Многодетните се засегнаха на безотговорност, тези с едно дете пък, че ги нарекоха егоисти...
А просто спорът е принципен - доколко поговорката, че човек се простира според чергата си, важи и при създаването на деца? И дали трябва изобщо да се създават, когато е пределно ясно, че родителите не могат да се справят финансово с тази отговорност? За качеството на родителските грижи е безсмислено да се спори, там нещата са твърде относителни...
Дали държавата трябва да помага или просто "е длъжна"? Дали и как да се помогне за създаването на бъдещи данъкоплатци или да си отглеждаме социални паразити? И още много въпроси от този род...
Нали всеки си казва виждането по въпроса, защо трябва да се обиждаме и сърдим? Колкото хора, толкова разбирания за живота. Тук е мястото просто да ги споделим.