Чук, чук, мамо, аз съм тук! Ще зарадвам татко и мама, като МАРТ им се представя!

Мисля, че не става без да се сложи столче, но и да се сложи, не се накланя май на нула градуса. Обаче е екстра лека и май абсолютно всички я хвалят.

При мен първия път се обърна 2 дни преди да родя.  Спокойно

Привет, мацки !
Аз продължавам да си бодърствам! Станала съм голям таласъм. Оцъклих се пак в 6 сутринта безпричинно, но този път реших да стискам очи и да броя овци, крави, прасета и всякакъв добитък, за който се сетя, пък барем Сънчо си ме прибере отново в онази приказната страна на сънищата, където "приказките" напоследък са свързани все с бебешки колички . Да, сънувам колички от няколко нощи На път съм тотално да изтрещя . А за колко неща имам само да мисля... лелеееееее . Прекалено много е това за една бременна, чието ай кю през последните месеци едва ли надвишава 60, което пък, както се досещате си е диагноза олигофрен или казано по-цивилизовано и съвременно - умствено изостанала .
Сега няма да ви се оплаквам за това колко грапаво протича ремонта ни или по-скоро онази част, в която не можем от седмици да си изберем модел и цвят за кухнята, а ще взема да ви се похваля, че и моето цигане го усетих преди няколко дни да хълца и оттогава всеки ден по няколко пъти го прави - голям купон . Вчера беше особено активен пикливеца на мама... цял ден ходих напред - назад, тоест люшкала съм го и съм го друсала непрекъснато, че да спи, ама той не - не спря с опитите да ми пробие ребрата Брееееей, докато ходя и нещо ме срита, та направо коленцата ми се подгъваха . И все пак ми беше голям кеф !
По повод обичта, аз мисля, че от около месец някъде си го обичам . Преди това нещо не ми беше много ясно какво става. Майка ми още от първите месеци ми пипаше корема и си говореше на внучето, а аз гледах тъпо и се чудех какво ли пък толкова чувства тая жена към някакъв си ембрион, че да  прави такива тъпи муцуни пред корема ми.
За козметиката - Бюбхен ще ползвам мисля. Моята приятелка ползва тази козметика за бебето си и е адски доволна. Харесва ми как мирише и душ-гела и кремчето за подсичане. В началото мисля обаче да взема малка разфасовка кремче, защото всяко дупе си е за себе си все пак и не се знае нашето дали ще хареса Бюбхена !
За изписването - още не съм решила , ама не го и мисля чак пък толкова, все ще измислим нещо, в крайна сметка нали си имаме "кучешки гащеризон" - и това е вариант
Айде, че пак стана дълго

Муцунке, и аз осъзнах нещата, когато дойде силното ритане. Сега например един крак ми е застанал над десните ребра и не иска да се мръдне:)) Снощи към 3 часа се събудих от ужасно горене в стомаха, не ми се беше случвало, все си мислех, че ще ми се размине, но не...
Четох книга и заспах, пробвай така с безсънието:)

ако се почустваш по-добре неперменно отивай знаеш ли кога чак ще ти се отвори възможност за ходене м догодина по туй време Аз се крепя с грипа за момента съм на хрема и гърло,да оздравяваш
[/quote]

bimba, май си много, много права   Благодаря ти

Относно дрешките- мисля да си направя комплект от вече закупените, освен ако не ми хареса някакъв комплект много, защото повечето са пълни с ненужни неща. Качих снимки на новите попълнения в бебешкия гардероб.
Относно обиколника - купихме пухкав със силикон вътре. Мисля да го изперя. Ще го снимам по-късно днес и ще го покажа. Към обиколниците купихме и комплект олекотена завивка, долен чаршаф и възглавница.
Относно козметиката - чудя се Бюбхен, Чико или Себа мед. За стриите в момента ползвам Дева. Ползвах и Мустела, ама не е много рентабилно, защото аз за 2 седмици изхабявах 1 тубичка. Но от Девата съм много доволна.

добро утро  
нещо от няколко нощи не ме свърта събуждам се към 4ч.и като бухал до 7ч и после пак идва сънчо луда работа
за изписването мисля сама да си направя комплект в готовите има 1000неща поне половината от които ми се виждат ненужни или най-малкото не ми харесват.Мисля боди с дълъг ръкав,ританки и по плътно гащеризонче със шапка и тоя пъшкул отива в одеалото и аз си взех от тея испанските ,доста си е дебеличко само незнам дали има нужда и от чорапки
за обичта ,още от началото много си го обичам ,дори се мъчех да притъпя това чувство в самото начало,нали бях рискова и тн. а децата винаги съм ги обичала и те мен на всичките ни познати дечурлигите много ми се радват,но сега се усещам ,че не им обръщам много много внимание,по-скоро си мисля ,че ще съм от онези страшно ревниви майки които не дават и дума да се каже срещу детето им дано не стана такава откачалка а иначе мисля че е нормално обичта към детето да се засили със грижите,е малко остана ще видим как е  

Здравейте торбаланки!
Да ви се похваля. Вчера купихме легло и матраче за беба. Това ни е първата покупка. Толкова много се развълнувах, че чак и бебка започна да подскача
Днес ми е последния работен ден. Мислех си че ще се чудя какво да правя вкъщи, но нямам търпение вече да съм си свободна и да си поготвям на спокойствие нещата.
За комплекта за изписване - и аз се чудя дали да взема готов или сама да си го сглобя, и май ще се ориентирам към втория вариант. Тези които ги гледам навсякъде нещо не ми хващат окото с тези дантелени кантове и претрупани изпълнения, а тези които са много сладки и ми харесват са много тънички. Така че май сама ще си направя комплекта.
За обиколниците - още не знам дали да купуваме. Това за какво всъщност е необходимо?

 Обиколниците са за дървените кошарки - да не си провира бебо ръчички и крачета между решетките. А пък са и красиви. Легълцето става едно такова пухкаво
 

Някой беше питал за кремчето против подсичане на Бюбхен - аз с Додо ползвах нощния им вариант и съм много доволна. Много е плътен крема и направо изолира бебешката кожа от всичко - от както започнах да го ползвам сме нямали проблеми с дупето на Додо, а преди това беше с гъбички - беше ужасно.

За изписването определено смятам да купя комплект - по-лесно ми е някак си.

За детето, чувствата и любовта и аз бях като Зайо - преди да се роди се терзаех защо не съм като другите да припадам по нероденото бебе, а после като се роди любовта дойде постепенно. Дори в родилния дом се бях притеснила, че нещо не ми е в ред по отношение на бебето - радвах му се, ама нито ми се струваше най-красивия на света, нито умирах за него - постепенно обаче синът ми стана най-важното нещо в живота ми.
Сега с Деничка съм по същия начин, но вече въобще не се притеснявам - ще умирам от любов и по нея, просто всяко нещо с времето си  .

Момичета да ви се оплача от пустите хормони - след няколко дни ставам на 33 и за първи път в живота си се чувствам толкова зле по отношение на рождения си ден - не ми се празнува, чувствам се дебела, грозна и тромава (каквато всъщност си съм де), но най-вече само като си помисля на колко ставам и ми се доплаква (да си призная и си поплаквам) . Никога не съм страдала от скрупули по отношение на възрастта (винаги съм гледала философски на нещата) - смятам че всяка възраст си има своите хубави и недотам хубави страни, но този път нещо ми е станало и го приемам като трагедия - струват ми се много годините, имам усещането, че нещо хубаво и прекрасно си е заминало безвъзвратно и въобще трагедия  ...(сигурна съм, че цялата работа е от лудите хормони).

Хубав уикенд пожелавам на всички      !!!

Мише, аз така се чувствам от известно време насам.
Като родих си знаех, че вече не съм дете, че не съм свободна и безгрижна, т.е. - остарях изведнъж.
И после осъзнах, че откакто съм минала 25 години вече остарявам.
И това че остарявам го разбрах по това, че имам спомени от преди мнооооого, много години, които например като бях студентка и в гимназията ми се струваха много близки - например от детството на село лятото. Сега всичко това ми се струва преди цял век. Щом имам спомени от преди 20 години, значи вече не съм млада 
Голяма логика, ама оттук насетне на колкото и да ставам, просто ще остарявам с по 1 година  Аз скоро след термина правя 29 и се чувствам стара, уморена, с хиляда болежки и без енергия за нищо. А само преди 4-5 години като си помисля каква съм била 

И затова се чудя на жените, които на 40 и...раждат бебе. Просто им се възхищавам на енергията   

Мише, Зайо, и аз се чувствам така. Преди 6-7 г., когато бях бременна, а и после като родих всичко ми се струваше много лесно, всичко правех с лекота, въобще нямах черни мисли, абе ПЕСЕН. Сега се чунствам ужасно - дебела, грозна, тромава и много по-стара от преди. Обаче, ей, горе главите, още малко остана и като си гушнем сладките бебенца всичко ще се оправи. Гадните хормони ни въртят какви ли не номера, но пък ние няма им да се даваме.

Винаги съм вярвала ,че в астрологията има нещо вялно,Мише на 24 и аз ставам на 33 в главата ми бошуват същите мисли,плюс това,че раждането ще мине трудно щот съм дърта и трябвало да имам деца 2 до 30 не да блея и също,че децата ми ще се срамуват от мен когато станат на 20 години щот аз ще съм дърта на 53 ,голяма съм работа нема що никога не съм страдала от липса на самочуствие ма на

За двете "дърти" 33 годишни от мен - каката . Казват , че когато станеш на 33 (около) Господ ти подарява нещо хубаво, христова възраст, пожелавам ви скоро да го получите.