Какво е семейство и кое го определя като такова?

  • 6 433
  • 144
# 45
В една група във фейса щяха да ме изядат с парцалите, че видиш ли, семейство не били само мъжете и децата, ами и цялата рода до 9-то коляно, барабар с домашните любимци. Сори, ама това е фамилия. Моето семейство се състои от детето и мъжа ми. Майка ми и кучето са като част от него.
Виж целия пост
# 46
Ако родителите  са фамилия, а децата са семейство, след време децата като се бракосъчетаят примерно, родителите се превръщат във фамилия ли, а децата за родителите си са още семейство+ партньора и неговите родители( ако  почувствам)-така излиза:)
За мен детето, майка ми и баща ми винаги ще са ми семейство-така мисля.
Виж целия пост
# 47
Да, децата са временно част от семейството. Докато са малки. После и те са фамилия.
Виж целия пост
# 48
И аз така мисля. Родителите ми са фамилия. Живеят близо до нас, чуваме се, виждаме се, но те не участват в това, което се случва вкъщи.
Същото ще стане и с дъщеря ми, когато се отдели.
Виж целия пост
# 49
Аналогично е и за хората без деца. Нима те не са семейство?
За мен семейство са тези двама души, които са водени от любовта си един към друг и искат да са заедно, въпреки всичко.
Дори и да не са физически под един покрив (временно) поради някои обстоятелства (работа, лечение, учене).
Останалите хора около тях са близките им. Те ги допълват, но не ги заместват.
Виж целия пост
# 50
Фивърче, разбира се, че любовта е водеща в заформянето на семейство. Просто се замислих: ако влагаме това понятие само за партньора, то той може и да се промени или да отсъства ако любовта изчезне?
Тогава оставаш без семейство и имаш само фамилия ли?
Виж целия пост
# 51
Да, така е, но това е животът. Нито родителите ти, нито децата ти, нито домашните ти любимци могат да ти заместят партньора. Обичайно децата си имат свой живот, а родителите свои навици. Колкото и да се обичате с тях, колкото и да сте близки, ти не можеш да изискваш да те вместят в ежедневието си така, както се случва с партньора.
Примерно, големите ни деца вече си имат семейства. Как сега да им се бутна в домовете и да искам 24 часа внимание!? Иначе се чуваме по няколко пъти на ден, но не е същото. И не е нормално да е.
Виж целия пост
# 52
“Колкото и да се обичате с тях, колкото и да сте близки, ти не можеш да изискваш да те вместят в ежедневието си” - Тук си права, да
Виж целия пост
# 53
Ами има десетки конфигурации на съжителство. Както казах и назад - с който живееш и се съобразяваш ежедневно, това ти е семейството.
С някой, с когото се чуваш, много ти е мил, ама се виждате веднъж месечно - не сте семейство. Много любими, фамилия и т.н. може би.
Виж целия пост
# 54
Ако мъжът ти е заминал да работи далеч, заради семейството и плановете ви, нима спира да ти е семейство?
Ако ти заминеш за дълго лечение някъде, пак ли спираш да си от семейството?
Това не го разбирам аз по този начин.
Виж целия пост
# 55
Ами...за съжаление, да. Полека лека, месец след месец, в които само се чувате, а сама взимаш решенията за всичко, се усещаш, че този човек вече не участва в семейството.
Започвате да си играете на "лятно семейство", "коледно семейство" и прочие театри, които са само театри.
Виж целия пост
# 56
Секса винаги си е влизал в съпружеските задължения. Липсата му е повод да разтрогнеш този съюз.
Това в правен смисъл не е вярно и дори насилственият брачен секс е престъпление. Поводът за разтрогване вече може да е какъвто искаш, няма конкретни неща.
Вярно е, вярно е, също и "в правен смисъл" Отказването на секс непрекъснато и без причина е отвсякъде брачно провинение, липсата му по обективни причини също може (не е задължително) да бъде причина за разстройство на брака, а това за насилствения брачен секс по никакъв начин не доказва обратното. Ако ми дължиш сто лева и вляза у вас с взлом и си ги взема от чекмеджето, това също е престъпление - кражба, но не значи, че не ми дължиш парите.
Виж целия пост
# 57
Роки, при теб е станало така. Знам и съжалявам.
Но не е при всички.
Родителите ми на млади години работеха навън и пътуваха много. Понякога заедно, но по-често баща ми. За по 1-2 години дори не се виждаха. Не изгубиха връзката и любовта си. Даже отношенията им се засилиха. След това (близо десетилетие живот в раздели) си продължиха заедно и сега са все още влюбени на по 75.
Не се изгубиха по пътя и не играеха театри, когато бяха заедно. Останаха си семейство. Никога, дори и разделени, не взимаха сами решения и съгласуваха всичко за дом, деца, финанси и т.н.
Виж целия пост
# 58
Семейството е там, където хората наистина се обичат, уважават и всеки иска на другия да му е добре, не само на него. Лично аз не смятам, че кръвта и документите правят семейството, а че то се изгражда. Имам роднини, които цял живот съзнанието ми не успя да приеме като такива - диаметрално различни възгледи за живота имаме с тях, сериозни образователни, родителски и финансови различия също, те просто нямат способността да обичат - не само другите, но и себе си и цял живот са на дъното. Има други хора, с които нямам никаква кръвна връзка, но винаги са подкрепяли мен и семейството ми и ние тях ги усещаме много близки. Семейната конфигурация може да е всякаква, може само баща и дете да са семейство, може майка, дъщеря и дете, както пише в един коментар - това не е по-малко семейство от мъж, жена, дете. Важното е да те е грижа  какво преживява другия, да го обичаш, да искаш заедно да постигате някакви неща, които за вас са важни. Това ви прави семейство. “За” брака съм, но съм видяла много скапани бракове, които са само документално запазени и много хора, които живеят на семейни начала и са реално прекрасни семейства.
Виж целия пост
# 59
А може и двама братя, две сестри или родител и възрастни деца или внуци, ако живеят заедно. Особено ако синът или дъщерята нямат свой съпруг и деца и живеят с родителите, не виждам причина да ги броим за излезли от семейството с навършването на 18 години, или на 25, или дори на 40 като "моя Жорко".
Няма точна дефиниция за семейство, зависи кой как го разбира.
Е, русото Миме от втория етаж със сигурност не влиза.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия