Понякога си мисля че, дори едно лицемерно държание в стил въздържай се от простотии и обиди, бъди възпитан, дори да не харесваш някого е пак по-добре от пряката конфронтация.
В тази връзка да ви споделя случка от преди 2-3 дни с моята свекърва. Всъщност май трябва да я нарека бивша свекърва, че се разведохме със сина ѝ, но то има ли бивши свекита.
Ще ги водя на лекар онзи ден и тя се качва отзад, при дъщеря ми. Колата ми е като детски център след рожден ден - играчки, книжки, топки, очила, шапка на тригодишната, някоя друга солета, шише с вода, салфетки.
Та качва се тя и възкликва:
-Малееее, Мимо!
-Мдааа, знам че е кочина.
-Кочина е много меко казано! - Изречено със съответната укоряваща физиономия.
Стана ми смешно, защото си я познавам. Но след репликата първо за темата тук се сетих и си помислих как ли ще се приеме от някоя прясна снаха.
Моята бивша си е чудно чудо имам си дори любима нейна изцепка:"То ако можело да раждат бабита ,нямало да има мами."Та децата ми са при нея щото аз съм каквото се сетите /лоша домакиня,строга майка ,но най-вече к...а/и ако ще ме изтрие и от актовете им за раждане ,но не може милата. 
