Номинации за най-голяма муня (тема 6)

Студентка съм преди около сто години. След някакво упражнение във факултета отиваме три девойки на интервю за работа. Излизам от интервюто и установявам, че съм само с една найлонова торбичка, а дамската ми чанта я няма. Логично решавам, че съм я забравила в университета и се връщам да си я търся. Асистентките проверяват - няма чанта и никой не е намирал нещо останало в заличката.
Щом там я няма аз стигам до генералния извод, че са ми я откраднали в градския транспорт. И тръгвам по РПУ-тата да обявявам лична карта за изгубена и да пиша обяснения как са ми откраднали чантата.
Подавам документи за нова лична карта(с връзки, щото тогава още бях жител на родния град) и след няколко дни състудентка ми носи чантата в квартирата. Стояла си кротко в лабораторията във факултета.

На мене ми се е случвало да ги измия с крема против хемороиди на ММ. Не е приятно.

Аз много обичам от време на време да купувам и да си мия зъбите с паста с активен въглен. Обаче докато ги четкам си се усмихвам на себе си, та...най-редовно, като се погледна в огледалото и се стряскам.

Аз изпрах кутия с цигари. И не, не е забравена, целенасочено я търсих, защото помня, че я тикнах в джоб на дреха, с която съм била на работа. Понеже не помня с какво съм била облечена точно прерових цялот пране, докато го сортирах. Нямаше я и реших, че явно съм я извадила и оставила в офиса. Ми не бях. Някак си се беше скрила и промъкнала в пералнята...

Аз да ви кажа за последното си изпълнение. Прибирам се вкъщи и ще отключвам вратата. Да, но вместо  ключовете, вадя ключа за колата и започвам да натискам копчето за отключване. Накрая вече бясна, че тая врата не се отваря, тръгвам да звъня на мъжа ми, за да му кажа, че ни се е развалила ключалката. В този момент покрай мен минава един съсед и ме гледа все едно съм някоя луда, защото аз продължавам трескаво да натискам копчето срещу вратата. Тогава се усетих.
Тоя човек със сигурност си мисли, че съм със сериозни психични отклонения, понеже имаше един период, в който редовно си оставях ключовете от външната страна на вратата. Ние сме с две ключалки и отвътре се врътва една джаджа и се заключва вратата, но ключа за другата ключалка, го забравях отвън. По едно време въпросният съсед само ми звънеше на вратата, посочваше с пръст ключовете, клатеше глава и си продължаваше нагоре. А веднъж дотам я докарах, че си оставих ключовете на входната врата на блока и си влязох вкъщи най- спокойно, без да осъзная, че дори не съм заключила, когато съм излизала. Мъжът ми намерил ключовете, като се прибирал от работа. Имам си оправдание. Откакто се родиха децата, почти не спя, особено след дъщеря ми.
Друг случай. До нашия апартамент има още един, който е на свекър ми и свекърва ми. Те не живеят в града и ние го управляваме. Бяхме го пуснали за отдаване под наем. Звъни ми една брокерка, която имала клиенти, които искат да видят жилището. Разговорът протича по следния начин:
Аз: Преди да започнем, отсега Ви казвам, че нямаме СТЪЛБИ, а апартаментът е на четвъртия етаж.
Тя: Как така нямате СТЪЛБИ?
Аз: Ами, така, в проекта са били заложени, но инвеститорът не ги е сложил. Не ме питайте как стигам до вкъщи, натоварена с багаж. Добре че мъжът ми е монтирал съоръжение на едната тераса, та ползваме него. Предупредете клиентите си, ако държат на СТЪЛБИТЕ, изобщо да не идват.
Тя:.........(мълчание) Ама, чакайте малко, да не би да имате предвид, че нямате асансьор?
Точно това имах предвид. И в този момент си помислих как жената си представя, като й обяснявам, че нямаме СТЪЛБИ, че си ползваме съоръжението, като си сядаме на него и си влизаме вкъщи през терасата. А ние всъщност го използваме, когато имаме много покупки. Сваля се надолу, закачат се торбите и се качва нагоре до терасата ни.

Ох, разсмях се като си представих как нямате СТЪЛБИ, макар че инвеститорът ги е предвидил, и после ги е махнал!

Печелиш приза моментално, без конкурс 😂 Защото другите сме муни по случайност, "бездасиискаме", а ти най-умишлено, сериозно и настоятелно 😂

Сетих се за едно мое кошмарно прибиране у дома след работа.
Лято. Адска жега. Близо седмица 40 градусови температури. Прибирам се към 17.30 от работа, балдисала от жега,  вече не знам мъж ли съм жена ли съм и колко уши имам на главата си, натоварена с две торби покупки (и през пазара минах в този ад) и вече на ръба на термичен шок, се добирам до врата на апартамента.
Номера с ключа в дамска чанта го знаете - изсипвам всичко на стъпката пред вратата и победоносно го намирам. От третия път.
Мушкам го в ключалката и вече в несвяст установявам, че не мога да отключа. Причерня ми пред очите. Пробвах да отворя и пак шок, вратата се отвори. Ужасих се, че съм забравила да заключа и цял ден е било отключено, но вече бях на спасителен хлад в коридора и забравих на мига. Хвърлих торбите и и започнах да свалям всичко що е върху мен, вървейки към хола. Отворих вратата, вече с почти свлечена рокля и замръзнах (не от студ).
Съседа! По слипове се изтегнал на дивана и се хили като идиот!
Вече без грам силица и миг преди да припадна, успях да изкрещя - "какво правиш у нас!?"А той ухилен - "ти си у нас, а аз съм си вкъщи".
Нататък не си спомням. Знам само, че голям смях падна - жена му се прибра, дойде си и либето...даже поляхме случая с джин и тоник, и могооооо лед, та белким забравя срама дето обрах. И до сега се смеем със сълзи като се сетим.

Спестила си бях един етаж. През цялото време с едно микроскопично и останало не разтопено от жегата парченце от мозъка си, регистрирах, че нещо не е наред - коридора, цветовете,...разхвърляните обувки, които прескочих на влизане....,но толкова исках да съблека всичко от мен и да се просна на дивана, че ги отхвърлях автоматично.

Моите 10 точки безапелационно отиват при Сисли! Наистина се смях с глас и сълзи. И ММ
    

   Сисли, невероятна история. Зарадвала си го човека и сигурно дълго се е хвалил пред приятелите.

   Ние решихме да си сменяме ваната. Голяма, неудобна, само аз я ползвам по предназначение и то рядко. Избрахме си една душ кабина, по-просторно ще бъде, и без вана се живее. Но реших, като за последно, да си направя едно хубаво спа. Напълних си я, сложих соли, накиснах се, пуснах хидромасажа. И изведнъж, някаква страшна воня... Почти като в обор! Ние имаме отскоро бебе куче и съм малко стресирана на тема миризми, защото още не сме го обучили съвсем. Изскочих от ваната и се оглеждам. Кучето го няма, тоалетната на котката също е в банята, но никакви ароматни произведения не се виждат. Влязох пак и след малко, ужас, отново от същото. Този път си облякох халата, излязох от банята и тръгнах да търся източника. Няма нищо! Развали ми се целия кеф. Направо като някаква олфактивна халюцинация. Ту вони, ту се разсейва.
   Какво се оказа - мъжът ми купил някакъв нов пълнител за ароматизатора, той е от онези дето разпръскват през определено време. Хидромасажът работи, аз не го чувам това пръскане и въобще съм забравила за него. Ароматът бил нещо като "ароматите на ориента", според мъжа ми. Много ти помни и той какво е взел. На сандалово дърво му миришело на него. Толкова и от аромати разбира. С голямо въображение, може и да се усети такова дърво в далечината. Но преобладаващия мирис е, сякаш камилата се е изсрала пред шатрата ти.

"Но преобладаващия мирис е, сякаш камилата се е изсрала пред шатрата ти."
Хехе, това беше мн добро

Охх, Clotilde, при прочитане на тоя ред с камилата вярваш ли ми че си наплюх пък аз монитора Бърша и продължавам да се подхилвам тука.
Съжалих те иначе, де - да не помислиш че само съм се смяла за твоя сметка. Много е гадно като човек се надъха за релакс и нещо му попречи. По-разочароващо е отколкото ако изобщо не се вижда никакъв релакс на хоризонта...

Clotilde, този път аз се смях с глас!
Вчера изхвърлих ароматизатор и аз. От тези като шприц, дето правят едно гелообразно цветче от вътрешната страна на тоалетната чиния.
Вечерта измих банята до блясък и шприцовах от ароматизатора. Веднага не усетих кой-знае какъв аромат, че се бях надишала с препарати, а сутринта ставам и в коридора смърди на варен кпомид лук. Ужасна миризма! Реших, че съседката се е разготвила рано-рано и прави запръжка. Проветрих и излязох.
Прибирам се, пак смърди, но този път на развален лук, на пот и мръсни чорапи едновременно. Полудях и като куче взех да обдушвам из къщи, докато схвана, че вонята се носи от банята, а вече приближавайки до тоалетната чиния, направо ме удари като мокър парцал през лицето и ми светна, че е от ароматизатора. Изчегъртах го на мига, изхвърлих и шприца, и цял ден проветрявах. Та мога да си представя цветно как е воняло у вас.

Аз в болница щях да вървя заради един ароматизатор за ВЦ. Купувам някакъв Бреф, който се оказа, че от средните две топчета изпускал някаква цветна течност, но аз не знам. Отивам до тоалетната, обръщам се да пусна водата и виждам зелено. Край! Написах си завещанието и със сълзи на очи се обадих на мъжа ми да му завещая всичко ценно. Погледнах се за последен път в огледалото и се обадих на ЛЛ. Тя веднага ме изпрати да си пусна изследвания. Тя моята снимка така или иначе стои в кабинета, просто прибавих още една точка към актива ми. Диагноза-зелена урина от ароматизатор за тоалетна.
Някой път ще ви разкажа и тази възхитителна лекарка, какво е преживяла покрай мен.

Бл@гуна, ще ме умориш! Мога да си представя, аз на моята занесох рентгенова снимка, на която съм с колие. Ми, никой не ми каза да си го сваля.
Та, ако видите в лекарски кабинет такава снимка в рамка, да знаете, че съм аз.
Стига толкова за днес от мен, че достатъчно се изложих.