Майски книжен клуб - 2023

  • 4 389
  • 58
# 45
И аз завърших "Последната любов..." Честно казано не ми стана ясно обаче коя е последната любов? Селото, децата, внучката? Липсваше ми нещо, но пък от друга страна ми е ясно, че старите хора са такива, странни и специални.
Хареса ми идеята, но имам чувството, че не се разви както трябва в историята. Защо реши тя да постъпи така? Защо не разбрахме какво има в писмото на Лаура или то не е важно, защото не касае историята?
Стана ми едно такова мило от описанията на Черново и си припомних как растях на село при баба и дядо. Тях вече ги няма... И времето, което съм можела да дам или да споделя с тях, също го няма. Защото и аз като Ирина живея далеч Sad И от една страна ми е тъжна историята, от друга обаче е някак обнадеждаваща, че сигурно има начин, ако поискаме, нещата да се случат...
Та може би по-скоро ми хареса книгата, отколкото не ми Simple Smile
Виж целия пост
# 46
Geia, прочетох те и останах с впечатлението, че си искала да прочетеш една по-различна книга:-) За мен е много по-силна книгата така, както е - без да разкрива всичко и като ни оставя да си задаваме въпроси;-) Като ми поотлежа малко "Баба Дуня" и така я чувствам...

Честит празник, четящи момичета!

Много ми е любопитно какво ще изберем за юни като имаме 3 книги с равен брой гласове Simple Smile
Виж целия пост
# 47
Успях да намеря книжката на Алекс Фини "Камък, ножица, хартия" на български, тъй че тя ще бъде "на пангара" следващия месец Simple Smile
Можете да свалите книгата от тук https://dox.abv.bg/download?id=5ab88b59be#
Другите две подгласнички остават в анкетата и следващия месец.

Междувременно пускам линк към "Облакът Коколандия" на английски, просто защото го намерих още миналия месец и виждам, че има интерес Simple Smile
https://dox.abv.bg/download?id=36cf60ca3d# - Линк за сваляне

Линковете са валидни две седмици, ще ги подновя при интерес Simple Smile

За разказ нямахме предложения, в последствие се появи "Клисарят" на Моъм. Не го намирам на първо четене. Може би е това? https://youtu.be/MIFgAI7RSIA <- на български
Не мога да го слушам в момента, но първите няколко секунди ми се сториха като това
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://www … maVANTKFpyN34XLEg <- на английски
Виж целия пост
# 48
Това е разказът на Моъм, изобщо не се сетих да го търся в аудиовариант.
Виж целия пост
# 49
Geia, прочетох те и останах с впечатлението, че си искала да прочетеш една по-различна книга:-) За мен е много по-силна книгата така, както е - без да разкрива всичко и като ни оставя да си задаваме въпроси;-) Като ми поотлежа малко "Баба Дуня" и така я чувствам...

Честит празник и честита награда на Георги Господинов! Много хубава новина точно за най-българският празник!

Ами не, в смисъл не знам точно какво очаквах да прочета, понеже не прочетох нищо предварително за книгата - нито спойлери, нито анотация. Безспорно е така, достатъчно силна е книгата в този й вид, но аз като че ли не очаквах да се развие точно така. Може и на мен като ми поотлежи и аз да я почувствам по друг начин Simple Smile

Не очаквах да изберем "Камък, ножица, хартия", четох я преди известно време. Да видим какво помня от нея Simple Smile
Виж целия пост
# 50
"Последната любов на баба Дуня" е книга, различна от всяка друга, която някога съм чела. Ведра, но и някак тъжна. Хареса ми. Много ми хареса!
Баба Дуня ми напомня на моята баба - силна, борбена, оправна, но тя е и много различна от нея- по-чапата, по- безстрашна, по-непокорна.
Още  с първите страници се потопих в атмосферата на Черново. Макар опустошено от катастрофата в Чернобил, неговите шепа жители ми създадоха усещане за уют, комфорт, топлина и спокойствие.  С напредване на книгата мисълта за това, коя ще е последната любов на баба Дуня се засилваше и леко полека осъзнах,че това е любовта към дома. Дом, заради който трябва да бъдеш далеч от децата си и да не познаваш внуците си, но дом, който притежава сърцето ти и за който копнееш, дори когато си обвинен в убийство и вкаран в затвора.  Не по-малко баба Дуня обича двете си деца и внучка си Лаура, която не е виждала и никога няма да познава, извън информацията, която се съдеържа в писмата, които получава.  Въпреки това баба Дуня твърдо стои зад избора си да изживее последните си години там, където е преминал животът ѝ, където е отгледала децата си, където е практикувала професията си. Такава е баба Дуня- твърдоглава, всеотдайна, директна и искрена в отношенията си с хората, близките и пред самата себе си Purple Heart


Inferiya, благодаря за линковете. Ще сваля "Камък, ножица, хартия" и ще чакам да започнем с четенето.
Виж целия пост
# 51
Marsia_K, харесва ми твоето разбиране, че последната любов на Баба Дуня е към дома й.
Според мен, последната й любов е Лаура, защото тя през цялото време мисли за нея и предприема действия, чрез които да се грижи за нея. Но се страхува от реална среща.
Виж целия пост
# 52
Аз мисля, че последната й любов е въобще към живота. Всичко в книгата описва как си струва да живееш, въпреки всичко, което се е случило на теб или на света около теб. Преживяла е ядрена катастрофа, нещастна любов, проблеми с децата, убийство, работа, затвор и и не се предава, а намира сила и желание да научи нов език само, за да разбере какво пише в писмото.
Баба Дуня не се страхува от нищо. Тя посреща всичко с разбиране и любов.
Виж целия пост
# 53
Малко символично е - има хора, които наистина не се страхуват да умрат. Независимо какво им се случва - неприятно, приятно. Просто живеят така, сякаш всеки ден им е последен и приемат всичко за подарък от живота. Тя е такъв тип герой. От една страна е трудно да приемеш такова позитивно поведение - в противовес останалите герои в книгата - все някой мрънкаше за нещо, все нещо ги притесняваше, все нещо не беше наред. Докато тя беше сравнително позитивна с това, което й се случва и подхождаше философски към нещата. От друга пък е много хубава тази философия на приемане - така или иначе умираме рано или късно, поне да се наслаждаваме на живота пълноценно. Едно нещо само леко ме притесняваше - болката е дадена схематично в книгата, в смисъл всичко се върти около позитивното, но няма протагонист в отрицателното. Но пък явно това е похват в тази история, за да засили усещането.
Виж целия пост
# 54
Едно нещо само леко ме притесняваше - болката е дадена схематично в книгата, в смисъл всичко се върти около позитивното, но няма протагонист в отрицателното. Но пък явно това е похват в тази история, за да засили усещането.
За мен пък си имаше отрицателен персонаж - човекът, който дойде в селото и когото убиха. Акълът ми не го побира - какъв човек трябва да си, за да доведеш малко дете, при това своето собствено, в радиоактивен район с ясна цел - то да умре. Струваше си да полежат малко в затвора, но да затрият това човекоподобно от лицето на земята.
Виж целия пост
# 55
Той беше много схематичен, дето се вика докато се появи и изчезна Simple Smile Нямаше конкретен лош образ, протагонист на баба Дуня, това имах предвид.
Виж целия пост
# 56
Аз започнах книгата за следващия месец, интересна е.
Виж целия пост
# 57
Аз прочетох "The hottest dishes of the Tartar cuisine" на Бронски (благодарности на Inferiya). Книгата не е толкова ведра колкото "Баба Дуня", но пак имаме силен женски характер, макар и не толкова положителен и праволинеен колкото баба Дуня. На мен стилът на Бронски определено ми харесва. Писах повече впечатления в другата тема.

Да, сега като чета Geia, баба Дуня е прекалено позитивен характер.

"Камък, ножица, хартия" четох като излезе. Става за развлечение и сюжетът има интересно развитие, но не е от книгите, които човек препрочита. Ще поглеждам дискускиите ви и ще видя колко си спомням!
Виж целия пост
# 58
https://www.bg-mamma.com/?topic=1561045.new#new
Юнската тема Simple Smile Мааалко по-постна откъм "функционалности", тъй като съм далече от обичайната техника Simple Smile
Пишете ми, ако някъде нещо е неточно или неработещо.
Приятно четене и не забравяйте да прочетете някоя детска книжка утре Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия