🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LX 🎬

Аз дори нямах кукла Кен. Нямах нужда. Играех на модно ревю,магазин за дрехи и пазаруване от магазина за дрехи. Нямах никакви скрупули да омъжа Барби за друго Барби,защото и двете щяха да са с булченски рокли.

А, аз бях фен на Дисни и ми трябваше някаква мъжка фигура, за да разигравам приказни сюжети

Ейми Шумър има ужасна физиономия и маниеризми - ако тя беше избраната, нямаше да има никакъв хайп.

И сега тотално не в духа на нашето време😂 ще кажа, че сигурно и към 20ина кг би трябвало да свали Ейми, ако иска да е Барби.

Барби (Barbie)
https://www.imdb.com/title/tt1517268/

Барби гърл във фантастик уърлд а.к.а. лятото е розово! 😀😉

Вчера си направих маратон с може би двете най-чакани летни заглавия за годината -> Опенхаймер и Барби.
За 'бащата на атомната бомба след малко' Само ще кажа, че голямата Аймакс беше на над 80% пълна. Много отдавна не я бях виждал така заета. И то на първата прожекция и при 17 лв. билет.
Доколкото разбирам така е и в щатите. Там всички Аймакс прожекции за Опенхаймер за уикенда са разпродадени!
В същото това време за Барби също беше лудница. Сравнително малка зала, но над 90% пълна, следващите разпродадени. Очаквам много силен боксофис и за двата филма. Пред касите (а работеха поне 5, 6 каси) през целия петък беше лудница и големи опашки. Предполагам, че днес и утре ще е още по-засилено.

Да се върна на Барби. Имаше организирани групи, специално облечени в розово момичета (Барбита) и момчета (Кенчета (хаха) ). Беше готино. Все едно отиваш на специално събитие. Обаче малко повече ми дойдоха истеричните ръкопляскания в началото и в края на филма все едно ще гледаме/гледахме нещо невиждано и изключително. Гледам и в Инстаграм всеки споделя мемета с Барби в розова премяна, а за Опенхаймер нищо... Дам, Барби започва да се превръща в някакъв нов 'културно-социален тренд' Лошо няма, не ми пречи, но ме е яд, че не са се постарали повече, за да оправдаят всичко това. Филмът не е лош, забавен е, но култов и знаков за времето си няма как да бъде. А можеше да бъде...

Барби, определено е филм към женската аудитория. Поне според моето скромно мнение. Само една жена може истински да усети и оцени този филм. За това ще ми е любопитно да прочета ревюта именно от жени и техните впечатления и дали са съгласни с мен или не са.

Филмът е странен. Направен е така, че да бъде без възрастови ограничения, за да впрегнат децата и да спечелят още повече пари, но в същото това време филмът изобщо не е за тях. Не защото има неудобни гледки (не се сещам и за една целувка), а просто защото децата няма да разберат абсолютно нищичко! Според мен и болшинството тийнейджъри няма да го разберат...

Дали Барби ще стане хит? Почти сигурно.
Дали ще остане в историята? Не.
Прави ли го това слаб филм? Не.
Разочарование тогава? Не бих казал. Може би, по-скоро да, но въпреки това е хубав филм и си струва да се гледа!

Не очаквах обаче филм с претенции! Мислех, че ще е много по-лек и музикален. Тук имаме и двете. Хем искат да са забавни, хем и сложни... Тази комбинация обаче рядко работи. И тук по-скоро не работи, защото ако работеше филмът щеше да се превърне в шедьовър, докато той е далеч от подобно определение.

Каква е генералната идея?
Тя е за това какво е да си жена! И как всички мразят жените. И жените и мъжете... И жената сама за себе си е най-големия си враг. За сложността да си жена в един мъжки свят (да, светът все още е мъжки и винаги ще бъде, извинявам се ако ме четат феминистки, но това е факт) и как да намериш своето място в него и да бъдеш себе си!

Страхотна идея, но можеха да я разкажат по-убедително, за да се разбере недвусмислено, а не така завоалирано и с толкова претенциозни думи. По-скоро един порой от думи. Кулминацията беше когато майката от реалния свят дръпна онази реч, което беше един от най-силните моменти във филма. Около мен беше пълно с жени и усетих, че ги докосна и те много добре я разбраха какво говори (а аз трябваше да си понапрегна малко гънчиците).

И другото. В реалния свят мъжете командват (но както каза един от важните клечки в Мател, 'правим го по-прикрито отпреди'), в Барбиленд е обратното. Барбитата са всичко, а Кеновете едва ли не техен придатък (то реално си е така, така са направени горките). В реалния свят е патриархат, а във фантастичния Барбиленд е дори нещо повече от матриархат.
Но защо трябва да е само едното или другото? Не може ли просто всички да си живеят живота и да се обичат такива каквито са?
Реално двата свята са свързани/преплетени и каквото се случва в единия влияе на другия...

Ето за такива екзистенциални размисли от живота се разказва във филма, но за съжаление не са намерили точния баланс и филмът генерално е навсякъде и прескача от една идея в друга. Иска да е забавен, провокативен и сериозен. Общо взето са навсякъде. И се изгубват в превода. С една дума, 'Ту мъч'

Едно от нещата, които ми харесаха най-много е, че са вкарали съвременната 'уок политика' по един интересен начин. Те по-скоро си правят ирония с нея и генералното ми усещане е, че се разграничават от нея! И не, филмът не е пропаганда. Ако някой си мисли, че филмът е бащата и майката на модерния феминизъм дълбоко греши. Може би и за това има твърде много нападки към продукцията от разни феминистки организации.

Какво ми хареса?
На първо място Райън Гослинг, който учудващо или не открадва шоуто!
Песничката с 'Аз съм просто Кен' със сигурност ще се превърне в световен хит. В това съм убеден.
Страхотен талант е Гослинг. Умее да играе и в драми и в романтични филми и в комедии. И е страхотен танцьор.

Разбира се и Марго Роби ми хареса. То Маргото само като я гледаш и си представяш Барби. Но може би защото тя все едно е себе си и Гослинг ми изпъкна повече. Не знам. Но и двамата са страхотни и целия филм се крепи именно на тях.

Майката от истинския свят (Америка Ферера) също ми хареса. Щерката и беше дразнеща, като почти всеки ядосан на света тийн. Ама в края майка и дъщеря намериха пътят една към себе си.

Костюмите и декорите са един път! Всичко беше толкова розово и нереално, че аз просто бях УАУ! Мозъкът ми буквално избухна в розова феерия.

Какво не работеше за мен.
Над 90% от всички останали Барби и Кен ми бяха досадни. Аз виждах само Роби и Гослинг. Твърде много време им отделиха, но нямаше как, щяха да се обидят иначе всички останали раси... Офф...
Уил Фарел нямаше място в този филм с неговия по-груб и дебелашки хумор. И цялото му свита също. Нелепи бяха. Признавам си тук имат здрав минус от мен, защото като цяло бяха направени да изглеждат като пълни кретени. Е, не точно както се разбра в края, но като цяло една абсолютно ненужна и неработеща по никакъв начин арка.

Генерално, филмът започна ударно, началото му е много силно, но накъде в средата на филма се изгубиха и ми стана по-скоро досадно. Изпуснаха фокусът от юздите си. Както вече споменах, от толкова много актьори и идеи им избяга най-важното. А трябваше да наблегнат над основното. Имат двама перфектни водещи актьори и една хубава идея. Концентрират се над тези неща и всичко останало да е по-скоро фон с много по-малко отделено време. И щеше да се получи много по-добре.

---

--> Кратка спойлер секция! Не четете ако не искате да знаете краят на филма <--

В крайна сметка в края на филма Барби поиска да стане човек и да живее в един сложен и несъвършен свят, вместо да остане в захаросания и розов Барбиленд, където всеки ден е като миналия и следващия.
И филмът завърши малко абсурдно, хаха. С черен хумор. Не знам дали схванах правилно, но Барби отиде на гинеколог... Защо? Може би за да провери, ъъъ след като вече е човек, дали си има, ваг*на... 😉

Да спомена, че имахме и камеота с Джон Сина и Дуа Липа.

<-- Край на спойлер секцията!

---

Препоръчвам! На мен ми беше забавен и си прекарах добре. Не съжалявам в никакъв случай, че дадох пари за кино.
-
7

"Барби" е B категория - семеен филм,  без възрастови ограничения.
Повече от дечицата вече знаят английски и не им трябва озвучаване.
А ако са шумни, е една друга тема.

Довечера ще гледам "Барби", а утре - "Опенхаймер".
Ще пиша пак за мнение.

Хм, интересно, около мен никой не знае английски. А тези, които твърдят че знаят, лъжат (т.е. сричат малко и не разбират нищо - едно 15-минутно видео в Ю туб не могат да разберат).  И не, не ми е кофти работата или средата.

Гледах Барби и много ми хареса. Страхотен филм и мисля,че всички ще го обикнат  както новият Доктор Кой. Имаше само две реплики и беше за фон,но е сладък  😘❤ Краят ми хареса да леко се разплаках. Уникална е бившата жена на Дани Девито, тя играеше в Бар на здраве и в Матилда. ❤❤🌷
Забавен,свеж,сладък и емоционален филм.

Гледахме снощи "Опенхаймер".
Много хубави неща ще се кажат и напишат за филма . Аз искам само да споделя,че Килиън Мърфи и Робърт Дауни - Джуниър играят убийствено.

Дяволо, благодаря на рецензията на "Барби", интересно ми беше да я прочета. Не съм си мислела, че ще го напиша, защото от трейлъра филмът ми се стори безличен, но, признавам, успяхте тук в темата и от ЮТюб да ме заинтригувате с него. Толкова, че планирам да го гледам сега уикенда на кино, даже преди стоящия в списъка ми от началото на годината "Опенхаймър".

Видях,че "Заложникът" с Лиъм Нийсън излиза на 25 август ,дано и по кината го пуснат ,ще отида да го гледам.

Гледах Dunkirk(2017) на Нолан. Пропуснала съм такъв въздействащ, силен филм за ВСВ.

Единствено ми е малко дразнеща тази бърза и честа смяна на действието и пак на моменти да се чудя кой кой е.

Крис Нолан, колкото и да ми е един от любимците като режисьор, си има своите заслужени моменти на критика. Гледах първи рийвюта за новия филм "Опенхаймър" от филмов рецензент в Ютюб, с който доста ми съвпадат вкусовете и предпочитанията, и той определено критикува неясните тихи диалози на моменти - зрителят се чуди за какво точно говорят и имат предвид, което било опит на Нолан да придаде автентичност на филма.

В общи линии се оказва май, че някои от минуси на предишния му филм "Тенет" са характерни и за този, което на мен лично ми поохлади страстите. Обаче, като фен на режисьора и на добрата актьорска игра, ще отида да го гледам на кино, разбира се. Само няма да бъда с големите очаквания за нещо "уау".

Опенхаймер (Oppenheimer)
https://www.imdb.com/title/tt15398776/
 
Гледах този смразяващ Биопик в почти препълнената Аймакс зала в МОЛ София вчера преди обед.
Филмът е три часа, а на мен ми се сториха като два. Нямаше нито един момент в който да ми е скучно. По-скоро имаше моменти които си минаха и заминаха и не можах да ги осмисля достатъчно добре, защото има прекалено много герои и прекалено много се говори. Но нали знаете, филм на Нолан се гледа поне два пъти... 🙂
Бюджетът на Опенхаймер е едва 100 млн. А изглежда поне три пъти по толкова! Наистина удивително. Но който си го може си го може. Докато други компании разполагат с 300 млн. а филмите им изглеждат постни и се чудиш за какво и къде са отишли парите... Ами за скъп и лош CGI, ето за какво.
 
Имаме меко казано звезден каст. Сякаш във филма има повече звезди и разпознаваеми лица отколкото в ''Отмъстителите: Краят на играта.'' 😀 Явно при този по-скромен бюджет много от тези звездни актьори играят за съвсем скромен хонорар само и само за да са във филм на Нолан. Има режисьори при които звездите се редят на опашка... Нолан е лидер сред тях в момента.
 
Опенхаймер известен като американският Прометей или бащата на атомната бомба е една от най-гениалните и противоречиви личности на 20 век. Кристофър Нолан е адаптирал за историята си основно наградената с Пулицър биографична творба, ''Американският Прометей'' написана от Кай Бърд и Мартин Шъруин.
п.п. Като предполагам знаете, Прометей открадва огъня на боговете от Олимп и го дава (само дето по-точно връща) на хората, за което наказан от Зевс на вечни мъки.
Прометей бива прикован на скала в Кавказ от сина на Зевс – Хефест. Той, въпреки волята си, забива железен кол в гърдите на титана и го оковава с неразкъсваеми вериги. Така започнали мъките на Прометей – всеки ден долитал орел, символ на самия Зевс, и разкъсвал черния му дроб, който заздравявал през нощта.
 
И филмът стои просто чудесно! Като филм. От първата до последната минута всичко си е на мястото.
Спокойно може да се каже, че Нолан прави две в едно. Епичен епос или военно-политическа драма + документално кино. Защото всичко беше толкова подробно и добре написано, че след края на филма всеки един зрител ще познава отлично Дж. Робърт Опенхаймер все едно е изчел книгата и изгледал документалните филми за него. Всичко това побрано в само 3 часа е признак на един много голям талант.
 
Истинският Опенхаймер казва следното години по-късно:
"Знаехме, че светът няма да бъде същият. Няколко души се смееха, няколко плакаха. Повечето хора мълчаха."
Така описва Робърт Опенхаймер детонацията - в 5:29 ч., на 16 юли 1945 г. - на първата атомна бомба. Три седмици след теста в пустинята Хорнада дел Муерто (Лос Аламос  / Пътят на мъртвеца) в Ню Мексико, САЩ. Други две ще бъдат хвърлени над Хирошима и Нагасаки в Япония, а жертвите ще надхвърлят 220 хил.
 
В същия запис от 1966 г. продължава: "Спомних си репликата от индуисткото писание, "Бхагавад Гита" ;
Вишну се опитва да убеди принца, че трябва изпълни дълга си, и за да го впечатли, приема своята многоръка форма и казва: "Сега станах Смъртта, унищожителят на световете." Предполагам, че всички сме мислили така, по един или друг начин."
п.п. "Бхагавад Гита" или "Песента на Бога" e част от огромния индуистки епос на санскрит, "Махабхарата".
 
Ако очаквате епични и покъртителни гледки на разруха и смърт то сте се объркали. Аз бях убеден, че няма да има такива кадри, защото самият Нолан не е искал и дори не си го е помислял. Бях подготвен за това, но установих, че някои зрители са разочаровани от този факт. Но защо по дяволите? От чисто морална гледна точка нямаш право да показваш всичко това. Който иска да гледа има си достатъчно кадри в интернет.
 
За сметка на това когато тестовата атомна бомба избухна цялата зала сякаш пламна. Аз бях на 4-ия ред и все едно огъня ме погълна. Имаше и само един кратък звуков ефект, който обаче беше толкова силен, че цялата зала се разтресе. Това ми беше напълно достатъчно и не исках повече.
 
И всичко това са само практически ефекти. Няма CGI. Нолан е голям негов противник. И да го има, то е в нищожен и подпомагащ режим.
 
Като операторска работа, монтаж, сценография, костюми, музика и звук всичко е на оскарово ниво и отвъд него!
Просто това е друго кино. Не се виждат всеки ден подобни филми.
 
Филмът е уникален и по една друга причина.
Той е сякаш разделен на две но под една обща шапка и двете половини по никакъв начин не си пречат. Напротив,  получава се още една затворена верижна реакция и тя подпомага още повече повествованието.
Имаме непрекъснато сменящи се цветни и черно-бели кадри.
Цветните кадри – това е същинският филм ; ''в реално време'' ; направата на бомбата ; когато Робърт е свободен душевно... –> това са субективни кадри според Нолан.
Черно-белите кадри – това е бъдещето, ''процесите'' срещу Опенхаймер и Щраус –> обективните кадри според Нолан.
Това е 'първият' субективен филм на Нолан, защото сценарият му е написан в първо лице. Реално когато виждаме цветната картина, винаги във фокус е Опенхаймер. И през неговите очи виждаме големия му триумф. А когато сме в черно-бялата гама изведнъж на преден план изниква неговия немезис, Луис Щраус и през неговите очи виждаме падението на големия учен.
 
New York Times нарекоха филма ''Блестящо постижение във формално и концептуално отношение''. А от Guardian заключиха, ''Това е Големият взрив и никой нямаше да го направи по-голям и по-поразителен от Нолан“.
 
Успехът е преди всичко на Нолан, но и на още един човек. Килиън Мърфи!
Каквото и да кажа за този невероятен талант все ще е малко. Такова превъплъщение не бях гледал от години. Изгледах няколко видеа с истинския Опенхамер и Мърфи буквално му е влязъл под кожата! И тези дълбоки сини очи в които сякаш потъваш и в тях се крият побрани всички съществуващи човешки емоции. Дали е дошъл моментът на големия триумф за Мърфи? Ще видим догодина на оскарите, още е рано, но искрено и от сърце му го пожелавам!
 
Когато имаш силно изразен режисьорски филм със соло герой в главната роля е много трудно да изпъкнат останалите персонажи. Тук обаче не е така и всички актьори с някои много редки изключения допринасят за този ансамблово оскаров каст.
След Мърфи най-много блести, Робърт Дауни Мл, който е трудно разпознаваем и прави стряскащо добра роля. И тук съм убеден, че ще получи номинация за оскар. Изпълнението му е толкова убедително, че му вярваш във всеки един миг. И когато лъже и когато е искрен.
Искам да отлича и Емили Блънт и Мат Деймън, които са страхотни допълнения и малко учудващо, но също така и Том Конти, който има малко присъствие като великия Алберт Айнщайн, но е толкова убедителен, че трябва да измислят някаква нова категория, само за да му дадат оскар за присъствие и осанка.
 
Филмът е една многопластова сплав между минало, настояще и бъдеще. Между най-големия триумф на човека и неговият най-голям страх. Нолан ни показва много физика и математика, но ни показва една мозайка от човешки чувства и една глобална картина на света през онези години, както и на света през 50-те години, когато в Америка имаме нов бум на 'лов на вещици', като вещиците тук са комунистите.
 
Това което ми хареса изключително много е, че Нолан е неутрален и не ни казва да харесваме или да не харесваме главният герой. Това си зависи от нас. В крайна сметка на този свят не всичко е черно или бяло. Нолан ни показва и най-лошите и най-добрите му страни. Наивно е да се смята, че ако Опенхаймер не се беше родил, то атомната бомба нямаше да бъде измислена. И реално той не измисля всичко сам, много други гениални учени доказват едно или оборват друго, а самият Робърт успява да сглоби общата картина в нещо работещо на практика, с помощта на големия си екип разбира се. И не той пуска бомбата. Труман го прави. А ако Хитлер не бе толкова арогантен и мразещ евреите, то 'Третият райх' отдавна да бяха завладели света, тъй като щяха първи да имат ядрено оръжие.
 
Филмът може да се опише и с класическата поговорка, ''Любопитството уби котката'' Котката обаче не е Опенхаймер а човечеството. Защото ние винаги търсим да разгадаем загадките на Вселената, а някои загадки са смъртоносни и не бива да се докосват, защото ще изгорим...
Финалният кадър е как Опенхаймер казва на Айнщайн, че според него светът е вече запален, верижната реакция е задвижена и спиране няма... Това на фона на бушуващата война в Украйна в която е замесена една от двете най-велики ядрени сили е меко казано стряскащо и много по-реално отколкото си мислим.
 
И тази опасност е реална. Теоретичната физика допуска (но математиката във физиката казва, че шансът е близък до нула, но не и НУЛА...), че има опасност верижната реакция която освобождава ядрения взрив никога да не престане, което ще означава край на човечеството, тъй като атмосферата ни ще бъде унищожена. Това бе загатнато на няколко пъти във филма и с право.
В историята има един такъв случай, когато СССР за малко да направят недопустимото и невъзвратимото.
Става въпрос за т.нар. ЦАР БОМБА взривена на 30 октомври 1961 г. над северния ледовит океан.

Кое не ми хареса във филма?
 
Въпреки че похвалих каста, толкова много герои и имена на едно място объркват мозъка и трябваше да впрегна всичките си сетива, за да не изпусна нещо. Това напряга, няма как да не. Голяма говорилня беше целия филм. Говорилня на която и Арън Соркин би завидял...
Речта на жената на Опенхаймер (Емили Блънт) с която злепостави лошия герой на Кларк ми стоеше някак си неестествено (ако това го е имало наистина си връщам думите назад), но най-не ми се вписа в картинката Рами Малек, който се справи доста посредствено по време на обвинителната си реч срещу Щраус (Дауни джуниър). Някак си тази излишна театралност нямаше място в този филм конкретно. Дали Малик погрешно е изиграл героя си или е пропуск на перфекциониста Нолан не знам, но на мен лично не ми хареса.
 
Това което обаче ме подразни най-много бяха секс сцените. WTF?! Даже съм благосклонен, защото ако бях в лошо настроение цяла единица щях да му сваля от крайната оценка. Прекалено натурални, удрящи те в лицето със своята показност. Изобщо не са на място в този филм. Нямам представа дали истинският Робърт Опенхаймер е правил разюздан секс с налудничавата и изкусителна, Джийн Татлок (Пю) и за да свърши тя, той трябва да и чете на санскрит притчата за, 'Унищожителят на светове'
Ако нещо може да се опише с така популярната думичка криндж, то това е тази сцена и още една, когато си я представи на стола върху него, по време на кръстосаните разпити на които бе подложен от съда на 'ловците на вещици/комунисти'
 
В заключение,
Горещо препоръчвам! 🙂
И задължително да се гледа на Амайкс, просто защото филмът е заснет на 65 мм. лента с IMAX камери.
Кристофър Нолан се завръща в най-добрата си форма, особено след спорния Дюнкерк и неразбрания Тенет.
Не мога да му дам чиста деветка, но не и за осмица. Някъде по средата е идеалната зона за всичко това което видях и почувствах!
-
8.5

За Барби (2023) 10/10

Спойлери


Забавно как  Марго Роби сподели в интервю, че Гослинг е бил първият ѝ избор за Кен. Актрисата и продуцент на комедията каза, че се е спряла на актьора, след като е гледала видео, в което той се шегува с ролята си в "Младият Херкулес“  първата му роля ❤

От фейсбук, но много добре охарактеризира темата в момента 😀



Аз си намерих Барби в интернет. На руски е, но не ми е проблем. Като мине вечерята у дома и измия чиниите ще си го пусна за лека нощ.