За втората ни пенсия

При сценарий на държавен фалит или свръх задлъжнялост (като в Гърция през 2010 г.), рискове съществуват и за двата пенсионни стълба, но те се отразяват по напълно различен начин:
1. Какво се случва с държавната пенсия (НОИ)?Държавната система работи на принципа на солидарността – днешните работещи плащат пенсиите на днешните пенсионери, а недостигът се покрива от държавния бюджет. Директни съкращения: При гръцкия сценарий международните кредитори (МВФ, ЕК) принуждават държавата да ореже разходите. Обикновено се въвеждат тавани на пенсиите, премахват се добавки (коледни/великденски) или се съкращават размерите с фиксиран процент.
Замразяване и инфлация: Държавата спира да индексира пенсиите спрямо инфлацията, което бързо стопява покупателната им способност.
Вдигане на възрастта: Рязко се увеличава възрастта за пенсиониране, за да се намали броят на хората, имащи право на плащане.
2. Какво се случва с частните фондове (УПФ)?Частните фондове държат реални пари и ценни книжа по ваша лична партида. Те не зависят директно от текущото състояние на държавния бюджет, но също са уязвими.
Риск от държавните облигации: Частните фондове по закон са длъжни да инвестират голяма част от парите в нискорискови активи, основно български държавни ценни книжа (ДЦК). Ако държавата фалира и спре да плаща дълговете си, тези облигации губят стойността си и партидата ви може рязко да намалее.
Национализация (Аржентински/Унгарски сценарий): При крайна финансова криза държавата може със закон да изземе натрупаните пари в частните фондове, за да покрие дупките в дефицита си, като обещае да ви плаща "държавна пенсия" в бъдеще.
Защита чрез глобални инвестиции: Предимството на УПФ е, че те инвестират част от парите на чужди пазари (акции и облигации в САЩ и Западна Европа). Тези активи остават защитени от местния български фалит.

При т.нар. „Унгарски сценарий“ от 2010–2011 г. правителството на Виктор Орбан извърши фактическа национализация на втория пенсионен стълб. Държавата иззе активи на стойност около 14 милиарда долара от частните пенсионни фондове, за да намали бюджетния си дефицит и държавния дълг, избягвайки фалит и строги мерки от МВФ. Ето хронологично и детайлно как се случи това и какви бяха последствията за хората:
Механизмът: Как държавата иззе парите? През 2010 г. Унгария е в тежка финансова криза след глобалния срив от 2008 г. Вместо да реже заплати и пенсии (като в Гърция), правителството прилага агресивна стратегия в три стъпки:
Замразяване на вноските: Първоначално държавата спира за период от 14 месеца превеждането на новите задължителни вноски към частните фондове и ги насочва изцяло към държавния бюджет.
Ултиматумът (Изнудването): На гражданите е поставен избор: или да прехвърлят всичките си натрупани до момента пари от частните партиди в държавната система, или да останат в частните фондове.
Наказателната мярка: За тези, които избират да останат в частните фондове, държавата въвежда брутална санкция — те губят правото на държавна пенсия за натрупания оттук нататък стаж, въпреки че продължават да плащат данъци и осигуровки към нея.
Поради този огромен натиск, над 97% от унгарците (около 3 милиона души) се отказват от частните си партиди и прехвърлят парите си на държавата.
Какво се случи с парите на хората?
Обещанието: Правителството обеща, че прехвърлените суми ще бъдат записани в "лични виртуални сметки" в държавната система и ще гарантират бъдещите им пенсии.
Реалността: Тези пари веднага бяха похарчени. Държавата използва активите, за да изкупи и заличи унгарски държавни ценни книжа (с което изкуствено свали държавния дълг) и да покрие текущи дупки в бюджета. Реални пари в индивидуални сметки не останаха.
Последици за осигурените лица
За прехвърлилите се (мнозинството): Те преминаха изцяло на утрешна държавна издръжка. Техните пенсии днес зависят на 100% от политическата воля на текущото правителство и от това колко работещи има в икономиката. Ролята на пазарната доходност и личната собственост върху парите беше заличена.
За останалите в частните фондове (около 3%): Повечето от техните фондове станаха финансово неустойчиви поради малкия брой останали клиенти и високите такси. Впоследствие много от тях бяха ликвидирани или се сляха.

Възможен ли е подобен сценарий в България?
Българското законодателство съдържа някои защити, но рискът никога не е нулев:
Конституционна защита: В България частната собственост е неприкосновена. Директно "конфискуване" би било противоконституционно.
Вече изпробван "мек" вариант: През 2014–2015 г. в България имаше опит за подобен натиск, когато се въведе правилото за "служебно прехвърляне" на парите на младите работещи (които не са избрали фонд) директно към НОИ. Под натиска на обществеността и ЕК законът бе променен и сега изборът е изцяло доброволен.
Рискът при криза: При реален риск от държавен фалит, парламентът винаги може да гласува извънредни закони. Най-вероятният сценарий в България не е конфискация, а спиране на вноските към УПФ за определен период от време, за да се спаси закъсалият бюджет на НОИ.