Хайде на театър - 10

Само аз ли не съм си тръгвала от театър преди да е свършил? Като цяло дори театърът да не е уау, изчаквам до края с надеждата, че все пак може да намеря нещичко, което да си взема за себе си. И от уважение към труда на артистите, естествено. Но си признавам, че един-единствен път, ако имаше антракт, със сигурност щях да се изнижа, защото не се търпеше. Ако бях по-назад и по-крайни места - също. За съжаление бях на втори ред в средата и щеше да се наложи да вдигна 10 души буквално пред очите на артистите. Затова си останах на мястото до самия край и се "насладих" както си му е редът на думата "л*йно" по 5 пъти на изречение от първата до последната секунда. Друго нито чух, нито разбрах от това представление.
На кои спектакли сте си тръгвали вие?
P.S. И изключително се радвам, че тази прекрасна тема се раздвижи.

Само на едно представление съм си тръгвала, но не е театър, а опера на Вагнер - "Тристан и Изолда". Да уточня, че операта е 6 часа с три антракта, на първия си тръгнахме. Оказа се, че всички едва сме гледали час и половина тъмна сцена и мрачна музика с малко от главните герои. Луди фенове на операта, изгледали всичко, беше ни срам, но като разбрахме, че ни чакат още 4 часа, потеглихме и оттогава Вагнер не сме гледали
И може да е извън темата, но препоръчвам горещо: "Лебедово езеро", "Турандот", "Тоска", "Кармен", "Риголето", "Бохеми". Разкошни представления.

Аз съм си тръгвала от постановка на Теди Москов, оттогава не смея да посетя друга. И наскоро от "Двубой", там можехме да си го позволим, защото бяхме в края на реда на първи балкон и нямаше да се усети на сцената.

Веднъж и аз имах желание да си тръгна от постановка на Теди Москов, но бях на предни редове и не посмях. Така че се оказва, че не съм си тръгвала от нищо - имала съм желание един-два пъти, но заради актьорите не бих.
Иначе, с приятелка за едно лято изгледахме почти целия цикъл Пръстенът на нибелунга на Вагнер , последната опера май само оставихме за следващото лято, защото те са по 3,5, 4, 5 и 6 часа, след първите 3 тази от 6 часа ни се видя непосилна.

Взех билети за Фантомът, и на мен ми се видя скъпо, но като прегледах цените в Лондон и сметнах допълнителните разноски...явно тук ще го гледаме. Ето тук има за състава:
https://btvnovinite.bg/amp/bulgaria/ot-broduej-v-sofija-sreshta- … E_VIOCaZovdnTDL6U

Алиса, от кое представление искаше да си тръгнеш?

Аз съм карък на годината, покрай децата толкова рядко имам време за театър. Този месец на два пъти имах купени билети и не можах да отида поради много сериозни негативни причини...
Иначе едвам не си излязох от "Пияните" аз, някои хора около мен си тръгнаха. Исках и от Младежкия да си тръгна от една пиеса, но сега не и помня името, мисля, че вече не я играят.

Паметно си тръгнах от Вражалец, беше подарък, нямах идея що за чалга е. На петата минута!

Бясна от скука и разочарование от изхабената вечер и пари си тръгнах миналата година от премиера в Сатирата, писах тук, още две жертви имаше от темата. Но не мога и не искам да си спомням кой спектакъл... директорът на театъра беше в главната роля, известен и желан мъж трябваше да бъде героят. Тотална липса на режисура, оттам и никаква игра. А е стандартен тип театър, не е някоя голяма хапка.

"Севилският бръснар" - постановка Лондонската опера, на кино го гледахме. 100лв за две сексуални сцени. Не еротични, а сексуални. Първата с успешен край, като наставникът на девойката спеше на 2-3 метра от съвокупляващите се, подпрени на рояла. А втората... тюх, не можаха да го докарат докрая, тоя Бръснар постоянно им пееше "Айде , по-бързо, по-бързо!"  и не можаха да се съсредоточат в секса. Нашата компания се разпадна, едни си тръгнаха почти веднага като видяха черен средновековен принц, други в антракта или малко след него. Аз геройски останах докрая, за да видя уникалната идея да пуснат на сцената червени балони във формата на сърца. Иначе как щях да разбера, че тия две души, освен секс, и се обичат.
Ай стига толкоз,  че пак много се ядосах...
ПП Сексуалните сцени бяха с дрехи, за огромно щастие!

"Всички обичат Гари" 😁
Не си тръгнахме, защото местата ни бяха в средата на реда.

Понеже не сте гледали Стриндберг в Дамаск
Нямаше как да си тръгнем, понеже бяхме поканени от един от актьорите лично
И залата беше празна.. ние и още 2-3 жертви. Това става с гостуваща постановка в провинцията, ама айде да не споделям актьорите че ги познавам и не е много Ok
Изобщо не съм фен на Стриндберг оттогава, че и днес още по-малко

Трудно ми е да си тръгна от спектакъл, гледам все пак да си правя някаква селекция и ми е ясно, че няма никога да отида например на Майка ми се казва Борис или представление от този тип. Просто няма да го издържа. Но все пак имам напускания в антракта преди години във Военния театър - “Стамболов“ - Васил Михайлов играеше, и колкото и да го уважавам просто спектакъла никак не ми допадна. Бях на балкона и в почивката си отидох. След антракта си отидох и на Орфей в Народния - за мен е много прехвалено, аз не им повярвах на личните истории на артистите, а и ми се стори старомодно от към средства. Но знам, че има и своите много фенове, така че може и грешката да е в моя телевизор. Искаше ми се да си тръгна и от Портокал с часовников механизъм в Малък градски, но останах  за да видя до колко ще бъде унищожена любимата ми книга... Иначе харесва ми/ не ми харесва от респект към артистите и работата им оставам до края. Не ми дава сърце.  Иначе през декември съм си закупила билети за Издишване и Блажени са блажените в 199, за премиерата на Сад. Игри по време на апокалипсис в Дерида център и за Перфектните непознати в Театър София. И с това ще приключа 2023. А относно класацията за най - добри спектакли, които съм гледала - аз съм правила такава в коментар за сезон 2022 / 2023. Но на всички времена... нека да видим
1. Бурята, Хъшове, Вълшебна нощ, Живота е прекрасен, Дон Кихот на Александър Морфов ( като почти всичко от него ми харесва много, върл фен съм на този театър, може да създава сценична магия и да потънеш в нея. )
2. Дамата с кученцето., Евангелие по Матея. и Черното пиле., Самия човек. на Мариус Куркински. Той за мен е гениален артист и много ме вълнува по някакъв необясним емоционален начин.
3. Театър, любов моя!, Нощта на покера и Обещанието на Касиел Ноа Ашер - преди няколко години открих тази актриса, която се изявява и като режисьор - неординерна, чувствителна е, удря направо в сърцето.
4. Наскоро гледах едно доста странно представление в Топлоцентрала - Сеч/Една възбуда. Напълно непознат ми беше актьора, не е за всякаква публика темата, но се хващам, че вече месец мисля за него.
5. И пак в Топлоцентрала случайно попаднах преди година на Пастет по Кафка - то е нещо като танцово представление но ми отвяха главата. Не очаквах.
6. Едно малко радио с Мая Новоселска на Теди Москов - смях се и плаках едновременно, доста различно от останалите му спектакли.
7. Приятно ми е Ива - вярвах на актрисата, вярвах на историята, хареса ми много тая откровенност.
8. Дишай с Бойко Кръстанов ( направо съм влюбена в него като актьор) и Елена Телбис. Хванаха ме за гърлото и то с много прости средства. А това е майсторство за мен.
9. Медея на Диана Добрева - мисля това беше първия и спектакъл като режисьор преди доста години. Направо сън преживях. След това тя поставя добре, но онова усещане няма да забравя.
10. Завръщане у дома, Три сестри и Януари на Стоян Камбарев - този режисьор почина много млад някъде в първите години на милениума. Но може би неговите спектакли са точно театъра, който е напълно мой.

Олив, не помня вече, но май в Сатирата го гледахме.
ЗаСлон, и мен в събота сега ме чака много разврат (без дрехи) и Динката по атрибут. Май всички в темата са си спестили това представление, та да видим какво ще имам да разказвам аз.

Тоз Динката май  облечен не играе никъде ...

Казвайте ги по-рано тия неща, моля ви се.

Тилда, истински театроман, браво.

Атрибутът на Динката е най-малко впечатляващото нещо в Калигула, все пак. Спектакълът е , според мен.

  ами май в Камбаната, Любовникът, все е гол...

Аз съм гледала и писала тук за Калигула. Много ми хареса.
Не е точно по атрибут Динката.