Трудно разбирателство

Възможно е да има следродилна депресия.  Непременно да отиде на лекар специалист. За съжаление в България много хора не са наясно по въпроса!

Искам да уточня, че не е пернаментно състояние.  Тоест примерно 3,4 дни е спокойно и цари разбирателство,  после тя изпушва 1,2 дена е тегаво и след това пак се норнализират нещата. Примерно: един месец по-рано и казвам, че еди кога си ще ходя някъде , казва се ОК, но 2,3 дни преди събитието се почват едни сцени. Аз от своя страна ставам още по-активен за да компенсирам липсата си за уговорения ден, а тя пък натяква трябва ли да ходя, ама защо, ама аз живот съм си живял, песен ми бил живота и такива щуротии. Съответно нея я канят някъде,  не иска да мръдне ама на мен ми се натяква. И аз с удовослтвие и казвам отиди няма проблеми, заслужаваш го. Ама не та не, като магаре..
Същото преди командировка някъде , на мен ми е достатъчно гадно, че ще я оставя сама и ще и е трудно и я мисля,  а тя пак - оо ти ще си починеш, ще се наспиш в хотелчето , баси кефа бла бла.
Ей такива тъпотии ме товарят мен, а това за банята по-скоро бих го забравил бързо , бързо.
Казвам и ги нещата, но всичко е временно. Ето сега за нея ще сменям работата. От сигурното и лесното, отивам в непознатото и трудното , за да не остава тя сама. После ми казвате, че съм бил егоист. Да имам егоистично постъпки, примерно да пия бира с познат за час , два, но тва да ми е кусура. Или да си купя нещо блуза, тениска.  Е примерно от месец ми споделя че не си била купувала нищо от доста време. Викам и ок, щом искаш хайде да отидем. Еми иска ама не иска..
Всеки ден готвеше на детето, викам и айде има кухни, аз не мога нямам време, но отиди питай и от скоро сме на кухня, поне когато детето спи да не му готви. И преди го написах , казал съм и единствената грижа да и е детето и тя. Останалото да остави на мен.
Ама факт са тва за космите и цикъла, пък може и да е нещо друго не знам ама съм сигурен, грозно е да го кажа ама детето бк имашо достъп до тва и ми е гадно. 

И само един ми отговори на хипотетичната ситуация,  което означава че и вие не знаете кво искате.

Ми аз си ходя сама някъде, с приятелки, или по работа. Предстои ми да ходя на тиймбилдинг за три дни. Ми радвам се да се откъсна малко от ежедневието и семейството. Не ми се случва често. Може би два пъти годишно за 2-3 дни. Не виждам проблем в това и наистина не знам тя защо не иска. Нямам логично обяснение освен да се притеснява да ти остави детето. Ама ти казваш, че се справяш. Та, нЕам идея

Семеен терапевт няма да ви е излишен.

Ама някои хора просто се чувстват добре и като са нещастни. Така че И това може да е..

Всеки уикенд съм сам с детето, тя ходи да работи щото иска и съм и казал добре, щом ти харесва. Мен ми е тъпо, че съм като самотен родител по парковете или в мола, където и да отидем, ама за нея щом е ще го преживея. Чат пат се съгласява да спи на дивана и нощно време не ми е проблем да спя с детето. Тъй че да, твърдя че нямам проблем да се грижа. И да факт, изморително е ама с правилна нагласа е много забавно. Като видиш детето щастливо и смеещо се всичко изчезва като умора и напрежение.

Помощ от баби има ли? При нас нямаше и се налагаше да си разделяме задачите. Двамата трудно излизахме в обща компания в периода, когато детето не ставаше за заведения. Ами в петък вечер единия, в събота другия. Докато беше бебе нямаше други бебета в общата ни компания, ама всички дружно ходехме на разходка в парка. Като заспи в количката и на кафе сядахме. Пътувахме много в периода на майчинството, особено пролетта и лятото. В петък събирах един куфар с багаж, мъжа ми се прибира от работа и тръгвахме.
Като си намерихме приятели с деца стана по-лесно. Играчки, храна, вода, одеало и на някоя поляна. После спят като къпани и остава време и за родителска почивка. На море ми беше идеално в бебешкия период, защото на обед тя спеше, че и ние покрай нея. Вечер лягаше рано, за нас пак свободно време. Та общо взето изморявайте детето, за да спи и да й остава време за релакс. Ако не ходи на ясла, запишете го. След това вечер час два на някоя площадка, баня и в 21 в леглото.

Жена, майка на едногодишно дете, по майчинство, гледа цяла седмица детето, а в почивните дни ходи на работа. Ами честно да си кажа, не ще прави скандали  ами как не те е разстреляла, се чудя аз.
Дъщерята беше на 2 г. когато за първи път отидохме на море. 7 дена мрънкане на плажа, страх от водата и ужас от пясъка, рев и тръшкане да ходи на площадката. Съжалихме не 20, а 200 пъти, че отидохме.
Авторът не му хващам вяра на писанията.
Послепис - в колата бяхме с гърнето, понеже вече го ползваше. По някое време из пътя заваля дъжд, порой. Тя каза че й се @ка. Спряхме, сложихме гърнето долу на пода и я сложихме там. Навън -пороен дъжд. После още два пъти спирахме по същата причина. Да продължавам ли с милите истории за море с невръстно дете?

Bgbashta, напълняла ли е? Имах такъв период след раждането. Ходеше ми се на разни места, но сякаш не исках да се показвам с новото си тяло. Исках да си купувам дрехи, но се изнервях, че не изглеждам добре. Не знам, понякога супер дребно нещо може да изнервя човек постоянно.

ООш, стрелеца!! Тя така иска никой не я кара , чети с очила, моля.

Единственото обяснение е, че натякваш.
ММ е по същия начин - може да излезна за 2 часа днес да си почина и след 5 месеца, като се скараме за нещо, ще го посочи - ама еди кога си еди какво си. Просто постовете ти лъхат на това усещане. Много е гадно това, защото се чувстваш виновен, че си си взел въздух. Защото сякаш не правиш достатъчно през останалото време и не заслужаваш почивка. Следващия път просто не излизам, за да не ми натякват. Така се чувства и жена ти. Затова си седи и си гледа детето, но огорчението го има, че ти си излязъл на бира, а тя не. Следващия път потърсете някой да гледа детето и пробвай да излезете заедно.
Жена ти е преуморена и отегчена. Загубила е същността си от преди, отдала се е на детето до някаква степен. Няма свободно време, няма почивка и и е трудно. Последния ти пост описва една съвсем различна картина. Жена ти не е невротична. Жена ти има нужда да се чувства човек, различен от майка 24/7.
Трябва да положиш усилия да се почувства сигурна в това да ти сподели какво всъщност иска тя и заедно да обсъдите как да се постигне.

Тя може ли да се издържа сама, ако не сте заедно? Тоест това, че понякога НЕ иска раздяла, може ли да е по принуда или все пак е поради чувства?

Еееей, от сто кладенеца вода ще изкарате само и само да закопаете съпругът.

И двамата сте криви, човече, разбери го. Седнете и говорете спокойно, честно и открито. Няма друг начин. Ако стигнете до компромис, суоер, ако не, кой от къде е и споделяте родителството.


Нашето дете ще стане на 4г скоро, живот и здраве, след това.ще ходим на 4-то море с него. Ем супер си изкарахме и трите пъти до сега. Спазвахме си режима на детето, да, носихме пюрета, гърнета, играчки и пр.,да имаше си обичайните моментни изблици и тръшканици, но нищо необичайно. Имаме хубави спомени.

Не съм чела темата, сигурно повтарям някого, но жена не се изнервя ей тъй. По всяка вероятност ти само си въобразяваш, че си активен в домакинството. Даже от постовете ти на първа страница ми остава едно впечатление, че все жена ти нещо прави, а ти си в поза 'полегнал римлянин с грозде' и само ù обясняваш да се успокои.

Изморила се е от майчинството и е изпушила.