На училище на 6 години ?

  • 5 307
  • 41
# 15
Не мисля ,че едно по-ранно тръгване  на училище би помогнало на детето.Напротив!Най-добре да върви с набора си!Нищо няма да изпусне  bouquet
Виж целия пост
# 16
Ако детето ти е родено в края на годината, бих подкрепила решение да си тръгне с набора, въпреки че не е навършило 7. Но да го караш да прескача цяла група от зор да тръгне на училище ми звучи меко казано странно. Синът ти може да е любознателен, но това съвсем не означава, че физически е готов да го посрещне. Пък и любознателността може да бъде задоволена и уползотворена, без да слагаш каруцата пред коня. Peace
Подкрепям! newsm10
Виж целия пост
# 17
Тръгнахме на училище на 6г и 8 месеца. Вече преполовихме втори клас без никакви терзания по отношение на това че дъщеря ми е най-малката в класа:hug: При момчетата обаче възрастовата йерархия е много по-силно проявена, докато стигнат до съзряването. Моето мнение е да изчакате-ще бъде полезно и за двама ви Wink
Виж целия пост
# 18
  Имам приятелка учителка ,която ми сподели,че такива деца в началото тръгват много силно,но към 3-4 клас вече започват да "издишат"/точно така се изрази тя/,така че не насилвай нещата,остави детенцето да поиграе още една година. Peace

 Peaceаз тръгнах на училище на 6 и се получи абсолютно същото
Виж целия пост
# 19
Нека ако има родители с вече порастнали шестгодишни първолачета да споделят как се справят в по-горните класове.Мисля ,че имат  значение и месеците,все пак на 6 г.и 8месеца са по-близо до 7 годишните,а,на 7 г. и 8 месеца са по-близо до 8 годишните,не става ли вече късно за училище.
Виж целия пост
# 20
  Имам приятелка учителка ,която ми сподели,че такива деца в началото тръгват много силно,но към 3-4 клас вече започват да "издишат"/точно така се изрази тя/,така че не насилвай нещата,остави детенцето да поиграе още една година. Peace

Не съм учителка, а майка пуснала детето си на 6год. по съвет на педагози и психолози от детската градина. Наистина тръгна добре, но в 3-4клас с тия човеци и природи и общества .......те и учебниците са страхотно написани и детето почва да се мъчи. Усеща се страхотна разлика вече и във физическото развитие, особено като сравнявам с момичетата от класа/да не говоря че има и с по цяла година по-големи/. Моето си е направо бебе, има съученички повече от мен на килограми и с по-големи бюстове - абе тресе ги вече пубертета. А ние сме още .... като бебе е пред тях...
Та моя съвет от опит е - пусни си го с набора детето......Аз започнах да съжалявам още към края на втори клас
Виж целия пост
# 21
Подкрепям мненията за по-късното тръгване. Ако имаше цели класове от шестгодишни - да, но да бъде с по-големи - мисля, че няма да се чувства комфортно, колкото и добре да се справя с материала.
Всъщност защо премахнаха "шестгодишните"?
Виж целия пост
# 22
Супер надарено, много любознателно и прилежно дете бях.............до 5-6 клас, после почнах да лежа на ухото че много бързо се справям с нещата и помня ненормално бързо и така закъсах с учението-да от 6 годишните съм и с баба учителка. Не че не съм завършила с отличен и гимназията. Но вече ме мързеше не ми се учеше. Още от втори клас вече не ми беше интересно даже караха майка ми да ми носи книжки в училище, щото ме бяха научили на всичко още на 5 години и не ми беше интересно и само пречех на децата.Друг пресен пример, моята племеница свръх амбициозни родители и баби от 4-5 годишна , само книжки за четене, смятане, упражнения по писане, да вярно че и на детето му беше инетерсно. Почна училище, пак след големи крамоли и събеседвания на семейния съвет- на 6 години и вече 3-4 клас не и беше интересно. Вече уверена в свойте възможности, че е умно дете и грам внимание не обръща на предметите. Със синът ми няма да повторя тази грешка, ще се опитам максимално да го отдалеча от учението докато не му дойде времето
Виж целия пост
# 23
Още едно мнение за късното тръгване!
 PeaceАз тръгнах на училище на 6 г. В първи клас ми беше супер (бяха ме подготвили вкъщи), но след това...  Crazy Дълго и широко ще стане да разказвам, просто беше трагично- едвам изкретах (както и другите 6-годишни в класа). Завърших на 17, дадох си 2 год. почивка и на 19 влязох в университет- ами съвсем друго беше!
Виж целия пост
# 24
Няма да давам съвети, само ще кажа опита си.
Дъщеря - на 6, беше в група с по-големи, ревеше да тръгне с тях на у-ще, отлично се справя.
Син - на 7 и отгоре, трудна работа.
Аз също съм тръгнала по-рано и на 17 бях студентка. Не съм имала никакви проблеми.

Виж целия пост
# 25
Аз съм на мнение, че много зависи от детето. Ако то е зряло психически, проявява  концентрация в достатъчна степен върху нещата, с които се занимава, и е отговорно към тях, пък било то и у дома, то тогава няма нищо лошо в това да тръгне на училище на 6. Съгласна съм с всички, които писаха, че едно е детето да умее да сричкува, да брои и смята, но съвсем друго е да бъде готово психически (пък и физически) да прави това часове наред. ДОри и на курсове по език или каквито и да било други занимания да ходи едно дете, пак е необходимо то да е достатъчно голямо и зряло, за да проявява отговорност към ученето - в клас (школата) и у дома.
Моят син е роден през януари 2002. В момента е 3 група (с набор 2001). Чувства се чудесно. Учителките му и в детската градина, и извън нея споделят, че проявява невероятна концентрираност на занятията, в резултат на което се справя чудесно и постига добри резултати. Смятам, живот и здраве, да завърши ПГ с другарчетата си и да тръгне в първи клас с набор 2001. Но пак казвам - всичко зависи от детето.
Виж целия пост
# 26
Ще повторя написаното от доста мами нагоре - зависи от детето само и единствено, и от трезвата преценка на родителите за възможностите му.
Децата, дето лягат на ухото, че лесно се справят и после закъсват, според мен се появяват не когато са тръгнали с предишния набор, а когато са тръгнали със своя.
Синът ми тръгна на училище на 6,5 години. Четеше от тригодишен, смяташе и т.н., не защото сме го натискали, за да "издиша" по-късно, а за да задоволява любознателността си. До четвърти клас имаше проблеми с дисциплината, просто защото не му беше интересно. Съучениците му от този период така и не успяха да го достигнат. Ако бяхме изчакали една година още не ми се мисли как щеше тотално да се демотивира. Бих го задържала единствено, ако физически беше чувствително по-дребен и слаб от другите, но не беше такъв случая. Сега е в МГ, предстои му и кандидатстване. Като има конкуренция, има и стимул, докато качествата на психиката /постоянство, търпение, концентрация/ не се появяват в годината между 6-тата и 7-мата, а се развиват дълго, познавам и петдесетгодишни, на които им липсват.
Дъщеря ми обаче ще си тръгне с випуска, при нея липсват тези условия, пък и имаме здравословни проблеми.
Виж целия пост
# 27
не дочетох мненията, но моето е, че ако детето се развива бързо, ако му доскучава сред връстници и има желание да учи, изобщо няма нужда да питаш който и да било какво да го правиш - то само си показва - ти само трябва да разбереш знаците му и да му помогнеш да върви по избрания от него път. Аз съм почнала от 6 години и проблеми никакви не съм имала в училище.
Не мисля, че му крадеш от детството - това че тръгва на училище не значи, че си губи от детството, защото ще има достатъчно време и за игри и за учене. Играла съм си с децата, дори с по-малките на ластика пред блока почти до 8ми клас. Някои от моите съученици си седяха и си четяха книжки през това време - въпрос на избор - свободна държава сме све пак. Но накрая и аз завърших и те завършиха, дори завърших с отличен успех и то с лекота.
Но ако детето иска и има нужда да тръгне на училище, а ти го държиш в детска градина, това значи, че съвсем умишлено му губиш времето и спираш естественото развитие. Защото кое му е естественото развитие не може да ти каже някакъв си приет закон и правила, а само детето най-добре си знае.
Виж целия пост
# 28
 newsm78Аз съм майка на второкласник който тръгна на училище на 7г.,и на първокласник който тръгна на 6г.Разликата беше че този който тръгна на 7г.,беше преподготвен и загуби интерес към училището,а на този който тръгна на 6г. му е интересно,но по трудно.Аз лично не знам като тема ли да го изкарам въпросът,или тук ще може да го дискутираме,но за мен цялата система на обучение е збъркана. #Cussing out #Cussing out #Cussing outБясна съм!!!Моите синове пишат по 4-5листа домашни,само по български език,отделно другите предмети.Пишат средно по 4 часа вечер."часа сутрин на училище+4 часа вечер домашни=8 часа умствен труд...Не знам дали тези в министерството работят по толкова...Но ,казвам го много отговорно НЕ ИСКАМ ДА СЪСИПЯ ПСИХИКАТА НА ДЕЦАТА СИ...А вие?!Все пак това са ДЕЦА на 6 и 8г.Нека някой направи тема!
Виж целия пост
# 29
Здравейте.
Благодаря на всички мами за мненеията. В интерес наистината нета ми се скапа докато пусках темата и си мислех, че не съм успяла да я публикувам. Искрено се извинявам, че ви чета с такова закъснение.
Виждам, че повечето мнения са за късното тръгване, но това от което се страхувам е точно:
Друг пресен пример, моята племеница свръх амбициозни родители и баби от 4-5 годишна , само книжки за четене, смятане, упражнения по писане, да вярно че и на детето му беше инетерсно. Почна училище, пак след големи крамоли и събеседвания на семейния съвет- на 6 години и вече 3-4 клас не и беше интересно. Вече уверена в свойте възможности, че е умно дете и грам внимание не обръща на предметите.
Не бих казала, че съм амбициозна. Вярно с големия се занимавам от дъжд на вятър, за да му е по-лесно в училище, но малкия никога с нищо не съм го натоварвала. Просто слуша докато си говорим с баткото,и  стопля по-бързо и от него.
Роден е февруари и ако го пусна по-рано на училище, ще е на 6г и 7 м.
 Засега е най-високия в групата и след като на 2,5 г го пуснах в групата на батко му, която сега е ПГ, сегашните му другарчета му се струват бебета. Не че не се заиграва с тях, поне според учителките му, но вечер винаги казва, че му е много скучно.
Работата е там, че не съм сигурна, че мога да направя обективна оценка на развитието му. Все пак това си е моето гардже. А и незнам към кого да се обърна за съвет.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия