи, вече ми се повръща от напрежение. Голям зор, докато захапеш и създадеш от нулата нещо, ама после да приключиш с всички договори и щуротии, си е още по- голяма мъка.

Привет!
Пия аз вино, бяло със запечен камембер, ама преди това сгънах 2 препечени черни филийки  

Скай, ще минете и през това!   Има ли нещо като пирон или не?
Там дето си бих карала и аз без дерт

За протокола и аз станАх шофЕр след 30 и то заради МУ. Хубу, че беше той...инак надали. Сега не слизам от колата, харесва ми, ама в тоя град вече е ад

Скай,дълъг път извървяхте и вече му се вижда края. Милиметър по милиметър и всеки ден ще е все по- добре.

Благодаря за споделеното!
Мид,ти си пример за силна жена!
Абе,изобщо всички сте! Всяка по нейн си начин.

Аз по принцип съм си много неуверена за всяко нещо и това за мен е огромно предизвикателство.
Ся,признавам си честно,ако МН не му беше такъв трън в очите и нямаше против да ни вози насам и натам,нямаше да се насилвам,обаче той няма ден в който да не споменава какво разочарование е това за него.
Мисля си и установявам,че май най-много се притеснявам как ще изглеждам в очите на хората.Всяко действие бих премисляла дали няма да ме видят като пълен идиот!Струва ми се ,че само в мен гледат,как ще паркирам,как ще тръгна,как ще спра..и се спичам яко.
Дълго време се инатях да не карам автоматик,че е по-лесно и пак ще кажат,ето тя не може.Обаче сега ако започна,ще е с автоматични скорости,то и такава кола имаме.

Като някакъв комплекс ми е набито във времето това,хеле пък от както съм в семейството на ММ.Всички могат,само аз не.Чак е срам за тях да ходиш с торбите по улицата.Да,ама не ми действа мотивирани такова отношение,ми напротив..

Но най-вече искам да го направя заради себе си и изброените от вас предимства.

Не знам дали ще ти бъда полезен, но все пак... Взех книжка през 1998 година. Учих в гимназия по транспорт и ни даваха направо "С" категория. Газ 53 съм карал. Та след като взех книжка, ме беше страх от шофирането и въобще не мислех за кола. Мина време, почнах работа( с Тринки сме били колеги, макар и по различно време). И минава година, парите от заплатите се трупат. И майка (Бог да я прости) ми казва да помисля какво да направя с тези пари-визираше да купя кола. Аз ѝ казах, че това нещо ще стане в някой следващ живот. Просто от самата мисъл ме беше страх, а какво оставаше да седна да шофирам. Но все пак почнах да търся по автокъщите. В един момент, почнах да си се представям как ли ще изглеждам седнал зад волана т. е. страхът вече беше изчезнал. Две години ходих по автокъщите, докато си намеря кола. Станах за мезе на продавачите. Един юлски ден, след работа отново отивам на оглед. Незнайно как, погледът ми се спря на един сив Голф 4. Само като го видях и знаех, че трябва да го купа. Няколко дни по-късно го купих. Закарахме я до КАТ за регистрация, ползвахме шофьор от автокъщата. Но след като ѝ сложиха номерата, шофьорът го извикаха и оставаме аз ѝ майка ми. Майка се паникьоса кой ще ни докара колата. Казах ѝ, че аз ще го направя. Седнах зад волана, карах с 25-30 км/ч, отнесох няколко клаксона, след това ходихме да я маркират за Каско и после на охраняем паркинг. След няколко дни вече я спирах пред блока. През 2015 година тествах колата за първи път извън България-пътуване до Австрия. Представи се много добре. И след това всяка година имаше по едно излизане. Най-дългото беше до северна Норвегия-Нордкап, една от най-северните точки на Европа. 16 дни на път, 13 598 км бях навъртял.
После реших да карам С+Е категория. Първият път не случих на инструктор. Такъв комплекс за малоценност ми наби... Караше ме да се срамувам, че идвам неподготвен. Другите идвали да карат по 2-3 часа и отиват на изпит, аз 10 часа дъвча едно и също нещо и не мърдам напред. Веднъж се изпусна и каза, че има къде да карат предварително. Намразих шофирането за следващите 2 години. След този период реших да си дам отново шанс. Случих на инструктор и се научих. Взех изпита. После като пробвах да карам ТИР не ми се получи и ми лепнаха клеймото "Негоден за ТИР". Ако за един месец можеш да влезеш в час, фирмите с радост щяха да обучават. Но не съм се отказал и знам, че един ден пак ще се кача на ТИР. Сегашната ми работа е само временна спирка по пътя за ТИР. Освен това и другите са грешали, но поради голямо его не го признават. Те още от първата минута са перфектни. Само една рускиня тираджийка и един мой колега на старата ми работа си признаха, че им е било трудно. Рускинята дори беше много благодарна на човека, който е бил до нея, докато се е учила да кара ТИР и е изтърпял всичките ѝ грешки. Явно са били доста.
Не позволявай тези мисли да управляват живота ти. В един момент ще съжаляваш за това.

Наспорт! Една биричка допивам и си лягам. Каня се да почета книга, ама сигурно пак ще захапя телефона.
Взех си еърфрайер, куча марка, пробвахме го тая вечер с тийнко. Натъпкахме се с калмари пане и фиш фингърс. Ще го науча да го ползва и да се оправя. 😆 Утре ще пробвам ребра и аспержи.
Като говорите за шофиране- обичам да шофирам, макар че сега съм без кола. Днес шофирах малко, че трябваше да свърша нещо за БНД, припомних си как ми липсва шофирането. Ще си взема кола до края на месеца, решила съм.
Ох, утре петък, йеееей!

Лейлс, как изглеждаш в очите на другите ли???
Бъди уверена ти сама в себе си, и другите ще го усетят.

Аз на 17-ти взех тапията, на18 я закарах на гтп сама.