Бременна съм ,а съпругът ми изневерява

Говоретеееее.ти си го познаваш най-добре.намери начин да говорите и да изясните нещата.помисли какво може да е довело до това му отношение?Желая ти късмет!

А той какво обяснение ти дава относно изброените неща?

А отношението му към теб промени ли се?

Мила, много съжалявам, че си в такава ситуация. Помисли откога ти изневерява мъжът ти - отпреди да забременееш или започна след като разбра, че си бременна. Имай предвид, че мъжете са много бъзливи, когато разберат, че ще стават бащи - дори и да са искали детето и да са били неимоверно зарадвани от факта, че ще стават бащи. Това събитие винаги ги плаши, прави ги несигурни. Нищо чудно мъжът ти да е в подобен стрес (което не го оправдава!!!). Говорете - но не пространни, досадни, ревлив-сълзливи разговори, които в крайна сметка не водят до нищо, а откровено! Кажи му, че знаеш, че ти изневерява, но нека да ти каже какво смята да прави: да остава с теб и детето, да продължава да ти изневерява или ...? Така поне ще си наясно с неговите намарения и цели. И пак ти казвам: проведи с него спокоен, стегнат и кратък разговор, покажи, че си самоуверена, че единственото, което те интересува е, да си наясно със ситуацията и намеренията му. Пък после... после има много варианти! Дори и сега да ти изглежда, че си в безизходица, Господ винаги намира начин да ни помогне! Пожелавам ти успех, лека бременност и едно прекрасно, здраво малко същество, с което да се гордееш след време! 

ако можеш спасявай се докато е време защото той явно ти вреди и не мисли за теб и детето.ако пък си решила да го търпиш твоя работа.помисли какъв ще бъде животът ти с този мъж от тук нататък.ако имаш къде да отидеш да помислиш на спокойствие действай.успех ти желая и мисли за детето си ще взима пример от такъв като баща му.
чак се вбесявам от такива безотговорни хора.решил дете да създава ама не му стиска да си седне на ....

А преди да забременееш как беше?
А какво му е обяснението, когато не се е прибрал цяла нощ?

много ,ама много то4ни сьвети ти е дала диана.а ако все пак няма никакьв резултат си сьбери крушите и 4ао на безотговорния татко.

Моя приятелка с която бяхме беменни по едно и също време беше в същата ситуация.Той дори си водеше любовницата в тях.................... много неприятно.Не знам как го превъзмогнаха ,то за такива неща не се и пита ,но е факт ,че детенце вече е на 5 годинки , а те са си заедно.Но той ,по принцип е един лигльо и позьор мъж и .............
Не знам аз лично ,не бих понесла такова унижение и бих му била шута ,без да си изясняваме каквото и да е.

Благодаря ви за съветите,доста мислех и реших да отида при родителите си,не мога да се побера в кожата си ,а при тях ще съм по спокоина,а относно обяснението му къде е бил когато не се прибра,тои ми каза ,4е е ходил до Плевен с един приятел,към 4 часа сутринта се притесних ,че го няма още и му звъннах,три пъти се опитах все ме изхвърляше,но накрая благоволи да вдигне и беше сънен,току що бях го събудила,направо полудявам докато пиша всичко това.

Кураж миличка, много е неприятно и съжалява, че ти се случват такива неща. Важните сега сте ти и бебто, може би си избрала най-правилният вариант. Горе главата, нали знаеш, че "слънцето свети най-ярко след дъжд"

Мило момиче, искрено ти съчуствам. Това което разказваш е върха на наглостта.
Всъщност вие от колко време сте заедно /брак?/ и планирано ли е бебето?
Според мен имаш 2 варианта:
1. да го напуснеш окончателно и безвъзвратно
2. да го оставиш да изживее тази авантюра и да го приемеш обратно
Дай си сметка обаче кое колко ще ти коства и какво би могла да преглътнеш. Защото някоя цена е прекалено висока и наистина не си струва човек да я плаща.

По принцип винаги в такива случаи, първо казвам че трябва да се говори, и да се пристъпва към раздяла едва когато всичко е загубено! Семейството за мен е много важно и трябва да се борим до край за да го спасим. Ако ти усещаш, че този човек може да те направи още по-нещастна и че няма наин да се промени положениети, тръгни си. Жалко че си в такава ситуация, но хората казват :" По-добре сам, отколкото с неподходяща компания". Е, ти не си сама де, носиш най-страхотно нещо на света в себе си, и никога няма да бъдеш сама! Може сега да ти е трудно и тежко, но ще отмине. Времето лекува, след време ще осъзнаеш че този човек е можел само да ти пречи, а ти ще имаш още по-голяма нужда от помощ, когато бебето се роди. На такъв като него неможеш да разчиташ. Много правилно си решила да идеш при родителите си. Моя комшийка беше в подобна ситуация, с тази разлика, че тя беше в 6-тия месец, когато мъжа и я помоли да напусне дома му. Казал и :" Няма друга.....,няма причина....,просто не желая да те виждам повече, загубих доверието в теб" Все още тя незнае какво е искал да каже с това! Както и да е, изжия го доста тежко, но когато роди ( бебето вече е на почти 2 месеца) , каза че всички чувства към мъжа и са се превърнали в омраза и презрение. Че няма да му разреши да припари до детето и съжалява за пропиляното време с него. И ти ще го осъзнаеш, дори сега да ти се вижда невъзможно! Лека бременност и прекрасно бебе ти пожелавам. А след време ще дойде и подходящия човек за теб!:)

 
Ако си сигурна, а той продължава да отрича се помъчи да го хванеш на тясно и тогава наистина го застави да ти обясни. Но драматични сцени едва ли ще помогнат. За една бременна жена най-важното е да има стабилен мъж до себе си, за да се чувства спокойна и за да расте бечо добре. Говори с него. Щом отрича най-вероятно не иска да те нарани (освен ако наистина не ти изневерява), но ти трябва да знаеш! Успех!

Само ти си го познаваш  и сама трябва да прецениш как да постъпиш в тази ситуация Помисли дали можеш да простиш такова отношение и дали имаш сили да продължите заедно напред. Всяка от нас ще ти дава различни съвети и ще ти казва как би постъпила тя в подобна ситуация, но САМО ТИ си знаеш кое е правилното за тебе. Ние само можем да те съветваме и да те подкрепяме, да си "поговориш" с нас за да ти олекне.
Надявам се всичко да се развие в най-добрата за теб и бебче посока

Правилно мислиш да отидеш при вашите  Аз бих пробвала да не го търся известно време, да не говоря с него пък дано осъзнае какво ще загуби и се вразуми  
  Боже, какви мъже има 

и аз мисля че като осъзнае какво е загубил ще се връзуми.
желая ти да си много силна зареди теб и бебо.

Всички са ти написали много и добри съвети за теб, за вас и аз не мога да кажа нещо различно, напротив подкрепям ги.МИСЛИ ЗА БЕБЧЕТО--МАКАР И САМО НА 4МЕСЕЦА. ТАМ В КОРЕМЪТ ТИ ТО ЧУВСТВА ОНОВА КОЕТО ТИ ЧУВСТВАШ, ТО ПЛАЧЕ С ТЕБ, ТО ТЪГУВА, ТО МРАЗИ И Т. Н.
ТАКА ЛИ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ НЕГОВИЯТ ЖИВОТ???

Отиди при вашите и помисли трезво! Решението е твое, не подценявай обстоятелствата! Късмет!   

Отиди при вашите и си наложи да не му звъниш, когато го видиш му говори съвсем нормално, все едно не ти пука, ако стане на въпрос спокойно обясни, че НЯМА да живееш така. Ако той се осъзнае - добре, ако не - той губи 

Кураж, миличка! Аз съм по-емоционален, но и много краен човек. Затова, ако аз бях на твоето място веднага бих го изритала от апартамента с всичките му парцалки и никога няма да припари до детето. Имах възможност да наблюдавам пряко действията на мъж, който изневерява/не моя/ и съм 100 процента убедена, че няма "отказал се". След първата идва втората, третата и прочие...
Така че успех миличка, просто се прибери при вашите и му отрежи всички пътища към теб и детето! За останалото съдбата си знае работата, тъпкано ще му го върне

Мило момиче, много съжалявам за това, че този изрод ще ти вгорчи най-хубавите моменти. Както вече ти писаха и останалите, гледай ти и бебето да сте добре. Постави му ребром въпроса какво смята да прави, а ти отиди при родителите си. В крайна сметка заедно с родителите ти ще си изгледате детенце и без него.  Или пък не му обръщай внимание и го дръж колкото детето да има баща. Кураж!!!!!   

Хайде и аз да се включа по темата като препатила вече!
Много добре те разбирам, аз също имах проблеми с мъжа си по време на бременността, но му имах такова доверие, че и през ум не ми минаваше, че ми изневерява, а по-скоро мислех, че се поддава на интригите на майка си, вбесявах се, карахме се, ревях денонощно точно последните месеци, когато трябваше да съм най-спокойна и да се радвам на бременността си. И какво мислиш разбрах малко след като родих - любимият ми съпруг, когото въпреки всичко обожавах и на когото вярвах, през цялото време ми изневерявал и то не с една, а с най-различни. И накрая естествено всичко приключи с развод.
Разказвам ти всичко това, за да прецениш сама струва ли си жертвата да останеш с този човек, ако той всъщност изобщо не се интересува от теб, чувствата ти, здравето ти и най-важното здравето и спокойствието на вашето дете.
Аз лично в момента се чудя от къде съм взела това търпение и тези железни нерви да мина през целия този ад и всъщност осъзнавам, че е било напразно, но поне мога да кажа, че съм направила всичко по силите си да спася брака  си и да  дам на детето си възможността да расте с баща си. Сега съм спокойна и детето ми расте щастливо и безгрижно, но още се ядосвам, че не приключих по-рано с това и да си спестя всички излишни нерви и сълзи.
Затова ти желая кураж и много сили да се пребориш с това, което ти е подготвила съдбата. Знай, че прегърнеш ли детето си всичко друго остава на заден план. Дано да имаш едно здраво и много красиво детенце, което да те радва с усмивката си! 

Взела си правилното решение. Дръж се настрана от него - сега само може да ти пречи. Имаш нужда от спокойствие и уют, които едва ли ще получиш при него. Заеми се с организация по детето - дрешки, креватчи, пеленки, подготви му стая.... Всичко това ще те разсее, ще те разведри и така ще си по-спокойна. А това е от изключителна важност за здравето на бебето. С времето съвсем ще се уталожат емоциите и тогава ще си способна да вземеш едно добре обмислено и премерено решение   

Ами ,миличка,какво да кажа-то по хората ходят грижите,проблемите,подлостите.Искрено се надявам да НЕ СИ тотално влюбена в този гадняр-егоист и ДАНО не си изцяло финансово зависима, и ДАНО срещнеш разбиране и подкрепа от роднините си.Разхождай се много,забавлявай се с приятелки,гостувай на роднини,ПАЗАРУВАЙ за детето/аз почнах от 4 мес. с покупките/!!!Разсей се!!!НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ егоистът да вгорчава меко казано бременността ти!Моля те,грижи се добре за себе си и бебето!!!Намери сили,моля те!

Няма по-голяма жестокост, от това да изневериш на бременна жена! Мръсни! Гадни! Подли! Така бих определила мъжете, на които все не има стига!! За такива има само една рецепта: Изхвърляш го!
                                                                      Бягаш без да се обръщаш!
                                                                      Подаваш молба за развод!

Мръсник, подлец, негодник...Това ми идва на ума...От такъв човек какво можеш да очакваш - да бъде отговорен и любящ баща ли? Едва ли...А тези нерви никой няма да ти върне...Не си длъжна да търпиш всичко това, бебето - още по-малко. Аз не бих търпяла, особено като има къде да отида.

   Имаш само два пътя: да го изхвърлиш окончателно от живота си или да преглътнеш и да свикнеш да живееш с тази мисъл. Знай само, че тази неговата болест не се лекува. Щом го прави точно сега, ще го направи отново, дори и в момента да се осъзнае и да се върне при теб.
   Изборът си е само твой, но ако решиш да простиш, нека това да е само за този път. Ако пак се случи, втора прошка не бива да има.
   А съм от крайните - или всичко, или нищо, т.е или е с мен, или не е с мен. Не смятам да деля нищо с никого. Аз бих го изхвърлила окончателно докато е време или ако реша да му дам единствената прошка, ще я получи след доста дълго време чакане. Така бих постъпила за себе си, но за теб ти решаваш коя е битката, която си струва да водиш.
   Чудесно е, че си се отделила от него засега. В този момент за теб е най-важно спокойствието.
   Пожелавам ти да вземеш правилното решение за себе си и за бебето.

съчувствам ти и ти пожелавам съвсем скоро всичко да се оправи.
Абсолютно ли си сигурна, че той ти изневерява?
Мъжете не мислят, чувстват и реагират като нас, жените.
Давам ти пример. Казах на мъж ми, че съм бременна и той два месеца не беше на себе си! Изчаках го да му мине. Реагирал е така от страх да не загубим и това детенце. Острани можеше да изглежда доста обидно поведението му, но причината е съвсем друга.
Ако си струва, трябва да се подготвиш да простиш! но това решаваш самата ти!
Ако смяташ за нужно - отиди при родителите си, но имай предвид, че заради тях проблемите с мъж ти може да се задълбочат!
Стискам ти палци! бъди смела и заради малкото бебе в теб!

Ужасно, ужасно е това което ти се случва точно сега когато трябва да си много спокойна и много щастлива. Съвета който мога да ти дам е да се отдръпнеш максимално от него. Отиди при вашите, преустанови всякакво общуване с него. Сега и ти и той имате нужда да преусмислите нещата. И се опитай да не мислиш постоянно за това...остави всичко на времето. Трябва да си спокойна това е нужно за да имаш едно здраво и спокойно бебче.

Аз бих се изнесла на минутата. Не ми трябва човек, който да ми трови нервите и да не мисли с горната си глава.
Пожелавам ти да се успокоиш и да вземеш добро решение!

Мила,прекрасно те разбирам,защото всичко това съм го преживяла с бившият си съпруг. Не си губи времето с тоя нещастник.И знай,че има възмездие на тоя свят...Аз вече се уверих в това Мисли за здравето си и за детенцето си.Явно така е трябвало да стане.Нищо случайно няма на тоя свят.Не позволявай да те тормози,защото аз щях да стигна до лудницата с неговите лъжи и изневери А сега си имам прекрасен съпруг и чудесен син на 1г. и 6 м.Родителите ти няма да те изоставят.Моля те бъди спокойна,за да родиш прекрасно бебче,а ЛЮБОВТА мила идва,когато най-не очакваш и спреш да я търсиш.УСПЕХ и скоро да срещнеш човека,с който си заслужава да изживееш живота си   Радвай се на живота

Смятам, че решението да отидеш при родителите си е най-правилно в случая.
Аз съм доста краен човек и бих му теглила една при подобно нещо.

И аз така, веднага го зарязвам, и да забрави за детето, трябва да направи нещо което мноооооого да ме впечатли за да се върна

А като е ходил на майната си чак в Плевен, телефони няма ли да ти каже, не е ли помислил че може да се притесниш, бременна жена, може да стане накоя беля 

Искрено ти съчуствам! Че мъжете са "лайна"(съжалявам за гадната дума) то се знае, но зависи това "лайно" колко е миризливо?Бъди силна и мисли за малкото създание в теб, то няма никаква вина за ставащото. Опитай се да бъдеш силна! Знам , че е трудно това (от собствен опит), но заради детето бъди по-спокойна и повече усмивки. И аз преживях нещо такова, само дето е било веднъж, но е изневяра! Много ми е тежко, дори сега когато ти пиша. Разговарях със съпруга ми за това ,като основният ми въпрос беше "Обичаш ли ме и искаш ли да сме истинско семейство без изневери и лъжи?"  Той ми отговори "ДА, ИСКАМ!" като в очите му имаше сълзи( до тогава не го бях виждала да плаче). Каза още , че бил глупак и ,че повече няма да  ми изневери. Но това са само думи, аз му повярвах не на думите , а на очите (някои казват, че очите са порта към съзнанието и истинските мисли). Та мисълта ми е да го погледнеш в очите и да почустваш ТЕ какво ще ти кажат.Жалкото е ,че той ти изневерява постоянно, а не просто веднъж( не че това го оправдава, но можеш да му простиш за едно такова нещо в името на семейството). А ти обичаш ли го?  Грижи ли се за теб? Гушка ли те? Целува ли те? Докосва ли коремчето ти? Целува ли коремчето ти, т.е. бебчето?
Поговори с  него и вземете решение двамата, защото това детенце е и на двама ви! А ако отказва да говори - си стягай багажа!
Какво друго да те посъветвам и аз не знам Тези неща дето ни се случват са УЖАСНИ, но трябва да продължаваме напред! А и друго всичко на този свят се връща рано или късно!
Прегръщам те силно и ти пожелавам лека бременност и едно здраво  и усмихнато бебче! 

Ако бях на твое място, сигурно и аз от бих отишла при родителите си сломена, самосъжаляваща се, наранена..., но си мисля, че правилния начин е да го хванеш и да го притиснеш до стената този мръсник. С твоето бягство само ще му дадеш свободата да си се среща спокойно с любовницата/ако е сигурно, че я има/. Нека си поеме отговорността. В крайна сметка, резултата може пак да е връщане при родителите ти, но поне ще си му дала да разбере.
Недей да говориш с него със сълзи на очи, а му покажи, че си сигурна в изневярата му, защото пак ще получиш лъжлив отговор.
Кураж! Прегръщам те.

То пък и аз съм съвети да давам. Преживях същото. Вярвай ми, преживява се. Ама докъде стигнах? (прочети темата " Рутината в брака").
И аз като теб се чудех какво да правя. Имаше два пътя:
1. Изритвам го и детето не познава баща си
2. Преглътвам го и се моля за по-добро.
Знаех, че и в двата пъти ще съжалявам, та трябваше все нещо да избера.
След раждането на детето той се кротна (уж), но то счупеното и да се залепи...
Пробвай все пак да поговорите,но ако е като моя...
Успех!

Много добри съвети са дали момичетата.
Аз съм крайна, когато се отнася за собственият ми и на детето ми живот.
Ценя се достатъчно, за да допусна подобно унижение.
Същото важи и за теб.
Ти не си се намерила на улицата, нито пък детето ти, което, по-принцип е най-хубавия подарък, които може една жена да направи на мъжа си.
Заслужаваш мъж, който те цени, обича, грижи се за теб и детето си и трябва да имаш достатъчно дързост да го напуснеш.
Съдбата обича смелите, не забравяй, каквото и да решиш, пожелавам ти успех!