💙 Къванч Татлъту- "Aile - Семейство"§ минали и бъдещи проекти, партньори -тема 107

Айре открих го, мило! Права си, че не е от шоуто на Беяз, аз съм в грешка, но е много смешно
А думата не била дума, а изречение Дуйдум му бени ?

Къванч да си почине добре, да ни изненда с нещо неочаквано и готино....
и да видим , може и с помощта на папараци Wink, сешате се кой Heart Eyes

Интервю: успешният сценарист Хакан Бономо
Срещнахме се с Хакан Бономо, който от години пази своя тих, спокоен, но стабилен напредък в индустрията, в Мода в ден, когато времето беше много хубаво и внезапно се превърна в проливен дъжд и буря. Имахме хубав колегиален разговор с този плодовит сценарист, чието име чухме миналия път в First and Last, благодарение на топлия и искрен измирски полъх в поведението му и изчерпателните отговори, които даде на въпросите ми. Хакан Бономо е тук със своята страст към писането, отношението си към живота и бъдещите си планове...

Завършили сте университета Sabancı, катедра по бизнес администрация. Как се разви приключението в бизнес живота след дипломирането?

Не се захванах веднага с бизнеса. Всъщност знаех много добре какво искам да правя, но имах погрешна представа, че трябва да уча бизнес администрация, трябва да отида да бъда мениджър някъде". Прекарах година-две в това объркване, но през това време постоянно бях зает да пиша нещо. Аз бях по същия начин, когато учех бизнес. Разкази, късометражни филми, разкази… Наистина съм влюбен в киното.

Изглежда, че сте прекарали много време в кино клуба, докато сте били на училище? Имам такъв въздух.

Винаги вземах избираемите си курсове за кино. Ако имах възможност, бих сменил отдела. Когато бях в училище, когато завърших или когато си намерих работа, осъзнах това: бях в свят, където не принадлежах и не бях щастлив. Около 3-4 години като търговски представител, търговски специалист, търговски мениджър… Ходил съм на странни места. Последно работех в сферата на здравеопазването. Продавах комплекти помпи за химиотерапия и помпени устройства на болници. Бях продуктов експерт на устройството, което продавах, но не разбирах устройството, което продавах.

Обикаляли ли сте болници?

Обиколих цяла Турция. Когато станете продуктов специалист, вие не работите само в един регион. Между другото, забравих да спомена, че след Истанбул се преместих в Измир. Този процес, който споменах, беше в Измир, компанията беше в Измир.

Тогава семейството ви живее ли в Измир?

Аз съм от Измир. Вместо да се върна при семейството си, се върнах в родния си град и си създадох отделен живот. Започнах работа там. Както казах, когато станах продуктов специалист, пътувах из цяла Турция с търговски представители. От една страна, аз пишех разкази. Последния път, когато бях в това задръстване, казах, че не искам да правя това. Тогава се отвори възможност по Kanal D от Истанбул. Дигитална платформа, наречена Net D. Те влязоха в такава формация, когато нямаше дигитална платформа.

Ти такава работа ли си гонил или познат ти е казал?

Никакви познати. Дори и да намеря имейл адрес, винаги изпращам нещо на някого. Споделих и това, което написах в Kanal D, идеята за игрални филми, късометражни филми, разкази, програми и т.н. Изпращах ги през цялото време. Един от тях привлече вниманието им. По това време имаше Пелин Дищаш. Тя ме извика. Толкова съм свикнал с корпоративното... Отидох на интервюто с костюм и вратовръзка. Пелин Ханъм също беше изненадана. Тази сериозност, бръснене на брада или нещо подобно...


На колко години беше, когато се случи това?

Говоря за преди 10 години, почти 26-27 години... Пелин каза: "Ние сме в организация, наречена Нет Д, искаш ли да пишеш тук?" Казах: „Бих искал! Разбира се, че щях!“ Така започнах. Сега, точно както бяхме "успешни", Net D беше закрит след една година. Дойдох в Истанбул, преместих се, за да върша тези работи, безработен съм. Срещнах Гьокхан Хорзум. Мястото му е наистина специално за мен. Имахме среща с брат Гьокхан. Той каза, че иска да разшири екипа. Като казвам какво пишеш, какво правиш, какво правиш... Изпратих му достатъчно неща, за да го затрупам. Наскоро започнахме да работим заедно. Продължихме 2-3 години. Ние непрекъснато генерираме бизнес. Първият излъчен сериал тогава е „Сезонът на черешите“.

Знам, че след Сезона на черешите започнахте да работите с нарастващо темпо...

Да, срещата с Асена Бюлбюлоглу също беше преломна точка за мен. Защото след като Сезонът на черешите приключи, ние продължихме да работим с г-жа Асена. Тя е много ценна за мен. Тогава написахме "Името й е щастие" за Fox TV с Аксел Бонфил. Беше младежка творба, която написах с голямо удоволствие. Веднага след това дойде Seviyor Does Not Love. Тогава за мен започна периодът на Словото. Продължи 84 епизода, което беше важна работа за мен. Дотогава винаги съм се интересувал от романтична комедия, младежка работа. Военно дело, военна драма... Има отзвук и по телевизията. Вече знаете много добре, че всъщност продавате герои. Трябва да имате свят във всички глави, които ще следвате. След това карате героите в този свят да ги гледат и да ги обичате. В този смисъл думата беше успешна, добра работа за всички нас.

Мислите ли, че това „продаване на персонажи“ е специфично за индустрията на телевизионните сериали в Турция – питам, като оставям дигиталните платформи извън въпроса, или има такава тенденция в света?

Винаги се фокусирам върху характера. Вашата история и конфликт, разбира се, са много важни, но първо ще започна с анализа на характера на файловете за представяне на проекта. Иначе отиваш на астротурфа, нямаш топка, нещо такова. Преди всичко трябва да ги опозная, да ги опозная, за да мога да вляза в техния свят. Ето защо не е само за Türkiye или за телевизията Мисля, че най-важното нещо във всяка медия е характерът.

Ето защо попитах: Често виждаме, че персонажът излиза на преден план в домашните сериали. Двойките излизат на преден план в романтични комедии или любовни драми. У нас ми се струва, че човешките характеристики предхождат събитията.

Добра история - добър герой, когато двамата се съберат, този сериал се превръща в легенда. Например сюжетът на Breaking Bad, сюжетът е безупречен. Всички части от него вече се преподават като курс. Но когато гледа Уолтър Уайт сам, той е страхотен герой. В същия епизод моралистичен семеен мъж се превръща в безмилостен убиец, но това не ни се струва странно. Много е трудно да се подготви почвата за това. Например Killing Eve е произведение, което обичам да гледам. Но ако ме попитате какво гледаме в Killing Eve, мисля, че обичаме да следваме Villanelle, а не Eve. Също така обичам да гледам и гледам герои, чиито следващи действия никога не са предвидими и чиито действия са непредвидими.

Като индустрия за телевизионни сериали в Турция, научихме ли се да създаваме „непредвидими герои“ и да вървим напред с тях? Нашата публика има ли отговор на това?

Вярвам, че и тук има много успешни примери. Разбира се, можем да направим това.Няма определено правило, няма математика според мен. Когато това се случи, публиката ще може да го възприеме много лесно. Това е книга, която много обичам, но дори сега искам да реагирам на нея: „Спасете котката“. Има харесване на героя, независимо дали го харесваме или го купуваме през първите пет минути, предпочитам да подходя към него в точката „нека разберем“, вместо да „обичаме“ героя.

Мислите ли, че поне сред сценаристите, с които контактувате, има ли обща загриженост? Аз например се притеснявам за х, май виждам, че и сценаристите около мен се притесняват. Тези дни изглежда, че сценаристите преминават през тези и тези проблеми като цяло... Можете ли да направите такова обобщение и обобщение?

Преживяваме такъв период... Всеки ден все повече ни стягат за гушите, така че смятам, че проблемите ни са общи. Сега искаме малко свобода. Що се отнася до дигиталните платформи, се казва „да са по-нецензурирани, да могат да показват сексуалност, да могат да псуват“... Аз не подхождам така към темата. Цифровото ни дава възможност да се справяме по-свободно с проблеми, които досега са били осветени и романтизирани, въпреки че за съжаление не можем да бъдем сто процента свободни. Понятия като семейство, брак, любов. Или много по-ежедневни събития, които трудно се срещат по телевизията. Най-голямото ми безпокойство в момента е въпросът за политическата коректност. Намирам златото за много празно и искам да се боря с него. Честно казано, искам да наложа това с нещата, които пиша, да извадя публиката от комфортната й зона и да я безпокоя малко.

Говорите за това, от начина, по който се борави с героите до последователността на събитията, не е политически коректно, а е това, което историята носи?

Определено го мисля.

Обичате ли и малко да провокирате публиката?

Обичам да безпокоя публиката. Има две реакции, които чух за First и Last. Един каза: „Плаках много, беше толкова истинско.“ Харесва ми да ги слушам, много е хубаво, но една от реакциите беше: „Много е притеснително, много съм притеснен от битките, които имаха, нещата, които си казаха“. Харесвам повече това нещо с дразненето, защото това беше целта ми. Писна ми вече да държа на думата си. Не, това е. По въпроса за политическата коректност мисля по следния начин: герой може да се закълне, че е сексист, герой може да бъде сексист. Според историята можете да кажете този герой. В крайна сметка, ако не правите никакви разкрасявания чрез този герой, ако не подкрепяте това, което този герой прави, разбира се… Но се чувствам неудобно, когато каквото и да е нещо, което се прави или споменава, се подхожда като „това ще предизвика реакция“. Не, този герой трябва да направи това.

Аз мисля по същия начин.

Мъж или жена, ако този персонаж псува, трябва. Но дори реакцията на мъжа към реакцията на жената към същото събитие да е абсолютно същата, реакцията на жената е по-фрапантна. Това е нещо, което мразя с всичките си клетки. Не трябва да подхождате така към нито един герой или човек. Това беше критиката, от която се почувствах най-неудобно и най-нещастна в Първи и Последен. Deniz и Barış, ако ги разделите напълно според това къде слагате жената в ума си и къде мъжа, доникъде няма да стигнете. Чувах: „Ще има ли такава жена? Как може да мине живот с такава жена? Прави човека луд! Тази жена определено е биполярна! Или гранична личност!“ Не брато! Успокой се! Никой от! Човешко море! Ако Баръш беше такъв герой, никой нямаше да каже тези неща. Оставете сега жените! Да, Дениз беше много завладяващ герой, който правеше каквото си поиска. Но той беше такъв характер. Между другото, Баръш беше много завладяващ персонаж според мен. Дори не е нужно да им давате кредит. Може да разбереш, може и да не разбереш, но в момента, в който го погледнеш като мъж или жена, оздравявай бързо. Тоест „Жена псува ли?“ Беше работа за известно време. защо не брато

Не позволявайте на жените винаги да са чисти, нали сякаш има задължение...

Точно. Затова ще продължа да досаждам на хората тук до последно. Например, в момента пиша масова работа и в тази работа наистина пиша, не пиша с много масови кодове. И съм голям късметлия, работя с компания като Ay Yapım. Пиша семейна история и гледам на семейството от много въпросително място. Отново искам да безпокоя този, който иска да бъде безпокоен от същото място.

Може би можете да отговорите поотделно, може и заедно; Беше консерватизъм, беше RTÜK, тъй като те ни ограничаваха, защото това им е работата, но в живота ни вече има и политически коректни пазачи. И тази държава пазач се разпространява все повече и повече. До каква степен смятате, че е породена от политическата коректност цензура?

Кълна се, това се отнася за определена част от публиката, така че не мога да кажа, че всички мислят така, но имам представа защо хората, които мислят така, мислят по този начин.

Поне да реагират организирано...

Тази култура на линч вече е превзела. Но като цяло гледам на политическата коректност като на празна доктрина. Много хора не искат да видят грешка в работата, която гледат. Той може да усвои герой, който е много краен, или семейство, което се бори с екстремни проблеми, защото може да се отпусне, защото това не съм аз. Но той не иска да гледа истински проблем, истинска неизправност, ако го има, ако и той се чувства така. Мисля, че и това има ефект.

В момента, в който разберете, че пишете телевизионни сериали в новите си кръгове или сред вашия съпруг, приятел или роднина, „Тези лоши неща ли пишете, насилие срещу тази жена!“ Изложени ли сте на подобни реакции?

Повярвайте ми, обезпокоен съм от тези неща. Ако ще проявите насилие, трябва да има причина или цел. Вярвам, че показването е голяма отговорност. Разбира се, понякога хората могат да дават тези реакции наизуст. Необходимо е да ги разграничим. Говоря за тези, които правят тези изречения само за да изглеждат добре и да звучат както трябва. От тези, които са по-загрижени за това как изглеждат, отколкото как се чувстват...

Мисля, че това също се нарича скриване на вашите "враждебни" чувства в психологията или няма да бъдете приети в обществото. Но сякаш писането или писането трябва да пише и лоши неща или не добре приети?

Ако реакцията ви към нещо е реална в този момент, ако мислите така в този момент, ако се чувствате така, трябва да го запишете. Можете да се скриете до известна степен в писмен вид. След известно време започвате да повръщате. Тук, разбира се, вашият манталитет и гледна точка за живота влизат в игра. Освен това давате на публиката представа какъв човек сте. Авторското кино е най-добрият пример за това. Всеки си казва проблемите. Всъщност много режисьори и сценаристи, които не познавам, стават мои приятели, докато гледам. Не знам, аз например в момента обожавам Йоахим Триер. Толкова много, сякаш го знам. Той говори за себе си толкова очевидно. Истината е, че той го усеща, не крие нищо. За добро или лошо, аз се грижа за това. Мисля, че публиката иска да го гледа сега. Те работят с толкова много съдържание, че лесно могат да разграничат кое е истинско, кое е искрено и кое не.

И така, как се чувства Хакан Бономо в Турция тези дни?

Имахме бебе. Ето защо, ако ме питате независимо от Турция, аз съм в най-щастливия период от живота си. Но като гледам какво става в държавата, разбира се, че ме задушава, че ме е яд. Толкова много лъжи бяха казани на всички ни от много дълго време. Нищо от тях, дори измислени лъжи. Опитваме се да бъдем измамени във всеки аспект от живота. Затова вече нямаме търпение за нищо. Можем лесно да преминем от „обичане на нещо“ към обратното, „мразене“ на нещо толкова лесно. И за съжаление сега омразата често надделява. Едно изречение, което прочетох онзи ден, се запечата в главата ми. „Любовта ни към доброто, което хората правят, се е свила толкова много в сравнение с омразата ни, когато правят грешки.“ Чувствам го напълно в момента. Да, много е трудно да запазим разума си. Също така се опитвам да защитя ума си, като постоянно казвам нова дума и работя.

Можем ли да кажем, че това е начин да не се отказваш, метод? Защото от друга страна виждам, че реализираме една мечта, тази мечта понякога действа толкова добре на хората, че намират сили да оцелеят.

Ти каза толкова красиво нещо… Когато те видя да лекуваш и докосваш хората по някакъв начин, наистина се чувствам толкова добре за работата си и за себе си. Мога да дам пример с Първия и Последния: познавам много хора, които след като са гледали брака си, са разбрали, че бракът им е тръгнал зле и са започнали по-щастлив живот. Или има примери, за които не съм чувал, но съм ги чувал… И много ги харесвам. Чувам и чета и за тези, които са спасили браковете си, и те ме правят много щастлива. Така че имам надежда, честно казано, опитвам такъв метод за оцеляване за себе си.

Семейството, бракът са малко по-лични неща, свързани с личния ни живот. Ако някой ден трябва да разкажете нещо за страната, за какво ще бъде?

Сега има филмов проект, по който работя точно по тази тема. Без ежедневна политика Една история за Турция през очите на едно 6-годишно момче, което няма страни. Това е една от големите ни мечти, която искаме да реализираме заедно с моя скъп приятел за пътуване İlkay Doğan.

Какви са вашите проекти и планове за предстоящия период?

В момента имам споразумение с Ay Yapım. Пиша семейния сериал, за който говоря. Аз също много се вълнувам от него, защото може би приближавам от рисково място и това много ме радва. Освен това, има Ах Белинда. Дениз Йорулмазер направи реми. В главните роли са Неслихан Атагюл, Серкан Чайоглу, Берил Позам и Неджип Мемили. И аз много се вълнувам за него. Дори няма да забравя деня, в който гледах оригиналната продукция. Бях луд. "Как!" Гледах с удивление. Адаптирах го към настоящето. През 1986 г. Atıf Yılmaz и Barış Pirhasan свършиха работа извън времето си. Така че почувствах, че моята отговорност е твърде голяма. Това, което ме направи най-щастлив, беше завръщането на Баръш Пирхасан в сценария. Накара ме да се почувствам, че съм свършил работата както трябва.

И той ли работи с вас или просто даде обратна връзка заради моралните си права?

Не, не сме работили заедно. Направих безплатна версия. На последния етап, когато Баръш Пирхасан го прочете, той поиска имейлът да бъде препратен до мен. Беше много любезен, много окуражаващ имейл от автор, на когото се възхищавам.

Много важен филм за женския проблем Ах, Белинда… Имате ли някакви предположения за възможните реакции? Може би можем да свържем този въпрос с малко политическа коректност.

Адаптирах тази работа, като дадох приоритет на условията на днешна Турция. Да виждам жената в определени модели и да подхождам така е нещото, което ме притеснява най-много, затова го написах с обща грижа. И това също ми харесва: да вземеш герой и да го хвърлиш там, където не му харесва най-много... Този филм така или иначе е мина за него.

Все пак вече се чуват реакциите в главата ви... Казахте, че обичате да пречите на публиката, затова питам.

Абсолютно… Тук има една група, която гледа на живота от две напълно различни гледни точки. И се опитах да подходя много цинично и критично и към двете групи. Разбира се, ще има критики за това, но в крайна сметка това беше много забавна история.

Предполагам, че има други проекти пред Ah Belinda?

Да, написах сериал с кодово име „Звезда“ за Disney+ за BKM. В главните роли са Пънар Дениз и Ураз Кайгълароглу. Режисьор е Сонер Канер. Не мога да дам много подробности, но мога да кажа, че съм доста развълнуван.

И накрая, има ли книги, телевизионни сериали или филми, които бихте препоръчали на читателите на Episode?

Наскоро гледах на кино Всичко навсякъде и наведнъж. Точно това наричам аз духа на времето, толкова е уловено там. Отдавна не бях ходил на кино и не съм гледал нещо хубаво. Бих препоръчал Офертата на всички. Как е заснет Кръстникът, как почти не може да се снима, е една прекрасна творба, която описва целия производствен процес до най-малкия детайл. Отделянето също е много впечатляващо. Сали Рууни, тези дни чета много. Сега е заснет и първият му роман „Разговори с приятели“. Още не съм го гледал, но ми е любопитно. Освен това, Beautiful World Where Are You, препоръчвам го. Прочетох Наследството на Вигдис Хьорт с натежало сърце. По същия начин хотелът на тишината на Auður Ava Ólafsdóttir…

 Над сто пъти повтори Кузей това изречение. Това е много голям труд положен от автора на видеото. Само едно не разбрах, какво означават тези думи 😂

Фени,  наистина се усеща, че все още КГ те вълнува като за първо гледане .

Нашият хамелеон от Сакиз, в Кузей, в Музафер и пак Кузей. Тези образи са пресъздадени за около 2 години, нали?.