Невъзможната любов и стратегия за изход от ситуацията

Тая лепенка трябва бързо да я отлепиш и хвърлиш в коша.

Нито е толкова идеален, нито толкова те иска, нито ще ти даде това, което ти трябва.
Изградила си си имагинерен образ за една невъзможна любов с принца, а е просто засукана патетична история със застаряващ мъж, който не си е оправил бакиите и товарите.

Благодаря за мненията и за това, че не пощадявате моите чувства и всеки брутално си казва …. Като @АнаЛена - как да ви представя ситуацията във форума, ако не коментирам? …. Не знам дали всеки е толкова праведен да отсече и да върви напред … и да не се връща, никога, дори в мислите си … моя начин е да премина всички, но пък никога наистина никога не гледам, не съжалявам и не се връщам назад, защото знам какво съм направила с осъзнаване, а не с гордост и бягане.

Много е грозно отстрани- любовта уж красива била, силна и опияняваща, а като заговориш за избора на човека и най-скъпото му (децата му), злъч и отрова се лее.

Злъч и отрова - интересен избор на определения, за това че описвам максимално точно без характеристики, за да получа вашите мнения.

Себе си тровиш така, той явно си е ОК с избора. Малко като мъжете, които говорят зле за бившите си. Червен флаг и ниска топка.

Казах още в началото, че търся вашите мнения, не виждам какво му е полезното на определения към автора като ниски червени топки и флагове, а и не съм футболен фен.

Все пак благодаря за цветните мнения.

Към тези от вас, които насаждат вина на авторката.
Предлагам да приемете, че жените трудно биха се навили да гледат чужди деца и да спрете да усилвате и без това зародило се в авторката чувство за вина.
Колко от вас ще се навият да гледат чужди малки деца? Не едно, а цели две?
Ами ако искате и ваше? Да станете набързо многодетна майка и защо?
Моля слезте на земята.
Секса си е секс. Децата са отговорност. В случая чужда отговорност.

Аз не бих се навила никога, още повече и с подобна бивша, но не бих рисувала и образи на една любов в главата си.

В някакво време се е случило да съвпаднат нуждите ви в момента и да запълните празнини, но до там ... нито е любов , нито е връзка вашето. Виждаш само негативите и никакви пътища към общо бъдеще. Не е твоят човек, иначе би го приела и с миналото , и с настоящето  , и щяхте да правите планове за бъдещето , защото това е ТОЙ.
 Затвори тази страница и продължи напред🍀

Ще се отрезвиш, момиче.
Да не мислиш ние не сме били в бакии и да се чудим защо си го причинихме?

Казваме ти само, че хич не е идеален тоз, може би и никога не е бил. Взимай хубавия спомен и байййййй!

Явно този мъж го влекат все жени с психически проблеми.

Това не е невъзможна любов. Възможна е, просто вие сте взели решение да я оставите неосъществена. Няма лошо, ваш избор, ваше право. Наистина не си длъжна да си усложняваш живота с чужди драми. Ако искаш безоблачна и безгрижна връзка, тогава - да, този човек не е за теб. Но ако действително се обичате, ще намерите начин.
Има и друг момент. Ако ти вече искаш свои деца, а той не желае трето, тогава е още по-разбираемо да потърсиш друга любов.
Ми така, както са казали другите - ще ви мине и на двамата, просто ви трябва време.

В общи линии живота се свежда до сладникавото: Трябва да оставиш миналото да умре, за да имаш бъдеще.
Така, че стига драма с това, че страдаш - решила си да приключиш, поеми си кръста и върви напред. Нормално е да ти е кофти известно време.

Не е нужно да си го причиняваш, нито е нужно да се оправдаваш за решението си. За необвързан и без деца да се набърка в такъв филм е чист мазохизъм, а хилядите проблеми покрай такава връзка ще ти убият любовта доста скоростно както вече се е случило.
Нормално е тук да ти скачат, имай предвид, че тук една част от бг мамите са ги взели с по 1-2-5 деца или все още най готините ергени се надпреварват да го направят, така че всеки с различно мнение е нормално да стане крив.

Нито имаш нужда от психолог, нито от много мислене.
Чувстваш ли се комфортно - не.
Тежи ли ти дори само мисълта - да.
Отрежи от раз и без съжаление.
Ще ти олекне неимоверно.
Не усложнявай живота си с чужди драми.

Някъде пишеше, че Не слабите хора са тези, които плачат, а силните, които дълго не са си позволявали да го направят.


@Tina Децата сами по себе си не са изключващия фактор за мен .. грижа, време, средства, енергия ... решиш ли си е приемане, дори жертва, да аз опитах да го реша и опитвах да го приема, но 1. начина по който той е решил да ги гледа и възпитава и НАЙ ВЕЧЕ 2. страх ме е от майката, знам сега ще кажете оооле ти не си майка как може така да говориш, да вероятно грешно място да напиша нещо такова в БГМАМА, че ме е страх от МАЙКАТА, но мен не ме е страх , НЕ понеже им е майка, а от този невидим, но много реално съществуващ проблем (от преди децата), за който знам и нещата, които е правил този човек, са психопатични, те може да се отложат, но няма да спрат, а и моя партньор ще трябва да се грижи за нея, ако нещо има, и това доживот, според мен, защото кой друг, това е майката на децата му, той си я е избрал, колкото и да твърди обратното, че не е знаел каква е ситуацията, не са се познавали, първото дете било инцидент, второто било опит за оправяне на нещата, фактите са си факти. Отговорност.

По-често отколкото си представяме, особено ние жените се поставяме в ситуация, в която не избираме себе си, жертваме се и от това всички страдат в последствие. Пренебрегването на собствените нужди (!) и желания трябва да спре, емоциите трябва да се разделят от разума, за реални здрави и нормални отношения трябва и малко разум... както казва @the Дорис,  Мила Атова,  с времето... проблема е че той казва, винаги ще съм тук, ще те чакам, ти си човека за мен. Каза, че иска деца с мен и нов живот в ново място, да се разбира нова къща, с децата и с мен, понеже бившата живее на 2 крачки от сегашното жилище, в което той е с децата си, НО, познайте как ние отиваме в нова къща и тя няма да се премести и там, както казах, мен ме е страх от този здравословен проблем.

Та, силата да направиш правилното за всички участващи, това ми трябва. А ми се струва, че той е слаб. Психически. Като характер. Това не прави любовта и възхищението ми към него по-малко, аз не мечтая за силен рицар, по-скоро ми допада по-мек мъж, понеже аз самата съм доста силен характер, затова и го харесвах, дипломатичен, търсещ хармонията, неконфронтиращ се, избягващ неща, които аз гледам право в очите и минавам през тях, побеждавам но пък това ми коства доста енергия и сила.

@rf22 така е , Благодаря Ви за точния отговор..

Ms.Gorgeous    благодаря за емпатията и да, много точно анализирано

pepa57 - Merci! ДА Oui ! Si! ИСТИНА Е

Пожелавам на всички участнички много любов и истинско приятелство, а защо не и малко късмет ... малко съм емоционална в момента и сигурно си личи, но да, много ми помогнахте, скъпи ЖЕНИ

Здравей,

Аз не искам да "скачам", но искам да кажа нещо от гледна точка на децата. Бях на 9, брат ми на 6, когато нашите се разведоха. Горе-долу малко по-големи от цитираните деца. Сега съм на 37, но още помня сякаш беше вчера. Помня абсолютно всичко, дори датата на развод а и делото. Бях първото дете на разведени родители в класа, после дойде още едно и ни гледаха различно. Както и да е. По-късно, майка ми си намери приятел, който даже приемах като втори баща. Уж много се обичаха (и нас, видиш ли), уж цял свят бил обиколил за да я намери, бла бла. Заминаха за Канада и аз и брат ми бяхме задължени да отидем, водехме се деца още. В Канада обаче какво стана: остави ни почти на улицата и купи къща за него и за мама. Ние с брат ми се оправихме, кой взе бърз студентски заем, кой почна да работи на 15-16 на най-гадните места, оправихме се. Мама ни помагаше, колкото можеше, но се разкъсваше между две "къщи" и две "семейства". Отнеха ѝ години да купи къща и за нас (неговите пари си бяха само за него). Беше решила, че след голямото разочарование с баща ми вторият ще е нейният мъж. С години се опитваше да го промени. Познай кво. Той я отсвири, след още години. Аз все още не мога да проумея как реши да е с него, виждайки, че нито приема, нито обича децата ѝ. Може би е била няква мега оптимистка, но тази травма, която аз и брат ми преживяхме, не се е заличила напълно вече 20 години. И знаеш ли защо? Защото наивно повярвахме, че той ни обича и ни приема, че беше като "татко". Та, по твоя въпрос, ако не искаш децата, по-добре недей искай баща им. Не казвам в никакъв случай, че ти не би била добра мащеха, само казвам че е по-добре да не се играе с човешки съдби, когато не сме съвсем сигурни какво искаме.

Той и кукички пуска, че да те държи!
Винаги ще те чакам - трябва ми И секс.
Приключвай там и никакво чуруликане.

Не се бях замисляла, но ДА , но ДА така е !!!!! Отстрани лесно се разпознава и е точно .