Ето цялото интервю с Мерт Доан: https://www.aksam.com.tr/cumartesi/mert-dogan-kendini-egitebilen … yim/haber-1377523
Мерт Доан: Аз съм за актьор, който може да се обучава сам
Актьорът Мерт Доан: „Разбира се, образованието е много важно, но след малко основна информация човек може да бъде най-добрият си треньор. Аз съм повече за актьор, който продължава да се обучава. Всичко се променя много всеки ден, както и актьорството. Професия, в която обучението не е ограничено. Понякога наистина ви се иска да затворите магазина вечер и да си тръгнете, но повярвайте ми, не е така. Филм, който гледате, стар чичо, пресичащ улицата, или жена, с която сте се разделили... Това ви оставя с много „моменти“, които можете да използвате в тази професия.“
Мерт Доан е едно от младите, но успешни имена в актьорския свят. Участва в много филми, телевизионни сериали и театрални постановки. Днес неговият късометражен филм „Заедно, сами“, в който той играе главната роля и който му носи наградата „Най-добър актьор“, продължава по пътя си към фестивала, а също така се появява на телевизионните екрани с телевизионния сериал ”Казвам се Фара ". Срещнахме се с него, за да поговорим за неговото приключение. Преди да започнем нашия разговор, нека го опознаем по-добре: „Роден съм в Измир през 1995 г. Аз съм тих фен на Ал Пачино, който смята, че сутрешното кафе е най-доброто занимание за деня, обичам да свиря на барабани и да се наслаждавам на ходене с часове със слушалки. Обичам да чета и да имам време за четене. Възможно е да ме видите, докато чета книга или сценарий на различни места."
ВСИЧКО ЗАПОЧНА С "BORNOVA BORNOVA" (б.р:„Борнова Борнова” е турски драматичен филм от 2009 г., изобразяващ ден от живота на трима млади мъже от един и същи квартал, квартал Борнова в Измир).
Защо се запалихте по актьорството, как се запалихте по актьорството?
Бях много слаб ученик в гимназията, пропусках училище достатъчно, за да запълня дните на границата и след това да взема отчета. Любимото ми място в Измир е Борнова, бягах и отивах там. Преди просто се разхождах по улиците на Борнова, обичах големия парк. Един ден пак избягах от училище, разхождах се в Борнова, видях снимачна площадка, гледах я отдалече, чудех се. Тогава започна да вали, снимачната площадка спря и екипът влезе. Ходих там, за да го видя отново в други дни, но не можах да ги видя отново. Една вечер разказах на семейството си за ситуацията и всъщност за първи път изрекох мечтата си на глас. Записах се на курс по театър и тогава разбрах, че съм в консерваторията. Интересното е, че това е филмът, на който попаднах. Според мен филмът "Борнова Борнова" на режисьора Инан Темелкуран, с участието на Йонер Еркан, е един от най-успешните актьори днес. Страхотен филм. Беше толкова хубаво съвпадение, че се случи.
Какво означава актьорството и актьорската игра за вас?
Най-важното нещо в живота е моментът. Поток в момента, така че това е нещо, което допускам много в ежедневието си. Предполагам, че се опитвам да добавя твърде много към моето разбиране за актьорско майсторство. Актьорството ми изглежда като инструмент, така че виолончелистът прави цялата подготовка, но когато започне да свири, е пълна изненада за всички. Геймплеят и при мен е такъв, мисля, че ако съм се кодирал напълно, ще загубя потока. Особено ако се опитваме да правим професия, която танцува с емоции... Моментът е наистина специален и много истински.
КАМЕРАТА ДОРИ ПРЕДАВА НА ЗРИТЕЛИТЕ БЛЯСЪКА НА ОЧИТЕ НИ
В кой формат сте най-щастлив да играете; театър, телевизионен сериал, филм, късометражен филм и т. н.?
Много обичам камерата, всъщност по време на училище винаги съм мислил, че просто искам да правя театър. Начинът, по който се движа сега, стана малко по-различен. С течение на времето разбрах, че камерата ме доведе до по-истинско разбиране за моята професия. Харесва ми, че камерата може дори да предаде блясъка в очите ни на публиката. Благодарение на телевизията можем да достигнем до много хора, което разбира се е много хубаво. Но филмите са постоянни, а филмите, които ще направят фестивално пътешествие, ме вълнуват много и се радвам, че съм част от тях. Късометражният ни филм "Заедно, сами" участва в много национални и международни фестивали и се завръща с награди. Получих наградата "Най-добър актьор" на фестивала за късометражно кино в Каш и целият екип е много щастлив да види какво сме постигнали. Участвал съм и в дигитално издавани проекти за филми и телевизионни сериали, а при късометражните филми смятам, че не е възможно да поставяме едното пред другото или да игнорираме театъра. Точно както имам различен опит във всеки герой, напредвам, като придобивам различен опит във всеки проект.
„Казвам се Фара”, как е, доволен ли си?
"Казвам се Фара", всичко върви чудесно. Довършихме сезона, работихме с невероятен екип. Това е работа, в която намирам наистина добри хора зад камерата, пред камерата. Много съм щастлив да работя с хора, от които научих много, докато играех и в същото време се забавлявах много. "Казвам се Фара", който ще се върне през септември с много добра история, вълнувам се. Вече ми липсват Бекир и екипът.
ПРОФЕСИЯ, В КОЯТО ОБУЧЕНИЕТО Е НЕОГРАНИЧЕНО
Много ли е важно образованието за актьорството? Има повече от едно мнение по този въпрос, какво е вашето?
Образованието, разбира се, е много важно, но след някои основни познания, мисля, че човек може да бъде най-добрият си треньор. Предполагам, че съм повече за играча, който продължава да тренира сам. Всичко се променя много всеки ден, така е и в актьорството. Професия, в която обучението не е ограничено. Понякога наистина ви се иска да затворите магазина вечер и да си тръгнете, но повярвайте ми, не е така. Филм, който сте гледали, стар чичо, пресичащ улицата, или жена, с която сте се разделили. Оставя ви много "моменти", които можете да използвате в тази професия.
Като млад актьор имате ли критики към сектора, какви са те?
Работата и времето, което ни е отделено за телевизията, е много ограничено, разбира се, много съжалявам за тази ситуация. Иска ми се да работим повече, без да бързаме, в по-добра времева рамка. Но в "Казвам се Фара", чувствам се добре въпреки всичко това, екипът прекрачва границите, за да заснеме сцени, които обхващат всичко до последния момент. Мисля, че и двамата се променяме и подобряваме заедно, и мисля, че това е нещо, което ми харесва.
КОГАТО МИ Е ТРУДНО, СИ СПОМНЯМ ЛЮБОВТА СИ КЪМ АКТЬОРСТВОТО
Какво бихте искали да кажете на тези, които искат да бъдат актьори? Какви въпроси си задават? Трябва ли да участват в този процес след като отговорят?
Това е много труден път, всичко в живота изисква усилия, разбира се, но не можех да предположа, че съм тръгнал по толкова труден път, докато наистина не навлязох в тази професия. Винаги, когато имам трудности, се сещам за любовта си към професията. При мен винаги е било така. Така че най-големият въпрос е „Наистина ли харесвам тази работа достатъчно, за да я превърна в моя професия?“. Ако това решение е взето, това наистина е труден път, който тече бързо за едни и бавно за други. За себе си единственото нещо, което исках с мен на този път, беше чувството ми на доверие. Може да има много моменти, в които техният ентусиазъм може да бъде смазан, най-важното е, че те все още са уверени в края на деня и да подхранват това доверие с упорит труд.
ИСКАМ ДА ИЗВЕДА ПРОФЕСИЯТА СИ НА МЕЖДУНАРОДНО НИВО
Какво е точката, която наричаш "моят връх"? Къде как си представяте себе си в бъдеще?
Извеждането на професията ми на международно ниво наистина е една от най-големите ми мечти. Обичам филма на Шаямалан "Раздвояване". А Джеймс Макавой перфектно изобразява разбития мъж. Бих искал да играя такъв герой. Ако пътят ми се пресече с Тарантино един ден по време на пътуването ми в чужбина, това може да е върха за мен. Освен това обичам продължаващото си пътуване, животът ми оставя много добри „моменти“, в които мога да запълня професията си. И при мен беше така днес, благодаря ви много за това хубаво интервю.
