Номинации за най-голяма муня (тема 6)

  • 105 693
  • 753
# 285
Не мога да си намеря телефона. Обърнах всичко с главата надолу - няма го. Помолих детето да ме набере от неговия телефон, за да го чуя откъде ще звънне, и само се надявах да не се е изчерпала батерията, защото зарядът му беше на минимум. Имам късмет и чувам приглушен звън някъде от кухнята. Въртя се като пумпал, докато разбера откъде идва звукът, и накрая си откривам телефона. В кофата за боклук!
Предисторията. Разчиствах едно чекмедже, което се беше понапълнило с разни натурийки. Сред тях имаше стар развален телефон, който реших да изхвърля. Само че той доста прилича като цвят и размер на новия ми телефон. Всъщност не е толкова лесно да ги объркаш, ама ... Изхвърлях, подреждах, пак изхвърлях, пак подреждах и явно в онзи момент настоящият ми телефон се е мернал някъде пред очите ми и го е отнесъл.
А най-големият късмет беше, че малко преди да намеря телефона помолих мъжа ми да изхвърли боклука, обаче той отказа, защото много бързал за някъде си. Ако го беше изхвърлил, посмъртно нямаше да се сетя къде е изчезнал телефонът.
Виж целия пост
# 286
От срам не се сетих да снимам Blush
В хубаво заведение бях тази вечер и кой дявол ме накара да реша да сложа черен пипер върху храната! Солницата от онези високите, двойните мелнички за хималайска сол и пипер. Какво въртях не знам, ама развих мелничката и не по-малко от петдесет грама пипер на зърна люснах в чинията си, по покривката и на пода. Пълен резил!
Сякаш за пръв път хващам такъв уред!
Аборигенска му работа Blush
Виж целия пост
# 287
МНого се смях на последните историйки.
Обаче от вчера номинирам една съседка-Муничка.
Пиша ѝ по Вайбъра с въпрос къде учи внучка ѝ /Мими/ (кандидатства след 7ми клас преди 1-2 години).
Тя, обаче не прочела, че питам за внучката и помислила, че е за нея. И отговаря:
"Еди-коя си гимназия" и после "еди-кое си висше" (даже със старото му име,  преди да го сменят 90те).
Аз се опулвам и почвам да мисля дали не е е взела няколко години за 1-2 и вече да е студентка, дали пък там мислят да кандидатстват, ама то как ще са сигурни, че ще я приемат...? Чудя се, чудя се и  накрая решавам да попитам "Мими не е ли още ученичка?"
Та, обажда ми се милата Муничка да ми  обясни, прочела, ама не разбрала, че става въпрос за Мими и ми отговорила тя къде е завършила.
Ма то се чете, бе!
Не като мен навремето, дето прочетох, че търсят школа  по актьорско майсторство за 8 годишно дете, аз обаче стигнах до "школа" и автоматично реших, че става дума за шофьорска такава и мъдро заключих, че съвсем се побъркаха днешните родители - на 8 години да карат детето да учи за шофьор...
Или "Весела екзекуция".

Виж целия пост
# 288
Какво въртях не знам, ама развих мелничката и не по-малко от петдесет грама пипер на зърна люснах в чинията си, по покривката и на пода. Пълен резил!
Сякаш за пръв път хващам такъв уред!
Аборигенска му работа Blush
И досега се сещам за първия си сблъсък със сламките в Макдоналдс: просто отворих отгоре кутията и си взех, те нали са индивидуално опаковани. Секунди след това видях, че отдолу се натиска и излиза по една, но нали съм бързак...
Преди месец синът ми пътува за първи път (Гърция не я броя за чужбина) и беше видял зор  с различните кранчета за пускане на водата, когато баща му не е с него. Напомни ми за 90-те и борбата на много българи с тези устройства.
Виж целия пост
# 289
Работните дни преди Коледа. Валят пожелания и картички. Получавам от една лекарствена фирма подарък - красиво опакован щолен и картичка "Весела Коледа". Решавам веднага да върна съобщение във Вайбър и да благодаря, каквато съм си възпитана, но в този момент  ме викат в лабораторията спешно и аз пиша, докато вървя по коридора: "Весела Коледа и на Вас! Много обичам щолен!" Изпращам.

Свършвам работата в лаборатория и се връщам в кабинета. Отварям Вайбър да видя дали са ми отговорили нещо. И виждам, че автокоректът ми е редактирал съобщението. Вместо "Щолен" пише "Колев". "Много обичам Колев!".

Започвам бързо да пиша обяснение, че автокоректът е виновен и съм искала да напиша "щолен" и изведнъж осъзнавам, че в бързината съм пратила съобщението до шефката на друга фирма, не на тази, която ми е изпратила щолена. Така че и да и обясня, че съм искала да напиша "шолен", за нея пак ще е пълна безмислица.

Накрая просто написах "Извинявам се, грешно съобщение" и я оставих да се чуди кой е Колев и защо съм изпитала нуждата да споделя, че много го обичам.
Виж целия пост
# 290
Във Вайбър не могат ли да се трият съобщенията, вкл. и за получателя? Май че е отскоро. Но получателката сигурно го е прочела
Виж целия пост
# 291
Във Вайбър не могат ли да се трият съобщенията, вкл. и за получателя? Май че е отскоро. Но получателката сигурно го е прочела
Единствената опция която виждам е "Delete for myself".
Виж целия пост
# 292
Във Вайбър не могат ли да се трият съобщенията, вкл. и за получателя? Май че е отскоро. Но получателката сигурно го е прочела

Могат да се трият съобщения. И само за теб, и за двете страни. И не е отскоро, доста отдавна.
Виж целия пост
# 293
“Delete for myself” е когато все още не е доставено до получателя.
Виж целия пост
# 294
“Delete for myself” е когато все още не е доставено до получателя.
И след като е доставено също, че даже може и да има реакция по него.
Скрит текст:
Виж целия пост
# 295
Аз имах мунска история с мивката миналата седмица. Мия си ръцете и натискам капачката на сифона. Водата спира да се изтича, аз не мога да извадя тапата. Дърпам, бутам - не става. Ръчкахме с един нож с ММ - не.
Извикахме домакина и той ни показа лостчето на смесителя, което се натиска.
Мнението на хазяите, че сме пълни шматки, се затвърди последната вечер. Бравата от тези с копче отвътре. Като го натиснеш се заключва и отвън можеш да отвориш само с ключ. Взимам си портмонето,натискам копчето и затварям вратата. Сещам се, че ми трябват кърпички и виждам, че ключа не е в мен. Хайде пак звъняхме на домакина, добре, че живее близо.
Виж целия пост
# 296
Аз имах мунска история с мивката миналата седмица. Мия си ръцете и натискам капачката на сифона. Водата спира да се изтича, аз не мога да извадя тапата. Дърпам, бутам - не става. Ръчкахме с един нож с ММ - не.
Извикахме домакина и той ни показа лостчето на смесителя, което се натиска.
Мнението на хазяите, че сме пълни шматки, се затвърди последната вечер. Бравата от тези с копче отвътре. Като го натиснеш се заключва и отвън можеш да отвориш само с ключ. Взимам си портмонето,натискам копчето и затварям вратата. Сещам се, че ми трябват кърпички и виждам, че ключа не е в мен. Хайде пак звъняхме на домакина, добре, че живее близо.
В някакъв хотел малкия втъкна тая тапа във сифона, и ме викна мен да я вадя, не успях, и  призовах мъжа ми, да види какво е направил сина МУ ,( той по принцип е общ, но при издънки е "сина ти"), той дойде, завъртя очи, дръпна това пусто лостче, освободи го, и излезе от банята отегчен.
Виж целия пост
# 297
А аз обратното - в хотел реших, че ръчката на батерията е за отпушване, нали в самолета беше така. Обаче....не намирам откъде се пуска тъпия душ, търсих копчета, нещо да се върти и т.н., "Все пак съм в Щатите, тук ги измислят какви ли не." - си мисля, повлияна от Марко Семов, когото цитирим в скрития текст.
След 10 минути се оказа, че ръчката е за душа, а тапата просто се издърпва.
Скрит текст:
Донасят ми прибор за кафе, който ми отнема известно време, докато разбера откъде да натисна, та да потече кафето. Подобен проблем ми създава и захарницата. Все пак може да се каже, че откак съм в Америка, придобих известна техническа култура… Преспиването в петнайсетина различни хотела, в различно време строени, направо си бе едно инженерно образование.....А те във всеки хотел различни вани сложили, различни кранове, различни мивки. Едни от началото на века, други от средата, трети, дето се казва, от утрешния ден. На едни кранът ниско долу, на други по средата на стената, на трети пък изобщо не може да го стигне без стълба човек. Че аз да не съм водопроводчик или ясновидец, та ще зная коя мивка и душ какви бутони имат, откъде се натискат, кое се превърта, на коя точно фотоклетка откъде да й застана, че да ми пусне водата… Налагаше ми се няколко пъти да признавам техническата си безпомощност, да излизам неизкъпан, или ако успея поне вода в мивката да пусна — да се измия с кърпата… Доста си бях интересен — гол, изправен пред един нищо и никакъв кран, въртя се петнайсет, двайсет минути около него, пробвам тази дръжка, онова колело, а вода не прокапва…  Ала аз съм убеден, че тъкмо поради тази причина, макар да идвам от една световноизвестна техническа нация, познанията ми с нищо не могат да застрашат безопасността на Америка. Тяхното ЦРУ сигурно се е отказало вече да ме следи и ме е оставило сам да си блъскам главата с тия проклети кранове и душове.  Що зор видях с крановете на един душ в Мемфис — разгадах го чак на третия ден… Те пък не щяха и не щяха да протекат, докато не определя с един термостат колко топла трябва да е водата, за да потече…
В този смисъл в „Ранд Корпорейшън“ бях по-облекчен. Първият от професорите, с които се срещнах, видя моята битка с прибора. И когато, омаломощен и неуспял, го оставих малко да си почине, той го взе, наля си кафето и остави тая шашава тенекия, пак отпреде ми… На българина толкова му трябва — да му покажат, оттук нататък през пет минути си сипвах…
Виж целия пост
# 298
“Delete for myself” е когато все още не е доставено до получателя.
И след като е доставено също, че даже може и да има реакция по него.
Скрит текст:
Имах предвид, когато има само тази опция
Виж целия пост
# 299
Отидох до аптеката да си купя от новите предписани очни капки и по навик съм казала старите…вкъщи видях и разбрах какво съм взела 🤨
Да допълня,че имам купени 2-3 флакона от новите,но не ги откривам къде са бутнати 🙄
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия