Аз така... веднъж на пет страници, ама... уж девите били организирани, подредени... грънци! За нищо не ми стига времето. Ама съвсем честно и без бой си признавам! От време н авреме успявам да хвърля по едно око и да прочета изписаното, но аз да пиша - все не остава... Както и да е.
Ние сме добре, малката ходи на ясла, вече сама си чука на вратата и чака да й отворят лелките, подава им мимоходом памперсите и продължава без дори да ми махне за довиждане
Аз съм щастлива, от три дни се радвам на така мечтаната (и просена две години и повече даже...) миялна машина. Ходя си на работа, натоварвам сивите клетки, че нещо взех да затъпявам с това постоянно седене вкъщи и разговори все за памперси и прочие... Да ви кажа, много добре се чувствам на работа, някак си пълноценна и реализирана. Наистина ми липсваше. Не знам дали сред вас има такива като мен, Илия понякога ме нарича "работохоличка". Има дни в седмицата, в които ходя от по-късно и седя до 20ч., тогава те двамката си се гледат, хранят, мият и приспиват и аз като се прибера всичко е ОК. Направо да се учудиш...
Това за нас, имаме няколко нови снимки от тези дни, надявам се скоро да намеря време да ги пусна и да ни видите.
Мира, къде е лентичката? Айде молА ти се, не се скатавай, дай тука да броим заедно седмиците.
Злато, в четвъртък като тръгнеш на Пловдив, мини през бул. България и ме вземи с тебе, а? Няма да ти тежа мното... Така ти завиждам, че ходиш там...
И да си кажа мнението за СВ. Валентин - не го признава нашето семейство за празник. Всъщност ние си падаме малко националисти и такива натрапени и "вносни" празници не празнуваме. А пък и на 22-ри Илия има РД, та тогава си купонясваме. Намислила съм таз година да му подаря нов телефон, че неговия сдаде багажа и сега е с един от праисторическата ера на мобилките Халесала съм му една Нокия (ама ще ви излъжа за номера) - хем противоударна, противопрахова, водоустойчива, хем с камера и разни екстрички. Той нали по цял ден се мота наврян в разни коли, ей такава му трябва. Старата изкара три години преди един електрожен да й види сметката
За спането - засега проблеми нямаме, два-три пъти саво се е налагало да я взимаме при нас, но общо взето си спим добре. Всеки си знае кревата. Миналата седмица се опита малката да наложи мнение, ама след 15 мин. дране се отказа и разбра, че ние сме по-инати .
Имаме си вече 8 1/4 зъби. Едната четвърт е предкътник, излязъл с три нощи пищене. Ако смятам така за 8-те кътника, по 4 страни, по три дни Някъде към 2009-та може би ще се наспим...
Както и да е, вече не чувам шум откъм кревата, явно кърти мушмурока, слушаме си тука приказката за Пипи Дългото чорапче (или някоя друга) и така заспива. Аз като й чета - бързо губи интерес, но като й пусна приказка на компа... друго е.
Пак се отнесох, малко хаотично ви пиша, много неща пропускам, но то и в главата ми нямам кой знае какъв ред...
Айде, лека, мъжото се прибра, отивам да му правя вечеря