Колко е достатъчно?

Един въпрос не мога да му намеря отговора.
Защо ти е да спестяваш 6 бона всеки месец?

Може би за ранно пенсиониране.

Важно е колко са разходите и задълженията. 5к могат много лесно да заминат за ипотека, лизинг на колата, хранене навън и други такива съвсем обикновени действия.

А относно колко е достатъчно, струва ми се, че тогава което имаш в момента ти е достатъчно.
След време може и да не е, но това го няма нужда сега да го мислиш.

Да има за любовници, както винаги се е правило. Жена му да готви боб, а оная да муа сушита по заведения.

Ай ся. Шушитата още са евтини. Аз мога да карам на шуши един месец, пък живея с 1000 лв за сметки, храна, котка. А, и един заем имам.

Авторът се чуди как си жива още, Нарци ...

Здравейте отново и благодаря за коментарите. Виждам, че на повечето от вас ви се вижда смешно, както мисленето ми, така и самият аз предполагам, но на мен не ми е. Както вече споделих, целта ми е да достигна този доход от 10 000лв, като за момента не е такъв. А за алчността, най-вероятно е така донякъде, но бива ли пък човек да не иска и той да има.. Аз не желая другия да няма, а просто и аз да имам... Относно заплатата и дали ми стига в момента да си покривам нуждите и да живея нормално - да. Но ако утре нямам работа и трябва да преживея няколко месеца, докато си търся нова? Ако ми изникнат непредвидени разходи и се наложи и да тегля и заеми, колко време ще ме върне назад това финансово и ще го мисля и ще живея в несигурност? Разбирате, че не става въпрос само за сравняване. Иначе и него го има, не отричам. Просто всичко е твърде комплексно и за съжаление финансите играят огромна роля в живота на човек. А за спестяването на 60%-те процента, какво бих ги направил - бих инвестирал с натрупване и годишен ръст. И не, не мисля за любовници и живеене под формата на пилеене.

Т.е. нямаш конкретна цел. Само да стигнеш заветните 10 000.

Какво разбираш под пилеене? Пилеене ли е да пътуваш, да образоваш добре децата си, да посещаваш интересни места с любим човек?

Бедна, но жива - пролетарска лирика
Сингъл съм, между другото, просто така, информативно да си знае.

Първият пост ми напомни за мой любим виц:
Във вестник, в сектора за запознаства, се мъдри обява: " Аз съм висок, снажен и атлетичен, със сини очи. Имам яхта и голямо имение, скъпа кола. Нищо не търся...само се хваля"..........

Как определи 10k като границата, която ще те направи щастлив? И мислиш ли, че като я стигнеш, няма да искаш да изкарваш 12k? Или че ако си си купил Майбах, някой около тебе няма да си купи Ламборгини (което е по-скъпо, нищо не разбирам от коли)? И какво правим тогава? Ще се бесим ли, или ще спестяваме по 12k, за да си купим Ламборгини, докато някой не си купи Ролс Ройс? Човешкото око е алчно, и става ненаситно, ако му позволиш.

Огледай се. Хората с 5k на месец гледат семейство с две деца и се справят. Не казвам, че им е лесно или че не трябва да се стремиш към комфортен живот, а че залиташ отвъд една граница, в която ще си продадеш живота за пари и един ден, поглеждайки назад, вероятно ще съжаляваш, защото парите наистина не са всичко, особено при условие, че изкарваш немалко. Смири се малко и бъди благодарен - ако имаш липси в живота, те не са породени от липсата на пари, и увеличаването на парите в банката няма да ги запълни.

Като го чета, споменатите марки не би ги купил, защото са излишно разхищение.

Абе, има едни хора, дето хем не биха купили някакви марки или каквото там им се види скъпо, хем очите им все в тези марки са втренчени...
------------

Но аз друго исках да кажа - че съм несъгласна, дето модераторите изтриха днешната тема със сюжетната линия "какъв успешен и самотен съм, търся жена". Но че очаквам утрешната.

Аз само ще кажа на автора, че най-щастливите ми години (заедно със студентския ми период, които бяха в същия "стил") бяха, когато имах пари само за рейс сутрин до работа и евентуално за един сандвич на обяд (а често си и носех такъв от вкъщи). Вечерта се прибирах пеша, защото нямах да още един билет - 5-6 км разстояние. Това беше в продължение на 2-3 години след университета, докато се стабилизирам финансово благодарение на следващите си работни мяста. Това, разбира се, може да се е дължало на младостта, но тогава съм била не много по-млада от него всъщност. Обаче се чувствах свободна, съзнанието ми не беше обременено с мисли за богатства, пък каво щяло да се случи, ако се разболея, пък ако си загубя работата... Стремях се да постигна някакъв нормален материален комфорт, но не ми е било фикс идея, не съм си правила 5-годишни планове, нито съм гонела някаква конкретна сума. Гледах да си живея живота на макс, докато съм млада и докато нямам деца (не че след това животът спира де, просто приоритетите ти стават други). Докато ми е все тая колко точно пари ще имам в джоба. Докато не ми е проблем вместо на морски курорт, да ида на вир на някоя река. Докато не ми пука дали ще съм на хотел или на палатка. Така виждаш и много повече неща от живота.
Авторе, младостта и животът ти си минават, докато си правиш планове за тези 4-5 хилки повече на месец, които са ти абсолютно излишни, защото и сегашният ти доход си е ок. Губиш си свободата и младежката наивност, пропускаш лекотата на дните, губиш способността да знаеш 2 и 200 (което е много важно качество за мен). Станал си затворник на собственото си съзнание и амбиции. Ти не си свободен човек, сам си се превърнал в роб на материалното. Но може би си в такава среда, обкръжението ти явно е такова и те е страх да паднеш под някакъв определен стандарт и донякъде те разбирам, обаче...

Много даже си си ок. Може малко да си бърн аутнал, но планът ти е добър. Твърде е възможно да достигнеш някакъв пик между 35 и 40. Работи яко, грижи се за себе си - във всякакъв смисъл - психически, физически ... Жената с главно Ж ще се появи, не се кахъри и не се плаши!

Тюх, да бе взема да изработя нещу!