Работа, CV-та, HR-и, съвети - 86

  • 41 709
  • 818
# 570
Кечър, ти от колко време си всъщност на твоята работа? Сабатикъл възможен ли е?
Виж целия пост
# 571
Под този от няма и година и вече ще изкукам Joy Вътрешен трансфер, бях писала преди.

Много ми е симпатично и носталгично като даваш предложения. Съвсем сериозно и с добри чувства го казвам. На мен едвам отпуска ми се одобрява, като се върна, си чакат 80% от нещата, ти сабатикъл. В Германия се работи, но и правата на служителите се уважават.

Клиентът ни, разбира се, има месец възможност платен отпуск за бърнаут, но ние - не.
Виж целия пост
# 572
Още не търся, вече три месеца съм ваканция. Но почвам да откачам от 24/7 съвместно съжителство с ММ, само ми опява Grinning и скоро ще почна да пращам CV-та.
Изкарах отдавна мечтан сертификат с 90+% и съм много много горда и щастлива.
Виж целия пост
# 573
Честито, радвам се за теб, помня, че си писала, включително лафовете към колегите. Grinning

По повод другото що си страдам - аз нали затова питах дали могат да ме сложат на PIP в първия си пост - ако престана да правя всичко, за което не съм формално обучена. Искам да имам малко излишна енергия, за да се занимавам с търсене на работа, не да си обличам дрехите наобратно (днес) и да се спъвам от световъртеж (вчера), ама иначе съм много квалифицирана, вервайте ми. Joy
Виж целия пост
# 574
Редът за прилагане на такъв план следва да е уреден в правилата на компанията, съответно и ситуациите, в които е допустим. Но не ми се вярва липсата на формално обучение да се приеме за валидно основание за отказ от изпълнение на конкретна задача. Още повече ако служителят вече я прави (или я е правил), какъвто ми се струва, че е твоят случай.
Виж целия пост
# 575
Добре, благодаря, точно това ми беше въпросът, дали има законова рамка или си е на компанията.
Това, което аз съм виждала, без претенции да е общовалидно е:
Работодателят да е предоставил всички средства и ресурси на работника, за да си върши работата
Да е изяснил ясно и двустранно (демек работникът да е писал, че е разбрал) очакванията към него
Да имат редовни 1:1

Да е подписан, разбира се, а не просто да те плашат, че трябва да се импрууваш, щото не им изнася, че не бъхташ достатъчно

Изобщо тегава работа и изисква сериозна ангажираност от страна на мениджъра, а не мързелив робовладелец.
Виж целия пост
# 576
Ако се следва западният модел при такива мерки първо те чакат още 9 месеца до година да продължиш да си зле преди да те изритат, освен ако не са те нарочили, де. Не става от днес за утре. А ако ти вдигнат мерника е достатъчно лесно да те изритат и без да си създават допълнителна работа. Инвестирай си времето да си търсиш нова работа по-добре и си работи от 9 до 6 и толкова.
Виж целия пост
# 577
Дайте мнение - от тази седмица започнах работа. Не е лоша, има поле за развитие, парите ме устройват, стреса е НУЛА (!!!), колегите са супер готини.
И снощи ми се обадиха за позиция, на която съм кандидатствала края на април... В тотално друга сфера е, за там изкарах няколко курса за преквалификация. Сега, обаче, се чудя - искам ли дори на интервю да ходя? Първо - завършените курсове са за по-висок ранг от позицията, на която е интервюто, съответно няма да си практикувам познанията, само ще работя в същата сфера. Второ - позицията е същото ниво като работата, която вече приех, та няма да ми предложат заплата, за която да си кажа "Еха, заслужава си". Трето - стресът в тази сфера е много, много висок. Работата е интензивна, дедлайните са кратки... Ако не бях получила офертата, която вече работя, сигурно нямаше да се замисля особено. Разликата идва само в преспективата - на настоящето място има на къде да се расте, но няма да са някакви "уау" постижения - нито като заплата, нито като позиция. Въпреки това поне няколко години мога да работя спокойно без това да ми пречи.
На новото място също няма поле за израстване и развитие във фирмата, но опит може (но не е сигурно) да е добър трамплин към по-хубава оферта след няколко години.

Което и да избера, все няма да е позицията, за която учих и се сертифицирах. Но едното ще е айляшка работа в готин екип, а другото - доста интензивна и стресова, екипа няма как да знам колко ще е ок.
Виж целия пост
# 578
Спокойствието цена няма. Човек заслужава поне няколко спокойни години работа.
Виж целия пост
# 579
Зависи какво търсиш на този етап от живота си. Аз съм стояла с години на работа, която не ми даваше особени възможности за израстване, но беше спокойна и можех да отделям време на децата си, които тогава бяха малки. Сега, когато са големи, съм със съвсем други приоритети. Нито стрес ме плаши, нито натоварване. Важното са ми позициите и заплащането, защото грижата за децата вече е друга - бъдещи студенти в чужбина, които от моето физическо присъствие нямат нужда, но имат нужда от финансова подкрепа.
Та, ако имаш в какво смислено да вложиш времето и енергията, която сегашната ти работа ти освобождава, струва си да останеш. Ако обаче няма такова нещо, което ще ти донесе удовлетворение, компенсиращо професионалния застой, тогава избери това, което ще ти донесе по-рентабилен и продаваем опит в бъдеще.
P.S. Няма работа с нулев стрес. Разпитай колегите. Възможно е да има сезонно натоварване. Или все още да не те включват във всичко. Или стресът да не идва от работата. В организациите с ниско натоварване и добро заплащане, често атмосферата е доста интригантска. Дано не съм права и си попаднала на място, което е изключение. Но все пак се оглеждай и наблюдавай.
Виж целия пост
# 580
Аз работя там от година, като до сега бях на граждански договор. Има колеги, които... Са по-специфични. Преди да приема попитах с кого ще работя - нещо като пряк ръководител, и този човек е мега готиния и разбран. Над него мениджърката също е пич и половина. Мога да кажа, че фирмата като цяло си има проблемите, но до екипа, в който съм аз, особено пък до моята позиция - не стигат. Висшето ръководство е натоварено и стрес има, но аз не съм там. Дават ми задачи, имам някакви срокове, но и да не ги спазя в общия случай не е нещо трагично. А и ако е суууупер важно и спешно винаги мога да остана малко след работа. Дистанционни са и двете позиции, за които се чудя. Децата ми са достатъчно големи, за да не отсъствам през месец защото са болни, но са достатъчно малки, за да имат нужда от енергията и времето ми - голямата ще е четвърти клас, а дребния - първи.
Относно парите - последните три години работих различни неща от вкъщи. Мога да кажа, че си имам редовни клиенти в страничните дейности, така че ако ми остава време и психическа енергия - мога да продължа да си развивам хобито. Известно време ми беше основен бизнес, но заради войната качиха цените на суровината тройно, инфлацията ми обрули клиентите... Но ми доставя огромно удоволствие и носи някакви пари.

Просто... Някак си имам чувството, че ако не "скоча" сега, "после" може и да няма... Което не е непременно лошо. Не знам и дали ще издържа в динамичната среда, там на моето ниво са основно 20-тина годишни младежи...
Виж целия пост
# 581
Snow angel, аз на твое място бих си останала на настоящата работа. Със сигурност има какво да научиш и да се развиеш поне за 1-2 години, после ако няма накъде, пак бих пробвала в другата сфера.
И аз съм съгласна, че е трудно да има каквато и да е работа с 0 стрес, но както го описваш, явно си при страхотни хора. Възползвай се и се наслади на спокойствието!
Виж целия пост
# 582
Кечър, импрувмънт плановете са си корпоративен процес, не са уредени от държавата. Сложат ли те на такъв, се точи във времето и си иска ангажираност не само от твоя страна, но и от директния ти ръководител. На мен два пъти ми се е налагало да бъда от страна на ръководител със служител на такъв план. За мен този човек е бил за директно махане, но в такива големи компании е много сложно това да се случи от днес за утре и затова се прилагат такива измислици. И в двата случая, хората си тръгнаха сами по някое време.

За мен да тръгнеш на война срещу мениджъра си, да правиш напук и т.н. е чисто и просто загуба на време и енергия. Нито ще вземат изведнъж да те харесат, нито да те оценят. Нито пък на някой ще му накривиш шапката, че си нацупена. Оправи си СВ-то и почни да кандидатстваш тук и там, да ходиш по интервюта и се ориентираш. В момента може и да е леко затишие в летния период, но покрай септември вероятно ще се раздвижат нещата.
Разбирам, че искаш всико да ти е подредено, сигурно и нещата да са опечени, за да се махнеш, обаче в живота не става така. Малко трябва и да скочиш и да поемеш някои и друг риск - в крайна сметка става въпрос просто за офис работа, не си мозъчен хирург, от който зависят човешки животи и съдби. Давай го по-спокойно.

Сноу, аз на твое място бих отишла на интервюто. Нищо не губиш, нищо не печелиш.
Виж целия пост
# 583
Snow, и аз бих отишла на срещата. На място може да се окаже, че със сигурност не е твоето място и после да не се чувстваш в дилема.
Виж целия пост
# 584
И аз бих отишла на срещата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия