На него никак не му е било смешно. Живеем в къща. Мястото ни за колите ги събира една зад друга. Ще излизам аз и понеже колата на мъжа ми беше отпред, той излезе, за да я изкара, съответно аз да изляза. Чинно затворих вратата на верандата преди да изляза, а никога не го правя. Затворила съм и входната врата, а тя отвън не може да се отвори без ключ. Отивам си аз на маникюр и мъжа ми след час ми пише, че съм го заключила. Питам го да звъня ли на леля, че тя има ключ за вкъщи, понеже живее на 5 мин. пеша от нас. Той казва, че вече нямало нужда, влязъл е. Бил е без телефон. Първо се е мъчил да разбие вратата на верандата, но безуспешно. Разбира се и всички инструменти са му вкъщи. Накрая влязъл през прозореца на едната баня, който по случайност е останал отворен. Трябвало е само да застопори един люлеещ се стол, да се качи на него и да свали с подръчни средства комарника.
), а един запъхтян служител влиза през вратата. Питам аз дали знае нещо за чадъра, който съм оставила, ама мой ли бил, туко що го върнал на предходните клиенти, мислил че го забравили те. ), а един запъхтян служител влиза през вратата. Питам аз дали знае нещо за чадъра, който съм оставила, ама мой ли бил, туко що го върнал на предходните клиенти, мислил че го забравили те. Препоръчани теми
