Хайде на театър - 10

Аз съм завинаги влюбена във Варненския театър и по-специално в Стоян Радев. Амадеус си остава за мен най-великата постановка, която съм гледала. Тютюн също беше страхотна. С нетърпение очаквам и Под игото.

ПОД ИГОТО
по мотиви от романа на Иван Вазов

Драматургичен вариант – Юрий Дачев
Режисьор – Бина Харалампиева
Сценография и костюми – Свила Величкова
Музика – Асен Аврамов

Участват:
БОЙЧО ОГНЯНОВ – Богдан Бухалов (гост)
Д-Р СОКОЛОВ – Иван Юруков (гост)
РАДА ГОСПОЖИНА – Христина Джурова
КИРИАК СТЕФЧОВ – Стоян Радев
КАКА ГИНКА – Веселина Михалкова
ИВАН БОРИМЕЧКАТА – Николай Божков
КОЛЧО СЛЕПЕЦА – Константин Соколов
ЧОРБАДЖИ МАРКО – Пламен Димитров
ЧОРБАДЖИ ЮРДАН – Свилен Стоянов
ЧОРБАДЖИ МИЧО БЕЙЗАДЕТО – Валентин Митев
ХАДЖИ СМИОН – Николай Кенаров
ХАДЖИ РОВОАМА – Даниела Викторова
КАНДОВ – Недялко Стефанов
Г-Н ФРАТЮ – Симеон Лютаков
ЛАЛКА – Габриела Боева (гост)
СТАЙКА – Гергана Арнаудова
ДЕЦА – Кристияна Иванова, Виктория Петрова, Мария Йорданова, Антония Душева, Симона Костадинова, Стефания Стоянова, Дария Вълчева

Между другото точно и аз се чудех за "Под Игото", понеже ще гостува в ДТ Пловдив на 31.01 и мислех да разпитвам, така че съм благодарен за добрите отзиви.

Леле, хора, леле, леле, какво гледах току-що...
Връщам се от "Орфей" в НТ и както обещах, давам отзив тук.
Истината е, че не знам какво точно да напиша, защото съм в ступор, потрес, ужас. Какво по ягодите гледах...
От поне четвърт век ходя на театър, като през последните близо две десетилетия активно. Изгледала съм много представления. Някои са ми харесали, други не толкова, трети (почти) изобщо, а четвърти са ме възхитили. Обаче днес гледах нещо, което поставям в пета категория, дефинирана като тюрлю гювеч, манджа с грозде, хаос, боза и нещото, с което един от тримата герои в "Арт" оприличи прословутата картина (гледалите представлението ще ме разберат). Истината е, че ми е беден речникът, за да опиша впечатленията си. Просто защото е нещо като нищо. Рецитал от текстове на класици, примесен с някакви абсурдни сцени, разговори между артистите, обръщащи се един към друг с истинските си имена. Илиада, поезия, митове и легенди, редуващи се с "А пък Владо Пенев не беше на сватбата на Дарин Ангелов в Парк-хотел Москва, обаче Вальо Ганев беше"... Магията на театъра и въплъщението в образ за мен бяха абсолютно нарушени. Накрая направо забакнах, когато Жорета Николова ни успокои от сцената, че скоро свършва и да имаме още малко търпение, щели да приключат бързо с последната сцена. Ченето ми падна...
Мляха месо на кайма, което падаше свободно на пода, забучваха стрели в гигантска пържола върху един от артистите, беше красота. И не разбрах замисъла на събличането на Гергана Змийчарова по прелести срещу колегите си, с гръб към публиката, ни в клин, ни в ръкав.
Разбира се, има шанс просто аз да съм ниско интелигентна и да не съм дорасла за величието и гениалността на това творение с толкова много награди, защото бях изумена, че публиката извика актьорите на бис 3 пъти! А на чудесни представления като "Народът на Вазов" и "Калигула" не ги извикахме нито веднъж след първия поклон... Спомних си приказката с репликата "Царят е гол" и ей с такива размисли ще си легна тази нощ.
Едно поне признавам - Деян Донков беше единственият артист с някаква истинска роля макар и без реплики и чак във втората част, и се справи добре като за безумието, в което участваше. Обаче ме втрещи това, че по време на целия антракт 15 минути не спря да марширува на почти празна зала... И после след антракта още половин час тича на място върху една дъска. Поне 2-3 литра пот изгуби и заслужи безапелационно приза "спринтьор на народа"...
Ако има гледали представлението и очаровани от него, може да се изкажат и да ми обяснят колко съм в грешка и нищо не разбирам от изкуство. Даже сега като си прочитам какво съм написала, ми звучи по-интересно, отколкото всъщност беше (щях да заспя на няколко пъти за тези три мъчителни часа и само някой бесен крясък успяваше да ме извади от унеса).
Шокираните като мен също да пишат, за успокоение, че не съм сама и не съм полудяла съвсем.
За мен и да е имало идеи за нещо оригинално и нестандартно, границата тотално е премината и изпълнението е отчайващо.
Лека вечер.

АлисаВСтранатаНаЧудесата напълно съгласна с мнението ти, във всичките му цветисти и доста забавни подробности. Аз издържах само първата част. За мен това е толкова старомоден и имитативен театър, че просто... Не повярвах нито за миг на нито един от актьорите с личните им истории. Кому са нужни те изобщо, след като съществува толкова велика и прекрасна световна драматургия, сред която и оригиналът на Орфей. Кому е нужно това псевдоинтелектуалничене.... Ама наистина! Браво за ревюто!

Здравейте, любители на театъра.
Имам 4 билета за постановката Народът на Вазов в Народния театър за 23.12. - тази събота. Купувах ги за подарък, но избрах грешна дата. Аз съм я гледала и я препоръчвам. Ако някой се интересува от билетите, може да ми пише.

Благодаря, Тилда.
И аз имах едва преодолимо желание да не се върна след антракта, както направиха едни 2-3 реда мъдри хора, но от любопитство останах, на инат реших да го изгледам и да видя докъде са стигнали в абсурда.
Мястото на подобно "нещо" определено не е в Народния.
Имам си и снимка на сцената за спомен след поклоните - море от конфети, перушина, кайма, глина и хартиени сърца. Не им завиждам на хората, които са я чистили.
И съжалявам, че след прекрасните представления, които изгледах през последните месеци, завърших годината точно с това, което беше всичко друго, но не и театър. От януари ще гледам да си оправя вкуса с нещо добро.

И аз на антракта изчезнах с 300...учудих се на стоицизма на Донков и въобще участието му в това ..не знаех че е марширувал до втората част

И аз бях в шок. За първи път виждам актьор да играе по време на антракт пред почти празна зала. Чак го съжалих човека. Вероятно странен опит да ни покажат в реално време колко дълго е вървял Орфей до подземното царство и хубаво, че не нощувахме в театъра. Едно е сигурно - този човек не може да качи тегло. На всяко представление се раздава на макс и все има някакво физическо предизвикателство.

Аз съм го планирала именно от уважение към Донков.. и от любопитство, въпреки преобладаващите негативни коментари.

И аз бях така. И все си казвах - абе, няма как да бъде толкова зле. Мда, по-зле от очакваното беше.
Между другото по Нова в неделя казаха, че Донков имал проблеми с кръста и затова не отишъл на интервю. И сега попадам на тази статия. Ако е вярно, че има дискова херния и проблеми с гръбнака, вчерашното тичане в продължение на минимум 40 минути направо му е разкатало фамилията... Горкият.

Здравейте, някой да е ходил на "Оскар и Розовата дама" снощи и на "Блажени са Блажените" в Театър 199?

Гледах "Сирано дьо Бержерак". По мое скромно мнение, ако Камен Донев беше толкова голям драматичен, колкото и комедиен актьор, спектакълът има потенциал да бъде много добър. Не че сега не е добър, но повече ме разсмя, отколкото ме трогна. А в драматургичния материал има почва и за двете.

Закрих годината с "Басейнът" в ТБА. Страхотна, лека и смешна постановка с много добра игра на актьорите (Асен Кобиларов особено, слабост ми е още от "Арсеник и стари дантели", подобен друг актьор, който винаги разсмива публиката е Боян Арсов от Сатирата).
Доволна съм от тазгодишните посетени постановки, от "Бурята", през "Хъшове", "Един безумен ден", "Арсеник и стари дантели", "Басейнът".. всички различни, но хубави по своему.

Ох... Въздържах се да пиша до сега за “Блажени са Блажените“ - защото страшно харесвам Светлана Янчева, Свежен Младенов ми е симпатичен, а Христо Гърбов си го спомням с мило чувство от “Улицата“... Може и повредата да е в моя телевизор, но това което гледах на предпремиера никак не ме хвана. Напротив досади ми, не вярвах на артистите и някак имаше нещо леко бутафорно в играта им и старанието да лавират между драма и комедия... Ужасно скучно ми беше - честно и драматургия и режисура и игра. Странно, защото това са добри актьори. Светлана Янчева, за която и тук се писа, че се бори с тежка болест изглежда много слаба, немощна - направо се притесних и ме хвана жал за нея... Дано се оправи! Другата актриса дори леко ме отблъсна с претенциозното си говорене. Мак Маринов вече навсякъде ми прави впечатление като тип “мачо“, който явно иска да замести Блатечки, ама още опит няма. И не само в тази постановка, ами в някакъв сериал го хванах по Нова, и в други спектакли в Малък градски - един и същ ми е... Гърбов и Младенов според мен играха много под възможностите си. Изобщо що се отнася до Театър 199 - последния му сезон е доста слаб, по мое мнение. Все попадам на някакви представления с теми, дето не ме вълнуват и без каквото и да било предизвикателство, което да те кара да се замислиш. Но пак казвам - може и аз да греша.